№1

Здравейте, казвам се Шори (означава победа, а от там идва Виктория). На 20 съм, а за това какво имам намерение да правя и каква съм ще разберете в последствие. Малко за външният ми вид: Аз съм с дълга до кръста, права, кленово кафява коса имам големи пъстри очи, чипо носле, пълни устни и много светла кожа. От къде идвам? Ще разберете в последствие. Малко за облеклото ми: Нося черна пола- педя и половина над коляното, а под нея, снежно бял клин. Черен елек (Неотрална реч: като тази на Сакура кат пораства) с бели кантове по краищата, а под него сив потник, като мрежа. Както и доста други хора тук нося традиционните сандали, но моите са черни, отново с бели кантове, до коляното. Протекторът си не го завързвам за главата, а на кръста- по-удобно е при битка. Дрехите ми са такива, че навсякъде по себе си мога- и го правя, да скрия оръжия, като шурикени, кунаи и др. Иии... щях да забравя над всичко това съм покрита с "наметало" (Ако не се сещате, кат ония на Акацуки, ама с друг облик), то е черно, а на гърба има тигровия знак. .

№2

Ето ме, пред портите на Коноха, чакам разрешение да вляза в селото скрито в листата. След като чаках 5-6 минутки дойде Цунаде-сегашното Хокаге и в момента, в който видя, че на протекторът ми има знака на странстваща нинджа ме пусна в селото. Естествено бях заведена в нейния офис и разпитана за това каква съм, и от къде съм. Разказах й всичко след което тя каза:
-Шори, това е много интересно, искам да разкажеш на някои от нинджите ни и ще те присъединим към отбор, в който ще учиш и ще бъдеш обучавана. Съгласна?
-Аа.-беше моят кратък, но ясен отговор.

ПРИ КАКАШИ, НАРУТО, САСКЕ И САКУРА:

-Здравейте!-поздрави Какаши сенсей, своите бифши ученици, които сега тренираха.
-Ооо... Какаши сенсей, доста дълго време не си се вясвал?!- каза
саркастично Наруто.
Саске и Сакура му хвърлиха по един поглед за-здравей и продължиха с тренировките.
-Саске, Наруто, Сакура, Хокаге-сама ни вика спешно в кабинета си.
И преди те да му отговорят, той вече тичаше към кулата на Хокаге, а след него и трите шиноби.

ОТ НЕОТРАЛЕН РАЗКАЗВАЧ:

Когато пристигнаха, почукаха на вратата и влязоха. Четиримата след един лек поклон се настаниха на няколко стола. Те забелязаха непознатото момиче, но никой не посме да каже нещо.
-Какаши, Саске, Наруто, Сакура. Извиках ви, защото имам задача за вас.
Четиримата наостриха слуха си.
-Това е Шори-каза Цунаде посочвайки пъстроокото момиче.-Тя е странстваща нинджа, с много интерестно минало. Тя е развила много своето генджутсу, нинджутсу и тайджутси, но не работи в екип, а вие имате нужда от още уроци, както и тя, за да се научи да се сработва. Въпросът ми е: съгласни ли сте, вие петимата да станете отбор?-попита Цунде.
-Но Цунаде-но-баа-чан ние дори не я познавме.-Изрепчи й се Наруто.
-Да така е Наруто, но тя ще разкаже всичко за себе си пед новия си отбор.-Заяви Хокаге-то, гледайки ту към Шори, ту към четиримата новодошли.
Саске и Какаши размениха няколко погледа, като в безмълвен разговор и след това Какаши каза:
-Хокаге-сама ще приемем предложението.
Сакура все още стоеше безмълвна, защото и без това нямаше какво да каже.
-Е, добре тогава, ще ви оставя тук, за да се опознаете-съобщи Тсунаде излизайки от стаята.
'Е, ся ще стане интересно, да види как ще реагират тези.' мислеше си Шори, сядайки на бюрото пред своята "публика".
-Здравейте, аз съм Шори! Както разбрахте, аз съм странстваща нинджа, но не съм обикновена. Миналото ми... Или по-точно начина, по който се озовах тук са малко оплетени и ще ми трябва доста време. Е, искате ли да ви разкажа или предпочитате да сте в невидение?
-Разкажи ни!-Извикаха Наруто и Сакура в един глас.
-Е, да започваме тогава-каза Шори, повече на себе си, от колкото на останалите.-Аз не съм от тук, буквално! Идвам от... планета на име Земя, тя е доста развита, но природата е в етап на разрушение, е, не за това идвам де-усмихна се тя.-Когато бях малка се запалих да ви гледам в нета и да чета вашата манга.
След тези нейни думи, четиримата шиноби бяха с овиснали чейнета до земята,неразбирайки за какво говори тя (О,о). След няколко часа в обяснения, Шори най-накрая разясни позицията си на шинобитата, а те разбраха, че тя е сбъднала детската си мечта, макар и с опасност за живота, ако машината довела я тук, я е била заклещила в-пространствено времевия континиум.

СЛЕД ДЪЛГОТО РАЗЯСНЯВАНЕ:

-Е, Шори-сан искаш ли да те разведем?-попита Наруто, гледайки новото кунойчи-влюбено.
-Тц-бе нейният отговор.-Предпочитам да тренирам, имате ли площ за тренировки?-запита ги пъстроокото кунойчи.
-Хей, това е добра идея, нека ти покажем какво можем, а и ти на нас.-Предложи Какаши, отправяйки се към арената за тренировки.
Саске не бе казал нищо, но очакваше с нетъпение демонстрацията на
кунойчито.

Едва ли някой следи фик-а ми ама аз ще си го пускам и без това е готов.

----

№3

-Е, започваме ли?-попита новото кунойчи, докато стоеше по средата на арената.
-А-а-а... Какво да започваме?-полюбопитства Сакура.
-За да покажем уменията си един на друг, трябва да се изправим в битка, нали така?-
-Шори е права хора-каза Какаши.
Сакура реши да се пробва първа и излезе напред.
-Ооо... Черешове цветче, ти ли ще се пробваш?!
-Давай Сакура-чан, покажи й на какво си способна.-подкрепяше я Наруто.
Сакура направи няколко знака с ръце и се появиха пет Каге Буншин подобия на Сакура. И шестте се затичаха към Шори, която не помръдваше, Сакура се зачуди, какво прави тя, но продължи да тича с един кунай в ръката си. В момента, в който петте Каге Муншина и Сакура тръгнаха да намушкват неподвижното кунойчи, в следващия момент между тях нямаше никой. Те се огледаха, но не я виждаха никъде.
-Какво става Какаши-сенсей - запита го Наруто.
-Всъщност, Наруто и аз не разбрах. Саске ти забеляза ли нещо?
-Аа.
-Какво, къде?-Извика му Наруто.
-Изчакай само още момент и ще разбереш, глупак.-каза Саске, който продължаваше да наблюдава битката с интерес.
В този миг, шестте кунойчита бяха дръпнати и заровени до врата в почвата. След което от там излязоха шест клонинга на Шори и се разпръснаха в локви вода.
-Какво е това Какаши-сенсей?-Попита изненадан Наруто.
-Това е древна техника, която е използвана от ловците на глави, нали Какаши?
-Тримата наблюдатели се обърнаха, като чуха гласа на новото кунойчи за себе си.
-Ти какво правиш тук?-Попита ледено Саске.-А не си на арената?
-Реших да дам време на Сакура да се измъкне, иначе става безинтерестно.
-Шори, от къде знаеш такива техники, когато те са за Джоунини и Санини, а вие сте все още Чуунини?-Попита я Какаши.
-Какаши, след като се бия с вички ви, ще ви рзкажа още една част от това, какво се случи преди да дойда, а сега да се готви следващия, защото Сакура скоро ще падне.-Усмихна се сладко тя и се върна на арената.


-Е, Сакура готова ли си да продължаваме?
-Винаги съм готова-изричайки това, Сакура направи няколко знака с ръце и кълбо от чакра удари Шори, забивайки я в дървото на около 2-3 метра от нея.

-Браво Сакура, ти можеш-правеше се на мажоретка Наруто.

Шори бавно се изправи с разкървена устна. 'Но, но как, това трябваше да разруши костите й, а не само да я удраска' помисли си Сакура раздразнено и объркано.

ПРИ МОМЧЕТАТА:

-Какаши, това трябваше да нарани много повече Шори и тя да не може да помръдне.-Загледа се Наруто в сенсея си.
-Наруто, в това момиче има нещо, но не мога да разбера какво, тя е много по-силна от обикновен Чуунин, дори и от Джуунин. Но трябва да разберем по-скоро, защото тя може да се окаже голяма заплаха или незаменим съотборник.-Каза Какаши гледайки към Наруто.
-А-а-а... Какво? - неразбираше Наруто.
-Тя е много силна, бърза е и знае как да се защитава. А, Какаши-сенсей относно това да разберем какво й има, мисля, че ще разплетем загадката след като всички се бием с нея.-каза студено и замилено Саске.
-Какво искаш да кажеш, теме?
-Наруто, глупак такъв, сега млъкни и се надявай Сакура да се измъкне с леки наранявания от тази битка, а за останалото ще разбееш сам в последствие. - Заяви Саске.
-КАКВО? ДА СЕ НАДЯВАМ ДА СЕ ИЗМЪКНЕ С ЛЕКИ НАРАНЯВАНИЯ? ТОВА КАКВО ЗНАЧИ, ТЕМЕ, КАКАШИ?

Какаши хвана главата на НАруто и я завъртя към арената, където Сакура бе раздане от всякъде и едва се държеше, докато Шори правеше няколко знака. След последната атака на Шори, Сакура падна по гръб на земята, но се опита да се изправи с последни сили. Изведнъж Шори се озова отгоре й и претисна два куная до гърлото й.
-Сакура-чан, НЕ!!!
НАруто бе хванат от Саске, който о спря да не отиде на арената.
-ТЕМЕ, пусни ме или...
-Или какво Наруто? Тя няма да я убие, спокойно.


В същото време Шори заби двата куная в земята, направи един знак, след което каза "Кумогьоти джутсу" (Паякова хватка джутсу). Синя чакра излезе от двата противоположно забити в земята куная и обгърна зеленоокото кунойчи.

В това време Наруто тичаше, за помощ на сакура, като хвърляше шурикени по Шори, но те не я уцелиха и тогава той заби един кунай в кръста на пъстроокото кунойчи, което отново се разпръсна в локва вода.

'Добра е.'мислеше си Саске .'Сега поне ще видя какво е да се биеш с момиче, което има шанс да те победи.' усмихва ше се самодоволно Саске.

-ААА...
Наруто падна на земята по гръб претиснат от Шори, седяща на гърдите му и тя направи същото като със Сакура.
-Наруто, предвидим си. - скара му се меко Шори.
-Но-но-но ти как-... - недовърши той, защото тя вече се оглеждаше за другите двама.


-Саске, Какаши, ще бъда благодарна ако използвате Шаринган-ите си. До сега не съм се изправяла срещу Шаринган.
'Ъъъ... Тя иска да ползваме Шаринган, но защо, така ще е твърде лесно!?' Мислеше си Саске, докато се криеше в клоните на едно дърво и наблюдаваше, как Какаши, бързо се приближава до кунойчито, с открит Шаринган.

'Ха, ето те и теб Какаши. Не мислех, че ще се разкриеш толкова бързо.' мислеше си кунойчито, докато гледаше към Наруто. За момент се разсея от някакъв шум и бе повалена на земята от Какаши, който сега седеше върху нея, притиснал двете й ръце над главата (Какво ли ще прай ся? )) ). В този момент кунойчито потъна в земята и остави Какаши да гледа като гръмнат, както и страничните наблюдатели. Какаши претърси за следи от чакра, но не намери нищо.

-Какаши-сенсей, какво беше това?-провикна се Наруто.
-Не знам, но искам да разбера-каза Какаши на себе си.

След секунда беше претиснат на земята от младото кунойчи и заловен по същия начин като другите.

-Какво, ама ти как?- запелтечи Джоуунина.
-След битката, казах.- отговори му тя, като му намигна.

-Е, Саске, останахме само двамата, както забеляза Шарингана не е ефективен върху мен. Но имаш репутация на добър нинджа, а и мисля, че ще имаш по-голям шанс от съотборниците си.
-К-какво?-Изпищя Шори, прелепена за земята, а от горе й (Ууу... ) Саске, който изкопира-нейното "Кумогьоти джутсу".
-Ха, е, Шори мисля, че не очакваше твоето джутсу, да се изпробва срещу теб, а?
-Саске, много си сладък, но аз измислих тази техника и как да се измъквам от нея.
-Ъ?-зачуди се той.

В следващия миг розова чакра засия от тялото на кунойчито и тя се измъкна от капана, все едно беше в спален чувал. Всички заслепени от сиянието извърнаха поглед, но заради Шарингана си, Саске гледаше към нея съвсем свободно.

-Какво "Райто джутсу"(Сияние джутсу) не ти действа?-Запротестира изнервената Шори.
-Май не си се досетила, че на Шаринган не му действа.-Подсмихна се Саске.

В следващия миг Шори бе потънала-от силния сблъсък, в дървото. Едвам-едвам тя се имъкна от там и направи няколко знака, след което огнено кълбо се запъти към Саске. 'Какво, тя може "Огнена топка джутси", но как, това е само техника на клана Учиха? Да не би тя...?" Той не успя да завърши, защото трябваше да бяга от огненото кълбо.

-Браво Учиха, ти си много по-добър от останалите. Но не достатъчно. К-какво?

Той я бе хванал здраво с едната си ръка през кръстта й, а с другата доближи куная си до врата й.

-Ти губиш.-Каза с лека усмивка Саске.
-Добре де! Наистина си добър, а сега ме пусни, за да освободя останалите става ли?
-Аа.

В момента, в който я бяха пуснали, със светкавична скорост пребра шестте си куная и беше застанала пред Сакура. След това и каза да не мърда и я излекува.

-Шори, ти си медик нинджа?-попита Какаши-смаян от многото и знания.
-Мхм, трябва да можеш да се лекуваш, когато всекидневно се изправяш срещу нинджи, желаещи смъртта ти.
-"Желаещи смъртта ти"-повтори Наруто.- Н-но, защо?
-Честно да си призная-я и аз не знам.-усмихна се Шори.
-Е Сакура, като нова си.
-Благодаря. Ти наистина си много добра.-Започна Сакура.

Какаши се изкашля и всички го погледнаха.

-Какво има Какаши-сенсей?-Попита Наруто.
-Шори, не мислиш ли, че трябваше да ни разкажеш нещо?!
-А да, щях да забравя, но нека първо ви черпя по рамен и ще ви разкажа.
-РАМЕН!!!-Наруто скочи върху Шори, като силно я прегръщаше.
-НАРУТО, ОСТАВИ Я НАМИРА!-Викаше му Сакура, докато с Какаши го сваляха от нея.
-Глупак-каза ледено Саске.
-Теме, ти защо поне не бъдеш позитивен. Все си леден и враждемно настроен, момичето е стра-...
Наруто не довърши, защото изяде един зад врата от Шори.
-Млъкни Наруто, а това ти беше, защото ми се нахвърли-НЕКАНЕН!-Раздразнено каза Шори. - Е отиваме ли за рамен, за да окротите любопитството си?
-Добре хайде да вървим.-Подкани ги Какаши и всички се запътиха към "Ичирука" за рамен.

№4

ПРИ ИЧИРУКА:

Когато четиримата шиноби приключиха, а Наруто започваше с 5-ата купичка, Шори започна.

-Когато влязох в машината, преди да падна в страната скрита в Пясъка, се озовах на друго място...
-Къде?-побърза да я прекъсне Наруто, с пълана уста.
-НЕ МЕ ПРЕКЪСВАЙ!!!-каза със заплашителен глас Шори.
-И така да продължа-усмихна се мило и продължи пъстроокото кунойчи.- Така де, това място беше черно и нищо не се виждаше, но изведнъж от сянките излязоха всички Каге-та от селата. Тогава се стреснах, но се опитах да запазя самообладание. Един от Рейкаге-тата проговори и каза "Ти си първият човек, но който ще позволим да влезе в нашия свят, но ще трябва да те подготвим за всички предстоящи ти битки." Тогава първите Каге-та от селата излязоха на пред и пет лъча от чакра се изтреляха към мен.
-И-и...? -Подкани я Сакура.
-И-и... Тогава паднах в една дупка, като се приземих върху една сграда-ауч, като си спомня, още ме боли. Е, така де. Огледах се и видях два генина, които на протекторите си имаха знака на селото скрито в Пясъка. Не знаех на къде да тръгна, но в далечината видях портата за напускане на селото. Тръгнах с всичка сила да тичам на там- и осъзнах, че се движа много бързо. Тъкмо, когато бях на 20-ина метра от портата, пред мен се изпречи момче с червена коса и странен знак на челото.
-ГААРА?! - Наруто си изплю рамена, докато другите трима слушаха.
-Мхм.

СПОМЕН:

-Ауч, какво стана?-каза си Шори, като се опитваше да фокусира хората пред себе си.
-Коя си ти и какво правиш тук?-попита я с леден глас червенокосото момче.
До него имаше други двама, но те не казваха нищо.
-А теб к'во те грее това? - отвърна му, като се изправяше и изтупваше от прахта.

-Опа, згази лука-каза момичето с ветрило на гърба, на момчето с нещо като опакована в бинтове кукла, също на гърба му.
-Ся ще стане интерестно-отговори й той.

