.....прочети дискусията досега....... всичко си го има написано

Леко ме касае форумните философи какъв локум са разтягали и какви научни изследвания са цитирали...
Любовта няма нищо общо със страха

Не приемам необосновани твърдения.

Най-общо страха от самота, вкоренен в човека от времето, когато без стадо е умирал. Маскирал се с времето докато вече не можеш да го познаеш.

И наистина, спри с необоснованите твърдения, защото ме караш да преписвам неща, писани в същата тема

Значи... ще бъда кратък и ясен, защото дори и това ви е трудно за възприемане. Можете да ми плеснете анализи, изровени от десет различни сайта и двадесет различни библиотеки относно функциите на мозъка, веществата, които отделя при абсолютно всички психични и физически здравословни състояния, можете да ми снемете графики на начина, по който тялото реагира след всяко от тези отделяния на вещества и да ми изведете сравнения между чувствата СТРАХ и ЛЮБОВ, НО който каже, че любовта е чувство, произлизащо от страха, или не е изпитвал любов, или не е изпитвал страх, а може да не е изпитвал и двете. Не се научихте, че човешкото съзнание с наука до днес не може да се измери (и има още много време докато ще бъде възможно).


Ако за тебе любовта е страх от самота - това си е твой проблем.
Аз любовта не я изпитвам когато се опасявам, че ще умра сам. Като се опасявам, че ще умра сам изпитвам САМОТА. А когато ме е страх от нещо се СТРАХУВАМ. Две много различни чувства, които освен че нямат нищо общо помежду си, нямат нищо общо И с любовта.

That, which you don't know to be inside you, isn't necessarily nonexistant. You might not know that it is the source and the reason for your feelings, yet you must accept the possibility of your own ignorance. No matter how holy the feeling seems to you when you're under its effect, you ought not to forget that nature has programmed you so that you would accept its greatest needs as your own selfish decisions.
Sorry for the language btw, the computer I have access to here does not posses the ability to write in cyrillic.
One way or another, even if you do not accept my reasoning as to the origin of koi, I'd like ask you to state at least some proof - anecdotal even if it's all you have - to support your earlier statement:

Ето ти случките (доказателство за тези случки нямам, вие добре ли сте, казах ви... съзнанието с наука не се мери. Чувството не се доказва, то може само да бъде изпитано):
Изпитвал съм чувство, при което съм видял един човек и съм казал "Искам да държа този човек до себе си, ЗА ДА не умра сам"
Изпитвал съм и друго чувство, при което съм видял ЕДИНСТВЕНИЯ ЧОВЕК, когато най-малко съм мислил за това и съм си казал "Искам да държа този човек до себе си ИЛИ да умра сам"

Двете чувства наричам "самота" и "любов"...
Ако им бъркам понятията - простете.
Но двете чувства са уникални и едното няма нищо общо с другото.
И аз много добре правя разликата между тези две чувства за себе си. Ако ти не се научиш да я правиш - най-вероятно ще умреш сам, недоволен или и двете.

И не съм аз този, който не може да приеме последствията от собственото си невежество. Вие сте тези, които се оправдавате, че любовта е просто форма на страха. И НЕ - не сте казали, че се оправдавате. Но не е и нужно да го казвате

И завършвам с цитат...:

Извинявам се предварително, ако го сметнете за offtopic

Thank you for troughfully showing me the difference between two distinct feelings, both bearing their origins in fear.
I did NOT say love was loneliness.
I only stated that love has its root in fear.
I did NOT say you were unable to accept the problems coming from your ignorance.
I only stated that you are unable to accept the existance of your ignorance.


Perhaps we should resume once I reach a computer with cirilyc as you obviously fail to even understand what I'm writing, much less answer approperately.

Just one thing - please also add explaination as to why you might believe we are making excuses, and exactly what are we making excuses for in your oppinion.

Аз не съм кой-знае какъв философ,но според мен няма по-силно чувство/емоция от гнева по дяволите... Само омразата и гнева могат да накарат човек да спре да мисли и да извърши нещо което не би си помислил да направи...
ПС Знам го от личен опит,щото ядох дисциплинарно уволнение като рейджнах веднъж при предишните ми работодатели

One more thing I forgot to mention as I was pressed by the lack of time.

