Помните ли, като бяхте по-малки, или за тези които още са - как ви се растеше?
Ееее, кога ше стана на 14 да си изкарам лична карта
Ееее, кога ше стана на 16 да гледам еротика
Ееее, кога ше стана на 18 да гледам порно
Ееее, кога ше стана на 21 да гледам порно AGAIN
wtf xD Малко ми еднотипни примерите май нещо... как и да е :Р Важна е идеята - искате да изкарате книжка(шоф), да ходите на дискотека, да нямате вечерен час, да пазарувате И алкохол, да ходите на лекар самички, да вземето живота в свой ръце, да порастнете...

#]А ся как е? Порастнахте и почнахте да мислите, че тва не е за вас?
#]На по-големшките, случи ли ви се това, което баба така усърдно ви казваше - "по-хуу си учи и не мръняй, щото ПОСЛЕ идва страшното! После като те завърти живота...!" ~like фраза ?
#]Или пък вие сте от по-горните, които тепърва искат да израстнат... е то е хубаво да израсне човек, но в един момент годинките стават много. Почва да ни се ще да забавиме малко темпото. Човешкият живот не е толкова дъгъл все пак,мм....
#] Ta порастнахте ли и стига ли ви толкоз?
____________________________________
Аз лично, никога не съм искал да порастна. Откак навърших 15 не съм мърдал от там. Не, че 15 ми беше няква блестяща възраст или квото и да е било, просто така ми скимна и не смятам да мърдам от 15. Вероятно, роля играе анимето във всичко това...
От една страна, аз съм сейлър муун фен ^^ Второто ми аниме ever... Иии абсолютно никога няма да забравя следният цитат от там:
"Не мечтай за мечтите на големите, защото само мечтите на децата са най-чисти и истински." - казаха го едни от 'лошите'. Малък и по-тъп от ся ест., но това беше от първите пъти, в които виждах лошите в добра светлина. Но тва е друга тема, факта си е факт. Вярвам в горната фраза и я поддържам. Не ми се и старее, може би съм суетен от тази гледна точка, нз, но ми се живее вечно просто... А другата страна, с която анимето, а тук вече и аниме обществото ми влияе(!), че не ми се старее, защото като гледам как някои от нашите приятели фенове 'порастват' и ми става тъжно, че и обидно. Критерии се качват, анимета се зарязват и прочее... стават просто поредните "завъртяни от живота" сиви граждани, които забравят с какво добро око са гледали на същото аниме преди 3-4 години. Не ми се става такъв, ако трябва да платя такава цена за растеж/навлизане в живота -не мерси.
И за това казвам, че аз никога не съм искал да порастна и никога няма да искам =]
Въпросите на темата са маркирани с #] за да се набиват на очи

Саянеее, пак философстваш от сутринта... ти някога спираш ли да мислиш бе

Какво да кажа... аз от 1-ви клас ходех с автобуси и т.н. до училището, което беше на 1-2 км от мястото, където живеех. От тогава и станах що-годе независим. Случиха ми се много неща от тогава, правихме големи премествания 2-3 пъти и видях човешката жестокост в прекалено близък план, особено при преместването ни в софия преди 3 години. Видях и много положителни неща, научих се как да се справям с обстановката си, какво се харесва на тези около мен, как да преценям хората бързо и много други умения, които ще са важни за това, което искам да направя. Научих се да извличам положителното от всяко отрицателно нещо още когато бях на 14-15 години, даже може и от по малък. Не ми трябва да "порасна", но в същото време не ми и пречи. Просто с растежа мога да постигна целите се, а ако постигна целите си аз ще стана независим... от всичко, никой няма да ми влияе, освен естествено закона или някой нещастник решил, че трябва да ме убие, защото съм нещо повече от него. А ще съм още по- щастлив, че ако направя това, което искам, моето семейство също ще е щастливо, осъзнал съм вече, че ако съм сам аз не мога да постигна нищо просто защото не мога да издържа да нямам никаква подкрепа, друг важен урок от живота ми. "Човек е толкова голям, колкото са и целите му".

