Такам, доста от хората тук имат потенциал, доста нямат. Писането не е нещо, което може да се научи, но определено е нещо, което може да се тренира.

Докато четях една тема преди 5 минути, ми хрумна идеята да давам на хората, които искат да се пробват, по една простичка задача за описване на елементарна сцена. Като направите петдесетина подобни задачи, и всеки път анализираме грешките ви и казваме над какво да работите, ще напреднете доста бързо.

Няколко правила:
1. Давайки тук текста си, вие сте готови да го разнищя и да ви обясня, че сте идиоти. Получавате правото и да получите евентуално похвала, ако съм в добро настроение, наял съм се добре, пийнал съм си чаша винце след вечеря и съм гледал някой готин хентай.
2. Не претендирам, че съм експерт, но претендирам, че ме бива да преценявам и критикувам. Който е на друго мнение, арменския поп само него чака.
3. Моля всеки, който смята да ми губи времето с двуредово изпълнение на задачата с герои от Наруто и четворки и шестици, да отиде да си пусне някой епизод на Блийч. По-смислено и по-весело е.

Условия:
Едно общо условие - повечето задачи, освен специално указаните, ще трябва да бъдат изпълнявани в един абзац. Сиреч 5-6 реда, 50-100 думи.


ПЪРВА ЗАДАЧА (идеята ми даде bleed4me):

Опишете класически мотив за начало с изгряващо слънце.



Всеки, който желае, да се включва. Като минат 5-6 човека, давам нова задача. Ако някой иска да мине през стара задача, праща ми на ЛС текста си и получава обратно рецензия.

И все пак заглавията само с главни букви са забранени ^^

Айде да я сефтосам :Р

~~~~~

Запад. В неговият объркан свят , където горе беше долу , а залезът беше изгрев , слънцето изплува от пластовете небе и облаци. Първо докосна стъпките му , а после се плъзна като килим под краката му. Докато вървеше към нищото , вдигна поглед нагоре и с усмивка забеляза покрива на една къща - целият обрамчен със златно от лъчите издигащи се нагоре. Нощта бе настъпила.

~~~~~

Hope you won't flame me much xD

Над земята се носеше тягостна тишина,сякаш и мравките бяха напуснали това вонящо,на изгорял метал,гума и плът,поле.Всички бяха подгизнали от нощния дъжд,но не се уплакваха,знаеха,че това е най-малкият им проблем.Изведнъж във висините се чу викът на орел,в същото време един самотен лъч проби облаците дим и се отрази в капчиците вода по автоматите,грейнаха безброй слънца.Войниците свалиха нощната си оптика и почнаха да се мръщят,небето вече бе изпълнено с лъчи,сякаш самата светлина търсеше живота по владенията на Марс,в този момент от техните лица се изпариха мъка,болка,щастие,наслада,жажда за живот.Сержантът погледна към оранжевият диск,вече ясно видим,огън изпълни погледа му,високо в небето се чу свистене,това така познато и омразно свистене.Той се обърна към подчинените си и изрече само една дума "Напред".

Още една безсънна нощ, коя ли поред? Небето вече бе светло, но слънцето още не беше изгряло. Обичаше тези мигове, караха я да се чувства отново жива. Колко ли още? Току що образувалата се дъга и подсказваха че не остава много време. Слънцето бавно се надигаше зад хоризонта, докато тя чакаше в студеите сенки на замъка на нейния нов господар. Застанала зад бойниците тя можеше да види селото в далечината окъпано в светлина. Внезапен порив, далечен спомен от предишния й живот я накара да се надигне - успя за момент да зърне огнения плам на нейния най-голям враг, момент достатъчен за да устети миризмата на горящата си плът и да почувства вцепеняващата болка от това последно сбогом. Една ръка я издърпа отново в сенките, ръка която щеше да се погрижи за раните й, и щеше да я напътства през следващите няколкостотин години. Тя вече бе създание на нощта и трябваше да свикне с мисълта че никога нямаше да види отново изгрева.