-Ще те попитам пак, каква си, от къде си и как намери селото ни, защото като гледам не си от наще нинджи?!-попита червенокоско, вглеждайки се в очите на кунойчито пред него.
-А аз пак ще ти отговоря, не е твоя работа-Шукако!
-А?- казаха тримата стреснато.
-Т-ти от къде знаеш?-Завърна си самообладанието Гаара.
-Аз знам доста неща за теб-Гаара. А сега ме пуснете да мина, за да си нямате неприятности.
-Кукло, не мисля, че да се изправяш срещу Гаара е добра идея-каза подигравателно Канкуро(Момчето с куклата на гърба).

-Харесваш ми, смела си! Добре мини, но пак ще се срещнем, за да ми се реваншираш. - Каза с много леко-почти незабелижима усмивка Гаара.

-КАКВО?-Казаха в един глас трите шиноби, които бяха, като ударени с мокър парцал.

Шори бързо се осъзна и мина светкавично покрай Гаара и отбора му, като косата й се докосна до бузата му, и за момент розовина изби на нея. След малко Шори беше преминала портата и продължи по пътя за Коноха.


В СЪЩИЯ МИГ ПРИ ОТБОРА НА ГААРА:

-Гаара? Какво беше това, всеки, който се усмели да ти говори ти го у-... Чакай малко, ти да не би да я... -Не успя да продължи Канкуро, защото устата му бе запушена от ръката на Гаара, а един кунай опрян до врата му.
-Не си насилвай късмета, братко!-Казо ледено червенокосото момче и отскочи на някъде.

-Темари, какво беше това?-Попита Конкуро по-голямата си сестра.
-И аз не знам, но той май... Се е влюбил?!-отговори му тя.
-Не знаех, че има човек, който да завладее празното му сърце.
-Мхм.

След миг на зашеметение, те тръгнаха след съотборника си. (Това е само за допълнително инфо, Шори не го разказва на отбор 7-защото не знае .)


ОТНОВО ПРИ ИЧИРУКА:

-Значи, той просто те пусна?-попита зашеметен от случката Какаши.

Тя кимна в оговор и всички се бяха замислили над това, дори наруто спря да яде рамен и размърда сивото си вещество. 'Той просто я е пуснал? Но защо? Възможно ли е-...?' И тогава Саске го тресна като гръм.

-Той май е започнал да изпитва нещо към теб?! -каза ледено Саске(обикновено за него).
-Какво? -обърнаха се към него Сакура, Нарути и Какаши, докато Шори се замисляше над думите на чернокосия чаровник, и над случилото се преди няколко дена.
-Теме, как виждаш кухото сърце на Гаара, да се влюби в някой?-попита раздразнено Наруто.
-Наруто-започна тихо Какаши,-може сърцето му да е "кухо", но любовта, простото (не като тъп, нали разбирате?!) харесване или привличането, може да разбуди и да пробие и най-тъмната душа. Разбираш ли?
-Да-а... -Каза замислено Наруто.
-Какаши-сенсей, дори ако това е вярно, сега какво ще стане, Гаара по-о-мил ли ще стане или ще го крие и това ще го разяри още повече?-позаинтересува се Сакура.
-До колкото го познавам, мисля, че ще си имаме проблеми Сакура. -Каза Саске и всички го погледнаха.
-Ако Гаара я харесва, със сигурност ще направи всичко възможно, за да стане негова, дори ако-... - Какаши беше прекъснат от ядосанато до мораво червено Шори.
-Опа, от кога станах обект на сватосване? -раздразни се тя. Докато червени светкавици разцепваха очите й (НЕ БУКВАЛНО, това е МЕТАФОРА -_-).
-Спокойно Шори, просто обсъждаме! -Усмихна се Какаши-под маската и се опита да я укроти.
-Не ми казвай кога да съм СПОКОЙНА! - развика се тя.
-Но-... - ето, пак Какаши беше прекъснат от внезапното изчезване на Шори.


Шори тичаше през града и за няколко минутки стигна до тренировачната арена. Видя няколко чучелата и започна да тренира. Упражняваше техниките си и бързината.

ПРИ ИЧИРУКА;

-Някой разбра ли какво й става?-зачуди се Наруто.
-Боже, момчета нищо не разбирате от нас.-Оговори му Сакура и изчезна след Шори, защото знаеше, къде ще отиде, за да изпусне парата.


-Ебати работата, пак ще попитам, някой разбра ли КАКВО СТАНА? (Наруто)
-Аз мисля, че знам!-отговори Саске и двамата го погледнаха очудено.
-ТЕМЕ, КАЗВАЙ БЪРЗО КАКВО ЗНАЕШ!!!
-Млъкни глупако и слушай. Когато Орочимаро ми направи "Прокълнатия знак" и се измъкна, в последствие разбрах, че той се активира също и при емоционална нестабилност. НЕ МЕ ПРЕКЪСВАЙ НАРУО!!! И така де, когато си раздвоен в чувствата си знака се активира постепенно, не видях знак на врата й, защото косата й го закрива или яката на мантията (не се сетих за друга дума) не позволява достъп до врата й. Но-о...
-Какво "но" Саске? - попита Какаши спокоен.
-Но-о, когато заговори за онова "сватосване" и че той вероятно изпитва "чувства" към нея, тя се хвана за врата, и изчезна възможно най-бързо, по посока 'арената за тренировка'. Когато искаш да спреш печата, трябва да излееш гнева си върху някой или нещо, но тя е наистина силна и се контролира, за да не ни навреди.
-Значи, Сакура-сан може да пострада? - Исвика Наруто. -ТЕМЕ, ти защо не я СПРЯ?
-Глупак, те са момичета имат нужда да си поговорят за "чувства" и тем подобни - погледна го Саске.
-Саске е прав Наруто, по-добре да се прибираме, утре всичко ще е наред и ще говорим с Шори.
-ДОБРЕ ДЕ! - съгласи се Наруто с триста зора.


ПРИ САКУРА И ШОРИ:

Сакура пристигна на арената и видя, как някои от тренировачните уреди, бяха разрушени, а Шори седи на земята, опряла гръб в едно дърви, с мръсно лице и си отпочива. Сакура отиде до нея:

-Хей-поздрави розивокоската.-Защо толкова се напрегна преди малко?
-Не е твоя работа-отговори й тя ледено.
-Шори, не знам к'ъв ти е проблема, но ние сме момичета и трябва да се подкрепяме. - каза Сакура, сядайки до изтощеното кунойчи.
-Ти си досадна, но си права. Еми-и... Когата срещнах Гаара и съотборниците му първо не изпитах нищо, но когато той ме пусна и каза, че пак ще се срещнем, нещо стана, и... Не знам, не мога да го опиша.
-Влюбила си се?-попита Сакура кунойчито, с което мислеше, че ще станат много добри приятелки.
-Да, не, уфф... Не знам, просто в момента съм разтроена (не е чувство има се предвит- разкъсана на три) в чувствата си.
-Три момчета, за толкова кратко време, момиче изненадваш ме! - Сакура се усмихна, но не подигравателно, а по-скоро зашеметена.
-Ааа... Кои са тези ТРИ момчета-късметлии? - продължи да любопитства розовокоска.
-Ами... Единият, както разбра е Гаара...
-За него знам давай другите-илезе, като светкавица от устата на Сакура.
-Какаши и Саске-каза по-бързо и от Сакура, пъстроокото кунойчи.
-Какво? К-... -тя не продължи, защото устата й бе запушена от ръката на Шори.
-Да, да, добре, нужно ли е цяла Коноха да знае? -бълваше пламачета Шори.
-Добре, а кой, защо го харесваш.
-Еммии... Саске го харесвам, заради излъчването на строг и незайнтересован от нищо човек, но знам че под тази студена външност се крие едно сърце, жадно за любов.

Саске беше решил да провери момичетата и бе замаскирал своята чакра, а когато пристигна чу това, за какво го харесва Шори и побягна през гората, за да помисли, след като се увери, че са добре, за разлика от част от арената. 'Значи така, тя ме харесва! Но от къде знае, какво иска сърцето ми, като ме познава само от някоко дни-и... Чакай малко, тя познава всички ни много по-добре от който и да е. Но аз винаги студен и прекривам емоциите си, имам чувството, че с тези свои необичайни очи, като на Сакура, може да погледне вътре в мен. НЕ! САСКЕ ОПОМНИ СЕ, ТИ ИМАШ ЦЕЛ И ТРЯБВА ДА Я ПОСТИГНЕШ!!! Стана късно, по-добре да се прибирам, утре ще му мисля." И той потегли към дома си.


ПРИ ШОРИ И САКУРА В СЪЩОТО ВРЕМЕ:

-Добре! А Какаши-сенсей.
-Като изключим престрастяването му да чете "Ichi Ichi Paradise", с тази своя маска е толкова потайнствен и секси, а е и един от най-добрите нинджи според мен.
-Хмм... Никога не съм гледала на Какаши-сенсей по този начин. Е, ами какво ще кажеш за Гаара?
-Той е много силно младо момче. Знам, какво изживява с Шукако. Знам че е убивал много хора, но именно това ме кара да ме привлича толкова.
Сакура я погледна ужасено.
-Не, не това имах предвид, не самите убийства, а това,че нищо не го спира да постигне целта си. Не одобрявам убийствата, но за тях не е виновен Гаара, а този едноопашат демон запечатан в него.
-Ти знаеш за Джинчуурики и Бижуу?
-Естествено, знам и за Наруто и Кюби, и за трудностите, които е преживял.
-От къде знаеш толкова?
-Забравили за първата ни среща и какво ви разкаах за себе си?
-А-а-а да сега се сетих -усмихна се Сакура и стана.- Е хайде да тръгваме, можеш да отседнеш в нас, нашите ги няма за няколко месеца.
-Добре, благодаря ти Сакура!-Шори я прегърна и двете тръгнаха към дома на Сакура.

№5



НА СУТРИНТА ПРЕД ИЧИРУКА:

Саске и Наруто седяха в бутката за рамен и закусваха мълчаливо. Те се бяха оговорили-още от вчера, тази сутрин да се срещнат на това място в 8:00 часа. Саске и наруто бяха престигнали десет минути по-рано. Докато ядяха или по точно, когато Наруто почваше 3-тата купичка с рамен, а Саске вече бе приключил със своята порция, Нруто прекъсна закуската си и се обърна към Саске:
-Теме? Теме? ТЕМЕЕЕЕЕЕ... - викаше му Наруто, защото той се бе отвял на някъде.
-А-а? К'во искаш, глупак?
-Теме, за какво си се замислил така осърдно?-любопитстваше Наруто.
-Не е твоя работа! - простичко му беше отговорено на любопиткото.
-Темеее... Ти да не мислиш са Шори-сан? - каза Наруто със свити очи и мазно глашче.
-НЕ НАРУТО! Как въобще ти хрумна?-пораздразни се чернокосия.
-ТЕМЕ, ЗНАЕШ, ЧЕ САКУРА-ЧАН ТЕ ХАРЕСВА АКО Й РАЗБИЕШ СЪРЦЕТО ЩЕ ТЕ УБИЯ! -развика му се русокосия.
-Наруто, теб к'во те бърка за ко си мисля? Яш си рамена и си затвори плювалника.

Наруто си имънка нещо под носа и се обърна отново към купичката си с рамен. След минута се появиха и двете момичета.

-Добро утро Саске-кун, Наруто-сан!-поздрави ги Сакура и лъчезарната й усмивка огря помещението.
-Добро утро Сакура-чан, Шори-чан!-поздрави ги наруто с огледална на Сакура усмивка.

Шори и Саске само кимнаха и отново се върнаха над размишленията си.

-Наруто-сан, къде е Какаши, нали трябваше да се срещнем тук?! (Сакура)
-Още не е дошъл.-раздразнен от вечното му закъснение, се изказа Наруто.

Сакура и Шори си поръчаха рамен и след 10 минути, когато приключиха, се довлече и Какаши.

-Добро утро!-поздрави той, усмихвайки се под маската.
-ПАК ЗАКЪСНЯ!-извикаха му Наруто и Сакура.
-Ахахахаха хаха -започна да се смее напрегнато и засрамено, докато не проговори като хората.- На идване забравих пътя и докатооо се сетя времето мина.
-ЛЪЖЕШ!-извикаха розовокоска и русокоско в тандем. (-_-')-физиономията на Какаши.
-Е-е-е, то човек да не закъснее, ще го разкъсате, като парче месо. (Какаши)
-Добре, сега отиваме ли на тренировка? - попита ги Какаши.

Всички кимнаха и се запътиха към арената в пълна тишина, всеки отвеян на някъде в мислите си.

БЛИЗО ДО АРЕНАТА:

-Шори? (Какаши)
-Аа? (Шори)
-Вчера, когато стана дума за "онова" и ти изчезна, реакцията ти се стори позната на Саске. (Какаши)
-Мхм- 'Май се сещам какво ще ме пита.' помисли си Шори и вътрешната й Аз се усмихна замислено.
-Така де, как да те питам...? (Какаши)
-Имаш ли прокълнат печат от Орочимаро? - всички се обърнаха към Саске, а старите му съотборници се зачудиха на деректността му.
-Как се досети? (Шори)

Другите се почустваха леко като натрапници в този разговор. Саске се подсмихна и каза:

-Реакцията ти, раздвоение в чувствата ти или несигурност и др. Когато стана ума за твоето "сватосване", за разлика от другите забелязах, че се хвана за врата и че капки под избиха на челото ти-от болката, при отварянето на печата.
-Браво Учиха -усмихна му се тайнствено тя.-Признавам те, добър си, една нинджа трябва да забелязва всичко и да може да го преложи срещу противника си. Само ти забеляза леката промяна в мен вчера, дори и Какаши не му обърна внимание, но тии... - и тя се захили.

Всички се очудиха на внезапния и смях, по-скоро кикот.

-А ти знаеш ли от къде аз почуствах, че имаш печат?

Той само я погледна въпросително. (?_?)

-Когато създателя на печатите, направи два еднакви печата, - при които думи тя откри шията си.- Те се превличат взъимно. Не, не, привличат не е точната дума, по-скоро искат да се унищожът един друк, но когато хората имат и най-малка емоционална връзка по между си, тези емоции спират тяхното съпротивление. Всъшност не на пълно, печатите стават по-лесни за отключване, но за тези няколко дни се научих да преживяам болката, докато се отдалеча на място където да излея гнева си и да не нараня някого.

Саске се замисли над думите й: 'Но защо при мен не се получи така?'

-Защото твоят печат задържа унищожителната си сила, защото подсъзнателно имаш цел, която искаш да унищожиш, а печата си прави сметка, че ще трябва да ти помогне с това и по този начин събира силата си вътре в теб.
-Но ти, КАК?-очите на Саске се разшириха при нейния отговор на незададения му въпрос.
-Наблюдателност Саске, наблюдателност!- мога да разчета мислите на всеки само от това как се държи, освен при теб, когато си с онова ледено изражение, но и тогава пак успявам малко да надникна в теб. -тя му намигна и се запъти към арената.

-Шори!-каза все още объркан от случилото се Какаши.
-А? (Шори)
-Ще ни ракажеш ли за срещата си с Орочимаро?
-Да, но след като минем изненадата, която си ни подготвил.

Тя продължи напред и остави миналия отбор 7 сами за малко (Минал, защото сега и тя е от тях.).

-Какаши-сенсей, какво стана току що?-попита Сакура все още не способна да свърже събитията.
-Разгадахме още от пъзела "Шори", отговори простичко той.
-Тя е НЕВЕРОЯТНА! Толкова е потайна, но и не крие нищо.-каза Наруто, гледайки към наметалото на Шори (заедно с нея за протокола), как се отдалечава към арената.

След минута мълчание, всички се осъзнаха и Какаши заговори пръв:

-Е, трябва да ви кажа за изненадата-всички го погледнаха с любопитство.-С Гай-сенсей се разбрахме да уредим няколко битки между вас, за да осъвършенствате техниките си в битка с противник, а не с човек от отбора.
-СУПЕР!-извика Наруто.-Сега ще се изправя срещу Хюга Неджи.
-А, Наруто, не прибързвай. Той е най-добрия от отбора на Гай и реших да се изправи срещу Шори, но тя вече явно и сама е разбрала.
-КАКВО? НО КАКАШИ-СЕНСЕЙ НЕ Е ЧЕСТНО!!!-разхленчи се Наруто.
-За да няма повече чудене, ще ви кажа, Саске ти няма да се излезнеш за битка.
-Защо?-попита той все така ледено.
-Шори е права, ти наистина си много по-добър и за това битките ще са няколко, а ти ще се изправиш срещу този, който остане последен.
-Ън (Да)-бе неговия отговор.
-НАруто ти си срещу Рок Лий, а Сакура ти се срещу Тентен.
-Ън-отговориха в един глас Наруто и Сакура.

Те продължиха напред и стигнаха пейката пред арената, където ги чакаше Шори.

-Е готови ли сте шиноби?-попита Какаши.

Те кимнаха и влязоха.

-Йоо, Гай-поздрави колегата си Какаши.
-Йоо, Какаши-бе неговия отговор.

Докато Какаши и Гай си говориха Сакура и Наруто изчезнаха при Рок Лий и Тентен. През това време Саске и Шори стояха мълчаливо на една пейка, докато Какаши не развали тишината, като им подвикна да отидат при него.

-Шори ти си първа, ще се изправиш срещу-... - (Какаши)
-Хюга Неджи, за мен е чест.-усмихна се тя самодоволно към момчето, което я съзерцаваще.
-Е, Шори-развали момента на тишина Гай.-Неджи е моят най-добър ученик, а от Какаши разбрах, че си нова в екипа му и си много силна?!