Сещам се за един много як цитат, който видях на сайта на UF(Urban Freeflow), "We don't stop playing because we grow up, we grow up, because we stop playing". Ако има все още хора, които не знаят английски в този форум (Oo) "Не спираме да играем, защото остаряваме, а остаряваме, защото спираме да играем". Много хубави думи и аз съм напълно съгласен. Важно е да останеш с отворен съзнание, а децата имат най- отвореното такова. Не смятам да стана поредния "сив гражданин", както ти много хубаво се изрази. Просто защото имам цели, цели, които както ще ме направят по- възрастен, така и ще ми позволят да запазя детското в себе си ако ги изпълня или по- скоро ако волята, високомерието, арогантността и целенасочеността ми бъдат достатъчни, за да стигна там. Ако не успея сигурно ще стана поредния "сив гражданин", че дори и по- лошо, но това само ще ми докажеш че просто не съм достатъчно "добър" за света, в който искам да навляза... Само времето ще покаже

Иначе за да обобщя - аз пораснах умствено от много малък, в момента мислите ми са предполагам на някой навършил поне 26 години, а и вида ми е на 20-годишен, ако съдя по реакциите на хората и удивлението, с което ме гледат като разберат, че съм на 17, а не на 19 или 20 както те са мислили, родителите ми ми вярват и ми казват "семейните тайни"(тук изтрих 3 реда, които не ви трябва да знаете ) така че повече като мислене не ми трябва да раста, но определено ми трябват още малко реални години, за да могат хората да ме виждат като по голям и да ме приемат по- насериозно, даже и след като им кажа годините си...

То едно обобщаване станааа...
Мамка му, и аз мисля от сутринта и философствам

Единствената разлика аз лично почувствах като станах на 18...ммм беше....мъррррррррррр
Сериозно, границите са само в ума, не в годините.

прав си да го ева..

#1. Не точно. Допада ми настоящото положение на нещата и не искам да променям почти нищо в близките 2 години. След като завърша ми е известно, че доста промени ще настъпят, ама отсега си нямам и идея в каква насока.
#2. Не съм от по-големичките.
#3. Подобно на #2.
#4. Откъм физика ми стига, начинът ми на мислене също не смятам, че подлежи на промени. Засега уж не се оплаквам, но все пак доста неща ми предстоят и няма как да не се променя поне малко, в зависимост и от околните.

И да искаш и да не искаш остаряваш , важното е да не ти пука , на мем е все тая гледам да се наслаждавам на моменти , за да не съжелявам , че съм ги пропуснала

Още малко искам.
От първи клас знам,че хич,ама хич не ми се расте.Тогава беше щото се мислех за по-умна от всички и ми беше кеф да ги мачкам.
Обаче по-натам почна по-сериозното замисляне...Не съм човек,който е пригоден да порастне.Или по-скоро не искам.
Твърде много отговорности,бръчки и проблеми.
На 14 си мислех,че всичко е отвратително и че не желая повече да живея с нашите,че те ми съсипват живота.Че сама ще ми е по-добре.Малко след това отидох да бачкам на морето САМА.Да го таковам,обаче си беше по-гадно...Идеята ми е,че колкото по-нагоре,толкова по-сложно.
Няма начин да се пропусне.Не сме Пипи,за да го вярваме.Обаче идеята е да си караш по течението,докато можеш и да вървиш по резонната схема.Детство-пубертет-младост-средна възраст-криза на средната възраст-и оттам вече на никой не му се мисли...
Не искам да пораствам още много,само малко...Обаче няма как.Това с душата не става.

Само аз и още двама ли искат да растат още

Боже,дълга и широка....


Аз не искам да раста на години,защото ще имам къде-къде повече отговорности,но ще стане,но искам да порасна на акъл.В смисъл замислете се - трупате мъдрост.и хайде,ще бъдете единн ден трийсет годишни с акъла ма седемнайсет и ли четиринайсет там,но живота изисква да сте пораснали и духовно,и има много ситуации с които ако си запазите акъла няма да може да погледнете обективно на нещата.Не знам,това ми е гледната точка,трябва да поумнеем за да оцелеем.А що се отнася за детското у вас,не мисля да го трия засега,защото как ще се радваме на живота иначе?


А по въпросите:
#Е пораснах ама ако ми кажеш че е и много...и все още си мисля че мога още да раста^^
#Тука вече не мога да отговоря много обективно,защото още уча,въпреки че живота си ме завърта вече
#Ами да искам да израстна,но наистина донякъде,защото пък и имам много примери за това как след някой момент хората стават непоправими песимисти,а не искам това да се случи с мен,но човек трябва да узрее като личност,съгласете се.
#Ами май отговорих вече,няма да се повтарям,единствения параграф по който не ща да раста повече е височина

аз пък изглеждам много по-млад от колкото съм (ако съм без косата) like -4 годинки, но това няма да го коментирам защото не ме интересува особено как изглеждам

