Най-много ми харесва Задавен пламък.

Бори се

Бори се,храчи,изхвърляй,не се предавай,дишай,плюй,тичай,ритай,скачай,не затваряй очи,тренирай,удряй,не отстъпвай,стискай ръката в юмрук,изчиствай,пречиствай,стреми се,не се отказвай,чувай и отговаряй веднага,мисли...бързо...още по-бързо...още по-бързо...още по-бързо...изкрещи! Седни,усмихни се и гледай на нещатата такива каквито са.Просто понякога се предаваш и падаш...

Anata hodo kitie na hito ni imamade dea-ta koto wa nai

Светлините на дискотеката го заслепиха още от входа.Той обаче смело прекрачи вътре и започна да заоглежда танцуващата маса.Усещаше ритъма и мелодията на музиката,която го подканяше да се впусне в неговата си поредица от движения,която само той наричаше танц.Да,но си беше танц - изразяваше се по този начин най-добре.Намери си място сред останалите танцуващи тела и започна... Музиката течеше във вените му,танцът си беше цяла сензация,със затворени очи той усещаше с всяка фибра на тялото си ритъма и мелодията около себе си.Танцът му беше подражание на песента - движеше се със скоростта на ритъма,галантността на мелодията...Постепенно премина в света на музиката,потопи се в него и изчезна от денсинга...а колко жалко,че беше глух...

Чубрица

Лек женски глас носи народния напев в планинския въздух...лежиш насред зелена поляна и съзерцаваш тежките корони на дърветата как обгръщат небосклона ти и само отделни лъчи прошарват тревата покрай теб...гърдите ти са пълни с чист въздух...затваряш очи и усещаш само шума от листата,чийто покой е нарушен от лек ветрец,полъх,освежаващ тишината,обзела това райско кътче.Ти си сам,но...не дотам сам...природата е с теб.Знаеш,че това място е уникално,поляната е единствена,клоните на дърветата са сплетени по самостоен начин,тревата е зелена посвоему,а въздухът - въздухът е само твой - никой друг не е пристъпвал тук...в планината,българската планина...
(Писано на музика на Стунджи)

Огън и плът

Стоеше отстрани на кладата и гледаше как я замерват с развалени плодове...хах колко символично,та самата тя беше развален плод,загубил своя истински вкус с времето... Беше уредил да я осъдят за вещерство и магьосничество посредством свои приятели и сега беше неговият миг на отмъщение,на онова сладко отмъщение,което всеки изпитал неимоверна болка иска...По негов сигнал войниците запалиха сламата под краката й,а тълпата започна неистово да крещи обидни думи срещу нея...Въпреки,че беше запушена устата й,се виждаха отчаянието й,болката й,ужасът й.Постепенно пламъците достигнаха плътта й и тя започна да се гърчи неимоверно в пресмъртната си агония...болката беше явно толкова силна,че тя загуби съзнание... Не,тя не можеше толкова леко да се отърве,трябваше да изтърпи пълното унижение и ужас преди да предаде богу дух...Той нареди на един от войниците да забие копие в ръката й,за да я свести по някакъв начин...,но беше всъщност твърде късно...пламъците вече достигаха лицето й,косата й и ги обхванаха...плътта и се разлагаше пред очите му...в какво цвете на злото се беше превърнала тя...и то още отдавна...Постепенно,отвратена от гледката,тълпата се разотиде,а войниците се върнаха на постовете си. Така той остана сам до вече пушещата клада и наблюдаваше останките на злочестата си любов...стоеше и размишляваше...а какво,ако беше сгрешил?Ако беше постъпил егоистично? Усмихна се...същата налудничава усмивка,каквато преследва психично болните хора,просветли лицето му...нямаше значение дали беше прав...той просто го направи!Беше важно да го направи!Остана на мястото си през нощта... На сутринта го откриха самоубил се,лежащ върху останките от обгореното тяло...сякаш го пазеше...за отвъдното...