Тя не отговори.

-Амиии... Да почаме тогава.-Изказа се Какаши.

Когато Саске мина покрай Шори, тя го хвана за ръката и му прошепна:

-Ще те чакам на финала Учиха, Този път няма да ти се дам лесно.

Той не отговори, само се подсмихна и продължи след останалите. След минута на арената останаха само Неджи и Шори. Те не говореха, стояха и се гледаха в очите, в следващи момент Неджи беше тръгнал срещу кунойчито и правеше знаци, за да направи Буншин клонинги. Неджи създаде четири клонинга, които стигнаха до Шори и всеки я прониза с един кунай, но тя се разпръсна в локва вода. 'Но, как?' мислеше си Неджи, докато той и клонингите му се оглеждаха за следа от кунойчито.


ПРИ НАБЛЮДАТЕЛИТЕ:

-Какаши-сенсей тя направи същото, когато аз я нападнах така.-всички погледнаха Сакура.-Но не мога да разбера, кога успява да направи клонинг и да се скрие за следващия удар?
-Сакура, Шори не е обикновена шиноби, тя притежава достатъчно знания и техники, за да надвие дори и Сеанин. От няколко дена е тук, но все още не знаем преди да престигне в Коноха, колко нинджи е надвила и по-важното кои са били те.-Всички гледаха Какаши.
-Но Какаши-сенсей-обади се Тентен.-Неджи рядко е бил побеждаван, а ако това стане е от някой наистина силен.

Какаши не каза нищо и всички обърнаха внимание на битката.

НА АРЕНАТА:

Неджи още се оглеждаше и даже направи своя Бякуган, за да засече противничката си, но не откри нищо. Изведнъж, клонингите и самия Неджи бяха дръпнати в земята, а докато те потъваха пет клонинга на Шори излязоха от земята и се разпръснаха в локви вода (Да ви изглежда познато? ). Клонингите на Неджи се само взривиха и той остана в земята. Докато се мъчеше да излезе от земята, в която беше потънал до врата, пред него се появи Шори. Той спря да се дърпа и я попита:

-Как го направи, Бякуган не изпуска следи от чакра.

Тя само се усмихна и му намигна, флиртувайки. 'Баси момичето! Значи знае как да неотрализира Бякуган, интересно.' мислише си Неджи.
-И Шаринган-прошепна му, нейния глас, който той чу зад гърба си.

(-_-') 'Как го направи?'

-Много лесно-чу се пак гласа й.

Неджи се ядоса и с едно движение се измъкна от земята, но от странното кунойчи нямаше и следа. Той усети движение зад себе си и се обърна да блокира атаката, но зад гърба му един кунай го прободе в крака.


ПРИ НАБЛЮДАВАЩИТЕ:

-Какаши, как го направи това новата ти ученичка?-попита зашеметен от случилото се Гай.
-Имам предположение Гай, но не съм сигурен. Пъзелът "Шори" е с твърде много парчета, а тя всеки ден ни дава по малко парчета и техните места.
-Какаши-сенсей, мислите ли, че тя ще го убие?-попита Тентен притснено.
-Не, не мисля, тя е добро момиче, но стане ли дума за битка е готова да надвие всеки. А първия ден когато ни показа, какво може, като глупак се подведох от техниките й.
-КАКВО?-попитаха сенсея и шинобите от другия отбор.

Какаши се усмихна засрамено и всички отново обърнаха вниманието си към битката.


НА АРЕНАТА:

-Къде си ти малка лисице такава? Какви номера ми играеш?-говорише й Неджи, където и да се намираше кунойчито.

След секунда на озъртане, Неджи заби куная си в крака на момичето, което беше зад него.

-Усетих те!-усмихна се леко загадъчно той.
-Знам!-отвърна му кунойчито със същата усмивка и се разпадна в локва вода.

'Какво? Пак ли? Тя наистина е много добра!'

-Благодаря! -при тези думи шурикен се заби в противоположната на крака му ръка (лявата).

Неджи извади оръжието от себе си и се огледа, след момент момичето се появи на няколко метра от него. Той направи няколко знака и кълбо от чакра се изтреля от ръката му към кунойчито, което с един скок избегна смъртоносния удар. Кръв се стичаше от двете рани на Неджи и от раната на кунойчито. Но и двамата бяха силни и това не им пречеше. Изведнъж Шори бе претисната с гръб към земята и един кунай се опря до врата й.


ПРИ НАБЛЮДАТЕЛИТЕ:

-Е Какаши, май новото ти допълнение не може да се справи с моя Неджи, а? - попита Гай "леко" подигравателно.

Какаши се усмихна и кимна към битката, което означаваше "Гледай внимателно и ще видиш, че нищо не е приключило!"


ПРИ АРЕНАТА:

Както миналия път, Шори потъна в земята, а Неджи остана като гръмнат, защото й държеше едната ръка, а тя не използва никаква чакра. На момичето й умръзна да се гаври с момчето и приключи бързо, като прелитайки над него,
с помощта на Чидори го повали.


Всички се втурнаха към тях и като стигнаха не очакваха такава гледка. Шори, лекуваше някои от смъртоносните рани върху тялото на противника си, които ако се бяха задържали за по-дълго време, щеше да има смъртоносни последствия за младия Хюга. След като приключи с тях(раните), всички откараха Хюга Неджи до болницата и отложиха битките за следващия ден.


В БОЛНИЦАТА:

-Шори, добре си направила, че си излекувала някои от раните, защото можеха да му навредят и то доста-каза с усмивка Цунаде.
-Лейди Цунаде-сама, той събуди ли се? (Шори)
-Не, но можеш да отидеш да го видиш. След което ще повикаме Хюга Хината да дойде да го прибере.
-Ън-бе отговора на кунойчито и тя-като стрела, се затича към стаята на бившия си съперник.

МАЛКО ИНФО ЗА ДРУГИТЕ:

Те бяха за рамен, чакайки резултати те след смъртоносния удар на пъстроокото кунойчи.


ПАК В БОЛНИЦАТА:

Шори седеше на стола до него и гледаше, бибкащите, системи. Държейки ръката на Неджи тя му преливаше от своята чакра, за да оздравее по-бързо. Изведнъж младия Шиноби се размърда и погледна със своите почти бели очи, в пъстрите очи на кунойчито, което го гледаше загрижено. Първо не осъзна къде се намира, но когато всичко се фокусира, бе разбрал, че се намира в болница след мощния удар на кунойчито. Неджи погледна ръката си и се опита да я измъкне, но Шори не му позволи.

-Пусни ми ръката, не се нуждая от чакра-та ти-заяви студено младия Хюга.
-Аз не те питам искаш или не. Просто го правя.-Отвърна му тя с лека-загрижена, усмивка на лицето си.
-Защо не ме довърши, когато имаше шанс?-започна разпита си, най-умния от клана Хюга.
-Ти си много добър нинджа, въпреки, че те победих, ти издържа повече време от Нруто, Какаши и Сакура-взети заедно. В теб има потенциал за един добър Джуунин или Сеанин. А и знаех, че не можеш да ме надвиеш, просто не съм от рук или от някое друго села, за да ми знаеш способностите и слабостите.-усмихна се тя миличко.
-Би ли пуснала поне ръката ми и да спреш да ми прехвърляш закра?!-каза леко раздразнено Неджи.
-Не-простичък отговор.
-К'во, харесва ти да ме държиш ли?-започна леко самохвалчески той.
-Не, просто искам да оздравееш по-бързо, защото съм малко гузна за случилото се.

След минута мълчание, той отново погледна кунойчито пред себе си и я попита:

-Как потъна в земята и аз не усетих чакра-та ти?
-Фокусникът никога не издава номерата си-намигна му тя и стана от столчето.

Настани се до него на леглото (седяейки) и го целуна по челото. Розовина изби по бузите на Неджи-рядко срещано явление и тя прекъсна транса му:

-Сега трябва да тръгвам, за да потренирам, но по-късно ще дойда пак, за да те прегледам, някои от сестрите са много небрежни-навъси се кунойчео.-И ако си добре Хюга Хината щяла да те прибере, така каза Цунате-сама.

Той й се усмихна и тя го остави в стаята му само с мислите си.

№6


ПРИ ИЧИРУКА:

-Хей, Шори-чан, как е Неджи?-провикна се Наруто, като видя приближаващото кунойчи.
-Здравейте!-поздрави тя.-А и Наруто, Неджи се подобрява много бързо, днес по-късно пак ще мина през болницата, за да го проверя, някои от сестрите са много небрежни-нацупи се пъстроокото кунойчи.

Шори се настани при останалите и си взе една средна купа с Рамен. Докато всички ядяха беше тихо, но щом Шори приключи, Какаши я попита:

-Е, Шори ще ни разкажеш ли за придобиването на печата си?
-Казах след битката, а тя не е приключила!-усмихна се ехидно нинджата.
-Какъв печат?-позаинтересува се Тентен.
-Прокълнатия печат на Орочимаро-отговори й Саске, вгледал се някъде в далечината.
-И ти ли имаш такъв, като на Саске?-попита Рок Лий.
-Аа. (Шори)
-А как се сдоби с него?-попита я отново Гай.
-Ако кажа, няма да си държа на думата. Както казах след последната битка със Саске-самодоволно заяви тя.

Времето минаваше, сенсей-те си говориха за тяхни си работи, Тентен и Сакура си говориха за гримове, момчета-женски работа, а Наруто и Рок Лий съответно за момчешки неща. Шори и Саске стояха един срещу друг потънали в мисли-поне така изглеждаше. 'Как ли се е сдобила с печата? И защо ни дава по малко информация за себе си всекидневно?' мислеше си Саске.

-Браво Саске!-Прошепна му Шори, така само той да я чуе.
-А? (Саске)
-Справяш се добре с това да не мога да разчета мислите ти. - усмихна му се тя.
-И как го постигам?-заинтересува се той.
-Както вече съм казвала, чрез ледената физиономия и държание е много трудно да надникнеш в човек. (Шори)
-Мхм. (Саске)

'Браво Учиха, съвсем скоро ще се изправим един срещу друг и ще ми е по-трудно с теб, но няма- Какво, чакай малко, колко е часът?' Тя се заоглежда:

-Мамка му, закъснявам!-извика кунойчито.
-За къде закъсняваш Шори-чан?-попита Лий.
-За Неджи, чао- и преди да й бъде отговорено, нея вече я нямаше.

След няколко минути всички се разотидоха.


В БОЛНИЦАТА:

'Почти пристигнах, ето я!' Тя влезе в стаята и видя Неджи как все още си лежеше и спеше-може би? Отиде тихо до него и му взе картона. 'Сестрите явно са минали!' Тя огледа раните на спящия и системите, като забеляза, че има грешка, една кост бе пропусната и тя щеше да му навреди в бъдеще. Надигна блузата му до гърдите и видя добре оформеното му тяло (от кръста на горе, мръсници ХD). След това на сантиметър от кожата му постави ръката си над счупената кост и зелена чакра заизлиза от порите й. Неджи се събуди от нещо като гъдел и видя коунойчито, което явно го лекуваше.

-Какво правиш? Сестрите казаха, че съм добре, дори и Хокаге-сама се съгласи с тях.
-Може да се е съгласила, но както казах те са небрежни, а аз имам повече способности от тях, като Странстваща нинджа, трябва да мога да откривам и най-дребното счупване или охлузване.
-А на мен какво ми има?-попита с интерес Неджи.
-На гръдния ти кош, едно от ребрата е леко отчупено, частицата явно не е забелязана от сестрите и не са я премахнали, но ако тя остане там може да пробие Белия дроб и ще има големи последствия за теб-смърт. А понеже не съм подготвена за операция по отстраняване, ще върна частицата на мястото й- каза с усмивка пъстрооката.

След като приключи тя се отдръпна от него и му помогна да стане.

-Шори-сан, щом можеше да ме повалиш толкова бързо, защо не го направи още в началото?
-С тези техники, които използвах в началото изучавах съперника си, ако те бях нападнала веднага, щеше да засечеш чакрата и щеше да има смъртоносни последствия върху мен.
-Но Чидори е смъртоносна техника, а аз съм жив?!
-Да, това е така, защото използвах по-малко чакра за Чидори и не те ударих на точното място, а изкривих със сънтиметър. Е пак можеше да умреш, но веднага след това започнах да те лекувам и унищожих чакрата на Чидори в теб, така ти остана жив.
-А не искаше ли да ме довършиш? (момчешко любопитство )
-Естествено, че не, просто искам да мина напред, за да се изправя срещу Саске Учиха.

Помълчаха минута-две и той пак заговори:

-Когато потъна в земята аз не усетих никаква чакра, защо?
-Това е стара техника на ловците на глави, усвоих я до най-малката подробност и така, че не можеш да ме засечеш, а и аз използвам незначително количество.
-Добре, ами клонингите и земното джутсу, което използва, за да ме погребеш жив?
-А това е лесно, просто всеки клонинг трябваше да замаскира чакрата си, така тя е неоловима, а щом те го направят и аз след тях, можем да "включим" чакрата на един клонинг, така че той да изглежда, че съм аз и никой друг.
-Ти наистина си много добра.
-Благодаря-намигна му-флиртаджийски, тя.

След още няколко минути влезе Цунаде.

-Неджи, братовчедка ти дойде, а...? Шори, какво правиш тук?
-Здравейте, Лейди Цунаде-сама-поздрави кунойчито с лек поклон.-Аз само наминах, за да проверя как е Хюга Неджи.-усмихна й се тя.
-Той е добре, ние се погрижихме.

'Да бе, за това оставихте реброто така, нали?' попита тя на ум.

-Да, забелязах! Е, Неджи аз ще тръгвам ще се видим ли утре на арената, за другите битки?
-Ън-бе неговия отговор.

Шори се наклони до него, прошепна му "До скоро!" в ухото, след което го целуна по челото и излезе покрай Лейди Цунаде, с ледено изражение, ядосана защото бяха допуснали грешка. Като излезе от стаята, на отсрешната пейка стоеше момиче, със синьо-лилава коса и очи като на Неджи, тя се спря погледна се в очите на непознатото кунойчи и след този кратък момент продължи по пътя си.
Младата Хюга Хината остана, като парализирана, тя беше чула за новата нинджа в Коноха, но си я представяше като: по-ниско момиче(горе-долу колкото нея), с мили очи и обикновено нинджа облекло. Но в този момент тя разбра, че е сгрешила, кунойчито беше високо, с леден поглед и неразгадаемо лице, а дори не се виждаше с какво е облечена, защото наметало, подобно на Акацуки, висеше от рамената й, чак до земята. Младата Хюга стана и едвам-едвам, все още шокирана от "новата" влезе в стаята на братовчед си.

-Хей, Хината, благодаря че дойде-каза Неджи с необичайна (рядка) усмивка на лицето.

Хина му се усмихна в отговор и се обърна към Хокаге-то.

-Хокаге-сама, това новата нинджа ли беше?
-Да Хината, притеснява ли те нещо?
-Не, простто-...
-Какво?-попита с нетърпение в гласа Цунаде.
-Май не ме хареса, като ме видя, а и малко ме плаши.-призна си кунойчито.
-Много е готина, като я опознаеш и е много способна-обади се Неджи, който готов седеше зад гърба на Хината.-Е, тръгваме ли?
-Ън. (Хината)

-Лейди Цунаде-сама, благодаря за грижите, а и явно не си бяхте свършили работата-смъмри я(до колкото му позволяваше възпитанието) Неджи.
-Какво искаш да кажеш?-объркано попита Цунаде.
-На гръдния ми кош, на едно от ребрата, Шори-чан откри, че е счупено парче и го върна на мястото му, защото можело след време да ми донесе големи последствия.
-Да, ние всъшност открихме това, но го оставихме, да бъде разградено от организма, медик нинджите не можем да се оправим с такова счупеане. Но тя как е успяла?
-Не знам, Хокаге-сама. Благодаря ви отново.-след което двамата Хюга излязоха и оставиха Хокаге-то сама.

№7



НА ДРУГАТА СУТРИН ПРИ АРЕНАТА:

-Добро утро!-поздрави Наруто, хората които вече бяха на арената и си приказваха.
-Добро утро Наруто-сан!-поздравиха в един глас Тентен и Сакура, след което се изкискаха, заради съвпадението.
-Хей, Наруто след малко е твой ред-извести го Какаши.
-КАКАШИ-СЕНСЕЙ!!!-извика Наруто и всички го погледнаха.
-ВИЕ СТЕ НАВРЕМЕ?! ДА НЕ СТЕ БОЛЕН? - продължаваше да вика русокосия.
-Не Наруто, просто днес Гай-сенсей ме извика много рано-усмихна се, почесвайки главата си, той.

След това Наруто се присайдини към Сакура, Тентен и Лий.

-Хей, кой липсва?-попита замислен Наруто.
-Шори и Саске-сан още не са пристигнали-отговори му Тентен.
-Саске-теме? Той никога не закъснява?!-очуди се русокосия.

След това на арената се появиха Саске и Шори, които си се смееха на тяхна си шега.

-ТЕМЕ? ЗАЩО ЗАКЪСНЯ? ТИ НИКОГА НЕ ЗАКЪСНЯВАШ! (Наруто)
-Успах се-заяви той, но вече не беше весел, а с ледено изражение.
-Какво ви става на вас двамата?-попита Сакура докато гледаше Саске (РЕВНУВААА!!!)
-... (Саске и Шори)

Когато Какаши почувства, че нещо не е наред извика:

-Шиноби, хайде, на арената остават Наруто и Рок Лий.

