Та главата е хубава!Неджи да се дрогира това ме уби !А haku_chan як аватар!

Главата е супер и нямам търпение да разбера какво ще се случи по нататък

No ordaneri girl не е ли theme songa na H2O?

Благодаря на всички за критиката понякога тя е най-добрия помощник да се усървешенстваш.Ще се опитам да последвам съветите ви разбирасе няма да стане от раз ,но аз съм упорит човек .Колкото до новата глава най-накрая я измислих обаче ще я пусна утре тъй като бях на репитиции и съм много изморена.
Да.

Нимерия: Тцъ... Двоен пост!

Знам ,че обещах нова глава обаче ми се отложи ангажимент.Понеже сега отивам на урок ама после ще пътувам утре обещавам да я пусна.

Ето и новата глава надявам се да ви хареса.Попринцип мисля този фик да е малко по къс от предния.

Глава 8
Дяволът
Когато на сутринта Ейнджъл се събуди тя затърси с поглед Гаара.Нямаше го беше си тръгнал след всичко това той си бе тръгнал.Тя присви крака и тъжно заоглежда пустинята.Изглеждаше й толкова обширна и плашеща.Както си седеше Гаара застана пред нея той ,не обърна никакво внимание на голотата на момичето и й хвърли три йени
-Това ти е за вчерашните услуги.Казах ти,че ще бъдеш моя и се оказах прав
Ейнджъл ,не прикри емоцийте си тя отчаяно се загледа в студените му аквамаринови очи.Снощи му се бе отдала за пръв път бе с мъж .Никога ,не си бе представяла,че някой ще я нарани така.Усещайки сълзите напиращи от очите й тя осъзна колко прав е той.Той бе отнел живота й нямаше прицина да живее повече.Искаше й се да умре бързо просто да умре.
-Слушай какво искам да си тръгнеш от тук иникога да ,не се връщаш!Върнеш ли се ще те убия
-Но.!.....Но!....Господи защо ми причини всичко това защо ти се отдадох?
Цялата тресаща се от мъка тя се опита да го нападне ,но Гаара отбягна акатаката й.Блъскайки се в пясъчната стена тя падна на пясъка и горциво заплака.
-Дявол такъв.Проклет да си !Крещяйки тя гледаше как той се отдалечава без думи и без звук.Него ,не го интересуваше миналата нощ .Той ,неможе да обича.Непознаваше това чуство,защото сърцето му бе направено от лед.Сълзите ,тъгата и най-вече любовта той непознаваше тези три напълно нормални човешки чуства.Чернокосото момиче бе поредната му заигравка,не бе с нищо повече от останалите.
Когато остана сама Ейнджъл зарида още по силно.Нима той я отпращаше след всичко това.Защо беше толкова зъл сякаш дяволът се бе вселил в него.
[/b]От далечината чу ледения му глас .Треперейки от отчаяние и ненавист тя разбра дори ,не си направи труда да го изслуша.Бе я наранил и обидил достатачно,а това,че се изгаври с нея направи болката й още по силна и жестока.[/b]
-Никога,не се връщай!.Баща ти Баща ти...е мъртав съжалявам.
Чувайки тези ужасяващи думи тя започна да крещи.Баща й бе мъртав заради нея .Знаеше ,че вината затова бе изцяло нейна.Бе загубила единствения си близък.Сега незнаеше какво ще прави трябваше да си отиде от тук.Седяйки на пясъка я връхлетяха спомения за червенокосия ,но само хубавите спомени от миналата нощ.Ейнджъл избърса сълзите от лицето си и се заоглежда няма ли изход от този ад.
-------------------------------------------------------------------
Неджи неможе да повярва на това,което му казваше Тен Тен.Всяка нейна дума се забиваше право в сърцето му.Ако изобщо имаше такова?.Думите й бяха толкова истински изпълнени с истина тя беше права.Той ,не я почака взирайки се в очите й Неджи забеляза колко наранена бе тя.
-Тен Тен-чан съжалявам!
-Съжаляваш сега ли намери да го кажеш?Малко е късно!
-Аз наистина те обичам
-По скоро обичаш себе си.И онази твойта кучка!.Отвърна му кафявокосата без никаква капка емоционалност.Не я интересуваше ,че го наранява.Нима той не го бе направил?.Той й бе отнел вярата в любовта повече никога нямаше да обича някой истински.Тъжното беше,че въпреки думите си нещо в нея още гореше за него може би изрецените думи бяха просто щит зад,който се криеше.
-Тъжно е,че не ми вярваш!
-Аз ти вярвах Неджи.Вярвах ти повече от колкото вярвам на най-близкия си човек.
-----------------------------------------------------------------------
Ейнджъл бе тръгнала на Изток с решението да откри някакво село или нещо подобно.Все някъде трябваше да има село .Както си вървеше тя стигна до оазиса с грейнали от надежда очи тя се затица към божественото място.Най-сетне вода и спокойствие.Тук бе толкова приятно въпреки ,че бе хладно обстановката тук бе по разлицна.Бе чисто и приятно наоколо се носеше мирисът на надеждата и щастието.Ейнджъл реши да поогледа мястото .Краката й стъпваха бавно и несигурно бе меката земя покрита с трева.Изведнъж тя усети как пропада на долу.Това беше пропаст и тя падаше в нея .Тялото й бързо започна да лети на долу в пропаста искаше да крещи но никой нямаше да я чуе.Роклята й се закачваше във всеки клон и всяко парце плат се откъсваше от нея.Камъните ожулваха жестоко тялото й.Бе толкова ужасена че не разбра как бе паднала на дънното на пропаста.Изгубвайки съзнание от раните тя дори не разбра къде се намира.
Гаара се бе върнал в офиса си бяха изминали едва 2 часа от кактато я остави .Може би това бе грешка пустинята бе прекалено опасно за една жена.Макар да бе бижуу той бе забелязъл ,че тя е доста по крехка и уязви от останалите бижуута.Не бе толкова силна напротив дори му изглеждаше твърде слаба и жалка.Но очите й неможе да ги забрави .Можеше да прочете през тях ужасът ,който изпитваше .Болка която я изгаряше,но нямаше знацение тя бе поредната .Не бе нито първата нямаше и да е последната.Темари влезе в офиса тя бе отпратила Шикамару у дома нямаше смисъл да се опитва да запазва връзката им.Тя одавна бе разбита .
