Леле жалко че свършва толкова скоро страхотно фикче много сладко.Сасуке е голям вредител и Сакура много ме дразни хаха иначе аз се учудвам на Гаара как дори й помогна.Иначе жалко ,,скоро свършва надявам се да ни зарадваш с нещо нова защото опредалено имаш талант.

пич вземе си оправи граматиката

От доста време се мотая из форума и днеска ми дойде музата да се регна Тааа по същество една думичка ми излиза в главата ЯКО ама много яко Мн добре е написано

Фика е страхотен,но жалко е че свършва

Спокойно, тъмно ангелче, като има- има, на Funny творбата си заслужава чакането

Дам определено си заслужава чакането.Много жалко, че скоро свършва фика.

Ето я и безименната 15 глава.. ЕNJOU сладури
15 Глава

- Я, Казекагето решило да се покаже на светло.. - каза подигравателно непознатия нинджа и заби куная по надълбоко в гърдите на Сакура.
- Нещастник.. как предпочиташ да умреш бързо или бавно? - Гаара пристъпваше бавно и спокойно сякаш нищо не се случваше.
Звуковата нинджа гледаше с голямо любопитство реакцията на червенокосия.
Непознатият не бе забелязал как пясък бавно започва да се увива около тялото му.
- Щом нямаш претенции..ще го направя така както на мен ми харесва! - каза Гаара
Пяскът вече покриваше всяка част от тялото на звуковата нинджа.Чуваха се проницващите му викове. Да си затворен в пясъчния ковчег на Гаара бе най- ужасното нещо , което можеше да се случи на някой. Гаара изпъна ръката си напред, стисна юмрук.. последен вик, дръзналия да нарани Сакура вече бе мъртъв.
Червенокосият бързо се приближи до тялото на момичето.
- Глупачка.. - каза той свел глава над нея.
Вдигна Сакура на ръце и бързо тръгна наякаде.
_____________

- Колко ще издържиш още? - попита един от нападателите. Той и неговите приятели стояха вече повече от час приклещени от сянката на Шикамару.
- Мълчи!- отсее Шикамару.
- Той е прав, чакрата ми е на привършване..
Шикамару не издържаше.. сянката му бавно отвързваше пленените.
- Сегаа.. - всички звукови нинджи тръгнаха заплашително към момчето.
- Сега ще се наложи да бягате като момичета.- чу се глас.
- Хееи.. - определението, " като момичета" не се хареса на Темари.
- После се разправяйте.. не виждате ли че в момента.. ъъй.. ситуацията е малко проблемна.- каза Шикамару , който бе коленичил от изтощение.
- Ооуу Шикамару извинявай. - смърмолечка набързо русото момиче.
- Е кой иска да е първи? - попита Саске и зловеща усмивка заплува на устните му.
______
Сега всичко в Суна бе спокойно. Натрапниците бяха прогонени отново.
Саске бягаше по тъмна и малка улица. Задъхан той влезе в голяма бяла сграда.
- Как е тя? - попита той и очите му леко трепнаха.
Наруто се обърна разтревожен към приятеля си.
- Раните и са дълбоки..- русият нинджа сега гледаше към пода.
Саске поклати глава и се запъти към врата, на която пишеше "26". В тази стая сега Сакура си почиваше.
Чернокосият рязко отвори врата и връхлетя вътре.
За миг пребледня, сякаш бе видял призрак, но после лицето ми отново придоби спокоен вид.
- Какво правиш тук? - попита той и със злоба погледна червенокосото момче стоящо до прозореца.
- Мога да те попитам същото.. - отговори Гаара и се обърна.
Сакура чу гласове. Тя отвори очи , но виждаше всичко премрежено.
Гласовете не спираха да кънтят в главата и, дори ставаха по-силни.
Момичето се надигна от леглото. Последва срязваща болка в гърдите, която я принуди да легне отново.
Гаара и Саске не забелязваха , че Сакура е дошла в съзнание, сега за тях по-важна бе караницата.
Разпознала образите им, розовокоската пъвро леко се усмихна , но после отново придоби серииозен вид.
- Мълчете! Тихо! - извика тя и погледна остро и двамата.Може да бе ранена и безпомощна, но все още имаше право на тишина и спокойствие.
Явно думите и бяха прозвучали много респектиращо. Саске и Гаара се бяха вцепенили на местата си, не казвайки и дума.
Въпреки различията си, двете момчета направиха едно и също - просто напуснаха стаята безмълвно.
След 2 седмици.
За дветете седмици , в които Сакура се възстановяваше, в скрития пясък се случиха много неща.
Явно Шикамару и Темари най-после бяха намерили общ език и сега бяха навсякъде заедно, въпреки че много често хората виждаха как чернокосото момче пада на земята ударен от Темари.
Наруто често посещаваше Сакура в болницата, но почти винаги се натъкваше на Саске и Гаара каращи се пред вратата кой да влезе първи.
Киба беше изчезнал за малко време.. по това което обясни след завръщането си, всички остановиха, че е тръгнал след много красиво непознато момиче.
_________
Часовете, дори минутите прекарани в болницата за Сакура изглеждаха вечност.Тя стана от леглото и отиде до прозореца. Навън вече бе вечер, но небето изглеждаше ясно и спокойно.Напоследък розовокоската често мислеше за станалото при нападението. Как Гаара я бе спасил въпреки случилото се.