Всички се оттеглиха и битката започна. 'Лий, ти си ми приятел, но трябва да стигна до финала.'мислеше си Наруто. Битката започна, но двамата шиноби бяха на едно ниво(в учението си) и тя се проточи. На края Наруто и Лий едвам стояха на краката си, но заради Кюби, Наруто успя да събере чакра за още един удар и повали Лий. Съотборниците на Рок Лий, пребягаха до него и му помогнаха да се свести.
Наруто тъкмо щеше да падне на земята, но една ръка му помогна да се задържи и го отведе до една от пейките. Наруто се вгледа и видя, че това е Саске.

-Теме?! Ти какво-...?
-Помагам на съотборник, както вие със Сакура сте ми помагали.-отвърна му Саске с леден тон.
-Благодаря!-бе единственото, което Наруто измисли.

Когато Саске го остави на пейката, Сакура и Шори почнаха да лекуват раните му.

-Сакура-чан, Шори-чан, благодаря ви-продума в недоумление (не съм сигурна дали така се пише ) Наруто.

Те само кимнаха и продължиха. След като приключиха, азпочна битката между Сакура и Тентен. Както при миналия двубой, силите бяха равни, но заради лекуването на Наруто, Сакура не успя да избегне последния удар от Тентен и падна победена на земята. Всичко се повтори, двата отбора, лекуването. След като всички се оправиха Гай заговори:

-Добре, така, утре двойките ще бъдат Шори-Тентен, победеният ще се изправи срещу Наруто, а който остане от там, срещу Шори, ясно?
-Ън- казаха всички в един глас.


УТРЕ

Всички бяха на арената и отново си говориха по групички. Този ден, за щастие беше нормален, по-точно:

Саске и Шори не закъсняха, а дойдоха по-рано.
Сакура, Тентен и Рок Лий заедно със сенсей Гай, бяха на време.
Какаши закъсня с 10 минути, след това последва "ПАК ЗАКЪСНЯ!" от Сакура и Наруто -> тъпо обяснение от Какаши и-> "ЛЪЖЕШ!" отново от Сакура и Наруто .

---

Когато всички се събраха, дойде време за двубоя. На арената останаха Тентен и Шори. 'Боже, дали ще се справя,тя победи Неджи, а аз нямаше да стигна до тук ако Сакура не бе изтоштена допълнително от лекуването на Наруто. Стегни се Тентен, никога не си се притеснявала от битка!" удари си мислено един шамар Тентен.

-Хей, кукло, не се фпрягай. Няма да те нараня-много!-усмихна се лукаво Шори.

'Какво? Тая да не чете мисли?'

-Още се уча, но общо взето, да.-отговори й на незададения въпрос Шори.
-Ти, как...?
-Стига си мрънкала, а да почваме, че ме чакат на финиша. (Шори)
-Само така си мислиш-каза самодоволно Тентен.

Тя се засили към нея с кълбо от чакра, но Шори не се отдръпна. В момента, в който Тентен се подготвяше да удари, Шори направи няколко знака и удърът на противничката се удари в огледало, но не обикновено, всичко което направиш върху образа на огледалото, се отразява върху атакувалия и така мощното кълбо от чакра, отрази удара си върху своя създател.


ПРИ НАБЛЮДАТЕЛИТЕ:

-КАКАШИ-СЕНСЕЙ ТИ ЗАЩО НЕ НИ УЧИШ НА ТОВА?-извика раздразнен Наруто.
-Защото Наруто, дори и аз не знам тези техники, както ти ги виждаш за първи път така и аз, мисля, и че за това при първата ми битка с нея
Шаринган не помогна.
-Какво?-обърна се Сакура към сенсея си.
-Сакура, Наруто всеизвестен факт е, че Странстващите нинджи, произлизат от Ловците на глави, понеже те са нямали село като нас или като другите, където да са защитени. И за това, са измислили техники, които да не бъдат засичани по какъвто и да е начин.
-Те лоши ли са били сенсей?-попита притеснена Сакура.
-Всъщност, те са били добри хора, но другите села ги отритвали, понеже те не се установявали някъде, а вечно пътували си създали врагове, след което разбира се идват и честите атаки. На Ловците им омръзнало това отношение и се превърнали в едни от най-жестоките убийци и най-ловките и незабележими ловци в Света.
-Ехааа... Това вярно ли е Гай-сенсей? - попита Рок Лий.
-Да вярно е Лий, но Какаши забрави да спомене, че на много от ловците им писнало да бъдат преследвани постоянно и поискали прошка от различни села, така много скоро Ловците на глави изчезнали, всеки под друг облик, и с нов живот. Е, техни наследници има и сега, но те рядко знаят за предците си. Обаче, както виждам Шори не се интересува от мненията на околните и е горда, че е наследничка на толкова велики нинджи.
-Прав си Гай, тя е необикновена. (Какаши)

След което, всички се върнаха към двубоя.


АРЕНАТА:

-Тентен, добра си, но не достатъчно-каза глас зад Тентен и след това един кунай се заби в крака на момичето.

Тя се обърна вадейки куная и видя другото кунойчи да стои пред нея, когато реши, че сега е момента, хвърли няколко шурикена към пъстроочката, но тя се разпадна в локва вода. 'Къде отиде, дявол да те вземе?' заоглежда се Тентен. Докато зад гърба й Шори се спусна като паяк и заби друг кунай в съседния й крак. Докато Тентен се обърна, нея вече я нямаше.


ПРИ НАБЛЮДАТЕЛИТЕ:

-Какво беше ТОВА Какаши-сенсей? - попита леко притеснен за съотборничката си, Неджи.
-Това джуцу, което не съм го виждал от много време, само веднъж, когато бях дете, нарича се "Kumo no ito-jutsu" (Паякова нишка джуцу). Техника е на Ловците на глави, за да хванат жертвата си.

АРЕНАТА:

-Тентен, да приключваме ли или още да си играем?-попита със стряскащо тих глас Шори.

Тентен се обърна и захвърли два шурикена, по противничката си. За нейно съжалени се забиха в ръката й, но за сметка на това тя започна да кърви съвсем лека, защото наметалото беше и със защитна цел. Тя извади единия шурикен и го пусна на земята, след което извади втория, но само се подхилна, доближи го до устата си, и облиза част от кръвта.


В ТОЗИ МОМЕНТ ПРИ НАБЛЮДАВАЩИТЕ:

-Какаши, тя да не би-...? - попита уплашен Гай.
-Май, че да, бързо да ги спрем преди да го направи.-след тези думи двамата сенсеи се затичаха към арената.

-Какво става?-попита неопределен човек, Сакура.
-Май само ние не знаем!-заяви раздразнено Наруто.


АРЕНАТА:

Шори усети, двамата сенсеи и с два знака, балон от чакра покри мястото на битката. Докато с всички сили те се опитваха да разбият балона, Шори продължи започнатото. Облиза отново кръвта и преглътна. След секунда и серия от знаци тя изплю две топки кръв и от тях се оформиха два "Shin no kuron" (Истински клонинги). Те образуваха Чидори и с нечовешка сила ги запратиха към шокираната Тентен. Тя се струполи на земята-жива и балона се разпадна. До като сенсеите тичаха към Тентен, двата Shin no kuron отидоха до създателката си и тя се сля с тях.

-Шори, това можеше да я убие!-Извика ядосан Какаши, нещо което рядко се проявяваше.
-Нямаше да я убия, само я контузих така, че да не може да се изправи срещу Наруто и да не губим ценно време-заяви отегчено, но сериозно Шори.

Всички се събраха около Тентен и се надяваха Сакура да й помогне, докато Шори седеше на една пейка и си пили ше ноктите.

-Сакура-чан, защо не се получава?-попита изнервен Рок Лий.
-Аз, не знам. (Сакура)
-Глупаци-всчки се обърнаха към кунойчито.-Или трябва да се оправи сама или някой Ловец на глави да я излекува, това е техника на предците ми и със сегашните си западнали техники не можете да се справите с такова нараняване, а и това не беше точно Чидори, по-скоро изменение на Чидори.
-Ах ти... - извика Наруто, като тръгна да тича към нея с пълна скорост и ръка обляна в синя чакра.

Когато той стигна кунойчито и заби ръката си в стомаха й, тя се разпръсна в локва вода. След което истинската Шори излезе от земята, точно до Тентен и започна да я лекува, като розова чакра излизаше от ръцете й. Наруто се приближи и с интерес, и вече по-спокоен започна да наблюдава случващото се.

-След като я излекувам, една седмица не бива да използва чакра, за да се възстанови, след тази техника, аз си присвоих чакрата й. (Шори)
-Какво? Как го направи?-попита с прикрито любопитство Саске.
-Както казах, моите предци, са изминили Чидори, а изменението се състои в две части, изсмукване на чакрата и препадане, но за да се изпълнят тези две "неща" трябвало да разбият смъртоносния ефект на Чидори.

Всички запазиха тишина, докато Шори не приключи с Тентен. А когато това стана Гай заговори:

-При тези обстоятелства, Тентен губи служебно. Утре ще се изправят Шори и Наруто, а победителя от него двубой на същия ден, в по-късен час, ще се изправи и срещу Саске. Ясно?
-Ън.-отговориха всички.

Гай пое Тентен в ръцете си и заедно с отбора заведоха Тентен у дома, за да си почива. Отбор 7 остана сам на арената.

-Деца, аз се прибирам, че ми се доспа-съобщи Какаши с усмивка и лека прозявка.-А, и Шори, добро представяне, нямам търпение да науча повече за теб.-след което той изчезна в облак дим.
-Хайде за по един Рамен-каза Наруто.
-Тц, аз се прибирам, стана ми тъпо.-заяви Саске и също изчезна в облак дим.
-Ами вие момичета, а и Шори, извини ме за избухването преди малко, просто не се сдържах.
-Няма проблем Наруто разбирам, а и ние със Сакура ще се прибираме. Решихме тази вечер да четем списания, да се лакирваме, абе женски работи-усмихна се тя.
-Ууу... ДОБРЕ, САМ ЩЕ ОТИДА!-съгласи се Наруто.
-Лека нощ, Наруто-сан!-казаха момичетата в един глас и също изчезнаха в облак дим.
-Лека-отвърна нацупено Наруто.

След това се обърна на пета и се запъти към града за Рамен.

№8


ВЕЧЕРТА ПРИ МОМИЧЕТАТА:

-Шори?
-Аа?
-Питах се, защо толкова много искаш да се биеш със Саске-кун?

Пъстоокото кунойчи се усмихна и не след дълго отговори:

-Единствен той, когато за първи път се изправи срещу мен, успя да ме победи. Това ме подразни и искам реванш-простичко отговори й тя.
-А подготвила ли си си нещо специално за него?
-Мхм-и самодоволна усмивка се появи на лицето й.
-Би ли ми казала какво е?
-Не, ще разваля изненадата.
-Оки доки. А имаш ли нещо за Наруто, утре?
-Да, той ще бъде шокиран, а и не само, мисля че и Какаши ще остане изненадан-същата усмивка пак се появи на лицето на Шори.
-Е, добре, аз лягам, че днес много се изморих, лека нощ!-и Сакура се оттегли в стаята си.
-Лека. (Шори)

След като Шори прочете и последната статия на "Космополитън" си облече пижамата и си легна-доволна от днешния ден.


НА АРЕНАТА, СЛЕДВАЩАТА СУТРИН:

Всички се бяха събрали и се подготвяха за днешната битка. Наруто беше нахъсан и с нетърпение чакаше моментът да дойде, защото си мислеше, че познава опонента. След като дойде часът, Какаши заговори:

-Шиноби, днес ще има допълнителна публика...
-КАКВО? КОЙ?-извика с нетърпение Наруто.
-Не ме прекъсвай Наруто или няма да разбереш-каза заканително Какаши.-След като разказах за битките на Шори, Хокаге-сама прояви желание да присъства на тази битка. Добре, сега нека оставим Наруто и Шори да се подготвят.

След тези думи, всички освен синеокия и пъстрооката, отидоха в залата за наблюдение и се настаниха, а там вече седеше Лейди Цунаде с двама АНБУ за охранители, и макар заради маските, да не си личеше, тяхното любопитство растеше с всяка секунда. Когато всички се настаниха, битката започна.

Шори седеше на едно място, а нейното бездействие, дразнеше Наруто. Когато той вече не издържаше това, засили към момичето няколко шурикена и за изненада на всички те я олучиха, и не се разпръсна в локва вода. Вместо това извади шурикените хвърли ги във въздуха и с един ритник ги запрати двойно по-бързо, към озадачения Нруто. Поредната изненада за наблюдаващите, дори и за АНБУ, само единия шурикен одраска Наруто по лицето, а другите два се забиха в стената за него. Без да губи време, кунойчито направи няколко знака и чакра от двата шурикена, се заби в нищо не подозиращия Наруто. Той само падна на колене и изплю малко кръв. Вече се ядосваше изправи се и след няколко знака каза "Bakuretsufuu", тогава облак от дим се разпространи между него и противничката му. Тя не очакваше това и не бе подготвена. Бързо се осъзна и се преготви за всеки удар от Наруто. Изведнъж с всичка сила един крак я удари в бедрото, а веднага след това в корема. Падна на колене с глава към земята и от устата й се стичаше обилно количество кръв. Облака се разсея и всички останаха като ударени с парцал, като видяха, че Шори е на земята и кърви. 'Май малката не е чак толкова добра!' помисли си единият АНБУ. След десет минути, в които двамата шиноби разменяха удар след удар, Шори проговори:

-Наруто, не очаквах да си толкова силен, но вече ми омръзна-усмихна се мазно тя, докато кръвта от устата й не спираше.
-Какво искаш да кажеш? (Наруто)
-Искам да кажа, че скоро битката ще приключи.

Тя направи няколко знака и запечата всички изходи на арената.

ПРИ НАБЛЮДАВАЩИТЕ:

-Хокаге-сама, имам лошо предчувствие за това-каза Какаши, като погледна в жадния за кръв поглед на Шори.
-Какво искаш да кажеш Какаши?-попита леко притеснено Цунаде, а двамата АНБУ се подготвяха за нейната команда.
-Тя заключи изходите, сега ние не можем да отидем при тях, нито те при нас, мисля че Наруто ще загази.
-Да видим какво ще стане, не познавам нинджата и нейните възможности.

И всички, загледаха битката притеснени от това, което може да се случи.


АРЕНАТА:

-Какво направи?-попита ядосано Наруто.
-Само се уверих, че няма да ни притесняват.

В следващия момент, Шори беше повалила Наруто на земята, подпряла се на коленете си от двете му страни и притиснала двете му ръце на главата му. Косата й гъделичкаше носът му, но той се сдържа да не кихне, а вместо това се вгледа в очите й, които го гледаха съжалително.

-Наруто, не ми оставяш друг избор.-каза без дъх Шори.
-Какво искаш да кажеш? (Наруто)
-Ще разбереш.

След тези думи с куная си направи малък разрез на ръката на Наруто и оцапа острието на куная с кръвта на момчето. След което му го постави в ръкатаму и я хвана здраво, докато Наруто държеше куная. Тя го целуна страстно и продължително, всички които наблюдаваха, дори и Саске, чейнетата им паднаха до земята. По време на целувката, Шори премести ръката на Наруто с куная и го накара да го забие в бедрото й. След секунда, тя прекъсна целувката.

-Прости ми Наруто.

След, което се запъти, с куная в нея, към центъра на арената. Направи няколко знака изричайки думи, като на жертвоприношение и извади куная от крака си и го заби в земята. Тя продължаваше с думите и знаците, а Наруто се опита да я спре-каквото и там да правеше, но на метър от нея се блъсна в кълбо от чакра, което защитаваше кунойчито.


ПРИ НАБЛЮДАВАЩИТЕ:

-АНБУ, бързо спрете това.-викна Цунаде и после се обърна към Какаши и останалите.-Намерете начин да излезем от тук, тя-тя ще го у-убие.
-КАКВО?-изкрещяха ВСИЧКИ.
-Няма време за обяснения, после ще обеснявам.


АРЕНАТА:

Опитите на наблюдаващите да спрат Шори, бяха безрезултатни. След дълга серия от знаци, подкрепени с думи, от земята се появиха два скелета, които в последствие притобиха облик на древни ловци. Шори се изправи и на чужд език им заповяда нещо. Когато тя се обърна към Наруто очите й Светеха в робинено червено. Двамата ловци потънаха в земята и се появиха на няколко метра за Наруто. Той само се оглеждаше в шок, същото което правеха и другите, когато разбраха, че не могат да направят нищо по въпроса. Триото направи еднакви знаци и си свързаха ръцете в триъгълник от чакра. Венага след това триъгулника се стесни и удари Наруто, като го повали-мъртъв. Бариерите паднаха и всички се втурнаха към русото момче на пода. Медик нинджите в групата правеха всичко възможно, за да помогнат на Наруто, но без резултат. Момичетата (Сакура и Тентен) плакаха за своя другар, а момчетата ги утешаваха, също толкова тъжни.

-Хванете я!-извика Цунаде на двамата АНБУ със сълзи в очите.

АНБУ-тата се засилиха към нея, но кълбо от чакра я защити. Всички забелязоха, че очите на Шори още не са се променили. Тя направи няколко знака и скелети, които също придобиха образи на ловци избутаха всички, които бяха около момчето и ги държаха на страни от случващото се, оставяйки ги само да гледат.

-Хокаге-сама, какво е това?-попита стреснато Гай, защото никой друг не можа да проговори.
-Т-това са Ловците на глави.

Всички я погледнаха стреснато. Но продължиха да гледат случващото се.