Слънцето изгря. Не че някой го забеляза, де. Тук хората се бяха научили да не забелязват нещата, защото в противен случай те биха били забелязани, а това не е от нещата, които искаш да ти се случат. Самото слънце, ако беше живо, щеше да забележи много неща. Първо, щеше да види покрива на хей онзи блок, където едно момиче, пребито и с разкъсани дрехи се беше свило и тихо ридаеше. Плъзгайки топлите си лъчи надолу, щеше да забележи някой и друг счупен прозорец, празни бутилки от алкохол по балконите, после кръвта по улиците и разбитите автомобили и витрини по магазините. Изкъртените пейки и отсечени дървета.

пффффффф....... много ми се спи и по принцип не мога да пиша...... не мога да го завърша, въпреки че имам идеята в главата....... ениуей лека

хм... ето какво ще скалъпя аз ^^'''

Тя отвори очи. Още беше рано. Протегна се, вече не й се спеше. Бавно се изправи и пристъпи към прозореца. Още по нощница, тя го отвори достатъчно, за да може спокойно да подаде глава навън и да усети ранния вятър. Зад безкрайното поле започнаха да се подават първите проблясъци на новия ден. Една спонтанна усмивка се появи на лицето й, когато започна да разглежда далечните ниви, които сега се къпеха в светлина. Бавно започна да затваря очите си, за да усети слънчевите лъчи по лицето си. Вятърът вече стихваше, а времето може би спираше...

Нямах представа колко време продължава нощта на тази планета, никой от офицерите не го беше грижа да ни запознава с подобни незначителни подробности. Те просто ни сваляха на повърхността на планетата и ни казваха "Там е врага - огън!" . Беше пълен мрак около мен, отдавна не чувах и взривовете. Или бях оглушал или всичко беше вече свършило. Загубили-победили, мен просто ме бяха изоставили сам на произвола на съдбата. Ако имах сили, щях да заплача от щастие. Затворих очи. Опитвах се да си представя нещо хубаво. Там на родната ми планета, най-много обичах да ставам рано сутрин преди работа и да наблюдавам изгрева на слънцето. Високите планини от изток, скриваха слънцето почти до 11 часа. Но преди да се родя, в едно сражение около орбита, крайцер от противниковата армия беше отворил с плазмен огън тунел през върха на планината. Сега точно в 8:30 слънчевите лъчи минаваха през него и озаряваха мрачната долина с един идеален кръг около моята ферма. Това ме караше винаги да се чувствам специален.


p.s.
Нем предлагам ти да слагаш срок примерно 24 часа, а не 5-6 човека. Аз бих писал тук, но по време на работа, рядко имам време да седна зад компа за повече от 15-20 мин. демек прецакан съм
Такива работи сме правили в една лекция в университета - примерно имаме задача да напишем нещо за малък обект, за голям , за силен, за студен и тн. Варианти бол.

Начало...
Напрегната музика. (татара-тааа-тааа татара таа таа татара тааа таа... ТАТАТАДААААААААА!!!) Задържане на един тон на целия оркестър, бавно се повдига слънцето.

"И слънцето изгря!"
Край...
П.П. И кокошка прави гаргара

Ок... засега ще е така - давам ви следобеда задачата, на другия ден на обяд проверявам. Иначе ще се натрупат много хора, няма да смогна.

Сега съм готов. Предупреждавам, който не иска да пускам критика тук, да не учавствува.


