Щеше ми се да напиша някакви интересни начални слова,но просто нищо не ми минава през главата,затова изказвам благодарности на vegetosayajin за профила ,който ми сглоби по повод фика и ви оставям да си се радвате на Чептър 1.





Chapter 1: Introduction to the Mall, Gang 1 Incoming




Малко хора посещаваха моловете с определена цел.Пътуването дотам обикновено преминаваше в спорове относно кой филм ще се гледа,чий ред е да черпи пуканки,в кого ще стоят парите за билетите,и на кого му се полага най-много време до един особено разголен пластмасов манекен на фирмата за еротично бельо,скоро набутала се на втория етаж.

Разстоянието от спирката до Мола се взимаше за десетина минути,без да се брои времето,прекарано в изучаване на някой особено интересн билборд.После всички едновременно се напъхваха в сградата през стъклената врата и се изсипваха право пред будката за бонбони,където често биваше изхарчен голям процент от придобитите по един или друг начин лъскави хартийки.А те не винаги успяваха да покрият общата сметка,включваща билета,пуканките,колата и няколкото бургера,които имаха навика да си взимат навръщане.В такъв случай се зимаше под прицел предварително подбрания аутсайдър,който след известна обработка щедро ти услужваше,с надеждата да успее да се присвои към групичката на готините.

Двайсет минути преди началото на прожекцията,бандата се наместваше на последния ред и втренчваше поглед в екрана,където през минута и нещо се повтаряше едан и съща реклама,целяща да те релаксира,преди филмът да започне.Релаксацията често перминаваше в шумно хрупане на пуканки,придружено от някой друг коментар относно чия глава ти пречи да виждаш субтитрите.Това ,обаче не беше голям проблем,имайки се предвид ,че четенето на субтитри бе напълно излишно в повечето филми.

Стрелба,мацки,дрога и ченгета те съпътстваха през следващите два часа,после излизаше доволен от салона,предварително разпилял останалите си пуканки по пода.Това се отнасяше до всички членове на групата,които накрая минаваха за бургери,прекарваха известно време в шляене по магазините за бельо и след двайсетина минути ,изморени излизаха от Мола.
Следваше кратко и безцелно шляене по улиците,след което всички поемаха кой на където свари.

Разбира се,имаше и изключения.

Цел имаха големите пухкави шишковци,дошли да пръснат висчките си джобни за деня за плюскане,хората,които цяла година са спестявали,за да си вземат iPod и възрастните двоюки, решиил да видят що е това триизмерно кино.

И накря – кой със цел,кой без без цел-всички се струпваха в Мола.”Раят на удоволстивята”,както го наричашеш Пешо Крафта.Мисълта не беше особено оригинална,но пък ТЕ си я обичаха.Когато някой я споменеше,повечето от групата веднага се сещаха за кофа с крица и кутийка сладко-кисел сос и това ги караше да се засилят нагоре по ескалатора,избутвайки всичко,което се изпречеше на пътя им.Други пък се залисваха към всеизвестния магазин за бельо.Трети просто се зазяпваха наоколо в търсене на нещо интересно.

Всъщност, те бяха точно петима:Мосо,Ванката,Пешо Крафта ,Ванката,Бира и Асенчо,който мъкнеха със себе си,в случай че им свършеха кинтите.Истинки прототип на на безделните групички,които денонощно кръстосваха наоколо.Поведението им се влиаеше предимно от магазините,покрай които минаваха,а видът им-раздърпан и на пръв поглед нещастен напълно се връзваше с околната среда.Бяха като семейство хамелеони в джунглата.Изключение правеше Асенчо,който беше намъкнал плътно прилепнал по тялото му зелен клин и дълго оранжево яке.Когато видя бандата да го чака пред вратата на Мола той се ухилии заприпка към тях като млада кобилка,преследвана от ядосан носорог.Бира избухна в подигравателен смях,но Мосо,който най-много разчиташе на помощта на Асенчо го сръга под мишницата и усмихнат подаде ръка на новодошлия.