Шори направи още знаци и до главата на момчето излезе още един скелет, който придоби образ на крал (Разбирате, че по-ловно царско облекло, нали?). Шори се приближи до него и те само се гледаха в очите.

-Това е първият-каза Цунаде втрещена.
-КОЙ? - успя да попита Саске, който гледаше с любопитство.
-Създателя на Ловците на глави.

Всички, ококорени погледнаха Хокаге-то. И веднага погледнаха кунойчито.

Тя падна на колене и пое ръката на мъжа пред себе си, като я добря до челото си. Те си говориха и на края на разговора Шори се изправи, всички ловци почнаха да изпълняват някакви знаци с ръце и да изговарят непознати, за наблюдателите, думи. По време на това, странно събитие, в ръцете на краля се появи още едно тяло, като на Наруто и той го положи върху него. Шори прегърна царя и после се отправи към няколко жени, те явно се познаваха. Със сълзи на очите си поговориха и като приключиха Ловците потънаха в земята. Наруто се размърда и се надигна на лакти. Всички отидоха до него, оставяйки Шори вгледана в земята, където бе потънало едно малко момиченце.

-НАРУТО!-извика Сакура и прегърна с много любов съотборника си.
-С-Сакура, какво стана?-попита объркан той.
-Оказа се, че Шори е много силна и дори те уби за няколко минути, но тя има благородно сърце и те възкреси, е не точно тя, но... както и да е-усмихна се мило Цунаде.
-Бил съм мъртъв? (Наруто)

Наруто се изправи и се огледа.

-Браво глупако, би те момиче-подигра го Саске, но Наруто разчете згриженост в погледа му и не се обиди.

Сакура и Тентен прегърнаха Наруто, след което се чу шум, подобен на падане на тяло на земята. Всички се обърнаха в посока на шума и видяха Шори, която се бе струполила на земята. Саске бе най-близо до нея и я вдигна на ръце. Цунаде я провери и каза:

-За да се свърже с отвъдното е използвала почти цялта си чакра, сега трябва да я заведем в болницата, за да се погрижа за нея. Хайде Саске, трябва бързо да стигнем, преди да я изгубим.

След тези думи Цунаде, Саске и АНБУ ги нямаше.

-Някой ще ми обясни ли, какво точно се случи?-попита все още толкова объркан Наруто.
-Добре Наруто, нека всички да отидем за Рамен и ще ти разкажем, с най-малки подробности-заяви Какаши с усмивка и облекчение, което се четеше в очите му (или по-скоро окото, щот нали маската скрива едното ).

Те се запътиха към града, докато разказваха на Наруто случилото се.

-КАКВО? ТЯ МЕ Е ЦЕЛУНАЛА, А АЗ НЕ ПОМНЯ, НЕЕЕЕ...!

Чу се вика на Наруто, явно бяха стигнали частта с "страстната целувка" ))).


В БОЛНИЦАТА:

Саске положи тялото на кунойчито на едно легло и седна на него, докато гледаше спокойното й лице. 'Браво Шори, днес ме изненада и то много! Нямам търпение за нашата битка!' мислеше си Саске. След което я целуна по челото и излезе от стаята, както му бе наредено от Цунаде.

№9




Дните се нижеха, Шори все още лежеше в болницата в пълно безсъзнание. Всеки ден имаше посетители, които и даваха от своята чакра, за да оздравее по-бързо. Сакура идваше всеки ден точно в 14:00 часа и й четеше разни статии и й държеше ръката, докато й приливаше чакра. Наруто също идваше всеки ден, винаги по различно време, но докато и даваше от чакрата си, постоянно й разказваше за деня си. Какаши също я посещаваше, но през няколко дена, защото имаше мисии. Дори Саске идваше ежедневно и само я гледаше, след като мине времето за посещения, той я целуваше по челото и й казваше "Оздравявай по-бързо имаме оговорка за арената." и след това си тръгваше. Даже Неджи идваше от време на време, от първата му битка с нея, той вече я чувстваше по по-различен начин, той я обичаше, но като сестра, тя се бе погрижила за него и сега той се чувстваше по-добре и от преди битката. Понякога с Наруто идваше и Хината, но тя през повечето време седеше от страни и гледаше с влюбени очи, загриженият Наруто.
Дните продължаваха да се нижат, минаха седмици, а после и месеци. Ето ни сега тук, отново в болничната стая при Шори. Минаха три месеца от последната й битка с Наруто. Всичките й посетители, усещаха, че тя е добре и надеждата, че един ден ще се събуди не огасваше, но болката да я гледат в това състояние растеше, Сакура често плачеше за нея, макар и за малко заедно, те станаха много добри приятелки, чрез сълзите си тя изливаше болката и яда си, но не всички бяха като нея. Наруто постоянно тренираше, за да изпусне парата, Какаши ходеше все по-често на мисии от А и Б ранг, за да може да се отпусне след всяка битка с врага. При Саске работата беше подобна, след всяко посещение, след болницата се отправяше към арената за тренировки и там не оставяше нищо здраво. Но не и днес, днес всичко щеше да се възстанови.
Мина посещението му в болницата и отиде на арената. Един час без да спира, той си изливаше яда върху един дънер. Когато се умори, седна на земята и задиша тежко. "Защо, защо още не се събужда? Защо почна да ми пука за нея?" той постоянно си задаваше тези въпроси. След като отдъхна, се изправи и земята се разтресе. На метър от Саске се появи краля на Ловците на глави. "Какво по...?" помисли си той.

-Учиха Саске, нали? - попита краля на японски.
-Аа.
-Разбрах, че се е случил инцидент с моята Шори.
-Твоята Шори?-запита се Саске.
-Тя не ти ли е разказвала за миналото си?-попита объркан краля.
-Тя е много потайна и още не ни е разказала всичко за себе си.
-Аха, щом така е решила, значи така трябва. До мен стигна слуха, че тя е в безсъзнание.
-Да, от три месеца. Още я чакаме да се събуди, аз и съотборниците ми често я посещаваме, и й прехвърляме чакра, но тя още не се е събудила.
-Виж Саске, тя е необикновено момиче. Във вашето село, нали имате едно Бижуу, Узумаки Наруто ако се не лъжа?!
-Ън
-Той има много чакра, заради Кюби, който е заключен в него. Шори няма заключен демон в себе си, но когато беше малка, цялото село й предаде половината си чакра и умения, тя е много силна и изключително важна част от нашата нация. Може би тя е единственото същество, което с гордост признава от къде произлиза и за това аз дойдох да й помогна, искам да ме заведеш при нея,съгласен ли си?
-Ън

След което двамата потънаха в земята и се появиха в болничната стая на кунойчито. Тя си лежеше и не мърдаше, а системите биб-каха равномерно. Кралят се доближи до леглото й и постави двете си ръце над нея. След секунда, от ръцете му, заизлиза розова чакра, която попиваше в неподвижното тяло на кунойчито. Той продължи така 2-3 минути и като приключи се обърна към Саске:

-Тя вече е добре, когато се събуди отново ще може да използва нормално чакрата си.

Саске само го гледаше с безизразна физиономия и не казваше нищо. Краля започна да потъва в земята и преди да потъне изцяло каза:

-Саске, кажи й, че я обичам и моля те грижи се за нея. Тя е най-важното нещо в моя живот и единствена получи шанс да продължи напред. Разбирам, че си объркан от случилото се, но след време ще разбереш.-и след тези думи потъна изцяло.

'Какво беше това? Този какъв й е приятел, мъж, баща? И защо това ме кара да се чувствам така странно?' докато Саске си мислише за случилото се, чу че кунойчито се раздвижва и той се приближи до нея. Тя едвам отвори очите си и мина малко време докато погледът й се фокусира:

-С-Саске? Ти какво...? - не успя да довърши момичето, защото нямаше сили.

Той приклекна до леглото й и спокойна й каза:

-Сега си почивай после ще ти разкажа.

След коеот тя отново затвори очите си и заспа.


НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН:

-И значи всичко това се е случило за три месеца?-попита объркана Шори, докато хапваше от рамен-а си.
-Да Шори-чан, за да ми помогнеш ти почти не умря, много ти благодаря за което.-измънка на края Наруто.
-И значи Кралят ми е помогна?-попита повече себе си, от колкото другите, Шори.-Значи все пак бащинският му инстинкт се е завърнал.-подсмихна се леко тя.
-Баща?-попита Какаши.

А другите-Саске, Сакура, Наруто, Неджи, Тентен, Рок Лий и Гай-сенсей, я гледаха, като ударени с мокър парцал

-Е, все пак щеше да дойде време и за това.-и тя започна да разказва.-Когато бях малка и дойде време за най-важната битка за моите роднини и приятели, всички от племето бяха избити, баща ми и майка ми ме криеха в двореца, но не за дълго. Когато всичко свърши аз излязох от скривалището си и видях, потресаваща гледка, най-добрите ми приятелки, бяха мъртви, родителите ми също, малко бяха телата на нападателите, всички лежаха и не помръдваха. Разбирате това беше шок за мен, а и бях едва на пет. Сгуших се до майка си и заплаках. Стоях там, около час и чух шум зад гърба си. Обърнах се и видях един шиноби, не го разпознах кой е или от кое село е, но в следващия миг всичко беше тъмно и вече не усещах нищо. Без да му мигне окото, той ме бе убил.

Наруто започна да я ръчка.

-КАКВО ПРАВИШ НАРУТООО?-извика Сакура.
-АКО СА Я УБИЛИ, КАКВО ПРАВИ ТЯ ТУК?-попита изнервено той, докато продължаваше да ръчка ръката й.

На пъстроокото кунойчи му писна и изви ръката на Наруто.

-Спомняш ли си, когато ви разказах за Каге-тата? Е, те ми дадоха това минало, защото след като са убили момиченцето, то се е преродило в мен, но на моята планета, а след този експеримент, аз съм се върнах тук и вече имах минало, сега разбра ли. НАРУТО?-натърти тя на името му и отпусна хватката си.
-Добре де, добре! Не се ядосвай!-с прикрит сърказъм каза Наруто.

Всички млъкнаха и продължиха с рамена си. Но по едно време Рок Лий се обади:

-Гай-сенсей, какво ще стане с битката между Шори-чан и Саске?
-Ще се проведе утре-отговори му Шори, вместо Гай.
-Не, не може-заяви Какаши.-Хокаге-сама каза, че ти трябва седмица почивка, БЕЗ БИТКИ-натърти накрая.
-Щом баща ми е казал, че вече мога да излизам в битки, значи е така-спокойно отвърна тя.-Утре в 9:30 часа, на арената, ще се изправя срещу Саске, ЯСНО?-това беше реторичен въпрос от страна на Шори и нямаше нужда от отговор.

Какаши разбра, че не може да спори с това упорито кунойчи и реши да я остави на мира. Тборът на Гай-сенсей, приключи обяда си, казаха си по едно "До утре." и си тръгнаха от Ичирука. Остана само отбор7, те не си казаха нищо, докато Наруто не наруши тишината, с поредния въпрос:

-Какаши-сенсей, става ли след битката "ШориVSСаске", да кажем на Баба Цунаде да ни даде мисия, искам нещо опасно и трудно, А-ранг мисия?!
-Добре Нарруто ще говоря утре преди битката с Лейди Цунаде-бързо му отговори Какаши, защото се беше съсредоточил в книжката си "Ichi Ichi Paradise" (перверзник XD).

Саске си мислеше за утрешната битка и за това с какво ще го изненада ОЩЕ пъстроокото и миловидно на вид кунойчи. Той я чувстваше, като сестра. Тя бе изгубила семейството си и бе сама на този свят. Той не мислеше, а знаеше, че тя усеща празнината в себе си, точно като него. Знаеше, че тях ги свързват още много неща, но все още не ги бе открил. В нейно присъствие, той се чувстваше като у дома си и даже можеше да свали ледената си маска пред нея.
Сакура си мислеше за онзи път, когато Саске и Шори бяха закъснели, а когато се появиха той се смееше заедно с нея. Тя не знаеше, че той я чувства, като сестра, а си мислеше че той си пада по нея. Това я нервеше ужасно и едвам се сдържаше да не шчупи нещо.
За какво си мисли те, че си мисли Наруто? Как за какво, много лесно-"Какво още мога да сложа в една купа с Рамен?". Той е такъв сладък глупчо и мисли само за храна
Какаши си мислеше, по-добре да не казвам... Все пак си четеше книгата и това, което си мислеше не бива да стига до ушите на малки деца :$ .
Шори бе потънала в мисли за семейството си и едвам започна да здържа сълзите си.
Саске забеляза, че пъстрите очи на кунойчито са насълзени и това пробуди някаква странна болка в стомаха му. Имаше чувството, че е длъжен да помогне на кунойчито, което чувстваше като сестра. Шори бе обвила ръце около коленете си под наметалото и се опитваше да задържи сълзите си. Мислите й за семейството и приятелите й не искаха да се махнат от главата й. Изведнъж Саске стана и каза:

-Тази вечер Шори ще спи у нас-и преди някой да му противоречи, то вече я дърпаше за ръката към дома си.
-КАКВО?-извика раздразнена Сакура.
-НО ТЕМЕ, АЗ ИСКАХ ТЯ ДА ОСТАНЕ ПРИ МЕН-викаше с все сила Наруто след тях, но никой не му обърна внимание.
-Оставете ги, Шори има нужда от време-каза Какаши спокойно.
-За какво й трябва време Какаши-сенсей-попита Наруто, когато вече си седна на мястото до Сакура.
-Не знам дали обърнахте внимание, но детството й не е било никак леко, да видиш всички мъртви, от родителите, през приятели и познати. Това не се забравя лесно, а Саке го е преживявал, сега и двамата имат нужда от време.

Сакура и Наруто се спогледаха и се примириха с това, че те трябва да са сами.


ПРИ ШОРИ И САСКЕ:

Когато Саске се увери, че никой от другите му съотборници не ги следи, той спря.

-ЗА КАКВО БЕШЕ ТОВА?-извика ядосано кунойчито.
-Разбирам, какво чувстваш-бе неговия отговор, който не беше чак толкова леден.
-З-За какво говориш?-попита объркано тя, но вече се досещаше.
-Когато бях малко дете и аз видях мъртвите тела, на най-близките си. Разбирам празнотта в теб, защото същата я има и в мен.
-Саске-проплака тя.-Едвам издържам на напрежението, ти поне знаеш кой е убиеца и можеш да му го върнеш. А-аз също го видях, но не го познавам и-и не мога да направя нищо.-вече сълзи се търкаляха по снежно белите й бузи.

Той не можеше да каже нищо, защото друг път не му се беше случвала подобна ситуация. За това той само я прегърна, а тя заплака с глава на гърдите му. Когато кунойчито се поуспокои, тя го погледна и видя, че и той я гледа, но не с празен поглед, а с поглед изпълнен с топлина и подкрепа.

-Саске-каза тя.
-Аа?
-Мисля, че знам кой е убиецът на семейството ми.
-И кой мислиш, че е?-заинтересува се той.
-Н-Не знам как ще го приемеш, но беше... Итачи.

Очите на Саске се разшириха и нещо започна да кипи вътре в него.

-И защо мислиш, че е той-опита се да се поуспокои Саске.
-Защото, когато те погледнах ти ми върна спомена, когато ме убиха, преди да промушат корема ми, аз видях лице, а то много ми прилича на твоето. Същата черна коса и черни очи-студени и празни, като твоите понякога.

'Итачи, ще те намеря час по скоро и ще ти го върна за всичко, но този път няма да сум сам, тя ще бъде с мен, защото има много за какво да ти го връща!' мислеше си той, докато още прегръщаше кунойчито.

-Саске?
-Аа.
-Искам да съм с теб, искам да ти помогна да убиеш Итачи.
-Аз съм сигурен, че ще си там.

Тя реши да не любопитства повече, защото знаеше, че Саске не е от приказливите. След като стояха така около десет минути, станаха и се прибраха. Всеки си влезе в стаята, Саске й показа банята и останалата част от апартамента.

-Саске, може ли да ми дадеш някакви кърпи, моля!

Той само й кимна и след една минутка и донеси една голяма кърпа и две малки, тя ги взе от ръцете му и се шмугна в банята. Съблече се и влезе под душа, пусна топлата вода и се изкъпа. След душа се чувстваше като пребита, заради всичко случило се през деня. Взе си дрехите и се върна в стаята си. Нямаше сили дори да си облече нощницата и влезе под завивките (перверзници ;-Р) с хавлията.
Сутринта стана в 7:00 и не можеше да заспи. За това се преоблече, направи си сутрешната гимнастика, след което се наметна с ново наметало, но на вид като вчерашното и излезе да купи някои неща. Когато се върна Саске още спеше, тя му приготви закуска-нейните специални спагети, със специален доматен сос по собствена рецепта и чаша портокалов сок. Подреди масата за него и седна на плота, както закусваше обикновенно. Тъкмо седна и Саске се появи.

-Добро утро-поздрави го с 24 каратова усмивка.-Приготвих ти закуска, надявам се харесваш спагети и домати?!
-Б-благодаря-той бе изненадан от кунойчито.

Закусиха в мълчание, след което тя бързо изми съдовете и каза със самодоволна усмивка:

-Саске, готов ли си днес да те смажа на арената?
-Ще видим, кой, кого ще смаже-отвърна й той със същата усмивка.

Докато си приказваха за нещо си там, видяха че е станало 9:15 часа и бързо тръгнаха към арената. Когато стигнаха беше 9:20 часа и той каза:

-Малката, разваляш ми имича, когато съм с теб винаги закъснявам, но днес ще ти го върна тъпкано.
-Ще ми го върнеш ако ме хванеш-каза тя и вече бягаше на вътре към другите.