Нимериа:

Запад. В неговият1 объркан свят , където горе беше долу , а залезът беше изгрев , слънцето изплува от пластовете небе и облаци. Първо докосна стъпките му , 2 а после се плъзна като килим под краката му. Докато вървеше към нищото , вдигна поглед нагоре и с усмивка забеляза покрива на една къща - целият обрамчен със златно от лъчите издигащи се нагоре. Нощта бе настъпила.
---
Като цяло ми допада, особено е, интересно е. Спестила си клишираната игра със цветовете и нюансите, като си я загатнала съвсемлеко където трябва. Като цяло ми се струва малко бързо, така че ако темпът на творбата е по-бавен, трябва да го удължиш... но иначе добре.
1-во - трябва да е кратък член, обстоятелствено пояснение за място е все пак.
2-ро - само след запетаята има разстояние, преди нея не.

ludgidia123

Над земята се носеше тягостна тишина, сякаш и мравките бяха напуснали това вонящо,1 на изгорял метал, гума и плът,2 поле. Всички бяха подгизнали от нощния дъжд, но не се у3плакваха, знаеха, че това е най-малкият им проблем. Изведнъж4 във висините се чу викът на орел, в същото време един самотен лъч проби облаците дим и се отрази в капчиците вода по автоматите, грейнаха безброй слънца.5 Войниците свалиха нощната си оптика и почнаха да се мръщят6, небето вече бе изпълнено с лъчи7, сякаш самата светлина търсеше живота по владенията на Марс, в този момент от техните лица се изпариха мъка, болка, щастие, наслада, жажда за живот. Сержантът погледна към оранжевият8 диск, вече ясно видим, огън изпълни погледа му, високо в небето се чу свистене, това така познато и омразно свистене. Той се обърна към подчинените си и изрече само една дума ?9 "Напред".
---
Харесва ми замисъла, добре и е написано. Но имаш някои грешки, първата от които е, че не слагаш разстояния след точка и запетая. Това е абсолютно задължително за пригледността и четимостта на текста!
1-во и 2-ро - две излишни запетаи. Има подобна конструкция с ограждащи запетаи, но тази не е такава.
3-то - оплакваха се пише
4-то - Такам, това не е грешка, по-скоро предупреждение... думата "изведнъж" е много яка и много готино звучи на български, и понякога се изкушаваме да я ползваме по-често... тук не е станало проблем, но като гледам жанра, сигурно по-нататък в текста ще се изкушиш да го напишеш още няколко пъти.
5-то - малко се губи връзката на двете прости изречения в сложното, това не е точно грешка, в някои текстове подобен подход може да е сполучлив.
6-то - в българският език не може да се каже "почнаха да се мръщят". Несвършенията вид на глагола за жалост не позволява такава форма. Или го правиш в свършен вид - "намръщиха се", или мислиш друг, по-сложен начин... но мисля, че тук свършен вид е най-добрия вариант.
7-мо - небето може да бъде изпълнено със светлина, но не и с лъчи. Може да бъде опъстрено, разкъсано, осветено...
8-мо - трябва да е кратък член, това е допълнение.
9-то - трябва да има тире, пряка реч, но не и просто интервал-кавички.


Фаранар:

Още една безсънна нощ, коя ли поред? Небето вече бе светло, но слънцето още не беше изгряло. Обичаше тези мигове, караха я да се чувства отново жива. Колко ли още? Току що образувалата се дъга и подсказваха че не остава много време1. Слънцето бавно се надигаше зад хоризонта, докато тя2 чакаше в студеите сенки на замъка на нейния нов господар. Застанала зад бойниците тя2 можеше да види селото в далечината окъпано в светлина. Внезапен порив, далечен спомен от предишния й живот я накара да се надигне - успя за момент да зърне огнения плам на нейния най-голям враг, момент достатъчен за да уст3ети миризмата на горящата си плът и да почувства вцепеняващат а болка от това последно сбогом. Една ръка я издърпа отново в сенките, ръка,4 която щеше да се погрижи за раните й, и щеше да я напътства през следващите няколкостотин години. Тя вече бе създание на нощта и трябваше да свикне с мисълта,5 че никога нямаше да види отново изгрева.
---
Началото е малко клиширано, но после е по-добре, въпреки че си остава клиширано. Добре представено. Лошото е, че освен идеята, имаш и една клиширана конструкция - "Небето вече бе светло, но слънцето още не беше изгряло"
1-во - тук се вижда ясно... образувалата дъга подсказва... сигурно си мислел да напишеш още нещо.
2-ро - повтореине на тя
3-то - това "т" е излишно
4-то - в българския език преди "която" винаги има запетая
5-то – и пред „че”