-Здрасти, батка, как е настроението?

Асенчо,изненадан от топлото посрещане, хвана ръката му и ентусиазирано я разтърси.
-Добре е,ъъъ..исках да кажа...готино е.Какво ще правим сега бе...банда?-той обходи тъпите физиономий на стоящите зад Мосо.Определено не му вдъхваха доверие.
-Споменах ли вече к’ъв си идиот?-обади се Ванката.

-Той не е идиот,той е кретен -поправи го Бира.-Идиотите не се обличат по тоя начин.
Асенчо сведе тъжно глава и стисна юмрук в джоба си.

-Аз..не съм идиот-промълви той с насълзени очи.

-Ами не си,ти си кре..,ааау,т’ва пък за кво беше?!-Бира отстъпи изненадано назад,малко след като ръката на Мосо се заби в корема му.

-Това беше ,задето обиждаш Асенчо...Готиния-огласи Мосо на другите,а на приятеля си подшушна-Ако се въздържиш от подигравки поне докато сме вътре,ще уреда да те черпи нещо.

-Добре-съгласи се Бира.-За удара обаче щ’и го върна!
Мосо го погледна многозначително и отново отиде при Асенчо,който победоносно гледаше ударения.

-Много е тъп-кимна Мосо и прехвърли ръка през рамото му.
-Да-потвърди Асенчо и също прехвърли своята.-Лази ми по нервите.
-Даа,и на мене.Слушай,ше ми услужиш ли с пет лева?Откакто билетите поскъпнаха все не ми остават пари да си взема пуканки.
-Амии...добре-съгласи се Асенчо след кратко колебание.
-Супеер!Страшен си,батка!-очите на Мозо светнаха и той въодушевено притисна аутсайдера към себе си.-Ако Бира те дразни,само ми кажи и идвам да го пребия,разбра ли?

-Разбрах!-ухили се Асенчо и му подаде петачката.
Мосо я грабна и пъхна в джоба си.После махна на другите и влезе през вратата,.Бира,Ванката и Крафта го последваха.

-Уаааау!-възкликна Асенчо,обхождайки с поглед всичко наоколо.-Много е готино.
-За пръв път ли идваш тука,бе?-скастри го Ванката.
-Не.Веднъж ходих с мама,ма то беше отдавна и...
-С мама като си нищо не можеш да видиш...-прекъсна на свой ред Бира и застана до него на ескалатора.Мосо,Ванката и Крафта се качиха след тях.Асенчо понечи да каже нещо,но си замълча и вместо това започна да оглежда наоколо.Мосо пък започна разговор с другите трима.

-Кво милите за тия дънки,дето ги гледахме миналта седмица?
-Марков шит,кво да мислим.
-Шит,ама от качествените.
-Шита никога не е качествен,освен ако не е излязъл от моя задник.
Ставаше въпрос за задника на Бира.
-Добре,може и да не е качествен,ама момичетата мно’о се впечтляват от такива работи.
-Да,ама за да се впечатлят,трябва по някакъв начин да разберат,че шита е марков.Значи трябва или да им се нагъзиш,или да почнеш да разправяш насам и натам кви са ти дънките-заключи Крафта.

-Аз съм за първия вариант-каза Ванката,докато останалите се радваха по стария метод с безумния смях.
-Аз също-включи се и Асенчо.

Слязоха от ескалатора и поеха към следващия.Очите на Асенчо се спряха първо на двете госпожици,които даваха кексчета за дегустация до една от колоните,след това на магазина за обувки вдясно и накрая на витрината на “Triumph”.
-Знаеш къде да гледаш,а?-смигна му Ванката,забелязал накъде се рее погледа му.
-Неее,аз простоо...
-Хаа,изчерви се!
-Не,аз...
-Изчерви се!!!
-Не,не съм!
-Ванка,що не оставиш момчето на мира и не се позанимаваш с нещо смислено?!-сопна се Мосо.
-Като например?
-Ми,опитай се да прочетеш какво пише на билборда отпред.
-Кой от всичките?
-Оня големия.
-Тоя голеимя с каката с големите бомби ли?
-Оня с двамата педали,дето се опитват да ти пробутат слипове.
-Не мога.
-Що?
-На английски е.
-Ти нали ходеше на уроци?
-Ъхъ.В момента би трябвало да съм на урок.
-Значи малко ще закъснееш,така ли?-попита Асенчо.
-Въобще няма да ходя.
-Ооо...това е...готино.
-Готино е,верно.