Той без проблем я хвана и метна във въздуха. Другите се стъписаха от действията на Саске, но има беше и приятно да го виждат щастлив. Когато тя се приземи му се метна на врата и го събори. Тя се озова над него, притиснала кунай до врата му. В следващия миг започнаха да се хилят и тя му помогна да се изправи.

-Какво ви става на вас двамата?-попита развеселено Какаши.
-Нищо-отговориха двамата с еднакъв леден тон.
-Е, почваме ли-попита Саске.
-Да, само вас чакаме-каза леко раздразнено Наруто, който се дразнеше от това, че Шори и Саске са станали много близки.

Всички се оттеглиха и оставиха кунойчито и шинобито сами на арената.

-Саске не се страхувай, ще бъда по-мека с теб-каза подигравателно тя.

Той само се подсмихна и активира Шаринган-а си. Тя реши, че за тази битка, наметалото й само ще й пречи и го захвърли на страна. Всички останаха стъписани от това което видяха, те знаеха че тя има красиво тяло, но чак пък толкоз. Имаше дълги и стройни крака, стегнато дупе, плосък корем и средно голям бюст. Никой не бе виждал как е облечена под наметалото, а сега видяха, че е с традиционен елек, малко изменен-по-прилепнал и разкопчан до гърдите й. От там се виждаше, че от долу е с мрежест потник. Носеше прилепнало, черно клинче, което й стигаше четири пръста под дупето, а на десния си крак беше привързала с бинтове кобур за шурикени, но те не знаеха, че дрехите й са приспособени, да се крият навсякъде, всевъзможни оръжия. А в ботушите й, които й стигаха педя над коляното, криеше няколко куная, а в другия, катаната си.
Саске за малко се разконцентрира, защото тя беше наистина хубава, но бързо се стабилизира и я нападна. Юмрукът му се заби право в стомаха й. Момичето падна на четири крака (нали се сещате, какво имам предвид?). Той застана на няколко метра пред нея искаше да свърши бързо и да не я наранява много. Когато момичето се изправи, беше с затворени очи, Саске започна да изпълнява знаци, за да изпълни "Katon: Goukakyuu No Jutsu", но забеляза, че кунойчито пред него прави същите знаци. 'Но, как?'мислеше си стреснато той. И двамата изстреляха огнено кълбо от устите си, когато пламъците изгаснаха, момичето беше с наведена глава, очите й не се виждаха, но се виждаше, че устата й е извита в лукава усмивка. Саске направи знаци и извика "Аматерасу". Но не забеляза, че кунойчито прави същото като него и черните пламъци на двамата се зблъскаха. Тя повдигна главата си и отвори очите си (клепачите разбирайте, ама звучи тъпо ). Всички се стъписаха, двете очи на кунойчито бяха Шаринган.


ПРИ НАБЛЮДАВАЩИТЕ:

-Какаши-сенсей тя има Шаринган-извика Наруто.
-Виждам Наруто, не е ножно да ми викаш в ухото-каза ядно той.
-Какаши-сенсей, тя може да използва Расенган и Бякуган, а сега и Шаринган, как е възможно това-попита заинтересуван Неджи Хюга.
-Какво, тя може толкова много неща и аз искам-разхленчиха се Рок Лий и Наруто.
-Наруто, Лий нея никой не я е учил на тези неща, те се предават по кръвна линия, както Шарингана на Учиха и Бякугана на Хюга.

Всички се върнаха към битката.


НА АРЕНАТА:

-Ти, от къде можеш да използваш Шаринган-попита ледено Саске.
-Ловците на глави, могат много неща, а аз съм наследничка на първия, всяка техника, която мислите, че е характерна само за един клан, не е вярно. Ловците на глави са можели всички техники, а аз съм ги наследила. Така, че двамата с теб ще се позабавляваме-усмихна се ехидно тя.

Тя направи серия от знаци, които той копира. По този начин, вече се биеха половин час и не им оставяше дъх. И двама бяха ранени и изморени. Накрая изключиха Шаринган-ите си и започнаха да използват само Тайджуцу. За очудване на всички и там те бяха равни. Битката продължи дълго и накрая двамата паднаха от изтощение. Всички слязоха при тях и им помогнаха. Когато ги оставиха на една пейка Гай-сенсей каза:

-Добре, понеже се оказа, че силите на двамата са равни, обявявам резултата за равен.
-Какаши-сенсей, сега след като всичко приключи, ще отидете ли при Баба Цунаде и да поискате мисия?-попита нетърпливо Наруто.
-Ние вече имаме мисия, нали сенсей?-попита Шори, която вече знаеше отговора.
-Права си, имаме мисия Наруто, тъкмо щях да ви казвам.
-КАКВА Е, КАКВА Е?-не се спря Наруто
-Четирима Акацки са забелязани на 50км. от Коноха.

В това време Саске и Шори се спогледаха и се усмихнаха самодоволно, докато устните им кървяха. Сакура започна да лекува Саске, защото знаеше, че другото кунойчи също е медик нинджа. Когато си почина, за няколко минути тя се излекува, докато Сакура продължаваше да лекува Саске.
След това всички се разотидоха, а Шори се върна със Саске. Те си стегнаха багажа и легнаха да си починат от днешната битка.

№10



Рано сутринта, отбор7 се бе събрал пред портите на Коноха. Понеже мисията бе от висок ранг, дори и Какаши бе пристигнал на време. Всички кипяха от енергия и тръгнаха. Деня мина и дойде нощта, отбор7 бе стигнал на 30-40 км от селото.

-Ще нощуваме тук-каза Какаши и скочи на земята.

Другите го последваха и започнаха да оправят лагера. Саске, Шори и Сакура, разпъваха палатките, Наруто отиде да намери храна, а Какаши търсеше дърва. След като тройката бяха готови, се появи Какаши с един наръч дърва, а малко след него и Наруто с няколко риби. Саске запали огъня и всички се настаниха около него докато чакаха рибата.

-Какаши-сенсей, какво ще правим ако срещнем Акацки?-попита Сакура, но задържа притеснената нотка в себе си. (Разбрахте ме какво искам да кажа ^_^ )
-Сакура ако ги срещнем ще се бием-досмърт с тях.
-Какво?-извика Сакура.
-Според Лейди цунаде, най-добрите шиноби и кунойчи от селото са в този отбор, трябва или да ги изгоним от околностите на Коноха или да ги обезвредим по друг начин.-каза спокойно Какаши.

Сакура реши повече да не любопитства и продължи с рибата си. Остатъка от вечерта мина в гробна тишина. След като вечерята покрай лагерния огън приключи, всички се запътиха към палатките си, без да си казват нищо. Вечерта не бяха притеснявани от никой и се наспаха спокойно.
Първите лъчи на слънцето огряха лагера и всички се разбудиха. Първи излезе Саске и започна да прибира палатката си, след него излязоха Какаши и Шори и последвха примера му, накрая по едно и също време се появиха Сакура и Наруто. След като от лагера нямаше и следа те продължиха пътя си в мълчание.

-Спрете-извика Шори.
-Какво има-попита Какаши.
-"Бякуган"-след минута в пълна тишина, Шори каза със самодоволна усмивка.-Пригответе се за битка, има 4 много силни чакри близо до нас.

Всички застанаха в бойна готовност.

-Саске, аз ще бягам-каза Шори и изчезна в клоните, прикривайки чакрата си.
-КАКВО, ТЯ КЪДЕ ОТИДЕ?-извика раздразнен Наруто.
-Ще видиш, само изчакай малко-каза Саске, той вече знаеше плана на кунойчито.

Изведнъж всички се обърнаха към един клон, от където чуха шум. Когато се обърнаха, на клона седяха Итачи, Кисаме, Сасори и Дейдара.

-Я кого си имаме тук, Какаши и отборът му-каза с леден глас Итачи.
-ИТАЧИ!!!-каза разгневено Саске, но не направи нищо, защото иначе щеше да провали плана на кунойчито.
-Какаши-сенсей да нападаме ли?-попита Наруто с нетърпение.
-Не Наруто, първо тя трябва да изиграе своя ход-каза Саске, така че само неговия отбор да го чуе.

-Итачи-сан, усещаш ли го-попита го Кисаме.
-Да, Кисаме, но не мога да засека чакрата, движи се в кръг около нас.
-Какаши, да имате ново попълнение в отбора?-попита заинтригуван Дейдара.
-Да и много скоро ще се срещнете с него.
-Да не е поредната слабачка?-подигравателно попита Сасори, докато гледаше Сакура, която от вътре вече кипеше.
-Да момиче е, но ще се изненадате от нея-каза Какаши и в следващия момент, огромно кълбо чакра удари четворката Акацки.
-Какаво беше това Итачи-извика Кисаме, докато едвам се изправше и другите следваха примера му.

Итачи се обърна към клона, на който бяха преди малко и видя кунойчито, което само да допълня си беше махнало наметалото.

-Забелязвам, че вече си имате и отличен стратег, а?-попита Итачи.

Той активира Шарингана си и започна да прави знаци. Кунойчито правеше същите знаци и когато Итачи пусна атаката си в действие беше последван от Шори.

-Но как?-попита той в лек шок.

Другите от Акацки вече се биеха с останалите, но гледха битката между Итачи и кунойчито. Шори скочи на земята и вдигна погледа си към неговия.

-ШАРИНГАН?-попита невярващо той.
-И не само-тя се усмихна мило.

В следващия момент Итачи беше зад нея, хванал я здраво през кръста и опрял кунай до гърлото й.

-ПУСНИ Я ИТАЧИ!-извика Саске като се беше отървал вече от Сасори и бягаше към тях.

Шори само му намигна и се размърда, Итачи без да иска заби куная в гърлото й и тя се разпръсна в локва вода.

-Какво, но аз не я засякох?-извика Итачи и се заоглежда.

В това време Саске вече атакуваше, дезеорентираният си брат, той избегна атаката му, но един шурикен се заби в крака му, който дойде от не известна посока.

-Какво му има на това момиче, Саске?-попита го брат му, докато вадеше шурикена.
-Ловците на глави ти го връщат-каза глас зад него и преди той да отреагира, Чидори се заби в кръста му.

Саске знаеше, че и брат му е с включен Шаринган и за това мина на бой с оръжия. Докато те се биеха, Шори забеляза, че Сакура има нужда от помощ, срещу Дейдара. За секунда тя се озова зад гърба му, опряла кунай до врата му.

-Махай се дребен-тя знаеше, че това ще го ядоса.

Той се обърна към нея, но следващото не го очакваше, тя го целуна и когато той погледна в Шаринган очите й припадна в безсъзнание. Саске продължаваше битката си срещу Итачи, Кисаме срещу Какаши, а Сасори срещу Наруто.

-Този път победи Саске, но ще искам реванш-каза Итачи и групата му изчезна, заедно с припадналия Дейдара.
-ИТАЧИ, ВЪРНИ СЕ СТРАХЛИВЕЦО!!!-викаше Саске, а печатът му се активирваше и пламъци обгърнаха тялото му.

Когато Шори го видя, нейният печат също се активира и никой не можеше вече да ги спре. Бягаха през гората, следвайки чакрата на отбора на Итачи.

-Следват ни, Итачи-сан, но са само двама-каза Кисаме.
-Знам, Кисаме-каза с леден глас Итачи, но вътрешно малко се плашеше от мутиралия си брат и съотборничката му.

Саске само погледна на зад и видя мутиралато кунойчи да го следва, те само си кимнаха и Шори се изстреля напред. Тя спре на един клон точно пред Итачи и неговия тим.

-Ооо... Малката сама ли мислиш да се изправиш срещу четирима-само за протокола Дейдара се съвзе.
-Тя не е сама-каза мъжки глас зад тях и всички се обърнаха.
-Мутиралият ми брат и приятелката му, колко интересно-изкоментира Итачи, но вътрешно чувстваше лек страх и това не му допадаше.
-Итачи и двамата са мутирали, нямаме шанс срещу тях-подшушна му Сасори.
-Вие с Дейдара поемете момичето аз и Кисаме ще се заемем с братлето.

След тези думи, Саске беше нападнат от брат си и Кисаме и отблъскваше атаките им. Шори също беше нападната, но с мутацията и Шаринган се справяше с всеки техен ход. Битката продължи десет минути, но и двете тройки бяха равносилни. Акатски вече се изморяваха.

-Какво има, измори ли се братко?-попита подиграватлно Саске, който те първа загряваше.
-Няма да ти се дам Саске ако не беше тя, вече да си мъртъв.

-САСКЕ ИСКАМ СМЯНА, ИМАМ ДА СИ ПОГОВОРЯ С ИТАЧИ.-извика Шори и макар да не искаше те бързо се смениха.

Шори бързо изпрати Кисаме в едно дърво и се запъти към Итачи. Хвана го за яката и го блъсна в дървото зад него. Той се подхилкваше.

-Итачи, защо уби цялото племе?-попита го раздранено тя.
-Вие само се пречкахте-каза той без капка страх от мутиролото кунойчи пред него.

Тя го пусна, отстъпи назад, напрви знаци и извика "Расенган". Итачи се беше опомнил и едва избегна атаката й. Вече й омръзваше от тези "бебешки" игрички и започна да изпълнява нова техника, Итачи искаше да я копира, но Шарингана му отказа.

-КАК, ЗАЩО НЕ МОГА ДА КОПИРАМ ТЕХНИКАТА ТИ?-попита я Итачи.
-Защото е запазена техника на племето ми и са я направили неоловима за Шаринган и Мангьекю Шаринган.- Тя се усмихна самодоволно и извика.- "Ribaibaru-jutsu" (Оживяване джуцу - на български звучи тъпо, за това е на японски ).

Итачи не знаеше какво да очаква и за това скочи, но нещо го бе хванало за крака. Погледна към крака си и видя ръка излизаща от дървото, която бе хванала крака му, после погледна към кунойчито и й се усмихна:

-Впечатлен съм!

След което се опита с катана-та си да отсече ръката, но не се получи.

-Саске аз приключих тук-извика му кунойчито и се обърна към Итачи.-Едвам се сдържам да не те убия точно тук и сега, но имаш късмет, че не обичам лесни жертви и мога да възпирам влиянието на печата.

Тя събра ръцете си и извика "Кай.", крака му беше свободен, а пламъците от тялото на момичето се отдръпваха, а тя едвам седеше на краката си, бе използвала доста чакра днес. Саске все още си беше мутирал и се беше справил с неговата двойка. Сега виждаше Итачи и не можеше да се спре извика "Аматерасу", от края на очите на Саске потече кръв, но Итачи с последни сили успя да избегне черните пламъци. Кисаме се беше осъзнал и след един момент, Акатски ги нямаше, Итачи бе взел Дейдара, а Кисаме Сасори и бягаха с всички им останали сили.
Саске тръгна след тях, но ръце овити около кръста му не го пуснаха.

-Пусни ме Шори-извика разгневено той.
-Саске, слушай ме, това е заради печата, бъди силен.

Саске се дърпаше, но кунойчито с последните си сили го държеше. Той се обърна към нея и тя падна, но той я хвана, беше прекалено изморена от случилото се, за да го задържи за още време. Той разбра това и пламъците започнаха да се отдръпват, той се бореше с всички сили, за да затвори печата, когато успя, осъзна, че и той също е много изморен, но взе кунойчито в ръцете си и едвам стигна лагера, където Наруто и Сакура издивяваха от притеснение за двамата си съотборници. Какаши си четеше книгата, защото знаеше, че нищо не могат да сторят по въпроса.
След няколко минути Саске се презими в лагера и падна на земята, заедно с кунойчито в ръцете си.

-Саске-кун-извика паникьосано Сакура.
-Теме, Шори-чан-извика по същия начин Нарито и им се претекоха на помощ.

№11


След прогонването на Акацки, дните на отбор7 минаваха еднообразно: всеки ден тренираха, ядяха рамен и се прибираха. Един ден Годайме (Петия Хокаге) извика отбор7. Тя имаше план, за да разбере местонахождението на базата на Акацки. На вратата се почука и тримата шиноби с двете кунойчита влязоха и се настаниха около бюрото й.

-Имам много важна мисия за вас.-каза без отклонения Цунаде.
-Каква мисия Бабо Цунаде-попита Наруто, като развълнувана ученичка.
-Тя е главно за Шори, но тя ще има нужда и от вашата помощ.-пое си наново дъх и започна "рецитацията".-Шори, ще те обявим за преследване, защото си убилла двама невинни граждани. Ти ще избягаш от Коноха, а по петите ти ще пуснем няколко АНБУ, които разбира се ще са осведомени, че това е мисия и не трябва да те нараняват. Рано или късно Акацки ще разберат, че си преследвана от АНБУ-та на Коноха, а ти си много ценна нинджа и ще искат да те привлекат на тяхна страна. Ти ще се съгласиш и ще правиш каквото трябва, само за да им покажеш, че не си шпионин. Ще събираш информация и ще търсиш начини да ни я предаваш, но не бива да мислиш за плана, както знаем Учиха Итачи може да ти прочете мислите, когато включи своя Мангьеко Шаринган.-тя спря за нова глътка въздух (аз рецетирам от първи клас и не мога на един дъх да изговоря толкова бе XD), след което продължи, за да не я прекъсне "някой" (нал разбрахте кой...? НАРУТО ЕСТ -_-' ).- Ние знаем, че ти също можеш да разчетеш мислите ни и така ще си с една крачка пред тях. Ще "избягаш" от селото тази вечер, а утре с първите лъчи на изгрева четирима АНБУ, ще те следват, но ще стоят на разтояние, разбира се ще трябва да разиграйте няколко битки, за да е по-истинско. НАРУТО НЕ МЕ ПРЕКЪСВАЙ...-извика Цунате, кога усети, че Наруто поема въздух, за да издрънка нещо.-И така, защо извиках и вас! Вие ще бъдете тези АНБУ. Вие знаете възможностите си и така ще ви е по-лесно. Разбрахте ли?-попита със сериозен тон Годайме.
-Ън-отговориха всички със същия тон.