Imagine
Grape juice.
And wine.
Now, of course we all know wine is just fermentated grape juice.
But now imagine someone claims grape juice and wine have nothing in common.
Why would he think so? but of course, he has tasted them both and seen that the taste is completely different.
And no matter how much you might attempt to explain it, he just knows the taste is different.
Therefore, he refuses to believe wine's origin and being is none other than grape juice.
See now what your arguments look like to me?

Аз отдавна виждам как ти изглеждат коментарите ми
Между другото, за ваша радост, виждайки накъде отиват нещата, се отказвам от тая тема с неточен цитат от Диоген, след като е напуснал Агората по средата на дадена дискусия...

омразата.Имаме две световни доказателства за това.
Мисля,че темата е кое е най- силно, не кое е първо било и кое второ ?

Абе ние говорим не за първо а за това някои да са просто разновидност на други - като например твърдим, че омразата е вид страх, съответно всяка сила, която принадлежи на омразата принадлежи и на страха, а страха има и друга сила, значи страха е по-силен.

Гласувах за Гняв, а не омраза. Много се различават едно от друго тези чувства. Гневът може да те накара да се самоунищожиш и да загубиш всичко. За мен това е най-силното чувство, но и най-лошото. Най-готиното разбира се е радост и обич и такива там сладички. Тъгата е тежко чувство, сякаш не е силно, а неподвижно и незаличимо. То си остава. Другите просто се махат след известно време. Та затова Гневът е тоолкова силен - връхлита те изведнъж.
Относно безразличието... то не е нито чувство, нито емоция; то си е... едно безразличие, ти дори не го усещаш.

Jesus fuck, I feel like some fluffy toy. o.e

Whatev, за мен по-силно нещо пък от любовта няма. Meh. Няма какво да се обяснявам просто. Само поглеждайки примерите, погледът ми машинално се застопори на "любов". Според някои мои познати това моето е болестно състояние. Май са прави -v- Love is precious, even though she's pretty much a bitch all the time... But that's what makes it interesting and exciting, it's a challenge, bigger than any other... And I enjoy a challenge.

This is why I will die alone :3

Все пак, да напиша два-три реда; Когато съм влюбена... Ъ, така де, било е веднъж и щастието бе толкова краткотрайно, че после не мога да се съвзема еди-колко-си месеца, но ениуейс Та... През този период бях като надрусана с амфетамини. Тъкмо почвах и работа, животът ми едва ли не се нареждаше... Обаче след всяка смяна имах някакви чудовищни липси... Бях си фейл отначало. Е, пукаше ли ми? Hell no. Достатъчно ми бе да я видя и забравях за това, забравях, че ми се яде, че ми се прави каквото и да било. Забравях, че шефът ми е нещастен, прикрит гей, който от толкова криене се е озлобил и си го изкарва на женския род, и просто приемах поредното му заяждане или глоба с усмивка на уста. Докато чаках на спирката, подскачах като зайче и слушах песничката, която ми напомняше за нея (punk style и заглавието беше като името й), хората ме гледаха странно. Пак не ми пукаше. Качвах се на автобуса, разперила ръце, все едно летя и си сядах на мястото, пак подскачаща. Асансьорът се опита да предотврати стигането ми до стаята й, защото заседна, но толкова бях нервна да стигна до там най-сетне, че ритнах със сила, която досега не бях притежавала и излязох. После горкия падна в шахтата. Не че ми пукаше. Отново.

Строго индивидуално е. Този въпрос няма верен отговор. Той има верен отговор за всеки от нас. И ако някой се опита да обори отговора, който е верен за мен самата, тежко му горко. Нищо не е способно да ме разубеди, няма и как. Такава съм цял живот, такава и ще остана :Д Нищо, че после ми се е*а майката. Не съжалявам, напротив, искам пак, и пак, и пак да го изпитам. Да съм пак дрогирана 24/7 и в облаците, да не ми пука за проблемите, защото си имам някого до себе си, имам някого, с когото от толкова лудории през нощта, се успиваме заедно за работа и псуваме в синхрон Нямам идея защо някой би отрекъл този вид чувство.

Meh.

Страха разбира се единствено той може да причини на сърцето ти 1000 туптения в секунда