electric_Zax

Слънцето изгря. Не че някой го забеляза1, де. Тук хората се бяха научили да не забелязват1 нещата, защото в противен случай те биха били забелязани, а това не е от нещата, които искаш да ти се случат. Самото слънце, ако беше живо, щеше да забележи много неща. Първо, щеше да види покрива на хей онзи блок, където едно момиче, пребито и с разкъсани дрехи,2 се беше свило и тихо ридаеше. Плъзгайки топлите си лъчи надолу, щеше да забележи някой и друг счупен прозорец, празни бутилки от алкохол по балконите, после кръвта по улиците и разбитите автомобили и витрини по магазините. Изкъртените пейки и отсечени дървета...
---
Добре е като цяло. Лековатия подход е приятен и лесен за четене, предразполагащ, но го утежняваш неволно със това:
1-во – тавтология, повторение сиреч
2-ро – тука требе да има запетая


Solecito

Тя отвори очи. Още беше рано. Протегна се, вече не й се спеше. Бавно се изправи и пристъпи към прозореца. Още по нощница, тя го отвори достатъчно, за да може спокойно да подаде глава навън и да усети ранния вятър. Зад безкрайното поле започнаха да се подават първите проблясъци на новия ден. Една спонтанна1 усмивка се появи на лицето й, когато започна да разглежда1 далечните ниви, които сега се къпеха в светлина. Бавно започна да затваря очите си, за да усети слънчевите лъчи по лицето си. Вятърът вече стихваше, а времето може би спираше...
---
Не е зле, макар в началото да почваш само с прости изречения и това малко да дразни.
1-во – спонтанна и разглежда не се връзват смислово, пък и изразът „спонтанна усмивка” не ми допада.


Omega Red

Нямах представа колко време продължава нощта на тази планета1, никой от офицерите не го беше грижа да ни запознава с подобни незначителни подробности. Те просто ни сваляха на повърхността на планетата1 и ни казваха "Там е врага2 - огън!" . Беше пълен мрак около мен, отдавна не чувах и взривовете. Или бях оглушал,3 или всичко беше вече свършило. Загубили-победили, мен просто ме бяха изоставили сам на произвола на съдбата. Ако имах сили, щях да заплача от щастие. Затворих очи. Опитвах се да си представя нещо хубаво. Там,4 на родната ми планета, най-много обичах да ставам рано сутрин преди работа и да наблюдавам изгрева на слънцето. Високите планини от изток, скриваха слънцето5 почти до 11 часа. Но преди да се родя, в едно сражение около орбита, крайцер от противниковата армия беше отворил с плазмен огън тунел през върха на планината. Сега точно в 8:30 слънчевите лъчи минаваха през него и озаряваха мрачната долина с един идеален кръг около моята ферма. Това ме караше винаги да се чувствам специален.
---
Допада ми идеята, даже много, макар да трябва да са си два абзаца...
1-во – малко далечна тавтология, но като четеш бързо си личи. Пък и е абсолютно излишна, просто махни второто „планета”
2-ро – требе да е пълен член. Там е врагът – врагът е там, едно и също е.
3-то – трябва да има запетая, аз и сложих.
4-то – тук може и да има, може и да няма запетая, аз я препоръчвам
5-то – отново тавтология, този път обаче по-забележима и дразнеща. Смени го с някакъв елементарен синоним, „небесно кълбо” и други подобни.


Snookie

Начало...
Напрегната музика. (татара-тааа-тааа татара таа таа татара тааа таа... ТАТАТАДААААААААА!!!) Задържане на един тон на целия оркестър, бавно се повдига слънцето.

"И слънцето изгря!"
Край...
П.П. И кокошка прави гаргара
---
Страхотен съспенс, много силна атмосфера, брилянтна идея. Two thumbs up.