Как да сме уникални в нормалния си живот

Много хора казват,че не искат да бъдат утилизирани,да бъдат еднакви с другите.Поначало това им желание е изпълнено още със зачеването им - всеки човек е уникален по своя произход и структура. Мнозинството обаче смята,че повечето хора се припокриват - било по външност,било по интереси,било по дейности. Според мен това е донякъде правилно,доколкото хората изграждаме навици,които малко или много се влияят от възпитанието и образованието ни.А те в общи линии (особено образованието в България) са вкарани в дадени коловози.И тук продължаваме разсъжденията - това било лошо,т.е. да притежаваш тези "общи" качества е вредно,защото изсмуква идентичността ти.Не съм съгласен.За мен тази база е именно необходима,за да може човекът,личността да се надгражда именно върху нея.Всеки има нужда да стъпи върху общото,да знае формулата,за да реши конкретната задача от битието си.Това да живееш в сив блок,да ходиш всеки ден на работа/училище/университет,да излизаш с приятели редовно вечер било то по дискотеки или кръчми,или просто на разходка,не те прави "един и същ".Именно в това как Ти възприемаш тези си свои предпочитания,дейности,как разсъждаваш за тях - това е първата стъпка да си уникален.Било то в това,кой е любимият ти клуб,заведение,било то в това как оползотворяваш времето си на работа - мечтаейки,блеейки,счупвайки се от работа,или разпределяйки си работния ден на порции,етапи - това също те прави уникален.Никой друг няма да постъпи като Теб,защото никой,повтарям НИКОЙ не мисли като Теб.Начинът на разсъждаване,а оттам и на поведение и визия е строго индивидуален,защото се основава на компилация от опит (личен и изучен),а ние не водим еднакво ежедневие,не ни се случват едни и същи неща.Вгледайте се в детайлите от деня ви - нима те в естеството си са едни и същи?Т.нар. "дежа ву" също не е повторение - то е един нов прочит на спомен,който изниква от съзнанието ви.Но той се осъществява по съвсем различно време и в друга обстановка.Пак повтарям - всеки от Вас,който се вгледа в детайлите от ежедневието си,ще открие колко различен е всеки миг,който изживява.Така че,пардон,но еднообразието съществува само за този,който си го въобразява и се самоубеждава в него. Целият свят е толкова преходен,че би било глупост и прахосване на време,ако си мислим,че съществуват дори две еднакви неща в него. Това,което остава да направим е да видим и изберем по-добрите,по-хубавите,по-допълващите ни и да ги направим част от своя живот,част от своя интелектуален фонд.А оттам ние еволюираме интелектуално и занапред ще има какво да предадем на другите след нас,на какво да ги научим,и най-вече - да бъдат Себе Си,а не да "съществуват" с мисълта,че живеят чужд живот.

Обида

Обиждаме се на най-близките си хора много по-често и по-силно,а с познатите и непознатите не е така.Защо? Навярно,защото на близките се доверяваме повече,споделяме,те стават част от нас.И затова,когато те сгрешат спрямо нас,сме склонни да ги съдим по-строго,отколкото някой непознат,или бегло познат. Впечатлението за този извод се натрупва с времето.Аз лично не съм такъв човек,но виждам почти всеки ден хора около мен да се обиждат за някои (понякога) дребни прегрешения на много близки на тях хора,а да приемат съвсем леко много по-груби и неправилни постъпки и приказки от непознати. Като цяло този обичай е лесно обясним,като се замисли човек,но е и лесно оборим също.Реално погледнато,ние би трябвало да щадим близките си хора,а не да ги натоварваме емоционално излишно.Но правим точно обратното понякога.На мен ми се е случвало също.Вярно е,че е най-лесно и удобно да споделиш на напълно непознат,но е и вярно,че и най-ползотворно е да споделиш на най-близките хора.Само че второто е по-трудно,защото те те познават и имат някаква представа за теб.Ами ако с това споделяне я промениш?Затова понякога/а можи би твърде често приемаме за по-малко рисковано да си поговорим с някой непознат по интернет примерно,отколкото да седнем вкъщи с най-близките и да поговорим. Решението според мен е в самодисциплинирането,изграждането на навика да споделяме редовно,но не твърде често с един-двама човека,на които наистина имаме доверие и знаем,че имат какво да ни кажат в замяна (защото като споделя,на човек му олеква,но и почва да му липсва това,от което му е олекнало).Мъдър и полезен съвет е най-добрият изход от един такъв разговор.Но за целта трябва да познаваш много добре отсрешната страна и тя/той да познава теб дотолкова,че за каквото и да говорите,да не изглежда прекалено впечатлен(а) от това,за което говорите.Защото не е важно да се предизвика вълнение по съответната тема у близкия човек,за да видим,че не само на нас ни е терсене (примерно),а да усетим разбиране (което може да се изрази дори само с едно кимване).Въобще,хубаво е да не прекаляваме с оплакванията,а да търсим решенията сами,защото това е най-бързият път към самоусъвършенстването.И когато правим заключения за наистина близките ни хора да не прибързваме да им се сърдим/обиждаме.Мислим си,че последиците от споделянето с непознат са по-малко,но всъщност не е така.Защото в този случай емоциите и разсъжденията,които изливаме потъват в една бездънна яма,докато у приятеля/спътника в живота,родителя,брата/сестрата/роднината и прочие ние намираме почва,почва от която за в бъдеще може да израсне нещо плодотворно,от което да черпим още повече плодове.