Червенокосото момче идваше при Сакура само докато тя спеше. Въпреки всичко, той все още не можеше да преглътне гордостта си.Сега стоеше пред болницата и гледаше някъде в далечината.

Черешовото цвете нямаше избор, тя трябваше да остане в болницата до утре. Така и се искаше да избяга, да се върне в Коноха и да забрави всичко, и Саске и Гаара..но не можеше. Тя за последно погледна хоризонта и се върна в леглото , затвори очи и се помъчи да заспи.
Гаара вървеше по слабо осветения болничен коридор.Ето и я стая "26". Той леко открехна вратата и видя спокойното изражение на Сакура.
-Заспала е.. - каза той усмихвайки се.
Гаара можеше да я гледа как спи вечно, но когато видеше очите и те му напомняха за станалото със Саске.Розовата и коса бе пръсната по бялата въглавница.
- Само да можех.. - помисли си червенокосият и се присегна към момичето.
Лицето му бе на сантиметри от нейното. Той все още стоеше и се бореше със самият себе си.
Явно чувството изгарящо го отвътре бе по-силно от гордостта му. Той се наведе и допря устни до тези на легналото момиче.
Изненадата бе, че всъщност "спящата" Сакура му отвърна. В първия момент очите му се разшириха от учудване и може би мисъл, че ставащото не е правилно. Секунда след това той бе забравил всичко въртящо се в главата му, просто се бе отдал на този миг.
Целувката бе дълга и очаквана..
- Гаара аз.. - момичето се опита отново да обясни всичко случило се.
Червенокосият долепи показалец до устните и.
-Не е нужно! - каза той
- .. просто.. да забравим.
Сънуваше ли? Възможно ли е всичко това да се случва? Възможно ли е той да и бе простил за стореното?
Гаара се усмихна и леко бутна Сакура. След това се намуши под завивките и я прегърна.
Заспаха така, прегърнати, мечтаейки просто да забравят направените грешки.

много сладко, Funny, браво за главата, много радва ^_^ Започвам да възприемам идеята за Гаара и Сакура като двойка за много сладка ^_^

Ооох толкова е сладичко и романтично обаче тайно се надявах да килнеш Сакура , знам ,че никой няма да е на мойте мнение и ще си навлече гнева ви обаче Сакура и Гаара въобще не ме кефят кат двойка виж СасуСаку да но не СакуГаа .Иначе главата е страхотно , сладка хем имаше лек почти незабележим хумор.

^^TeN TeN^^ ,понеже лично на мен ми омръзнаха старите изтъркани двойки( те са си класика де, ама се пак..) реших в този фик нещата да са разположени по друг начин.. просто за едното разнообразие
Уважaвам мнението ти, но мен като двойка ми харесват имнно защото нямат нищо общо

Разбира се ,че нямам проблем вече казах фика е много добре написан .Естественно ,че няма да се съобразяваш с мен нали това е форум всеки изразява свободно мнението си.И за да не е флуд когато ще излезне новата глава.

Следващата глава е последната.. и може да я пусна довечера, ако ми дойде музата. Идеята е готова трябва само да се напише.... .

Йей суперско нямам търпение.дано не съм те засегнала с предишното си мнение.

А глупости.. с кво да ме убидиш пък ти.. може ли да съм убидена че харесваш фика? Харесвам те заради това ,че имаш мнение

Мерси за последното изрецение.А за фика ще се караме фика ти е страхотен.