Едва усетих слънчевите лъчи ,влизащи през отворения прозорец - толкова силно бе въздействието на музиката ,бучаща в ушите ми.Не знам откъде дисът бе попаднал в плеъра ми ,не знам и кой всъщност го е записвал.Пуснах го още преди няколко часа ,когато сънят ненадейно си тръгна от тялото ми(Don't you laugh on this one ) ,а ритмите още не секваха.Музиката като че следваше движенията ,които утрото извършваше ,пробуждайки както мен ,така и града.Най - сетне ,след като и последният тон иззвуча в слушалките ми, аз се надигнах и като сомнамбул закрачих към банята.

Сърцето и биеше силно, пулсът и беше ускорен, потта мъчително полазваше по кожата и. Болките бяха ужасни и непоносими, а тя беше на предела на силите си. Жената не виждаше изход и искаше да се предаде на болката ,която просто да я отнесе със себе си... Тогава го видя. Слънчевият лъч, който се прокрадваше през прозореца. В един момент сякаш завесите се отдръпнаха и цялата стая се обля в топлина. Чу се бебешки рев. Беше момченце.

P.S. Дано да не съм изпуснала срока

Смъртта, с вонящта си роба се разхождаше из бойното поле, а с разлагащата си ръка, докосваше лицата на загиналите. Отворените очи на мъртъвците гледаха с призрачната тъмнина на отчаяността и болката. Огненото кълбо започна да се подава зад вдлъбнатините на дюните и да огрява побелелите кости, придавайки им онзи призрачен чар, който привличаше гарваните и лешоядите. Лъщящи от току що пролятата кръв, с лигавия си блясък на гной и мръсотия, те отразяваха слънчевите лъчи, и караха момичето миг подир миг да извръща погнусено главата си. Мухите, чиито крилца светкаха в лилаво или розово, бяха като милиони малки светилници, миниатюрни звезди, контрастиращи на тъмнината на червената кръв, която гадините нападаха. Горещината се надигаше, както слънцето жестоко изпълзяваше от леговището си, за да започне да гори отново лицата и да ослепява очите на хората й. Вятърът подхвана песъчинките на пясъците и ги понесе като рояк малариеносни комари, литнали да отровят небосклона. Безмълвния вик на мъката на мъртъвците се разнесе из пустинята, давейки всеки опит за нещо по-красиво и по-жизнено. Крякането на птиците се забиваше като пирони в сърцето на момичето, което смяташе каузата си за загубена. Следващият изгрев отново щеше да бъде кървавото и миризливо начало на деня, което щеше да я кара да трепери, но сега нощта отстъпи място на деня. Утрото дойде.



мааама мууу XD как съм изпуснала тая тема беее....xD

а nem13...имам въпрос относно запетаите пред и-то....нали пред 2рото се слагаше винаги, или има изключение в зависимост важността на допълнението? о.О, че съм ги забравила...

mandra

Едва усетих1 слънчевите лъчи, влизащи през отворения прозорец - толкова силно бе въздействието на музиката, бучаща1 в ушите ми. Не знам откъде диск2ът бе попаднал в плеъра ми, не знам и кой всъщност го е записвал. Пуснах го още преди няколко часа, когато сънят ненадейно си тръгна от тялото ми(Don't you laugh on this one ), а ритмите още не секваха. Музиката като че следваше движенията, които утрото извършваше, пробуждайки както мен,така и града. Най-сетне, след като и последният тон иззвуча3 в слушалките ми, аз се надигнах и като сомнамбул закрачих към банята.
---
Бива. Таковал си го слънцето, радва. Ноо... Разстоянието е след точка и запетая, не преди това!
1-во – има несъответствие в смисъла на глаголите... „усетих” е еднократно, по принцип не може да се ползва за слънчеви лъчи, а дори когато може, не е правилно после да продължиш с продължителното „бучаща”
2-ро – едно к липсваше тук
3-то – сам сигурно се сещаш, че това не звучи добре тук... не че не може, но...