-Тежък ден ли?
-Не просто съм малко уморен.Къде е Шикамару?
-Ами аз го отпратих.Обичам го но неискам да живея в лъжа.
-Радвам се,че си размислила
-------------------------------------------------------------------------
Ино се отскубна от ръцете на Канкуро.Какво бе направила целуна го и това й хареса неможе да е истината.Тя трябваше да го мрази след всичко ,което той и близките му им бяха сторили.Сега тя се оказа толкова глупава и отвърна на целувката му.Какво въобще си мислеше за нея най-вероятно я мислеше за някоя лека жена.Хванала шуригена си в ръка тя бе изпълнена с ярост искаше да го нарани.
-Изчезвай от тук и ще съжаляваш!Ино изкрещя и хвърли куная си към него.
-А Целувката!
-Просто грешка махай се .Забрави това беше просто грешка!
-Себе си можеш да излъжеш ,но,не и мен.Очите ти издават всичко целувката ти хареса.
-Интересно как може да ми хареса целувката на един толкова ужасен човек?
-Жалка си защо въобще ми отвърна нали уж много обичаше Сасуке.Видя се колко обичаш -засмя се злобно Канкуро и я хвана за ръката.
-Горката Сакура-чан имала е такава кучка за приятелка.
След последните му думи.Той блъсна вратата след себе си оставайки русокосата сама цялата тресаща се от омраза и ненавист към него.
Наруто и Хината влязоха в ресторанта когато си поръцаха рамен.Наруто забеляза,че приятелката му ,не е хапнала и лъжичка от ястието.Притеснено той допря ръка до рамото й.имаше вид на болна,лицето й бе бледо и уморено.Очите й бяха мокри а тялото й бе знацително отслабнало.Кожата й бе пожълтяла и с всяка своя дума тя се бореше за глътка въздух.
-Хината.....сама !Добре ли си?
-Да
Но той ,не й повярва .Тъжно беше,че крие нещо толкова сериозно от него.Нима му нямаше доверие тя знаеше всички негови тайни.Защо по дяволите не му сподели така щеше да й улегне на душата.
-Хината-сама не се бой да споделиш с мен.ако има нещо което те измъчва сподели го.
-------------------------------------------------------------------------
Когато се събуди Ейнджъл откри,че се намира в някаква пещара.Бе повече от отчаяно защото знаеше,че няма да има изход от това ужасно място.Щеше да остане тук докато не умре.Обстановката бе ужасавяваща наоколо се търкаляха черепи имаше и следи от кръв.Прелицаше на гробница .Погледа й се спря в три малки восъчни свещи може би живвеха хора.Ейнджъл усети как надеждата отново я връхлита.Тя се доближи до мястото и видя четири фигури.Усетили присъствието й четиримата непознати се обърнаха към нея.Свещите осветиха лицета им .Бяха четирима трима мъже и една жена.Носеха каубойски панталони и някакви горни блузи.Върху блузите си носеха пончо .Но това не й направи толкова голямо впецатление нито пък широките шапки на главите им.Лицето им бяха покрити с маски и се виждаха само очите им.
-Радвам се,че си по добре!
-Благодаря ви за помощта.Но може ли да ми кажете имената си.
Червенокосата остави оръжието си на каменната маса и се усмихна на Ейнджъл.
-Достатъчно беше,че те спасихме.Сега трябва да се закълнеш да не казваш на никой за това място.
-Елена стига не е нужна да си груба.Момичето дори не познава местноста освен това когато я изпращаме ще завързем очите й
-Алехандро знаеш какво би станало ако някой откри скривалището ми.Нима ще го позволиш майка и татко биха се разочаровали от теб.
-Елена достатъчно тя ще остане тук с нас поне докато се оправи напълно
-Мануел чуваш ли го какво говори?
-Сестричке той е прав трябва да остане тук поне докато се оправи.
Другият мъж се обърна ядосано към Алехандро.Той бе най-малкия и най-буйния член на бандата .
-Тя неможе да остане тук
--------------------------------------------------------------------------
"Защо уби майка и татко?.Защо ни прицини всичко това!Нечий глас кънтеше от далечината.Гласът бе отчаян и тих сякаш беше призрак.
Итачи се събуди целия облян в пот .Той ядосано запали фенера и въздухна тежко.
"По дяволите малки Сасуке нетрябва да страдам за смъртта ти"
Беше си обещал да ,не страда за смърта му.Но Сасуке бе негова брат и нямаше как да пропуснее този факт.Бе убил собствено ръчно собствения си брат.Още виждаше гарваночерната коса и катрановите очи изпълнени с отмъщение и ненавист.П ред очите му постоянно излиза се грозната гледка.Сасуке лежеше простнат и целия в рани тези спомени,не му даваха спокойствие.
-------------------------------------------------------------------------
Чак когато четирамата излязоха Ейнджъл разбра ,че те неса просто нейни спасители а бяха нещо повече.Те бяха известната бантда"Сребърните ангели"Баща й й бе разказвал за тях живвеха тук и се бореха за справедливоста на бедните те.Чернокоската усети как спомените за Гаара я връхлитат.Тя се изплаши от собствените си чуства нима след всичко сторено й от него тя изпитваше чуства към него.Към този безчуствен човек незнаещ какво е любов.Вече разплакана тя разбра че нямаше смисъл да отрица чуствата си.
"Аз съм влюбена в него "тъжно си каза на ум тя и остави емоцийте да я завледеят.
В такива моменти, замаяни от болка,отчаяно се вкопчваме във всеки сноп светлина сред мрака. За нещастие обаче, в повечето случаи оставаме измамени и щастието ни си остава просто далечна илюзия.

