ми за сега..не много

Сериозен дотолкова, че въпреки всичко да се грижа и за почивката и за успеха...баланс да има, не става само "учи, работи щото няма да прокопцаш", нито пък "абе да става каквото ще, пука ми". За да му се насладиш, в живота трябва да има достатъчно и от двете - и сериозност, и лудории...На моменти съм бая сериозна, друг път не ми пука за нищо...

за момента не е..

И аз така

Принципно съм по малко и от двете..
Понякога съм голям непукист, подхождам едно такова леко към ситуацията. Даже мога да кажа, че съм оптимист и човек, който гледа да си направи "лимонада от лимона".
Но от друга страна съм адски сериозна. В главата ми непрекъснато кънти онзи осъдителен тон, който ме кара да се чувствам гузно, че съм седнала на компютъра повече време, отколкото съм искала. Когато успехът ми не е добър - нервирам се. Когато разбрах, че съм изкарала изпита по френски само със 70 % - нервирах се. Когато не се справя добре с нещо - нервирам се, че не съм дала 100% от себе си. Въобще, I'm obsessed /и звуча като зубър, а не съм/ просто ме гони идеята, че трябва да постигна нещо в живота..
Непрекъснато се притеснявам дали ще се справя с това, дали с онова ще се справя, което е адски тъпо, защото съм останала с впечатлението, че именно онези, които са отпуснати и несериозни, онези небрежни хора, които пътуват с вятъра, се справят най-добре със ситуацията..


И това го има ! Вместо да се живея в настоящето, в мозъка ми кънти мисълта за живота ми досега и това, което ми е наложително да постигна, за да съм доволна. Въобще една много стегната и неприятна ситуация..