След секунди вече бяха на третия етаж.Пешо Крафта отиде да поразгледа в магазина за компютърни игри,Ванката и Бира тръгнаха да се почерпят нещо в Макдоналдс,а на Мосо и Асенчосе падна отговорната задача да купят билетите.Докато чакаше на опашката в погледа на Мосо случайно попаднаха бабка и дребно хлапе,които тихо разговаряха на няколко метра от него.Накрая бабата тикна нещо в ръката на момчето и пое в другата посока.

-Асенчо,що не ходиш да се пораходиш малко?-предложи Мосо и застана пред гишето за билетите.Щеше му се да се пордва на момент спокойствие,преди да пристигнат другите и да настане обичайната олелия в киносалона.
-Ми,добре-усмихна се Асенчо и заприпка нанякъде.


Вранов 08

Очаквам всякакви коментари.

Eто това е фик . Мосо най - кефи .

Eeee,не си създавай грешно мнение! Нема да си убивам героите от алкохолизъм

hmmmm ^__^ радва ме.....
бандата на мола яку

shit...too low interest

aaa тая история цепи бахти бандата

Chapter 2 : Weird Shit Going One,Gang 2 Intruders очаквайте в края на седмицата.

Хмм нелош фик
По принцип добре си обяснил сичко, ма къв е мейн евента

Та ти четеш лайната за наруто, а тва било нелошо ...... Мейн евент във фикове за наруто , освен една оргия + яой любофф между саске и некой друг нема ..
Респект mandraaa !!!
@NOXITA - Няма да се храним точно тук , ако имаш молби >>> ЛС ...
@BlackID - Същото се отнася като за " noxita the shiti noob "

mandra браво! Това е доста добро. Мисля, че лесно ще задържи интереса.
П.п. Creator много ти се моля спри да обиждаш!

edit : поста се отнася за Creator...

хмммм
хммм
Сори пич ма нещо си объркал
аз не ти говоря за Наруто лигаавите глупости....
(за които ти по някъква случайност знаеш, въпреки че не гледаш анимето )
А по принцип фикс идея не ми е Наруто, а по-скоро нещо от рода на Lord of the rings примесено с малко Ice Age
и бтв Любовните историики въобще и не ги отварям....
а фика както казах е хубав но е малко безсмислен за сега....
Ако имаш проблем с мен не ми чети постовете.....


ПС: Пич сори ако се визираш в някой от героите на mandra (no offence), но за мен ти или не разбираш или не оценяваш хубавата литература, а четеш смао такъв шит (no offence mandra, хубаво е и такива фикове да има...)и под хубава литература нямам в предвит неща от рода на любовните Наруто историики а истинска литература, писана от шекспир и тн... или имаш мноооого АБнормален вкус
И в двата случая нямаше нужда от горния ти пост

Ееее~ най-накрая нещо, което се чете!

Много интересен стил имаш... Плюс, че разговорите не са дървени както в повечето фенфикове ами кефат на max-!
Абе по-бързо пиши бе копеле!!

в смисъл мн общо има между двете ....

та по темата зарибява

Хах,мерси на всички.
@Black ID - наъплно си прав.Засега недейте да търсите особен смисъл във фика.
@pisulka_sensei - ако интересът се задържи ше ги пускам по-начесто.

Интереса ми е прикован в тази тема с един голям пирон.... и по добре пускай по-често, че ще те забравят...