Съжалявам, че ще напиша това, но вече изобщо няма да следя фика. Отначало беше много хубав, но сега се смеси и със сапунка...Просто вече не ми харесва, стана твърде клиширан.

Няма проблеми а това сигурно заради тва със Сребърните ангели все пак да обясня .Попринцип смятах да развия историята малко по разлицно имах за идея три варианта и този ми се стори най-умостен.А това за ангелите е просто дейдал от главата нищо специално.Фикът има още три глави .Финала вече е измислен даже мога да пусна и трите останали глави тази вечер.

Е при това положение ще го дочета. Просто помислих, че ще продължиш как Ейнджъл е станала "сребърен ангел" и ще стане тип сапунен сериал..

О не чак такива неща няма да стават пък и ще стане много базово.имам идея за още три глави и после може да започна нещо ново след което се върна от САЩ .

Фикчето е интересно, браво
Има тук-там някоя грешчица, но това се оправя
Това със Сребърните ангели ме изненда, но добре, че е само детайл.
Нова съм и се извинявам, ако има нещо

Сори че се бавя ама нямам време.В Петък ще пусна следващата глава.

Благодаря за коментарите.Утре понеже не съм на даскало се надявам да пусна главата още към обяд.

и аз това се питам

Ох... тъжна новина! Фиковете за Наруто вече са забранени в световен мащаб, съжалявам...