След това излязоха от кабинета и се прибраха, за да се подготвят. 'Значи, така, дойдох току що, а вече ме пращат в ръцете на врага!' помисли си раздразнено Шори, докато си стягаше багажа, който за протокола се състоеше от два чифта дрехи и оръжия. 'Но, плана си го бива, за старица като Цунаде, това е похвално.'започна да излива яда си върху нея чрез обиди. Часът настъпи, понеже тя бе отседнала при Саске, те се прегърнаха за довиждане и тя тръгна. Бяга цяла нощ. Първите лъчи огряха Коноха и "АНБУ" тръгнаха след Шори. Четиримата АНБУ, знаеха местонахождението й, но стояха далеч от нея. Минаха няколко дена, които за всички бяха много тихи и напрегнати. Мина седмица от "преследването" на кунойчито. За тази седмица те се бяха срещнали три пъти и "АНБУ" бяха леко ранявани, както и тя самата. Настъпи и първия ден или по-точно вечер от новата седмица, в която Шори живееше като изгнаничка. Вечерта беше прекрасна. Небето бе черно обсипано със звезти, подухваше лек ветрец, който разнасяше мириса на току що цъфналите дръвчета и цветя. Кунойчито не можеше да заспи, реши да се разходи. Докато вървеше покрай една рекичка, чу шум, но той идваше от четири места, тя застана в бойна позиция, без капка страх в себе си, защото знаеше кой е причината за шума.

-Покажете се, страхливци!-подкани ги с леден глас тя.

Нямаше отговор, но тя продължи да нахалства:

-Итачи знам, че си ти и глутницата ти шубета, покажете се или ви е страх от едно МОМИЧЕ-натърти тя на последната дума.

Итачи седеше на един клон и се възхищаваше (знам, че е необичайно, но ще видите в последствие) на смелото кунойчи. Кисаме стоеше под водата (и да водата е сладка, някой да има против?) и наблюдаваше младото кунойчи. Другите двама бяха, кой мислите, точно така, че кой друг, Дейдара и Сасори (знам, че по принцип не са така, но това си е моя фик, тъй че си трайте ;-Р). Дейдара и Сасори, бяха застанали противоположно, на другите двама и така запречваха пътя за бягство на кунойчито. Стояха така няколко секунди, след което Шори направи няколко знака и изпрати Чидори във водата, от което накара Кисаме да се покаже, по нежелание. 'Я малката имала зъби!'мислеше си Итачи и даде знак на другите да се покажат, защото той знаеше, че Кисаме щеше да си има проблеми с това миловидно на вид момиче. Тя усети шума от другите двама, но не отделяше поглед от Кисаме, който вече си показваше зъбите, заради нейната атака (дано ме разбрахте, какво искам да кажа). След малко Итачи за един миг изчезна от клона и се приближи на сънтиметър зад кунойчито. Тя го усети и бавно се обърна, когато застанаха лице в лице, очи в очи, устни до устни-добре де това не трябва да е така . Те се гледаха в очите, като че ли цяла вечност (дали ще има нещо между тях, ще разберете в бъдеще). Дейдара, който вече се дразнеше от тяхната "интимност"-така да се изразя, леко се изкашля, но така че да бъде чут от Итачи. След момент той се опомни и...се нахвърли на кунойчито...НЕЕЕ... (лирическо отстъпление-сори) ...и проговори със ледено студен глас.

-Шори-чан имаме предложение за теб.

Тя вътрешно засия от радост, че всичко върви по план, но външно държеше твърдо на ледената физиономия.

-Какво?-попита тя (реторичен въпрос, досещате се)
-Нашият лидер иска да се присъединиш към нас.
-И защо да го правя?-попита високомерно тя.
-Защото си издирвана в цялата Огнена страна и четирима АНБУ са по петите ти.
-Те не могат да ми стъпят на малкия пръст-каза тя обръщайки се с гръб него и пристъпи към поточето.

'Колко е сладка! Какво, не! Итачи к'во ти става бе, опомни се за к'во си тук.' вътрешно си заби шамар. 'Успях!' Каза си тя и самодоволна усмивка се залепи, като по поръчка на устните й, но бързо я изтри. Итачи отново се приближи до нея и обхвана кръста й с ръце и я приближи до себе си. Другите се чувстваха като натрапници, имаха чувството че тея двамата се познават от много дълго време и се гледаха нервно един друг. Ся да са върнем при двойката. Итачи махна косата й от едната страна на врата й, тази с печата и леко приближи устните си. Тя остана неподвижна и не МНОГО развълнувана от случващото се. Топлият му дъх я накара леко да настръхне.

TO BE CONTINUED...

№12




-Сигурен съм в това, но при нас ще ти е по-уютно.-каза й той, а топлият му дъх се спускаше по врата й.

'Да го измъча ли малко?'мислеше си подло тя и вътрешно приличаше на зъл учен измислил план, за да залови своя най-голям враг.

-Итачи-сан ти искаш ли да дойда?-попита го невинно тя.

Той залепи една нежна целувка над печата й. Мисля, че няма нужда от отговор ^_^. Пристъпи още няколко крачки, като се отскубна от силните му ръце. Погледна отражението си във водата и си придаде вид, че обмисля предложението. С крайчеца на окото си видя нетърпеливите за отговор Акатски, които бавно се приближаваха към тях. Тя се върна отново до Итачи, надигна се леко на пръсти и му върна целувката върху устните му. След като се отлепи от тях, го погледна в очите и каза тихичко:

-Имам ли друг избор.

Той се усмихна самодоволно, хвана кунойчито за ръката и всички тръгнаха към базата на Акатски. Пътуваха близо час. Минаха през няколко тайни прохода и се озоваха в един коридор, явно вече бяха в базата. Итачи я заведе до един кабинет. Когато влязоха, рижовокосо момче не много малко на години, но не и много голямо, се усмихна самодоволно, като видя че Итачи му води попълнението от което имаха нужда.

-Шори-чан, приели сте, значи!-каза Пейн.
-Да-отговори ледено тя.

Той се очуди от дързостта й, но това му хареса в нея.

-Радвам се, че си се съгласила. В Акатски се нуждаем от нинджа като теб. Не знам защо, но ти имам доверие и няма да те поставям на изпитателен срок. Базата е пълна, има свободно място при Итачи, Кисаме и Дейдара. Имаш право на избор. От утре ще носиш само дрехи на Акатски. След няколко дена сигурно ще ти въчложим мисия, а сега и двамата сте свободни.-заяви Пейн и им даде знак да се махат от кабинета му.

-Я, колко топло посрещане.-каза подигравателно тя, когато затвориха вратата на кабинета на Пейн след себе си.
-Малката не се заяждай с него, можеш да си имаш проблеми.
-Итачи, аз имам супер сила-каза тя и той я погледна едновременно въпросително и стреснато.-Моята супер сила е... винаги да се забърквам в не приятности. А когато нямам неприятности, значи не съм добре.-тя му се усмихна закачливо и добави.-Предпочитам да се настъня при теб, другите двама не ги познавам много и не ми вдъхват особено голямо доверие.
-Добре, ела да ти покажа стаята.

Те вървяха през един коридор и по едно време спряха пред дървена врата със златна дръжка. Итачи я отвори и направи път на момичето да влезе (кавалер, к'во искате?).

-Лол, доста е просторно.-учуди се тя.
-А ти какво си мислеше?-зачуди се той.
-Повярвай ми, не искаш да знаеш.-усмихна се невинно и си хвърли наметалото на стола, след това скочи върху голямото легло и се настани на нейната половина.-Итачи-сан, смятам да поспя ако искаш остани, ако искаш се махни, все ми е едно.-каза тя и се прозя, след което гушна бялата, пухена възглавница и заспа на секундата.

'Колко е красива така.Итачи за к'во си мислиш бе?! Престани
едно момиче не трябва да ти разваля навиците, но... това че не бива не значи, че не може. КАКВО? Стига си мислил за нея, А-А-А какво да направя, за да се отърва от тези мисли....КАКВО?КАКВО? Сетих се, ще тренирам.' мислеше си той и изчезна от стаята. Минаха няколко часа, Итачи не се бе появявал още в стаята, а кунойчито спеше. В 21:00 часа, вратата на стаята леко се отвори. Тоби-момчето с оранжевата маска, влезе тихомълком. Тя го усети и преди Тоби да разбере какво става кунай беше опрян до гърлото му.

-Какво искаш?-попита сурово тя.
-Тоби дойде да ти каже да дойдеш да вечеряш. Тоби е добро момче!-каза той.

Тя прибра куная си и се върна на леглото. След малко влезе Дейдара.

-Трябва да дойдеш, сега. И Пейн настоява.

Тя му отговори, като запрати три шурикена към него и се надупи на другата страна.

-Някой май не е в добро настроение?
-Остави ме да си поспя, Дейдара.-измрънка тя.
-Добре, хайде Тоби ще кажем на Пейн, че принцесата не и се вечеря.-каза той подигравателно и чакаше Тоби на прага.
-Тоби ще прави компания на Шори.-каза той, докато си лежеше на пода и я глеаше.
-Тоби, Дейдара махайте се от стаята ми-извика тя и ги замери с възглавници.

Тоби се премири и излезе с Дейдара.
След няколко минути блажено спокойствие, някой връхлетя в стаята. Преди кунойчито да усети, вече беше вдигната от леглото и опряна в стената. Лицето на Пейн, цялото в пиерсинги я гледаше раздразнено. А тя му отвърна с прозявка.

-Идвай да вечеряш-каза ледено той.
-Казах, че няма да вечерям-измрънка тя.
-Не си играй с нервите ми, малката.-предупреди я той, но още я държеше.

След минута мълчание, той бе осъзнал, че играе ролята на подпиралка за вертикално спане. Той се подсмихна и реши да я остави да си почине. Взе я като булка и я върна на леглото. Тя само си придърпа възглавницата, завивката и един кунай, който винаги стоеше до главата й и отново заспа. Когато тръгна да излиза, нейният глас го спря:

-Благодаря, наистина съм адски изморена.
-Това да не ти става навик, разваляш ми репутацията.



TO BE CONTINUED...

№13




Шори стана и се протегна. Помнеше всичко от снощи. В стаята нямаше никой. Реши да си вземе душ, преди да закуси. Измъкна си хавлия и се шмугна в банята, заключвайки вратата след себе си, защото през стаята й всеки си влизаше и излизаше, когато му скимни. След като излезе от банята, умело увита в голяма, снежно бяла, пухена хавлия, реши да си извади дрехи. Те се състояха от клин-черен, стигащ до средата на бедрото, мрежест потник и наметало-черно с червени облаци по него, стигащо й до средата на прасеца (дано знаете кое се нарича прасец). След като изсъхна се върна в банята, но под потника, освен черен сутиен си беше облякла потник, който е иманно за такива дрехи. Когато излезе в стаята все още нямаше никой. Спокойно си се отправи към кухнята. Там се бяха събрали всички.

-Добро утро!-поздрави ги ледено тя и започна да си прави корнфлейкс.
-Добро утро!-поздравиха я всички в един глас, като очакваха някаква реакция от Пейн, за снощното й неподчинение, но... нищо, примириха се и продължиха разговорите си.

Когато беше готова с приготвянето на закуската си, се настани върху плота, както винаги правеше. Крускаше си здравословната закуска и изучаваше с поглед всеки един на масата. Те все още не знаеха за нейните умения (четенето на мисли ако не се сещате). Първо насочи вниманието си към Конан, единственото момиче в Акатски-до сега. 'Защо тая се довлече при нас. Беше ми хубаво като единствено момиче, не ме сравняваха с никой живах си супер-до сега!' мислеше си Конан и тогава се обърна към другото кунойчи на плота, тя и се усмихна фалшиво мило, но в отговор получи само леко озъбване и изръмжаване. 'К'ъв й е проблема на тая!'дразнеше се Конан на ум. 'Ти си ми проблема, некадърна патка такава!'викна на ум Шори. След това се успокои, за да не я заподозрат и насочи вниманието си към Сасори (червенокосия, дет мяза малко на Гаара-според мен ). 'Миналата мисия мина добре, кога ли ще е следващата ми, тук стана скучно и претъпкано!'мислеше си той, Шори бързо насочи вниманието си към следващия, защото в главата на Сасори беше ТЪПООО. Така, да се върнем на темата-Пейн . 'Лошо е, че не я поставих на изпитателен срок, тогава щях да знам какви умения притежава. Но сега реших да стрелям на сляпо, не е добре Пейн отпускаш се, но няма връщане на зад, ще й се доверим. Амиии...ако я попитам учтиво какви способности има, не-неее ти не си такъв.'мислеше си той, докато се хранеше.
'Боже баси тъпите мисли, няма ли нещо по-пикантно?'питаше се на ум Шори, докато си миеше купичката и лъжицата. След като приключи на мивката безмълвно тръгна по един коридор. Вървеше и излезе през една врата, озова се на вътрешна арена за трениране 'Супер, ще изпуснем парата от тези идийоти.'
-А, аз идийот ли съм?-секна я познат глас.

Правилно се сетихте, Итачи! Тя се обърна бавно и видя Итачи да стои на милиметри от нея, вгледа се в очите му и видя, че е активирал своя Мангьеко Шаринган и поради тази приюина разюита мислите й.

-Здравей Итачи,-усмихна се тя.-Още не съм прекарвала време с теб, за да те определя като някакав.
-А как реши толкова бързо, че другите са идийоти?-полюбопитства той.
-А-а-аз не мога да ти кажа-измънка тя с поглед забит в пода.
-Да не ти направиха нещо-той леко повдигна брадичката й, за да го погледне в очите.
-Н-не, те не могат нищо да ми направят, просто не искам никой да знае, а съм сигурна, че ще кажеш на Пейн.
-А ако ти обещая?-запърха мило с мигли той (Представете си само Итачи по този начин ^_^ ).
-Аз н-не знам.-каза прибирайки един кичур коса зад ухото си тя.
-Довери ми се.-подкани я, приближавайки се още повече до нея.
-Виж аз щях да ви кажа, но не исках да е толкова рано.-пое си дълбоко дъх и започна обясненията.-А-аз мога да разчета мислите на човек, само като го погледна, но аз не ги чета като изречения или нещо подобно, а го разчитам от неговата стойка, изражение, начина по който диша и дори по това как се движи. Но при теб и при Саске-сан е малко по-сложно. Когато вие се държите ледено и отдръпнато, това ми пречи да проникна в главата ви.
-Значи четеш мисли, а?-попита той, но като че ли повече себе си, отколкото кунойчито пред него.
-Да-каза малко по-твърдо тя, вече възвърнала си увереността.
-А има ли нещо друго за което да не знаем?-попита сериозно той.
-Итачи-сан, аз съм една книга, затворена от векове, с много глави и абзаци. Имам способности, които и аз още не съм открила, чакрата и уменията на едно голямо племе, което в прочем ти уби, се съдържат в мен.

Итачи остана стъписан от дързостта й и от това, че знае, че той е убил Ловците на глави.

-Шори-чан, аз...-той не знаеше какво да каже.

Тя се приближи още малко и вече дрехите им се докосваха, надигна се на пръсти и леко го целуна. Той не почака за втора целувка и вече беше обвил ръцете си около нея и те ходеха нагоре-надолу по тялото й. Краката на кунойчито омекнаха и не можеше да се държи на тях и последва план б) обви, като змия, двете си нежни ръце около врата му. Двамата вече знаеха, че в този момент искат само другия. Итачи не мислеше, за каквото там си мисли по принцип, а тя не мислеше за плана на Цунаде и тъпаците от Тапатски (това е нарочно, не съм се объркала ). Знаеха, че в това помещение не можеха да стоят още дълго и Итачи я хвана за ръката, като я дърпаше по коридора към тяхната стая. Докато вървяха, засякоха Сасори, Дейдара, Тоби и Пейн, но не им обърнаха никакво внимание. Когато влязоха в стаята Итачи хвана Шори за кръста и я метна върху леглото. След секунда се озова върху нея и я целуваше страстно по шията и надолу. Стон се откърти от гърлото на момичето.

Така, фик-а е предназначен и за малки деца, за това за големите мръсници оставам всичко на въображението. Дерзайте приятели.

След като всичко приключи, двамата се гушнаха и завиха голите си тела с пухената завивка. Той лежеше по гръб, а тя бе опряла главата си на силните му гърди. С всяко поемане на нова глътка въздух, тя поемаше и от опияняващата миризма на, Итачи (Бих си купила парфюм Итачи ). Той следваше примера й и с всяка глътка въздух, поемаше и мириса на пролетни цветя от буйната коса на кунойчито.
В този тъй прекрасен момент, стана нещо неочаквано, вратата се отвори и се появиха букви "TO BE CONTINUED..."

Кино прожекцията започва, настанете се удобно и сложете очилата си за четене.

№14


Двамата заспаха, спокойно в дълбок и не пробуден сън.


НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН!


