Ами интересно е и радва!

Нямаше да мине без такъв коментар нали.. еми да доставя ми, явно на тебе тази идея не ти допада

Саске по-нататък ще го включа, вероятно в следващата глава, заедно с Наруто, ще видим занапред

Неее,сериозно,никой не е казал,че идеята не ми допада. Просто исках да те посъветвам,ако не ти е приятно,а го правиш само,за да получиш щастливи коментарчета в темата си,изобщо да не се занимаваш.
Щом ,обаче ти е кеф,давай!Аз няма да се появявам повече.
Сега само Създателя може да ти освини местенцето,ше го предупреда да си трае.

Нямам против да критикуваш, грешно ме разбра. Имах предвид за това "Creator,как си успял да пропуснеш таз приказна темичка бе,приятлю?! " а не това че фика не ти харесва, или даваш коментари които не са изпалнени с комплименти, достатъчно прочистиха темата вчера от глупости.Коментари пише наволя, но по темата ,с Creator на ЛС

Втората глава е страхотна!!! Мнооого ми хареса

Аз тука , да не съм бот .. Мене ми свърши храната и псувните ~_____~ ..

страхотна 2 глава
keep going!!!

И на мен ми хареса ,ще се радвам на продължение !

Въпреки, че не ги харесвам като двойка ми е интересно.



Това означава ли, че спреш за няколко дни?

определено няма да спре на него му харесва да псува фикове и после разгневени фенове да му пращат лс с псувни
фика е супер попринцип аз съм сасусаку фенка но този фик не е лош като за гаасаку

Глава 3 Самота [Enjoy ]

Сакура остана сама в тъмната стая. Бе и трудно да различи даже собственната си фигура. Незнайно защо сега тя си помисли за Сасуке. Той бе същия.. същия като Гаара, вечно мрачен, в оочите му се четеше същата злоба.
- Но, ако Сасуке не бе такъв, щях ли да го обичам толкова?- помисли си Сакура
Изведнъж в главата и изплува спомен
Спомен
- Ти никога ли не си обичал?- попита разплаканата 14 годишна Сакура.
- Някога обичах.. но какво разбираш от любов ти малко разглезено момиче.- след тези думи Сасуке изчезна.
Край на спомена
Сакура разтърси глава. Беше късно, а тя беше много уморена.
Легна на огромното легло на Гаара.
- Той.. също се чувства сам.. усещам го с цялото си сърце.- розовокоската погледна през единственния прозорец в стаяра. Небето бе по-мрачно от всякога. НЯмаше звезди, луната не се виждаше.
- Каква грозна картина-промълви Сакура почти разплакана.
- Може би и аз съм като тях.. сама съм, сам сама..
Сълзите сами застичаха по бузите и. Незнеше защо , но неможеше да ги спре, а и не искаше.Заспа така, цялото и лице бе мокро..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Първите слънчеви лъчи вече се спускаха в Коноха.
-Ставай! Веднага!
Наруто помисли че е просто нахален сън , които искаше да прогони, така че просто се обърна на другата страна.
- Глупак такъв! Ставаааи!
След като Наруто не благоволи даже да помръдне, явно търпението на гостът му се изчерпа.
Наруто се озова лежащ на земята, с изгаряшна болна в лявата буза.
-Сасуке, помислих че си кошмар.- сопна се заядливо Наруто на своя съотборник.
- Дааа, да.. много си изобретателен, сега ставай простак такъв, ямме си проблем..
- Какво е по-важно от съня ми? Да не би Шикамару да е паднал в някои кладенец и да му е \"ПРОБЛЕМНО\" да излезе от там?
- Ще ти се- Сасуке се ухили.. Нашата розовокоска вчера не се прибра.
-Как така? Сакура-чан не се е прибралааа?- изведнъв в очите на Наруто се зачете оживление.
- Да, не се прибра, цяла нощ стоях до тях, нямаше я..
-Чакай малко Теме, закакво ти е на теб пък да ходиш при Сакура??- НАруто вече бе скочил на крака и бе заел изключително странна поза, която трябваше да изглежда заплашителна, по пораждаше у Сасуке само смях.
- Няма да ти давам обяснения, бил съм там, защото така съм искал.
- После ще се разправям с теб- светна се Наруто, сега да я намерим..
Двамата излязоха от апартамента на Наруто и поеха към Хокагето.
~
Гаара отвори вратата на дома си. Цяла нощ той бе скитал из гората, за да не му досажда онази госпожица. Той не искаше да стои при нея, тя го караше да се чувства неловко, пък и не беше сега момента да контактува с някои, за него такъв момент изобщо не съществуваше. Къщата изглеждаше пуста, бе така както Гаара вчера я бе оставил.
- Тръгнала си е- в погледа му се четеше както облекчение, така и някаква странна тревога.
-Е, отново имам нужното спокойствие, няма кой да ме притеснява, няма никoй- червенокосият ниндя повтори наум няколко пъти последните думи.. НЯма никoй, няма никoй...
Той понечи да влзе в куххнята, но се разубеди, беше страшно уморен. Така че се отправи към спалнята си.
Макар че вече бе 7 сутринта, в стаята бе все така мрачно. Гаара съблече прехите си и се мушна под завивките.
-Ъъй..- Пясъчното момче усети чужда плът до своята. Подскочи рязко.
- Оо боже мой- Сакура бе легнала на неговото легло и изглеждаше вкаменена .
И тя и Гаара стояха и не казваха нищо.Просто се изпиваха с поглед..

Ееееее, не! Умрях от смях!

Хареса ми , само така !!!

Нашата розовокоска-не предполагах,че мога да чуя такова нещо от устата на Сасуке! Явно наистина за всичко си има първи път. А иначе главата беше много хубава,хареса ми!

Заа всичко има 1 пъъът .. тва ми доиде като синоним на сакура в тоя момент