и тъй като съм се примирил с това че няма да си използвам нито младоста нито староста по предназначение вече ми е все тая дали ще остарея или не, въпреки че се прокрадва една малка тревога, нещо като остатъчен шум, като си представя японските отакута на по 30 год. и се погледна себе си

всичко е страшно само ако вие го направите такова, но по някога е трудно това да не стане

а и има много хора които използват "по-хуу си учи и не мръняй, щото ПОСЛЕ идва страшното! После като те завърти живота...!" ~like фразата за да се опитат да ви го направат още по страшно, лично на мене ми го повтарят непрекъснато... kill them.. това са промити мозъци, сиви хора, които не знаят нищо за живота освен как да се оправят в разни трудни ситуации, хора които не могат да "мислят извън кутията" без въображение, ограничени

труден въпрос е дали съм порастнал и също така е труден дали ми стига толкос, защото на външност ми стига, а на ум.. там винаги може по-добре

а колкото до анимето, не мисля да се отказвам някога да го гледам, не мисля да прекратявам заниманията които правя сега само заради напредване на възрастта, даже по едно време се опитвах да разбера защо аниметата вече не ме разчувстват като едно време, май ми е закоравяла психиката, дай да се опитам да си я размекна тогава, и мисля че мога, защото хващам бегли опити някое аниме да ме разчувства когато се "напъна" то иначе няма смисал да ги гледам ако след това не ми остава никакъв спомен от преживяното, не?

много е рано още да филосфствам, даже не съм хапнал,
но като цяло не не ми се расте, мисля че "порастналите" хора са тези които ги е смачкал живота, знаете ли какво, това е лошо, знаете ли защо - като кожата на ръката ти, където си се опирал с години, там е затвърдяла, покафеняла, загубила чувствителността си, почти умряла, само и само за да издържа по-дълго време на натиск, е това са възрастните хора, почти умрели

Наслада на момента. ТОЧНО ТАКА! Да си някъде 14-16-17 е доста добро. А може би май най-добро. Понякога си казвам: "Ех, какъв купон падаше като бях малък, тъп и нищо подозиращ. Имаше много яки моменти." Хмм... това ме навежда на:
Купете си новата версия на игратa! Повече екшън, повече фъстъци.*БАМ* All new 10 moments to choose from...само за PS2.

Да порасна...няма значение дали искам или не, защото то така или иначе ще стане. Но хич не ми се мисли за пенсионерските ми години. Днес се прибирам от даскало и гледам някакъв дядо се гърчи с бастуна и едвам обръща растоянието от асфалта до бордюра. Казах си: "Ма*кa мy!"

Ми мен голямата ми цел беше да стана на 18, та от тук нататък на колкото и да станеш (до 62 години) си е все същото Тъй че вече почнахме да стареем не да растем
Аз едно кофти нещо видех за това, че съм на 18 - че като забиеш с 15 годишна, могат да те осъдят

Хм по тоя въпрос мнението ми е силно раздвоено..

От една страна неимоверно много ми се иска да дойде октомври, да навърша 18 и да тикам личната си карта в лицето на всякви продавачи на алкохол, сервитьори и охрана в заведения и ченгета след 11ч. След това и да завърша, да стана студентка и да си правя кефа 90% от времето (се пак 10% остава за сесията :Д) далече от наще и контрола, който се опитват да ми налагат ^^

От друга страна често ми се иска да съм на 3-5-8 годинки, да мисля само как ще изляза навън и ще си играя с децата.. никакви проблеми, никакви грижи.. ехх беше толкова хубаво -.-

Не се чувствам голяма сега, знам че има още много да видя от живота, много отговорности да поема, много важни решения да взема.. и все пак може би от година насам се замислям много повече над всичко, което ме заобикаля.. а и смея да твърдя, че от малка съм си сериозно и отговорно дете.. така че да кажем се считам за доволно порастнала за възрастта си по отношение на мисловна дейност поне : )

мен ми се расте само 1 годинка още и стига толкоз Ми така де не ми се мисли за сериозни неща

ми мен пък ми е кеф да пораствам. или по-скоро - бих се радвал, ако можеше още мааалко така... няколко санта нагоре, няколко килца настрани . аве хубаво е да се расте, спор няма. а за тва на кой колко му е уврял акъла - времето ще си покаже, възрастта ви е прекалено крехка, за да си позволите да "спрете" с израстването... а аз няма да е зле да зема да започна с въпросното израстване... но както и да е.
определено има нещо готино в тва да си даваш сметка колко си се променил, макар и да не е било винаги към по-добро. а че го има милеенето по времето когато ти дремеше на ****, има го ест...