Teiru-chan

Сърцето и1 биеше силно, пулсът и1 беше ускорен, потта мъчително полазваше по кожата и1. Болките бяха ужасни и непоносими, а тя беше на предела на силите си. Жената2 не виждаше изход и искаше да се предаде на болката ,която просто да я отнесе със себе си... Тогава го видя. Слънчевият лъч, който се прокрадваше през прозореца. В един момент сякаш завесите се отдръпнаха и цялата стая се обля в топлина. Чу се бебешки рев. Беше момченце.
---
Оригинално, и добре написано, но имам забележки...
1-во – такам, тази частичк за принадлежност за женски род, не помня как се води, се пише ето така: -ѝ-, само че с чертичката на другата страна. Поради липса на таквози нещо на клавиатурата, ползваме самостоятелно „й”, за да не се бърка със съюза „и”
2-ро – Понякога няма нищо лошо да се търси особен ефект като първо се ползват лични местоимения (тя, той, и пр.), и после се назове пряко подлога. В случая, обаче, по мое мнение, „жената” да идва след два пъти „тя” не звучи добре.



Shadowcat

Смъртта,1 с вонящa2та си роба се разхождаше из бойното поле, а с разлагащата си ръка[/b],1[b] докосваше лицата на загиналите. Отворените очи на мъртъвците гледаха с призрачната тъмнина на отчаяността и болката. Огненото кълбо започна да се подава зад вдлъбнатините на дюните и да огрява побелелите кости, придавайки им онзи призрачен чар, който привличаше гарваните и лешоядите. Лъщящи от току що пролятата кръв, с лигавия си блясък на гной и мръсотия, те отразяваха слънчевите лъчи, и караха момичето миг подир миг да извръща погнусено главата си. Мухите, чиито крилца светкаха в лилаво или розово, бяха като милиони малки светилници, миниатюрни звезди, контрастиращи на тъмнината на червената кръв, която гадините нападаха2. Горещината се надигаше, както слънцето жестоко изпълзяваше от леговището си, за да започне да гори отново лицата и да ослепява очите на хората й. Вятърът подхвана песъчинките на пясъците и ги понесе като рояк малариеносни комари, литнали да отровят небосклона. Безмълвния вик на мъката на мъртъвците се разнесе из пустинята, давейки всеки опит за нещо по-красиво и по-жизнено. Крякането на птиците се забиваше като пирони в сърцето на момичето, което смяташе каузата си за загубена3. Следващият изгрев отново щеше да бъде кървавото и миризливо начало на деня, което щеше да я кара да трепери, но сега нощта отстъпи място на деня. Утрото дойде.
---
Допада ми, макар да е добре да се раздели на два абзаца, но може и да не се прави. Имам си бележки, ест.
1-во – тука тия запетайки... просто не са нужни. Не бе, направо са грешни.
2-ро – такам, мухите-гадините, логическата връзка в това дълго изречение е малко объркваща.
3-то – ъъъ... това беше, както се казва, ни в клин, ни в ръкав. Ок, не че е толкова страшно, това е просто извадка, но се замисли, дори и да продължиш нататък с обяснения или и това да ти е пета глава на книга, това изречение седи много самотно и голо сред останалите, пък и тонът му не съвпада.

За и-то – замислих се сериозно.... доколкото знам, след второто и винаги се слага запетая... ако има нещо за важността на допълнението (както е в английския), трябва да е нововъведение. Сега ще звънна тук-там и ще ви кажа по-късно.




Задачата свърши. Очаквайте новата до час. Абе, да си догледам 8 епизод на Code Geass. Баси хората, аз мислех, че ще се появят един-двама. Продължавайте в този дух.


Ако някой все пак е закъснял, а иска да направи задачата, да ми праща на ЛС, но не му гарантирам много бърз отговор.

Много добра тема nem13!