Сори не съм съгласен напълно с предното ти мнение-вярно човек е уникален от първото атомче което го изгражда до тоалетната хартия която ползва.Но има винаги едно но-ние сме стадни животни,винаги сме били и винаги ще бъдем,такова нещо като единаци и отшелници няма-те просто са по един или друг начин изгонени от стадото.
Тъй че противопоставянето ми е-човек действа винаги по начин съобразяващ се със стадото стремейки се да се впише по-добре в него да си намери място до центъра където е най-топло.Затова всъщност всички са еднакви-това че принадлежат към различни прослойки и културни движения няма значение-важното е че те се нагаждат към заобикалящата ги среда по всички възможни начини-мислят еднакво,споделят сходни мнения-дори тези които спорят всъщност спорят с утвърдени или поне написани някога някъде тези,обличат се еднакво-колкото и тъпо да звъчи така е няма уникално облечен и мислещ човек-няма и как да има.
За тази цел трябва да го пратим на някоя друга планета преди да придобие собствено съзнание и да го оставим да се развива сам



Ахахах ами сори за мнението аз всъщност съм почти напълно съгласен с теб но винаги се противопоставям дори на верните мнения за да видя дали мога да намеря аргументи с които мога да оборя дори себе си-гомен ops:

Разбира се, че е така. Не забравяй, че в началото на темата писах, че текстовете са ми отпреди много време и писани под влиянието на определено впечатление в повечето случаи.

Дръж се здраво,тръгваме!

Точно това им харесвам на екстремните моменти от живота - карат те да мислиш,и то бързо! Срокът за проекта изтича...спри,чакай,виж...ето всеки косъм на ръката ти е настръхнал,всички се подреждат в един наклон...какъв ред... Времето изтича,а аз не знам коя от двете жени да избера...спри...чакай,виж...слънцето залязва...птиците прелитат на хоризонта...колко е красиво... Закъсняваш...изпитът е започнал...спри,изчакай...вятърът откъсва едно листо точно пред очите ти, и то пада бавно, клатушкайки се като кораб в бурно море,докато докосне мръсната земя и стане поредното листо на нея...какъв край... Боли е глава...трябва да вземеш лекарство...посягаш към опаковката...спри,изчакай...виж чешмата как капе равномерно отстрани...всяка капка се забива по един и същ начин в мивката,но звучи различно...усещаш различен звук...каква мелодия... Не е важно колко спомени имаш,а какви...и не е важно колко време си прекарал на земята,а как си го прекарал...стреми се към пълна душевна хармония,за да си концентриран и във всяка секунда да виждаш мига смисъл.

Последното от поредицата :

She moves through the fair

Тя бавно пое по отъпканата трева, росата все още отразяваше първите слънчеви лъчи, проникнали през гъстите корони на дърветата. Моментът продължи в съзнанието и, след като тя затвори очи. Тя не знаеше какво иска, но беше сигурна, че спокойствието й тук ще й го донесе. Клонките се разклатиха, няколко птици прелетяха покрай нея, прекъсвайки тишината, но носейки свежест на слуха й. Моментът продължи в обонянието й с усещането за фееричност, донесено от чистотата на сутрешния въздух. Сълзи от щастие се понесоха от очите й към свивките на красивите й уста. Не знаеше дали това е моментът, за който копнееше, но и не искаше да знае. Достатъчно й бе да го чувства...

http://youtube.com/watch?v=GU108UMl4js

Това бяха нещата, които исках да ви покажа.
Надявам се да сте научили, прочели, запазили по нещо за себе си.