Итачи се бе събудил, но не искаше да събуди момичето, което още спеше на гърдите му и за това просто гледаше красивото й лице, и леко я милваше по косата (Мръсници... вие ко си помислихте бе? ). След около десет минути тя се размърда и вдигна искрящия си поглед (И аз искам такъв поглед, ами ако си напръскам очите с лак за коса, няма да мога да ги затворя, вероятно е и ослепяване, но ще лъщят?!), към неговите черни, бездънни очи (Без коментар!). Усмихна му се и се надигна към устните му, като леко измърка и му подари една лека целувка по устните. Той също и се усмихна.

-Добро утро!-измърка тя отново.
-Добро да е!-отвърна й той се още гледащ в очите й и обратното.
-Итачи-кун, много спокойно се спинка с теб-каза миличко и изпърха с мигли.
-Би ли повторила?-попита със самодоволство той.
-Че и питаш!-отвърна му. (След такава нощ, кой нормален няма да повтори? Ама, че въпроси задава!)
-Това ме прави най-щастливия мъж на това шибано място.

Тя отново му се усмихна с 24 каратова усмивка и леко се надигна.

-Ще си взема душ, искаш ли да ми правиш компания, в банята ми изглежда МНООГООО САМОТНО?!-измънка тя.

Той не чакаше втора покана, вече бяха в банята под душа. Топлата вода се спускаше на капчици по телата им. Той се наведе леко към нея и я целуна страстно (ПАК се почва). Тя му отвърна, така продължиха докато не се разделиха за да си поемат глътка въздух (А не ве ша са задушат -_-' ). Той обви едната си ръка около кръста й, а с другата хвана бедрото й, карайки я да обхване кръста му с крака и отново потънаха в страстна целувка.
.
.
.
По-големите, вече съм казвала, развивайте си фантазията на тази тема, това може и малки деца да го четат. Нека още не им пълним главите със сцени наподобяващи на "Icha Icha Paradise". Мога много да развивам по темата, но ще се въздържа и продължавам на татък.
.
.
.
След като приключиха с вземането на душ (и още нещо ^_^ ). Излязоха обвити в хавлии. Бързо се оправиха и се запътиха към кухнята. Когато стигнаха тя бутна Итачи на един стол (за протокола, другите още не са дошли за закуска). Той я гледаше с любопитство. След няколко минути пред него се сервира една чиния с яйза на очи и бекон-наподобяваше на щастливо лице. Той само се посмихна и започна да яде. Тя отново беше кацнала на плота със здравословната си закуска (Мазна пържола с бутилка коняк, а за десер, шоколадови бонбони и бутилка с ром )-добре де просто мюсли . Шори приключи първа и на бързо си изми чинията. Итачи свърши малко след нея, но тъкмо щеше да стане, когато кунойчито се настани в него с лице към неговото.

-Искам десерт-каза бързо тя.
-Има...-той не продължи, защото езикът й беше вече в устата му. След като приключиха, тя каза.
-Искам "Итачи" за десерт-и самодоволна усмивка се залепи на лицето й.

Те започнаха тново ДА СЕ ЦЕЛУВАТ (Ейй... Мръсници с мръсници такива.). Когато зад тях, някой дискретно се изкашля. Двамата се обърнаха и видяха всички Акатски да стоят, като препарирани, явно бяха чули онова за десерта, но не бяха забелязани от никой в него момент.

-Гълъбчета имате си стая-засме се леко Кисаме.

Шори леко му се озъби и тогава всички седнаха около масата. Докато закусваха си говореха за бъдещи мисии. Шори слушаше и запомняше всичко, но главно се беше съсредоточила върху големия Учихя пред себе си. Доста често някой се обръщаше към Итачи за съвет, но беше отрязван с небрежно махване с ръка, което означаваше "Остави ме да се натискам с приятелката си на спокойствие.". 'Какво има повече тя от мен?'мислеше си всеки път Конан, когато погледнеше към Итачи и възседналото го кунойчи. 'Какво има ТОЙ, повече от мен?' мислеха си по същия повод Дейдара, Сасори и Пейн, които явно бяха навити на Шори.

-Итачи, утре ти, Шори-чан, Кисаме, Дейдара и Сасори отивате на мисия. Шори-чан ще ви придружава главно като медик нинджа.
-Аа-отвърна му ледено той, защото го прекъсна.
-Каква ще е мисията?-позаинтересува се Шори, докато още седеше в приятеля си.
-Ще обиколите Коноха, за да потърсите, място от където ще можем да влезем незабелязано в селото.
-Аха-отвърна сериозно тя и се върна към Итачи.
-Кога тръгваме?-попита Сасори, раздранен от държанието на двамата си съотборници.
-В 06:00 часа-каза Пейн и се изнесе от кухнята.

След него един по един си тръгнаха всички, отново останаха само наще двамцата.

-Итачи-кун искаш ли да потренираме? (Йее... Креватно джуцу ^-^ )-попита го тя, когато вече приключи с в
зимането на десерта си. (Бих пробвала мелба със специална изненада "Итачи")
-Аа.-отвърна той и отидоха от вън на полянката за тренировки.

Там вече бяха Пейн и Кисаме, които също тренираха. Итачи и Шори застанаха един срещу друг и заеха бойни позиции. Кисаме и Пейн прекъснаха тренировката, за да видят на какво е способна малката. Итачи задейства Шарнган-а си, примерът му беше последван от кунойчито.

-Тя има Шаринган?-попита очудено Пейн. Кисаме само кимна в отговор, от последната му битка с нея, той вече знаеше за Шаринган-а й.

Итачи я нападна с три Буншин-а, но когато те забиха по един кунай в нея, тя се разпадна на локва вода (Правилно се сещате, техниката за изучаване на противника.). Итачи потърси чакра, но нищо. Какво следва, май се сещате. Той и Буншин-ите му бяха дръпнати в земята. Когато те изчезнаха и остана само Итачи, заровен в земята до врата, пред него се появи Шори, клекна пред него и му каза:

-Аз съм Ловец на глави и поради тази причина много внимавай с ходовете ми.

Кисаме и Пейн гледаха като гръмнати. Итачи се измъкна доста бързо, но когато атакува кунойчито с катана-та си, тя извади своята от ботуша си и спря атаката. Когато Итачи рани ръката й, от там не бликна кръв, а капчици вода се спускаха от раната на долу (Гравитация ). Той забеляза това, но вече не бе сигурен какво да очаква. Следващия ход беше нов, за всички. Два Каге Буншин-а на кунойчито атакуваха с "Чидори" Итачи и го повалиха на земята.

-Защо не усещам чакрата ти?-попита той докато се опитваше да се изправи.
-Защото знам как да я прикривам и използвам едновременно-намигна му тя.

Той я засипа с дъжд от шурикени. но силуета на кунойчито само потрепна и шурикените минаха през нея.

-Е, от мен да мине-чу се глас зад него и моментално се обърна. Тя събра ръцете си и извика "Кай", като унищожи всички клонинги.-Сега сме само аз и ти.

Без клонингите си, тя знаеше, че не може да се сравнява с Итачи или с повечето Акатски, но имаше един кос в ръкава си, който не бе използвала. За един миг Шори вече беше претисната към земята с опрян кунай до гърлото й.

-Май без клонингите си, не си много силна, а?-попита лекооо надменно Итачи.
-Ще видим-намигна му отново тя и потъна в земята(буквално, вече го е правила ако не се сещате).
-Какво стана?-Извика Итачи, като нервно се заоглежда.-Какво, по...?-извика той, когато, ролите се смениха.

Той лежеше с гръб към земята, а кунойчито бързо заби два куная до раменете му, направи серия от знаци и извика "Кумогьоти джутсу" (Паякова хватка джутсу). Итачи бе хванат в капана й, не можеше да помръдне, защото чакра го задържаше към земята.

-Приключихме-каза студено тя, след което събра ръцете си и извика отново "Кай".

Тя помогна на Итачи да се изпряви. След това Кисаме и Пейн се приближиха към тях.

-Много се радвам, че не си срещу нас-каза Пейн с лека усмивка.

Отговор от кунойчито не получи, е поне не на глас тя си мислеше 'Докато съм с вас, аз съм против вас!'. Двамата с Итачи се прибраха в стаята в гробна тишина. Взеха си душ и се намъкнаха в пижамите си (Сега кат написах това, си помислих 'Как ли ще изглежда итачи в пухена розова пижама? ). Когато си легнаха Итачи придърпа с една ръка момичето до себе си и нежно прошепна в ухото й.

-Браво, днес се представи много добре!-след което леко захапа ухото й (Да беше вечерял) и я целуна нежно по врата.

Тя само измърка и се притисна още по-силно към него. След днешната тренировка, която продължи близо час (просто аз гледам бързо да я мина) беше много изморена и трябваше да презареди чакрата си. Той зарови нос в косата й и така заспаха дълбоко.

Света свърши, всички бяха мъртви, премазани жестоко от огромен надпис "TO BE CONTINUED..."

НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ, НОВАТА ГЛАВА ТОКУ ЩО КАЦНА НА ЛЕТИЩЕТО.

№15



На сутрина Итачи отвори очи. Когато се поразсъни се приближи до момичето и тихичко й прошепна в ухото.

-Бебо, трябва да ставаме, след трийсет минути трябва да тръгнем към Коноха.

След това обсипа, нежния й врат с целувки. Тя измърка и се обърна към него, вече си беше отворила очите. В тях се четеше и нещо различно от просто щастие. Итачи разбра намека й и я целуна по устните. Тя му позволи да вкара езика си в устата й. Те се галеха нежно (езиците) в прекрасен, ритмичен танц на любовта и страстта. След като приключиха с танца си, Итачи продължи да целува кунойчито по врата и ключицата й. След това слезе още малко по-на долу. Тя изстена и вплети пръсти в рошавата му коса.

Добре, малко се отплеснах, знаете какво следва, ЧУДЕСНОТО СЪБУЖДАНЕ ЗА ВСЕКИ МЪЖ!!!

След като вълните на екстаз и блажено спокойствие отминаха, те погледнаха часовника, Беше точно 05:45 часа сутринта. Взеха си бързо по един душ, метнаха си на гърба раниците с приготвен багаж от миналата нощ и излязоха точно на време пред базата на Акатски. Там вече се бяха събрали всички и чакаха нетърпеливо.

-Айде бе Итачи, от десет минути ви чакаме. Уж, винаги ти ни чакаш, а сега като сме на време закъсняваш. Това да не е няква гадна шега?-издекламира бързо Сасори, който видимо ревнуваше.

Итачи го игнорира, а Шори леко се зачерви. Когато установиха, че вече са готови, потеглиха към Коноха. Разтоянието от базата до селото, бе около 200км. Те тичаха цял ден, но взеха само половината разтояние. Итачи спря на един клон и каза, отново със своя леден тон:

-Ще нощуваме тук.

След което скочи на земята, веднага беше последван от другите четирима. Разпънаха лагера, после Кисаме отиде за храна, а Дейдара за дърва. Тримата стояха на еднакво разтояние един от друг и просто мълчаха, забили поглед в някаква точка. 'Трябва да намеря начин да съобщя на Хокаге-сама.' мислеше си нервно Шори, но го прикриваше. 'Дали ще попаднем на отбора на брат ми. Имам да се разплащам с него, а и ми трябва Кюби.'мислеше си Итачи, но външно, запазваше ледената стойка и изражение, защото вече знаеше за способностите на приятелката си. 'Шори-чан, какво има ТОЙ, повече от мен (Сексапилния ген на Учиха, лесен отговор, като да вземеш бонбон от бебе.). Силен съм, привлекателен съм (Самовлюбен съм, с твърде високо его!!!) и ще направя всичко, за да си щастлива.' Сасори, толкова се ядосваше от мислите си и от тези фактори, че накрая не издържа и заби юмрука си в близкото дърво, оставяйки голяма вдлъбнатина на стъплото му. Той не очакваше, но една ръка го хвана за рамото и нежен глас го попита:

-Сасори-сан, добре ли си, мога ли да ти помогна с нещо-ослепи го със своята усмивка, запазена марка.

По някакъв начин, тя му действаше успокоително и напрегнатите му мускули се отпуснаха.

-Не, добре съм, благодаря все пак.-отвърна й топло той.

След това хвърли леден поглед на Итачи, който внимателно ги наблюдаваше и се върна на мястото си. След малко Дейдара и Кисаме се върнаха. Кисаме сложи дървата на купчинка, но преди Итачи да ги запали, кунойчито вече го правеше.

-Но, но това джутсу, то е характерно само за клана Учиха-в гласа на Итачи се долавяха, нотки на шокираност и неразбираемост.

Тя го целуна по носа и каза с медено глашче:

-То и Шаринган е за Учиха клана, но, уви.-след това изпърха с мигли и се настани на един дънер до Кисаме.

Остатъкът от вечерта мина в гробна тишина (Май трябва да отида до гробищата, тази тишина не знам за кой път я използвам и май има нещо общо с тях?!). След като всеки се наяде с риба, един по един се прибраха в палатките си, от вън останаха само Кисаме, Итачи и Шори (знам, че странно звучи ама ко да се пр? ). Кисаме реши да потвърди една своя теория.

ТЕОРИЯТА НА КИСАМЕ:

Преди Шори да дойде в Акатски, Кисаме и Итачи, често си споделяха жени. Кисаме правеше какво иска с "приятелките" на Итачи и той не възразяваше. Беше развил теория, че сега нещо в него се е променило и изпитва съвсем различни чувства към кунойчито, а не само желание за доставяне на плътски удоволствия.

ОТНОВО ПРИ ЛАГЕРА:

Кисаме обви едната си ръка около кръста на Шори, която седеше до него. Тя замръзна и не успя да от реагира. Правеше всичко възможно, за да се съвземе, но нищо не ставаше, просто стоеше втренчена в една точка и само клепача й леко потрепваше. Това не остана незабелязано от Итачи, който видимо се напрегна. 'Само още малко Итачи.' мислеше си самодоволно Кисаме, който затегна хватката си около кръста но момичето и я придърпа още по-близо. Итачи от вътре кипеше от яд и едвам се сдържаше, за разлика от Шори, в която беше, като през Ледената епоха. 'Итачи, още ли искаш, Сатана знам, че ще си изпатя, но искам да докажа теорията си.' мислеше си Кисаме. Той направи следващия си ход. Отметна косата на Шори от врата й и се приближи към него (Към врата да знаете.), Топлия му дъх, като шал обгръщаше шията й, но от това я побиха тръпки и се замоли на ум, това да е кошмар. Кисаме се приближи още повече. Итачи вече не издържаше, пушеше като парен локомотив. Стана и за един миг беше залепил Кисаме за едно дърво и дишаше бързо и прекъснато.

-Не го прави-заплаши го ледено той.
-Кое да не правя?-попита го спокойно Кисаме. Планът му действаше, но трябваше още малко, за да се изпълни.
-Не я докосвай, тя е МОЯ!-натърти на последната дума Итачи.
-Итачи не дей така, преди нали си споделяхме жените.-наливаше масло в огъня Кисаме.
-Тя не е поредната курва-изсъска през зъби той.
-Добре де, добре, ти печелиш, ще ти оставя тази на теб.-продължи да нахалства той.

Итачи не издържа, пердето му падна, причерня му и заби юмрук в лицето на Кисаме. 'Мисията завършена успешно, но си знаех, че на края, мен ще ме боли.' Кисаме едвам се изправи, след ударат на Итачи, се беше свлякъл на земята и от устата му течеше обилно количество кръв. Итачи го остави в това състояние и взе все още замръзналото кунойчи, като булка в ръцете си и влезе в палатката си, с нея.

-Кисаме, Кисаме, ти си велик!-мърмореше си под носа той, но не съркастично, а напълно сериозно.-Знаех си, че господин Ледения ще изпита чувства към някое момиче, рано или късно.-продължаваше да си мрънка, докато се прибираше в палатката си, която беше до тази на Итачи.

-Шори-чан, добре ли си?-попита я нежно той, докато гледаше в празните й очи.

Тя едва доловимо кимна, докато се съвземаше от шока, който й бе нанесъл Кисаме преди няколко минути. Итачи я погледна състрадателно и нежно я целуна по устните, това я накара да се върне в реалността и да може да се съсредоточи върху Итачи.

-Той какво искаше от мен?-попита тя, все още стресната.
-Преди си поделяхме момичетата, но теб не мога да те деля с никого, ти си само моя (Колко е романтичен и аз искам така (Т_Т) ).-и отново я дари с една от своите Ангелски целувки, пазещ ги само за специялни поводи.
-Ооо... Итачи-кун, а-аз искам да ти кажа нещо, но мисля, че е много рано...-прекъсна се тя, за да помисли над думите си.
-Обичам те-прошепна той, като гледаше притеснените й очи.
-И-Итачи и-и аз те о-обичам.-беше толкова щастлива в момента и не можеше да сдържа още сълзите си.
-Знам-отвърна и нежно той, и с целувки попи сълзите, които се търкулнаха по нежните й скули.

Той я прегърна и двамата си легнаха. Тя беше заровила нос в ризата му и още хлипаше. Той леко я милваше и си мислеше, че е най-щастливия мъж на този свят.
Кисаме ги подслушваше от своята палатка и когато чу, че Итачи казва на момичето първи, че я обича, той беше много щастлив. Знаеше, че неговият съотборник се нуждае от любов в нещастния си живот. Знаеше, че и заради любовта си, Шори ще направи всичко, за да го направи щастлив. Кисаме си легна и затвори очите си. Тогава две щастливи сълзи се търкулнаха по бузите му. От дълго време на сам, той беше толкова щастлив, че дори проля сълзи от щастие.

TO BE CONTINUED... :*