Максимилиян уморено притвори Ейпълът, чувствайки незабавното облекчение, което се разля по очите му, поради притъпената светлина. С радост забеляза, че е останал само още половин час докато стане време да се прибира вкъщи. Това малко го окрили, защото там Софи и малкия му Габриел щяха да го чакат за вечеря. А за десерт...по парче Тирамису! Боже, колко обичаше този сладкиш. Десетки пъти е благодарял, че е създаден...можеше да яде с тоново без да му писне...

Не, че не обичаше работата си.
Напротив, чувстваше се щастливец, че изкарва пари с детската си страст, някъде витаеща между рисуване, програмиране и компютрите. Намести я прекрасно в концепцията на модерна фирма за програмиране, която основа заедно с приятелят си от детството, Пиер.

Отпи от вече стоплената Кола и си каза наум, че надали има по-голямо наказание от това. Така стоплена няма нищо общо със сладкият разкош, който се излива с всяка глътка у теб. Вредна, но божествена. С тези 3 думички се оправдаваше пред Софи когато тя го хокаше, къде на шега, къде не, че пие толкова от тази "ужасна", по нейните думи напитка.

В заветният момент, малко преди така дългоочакваният час за тръгване, в офиса му нахлу Пиер развълнувано...

- Макс, Макс, бързо пускай всичко, оставаме за още малко.
- Пи, стига с гаврите, знаеш че Мари ме чака, и нямам търпение да се прибера.
- Да, да, ясно де, но е станала голяма катастрофа преди около 10 минути. На гара Тайле семафорната система не е сработила и не е спуснала бариерите при идващ товарен влак. Повечето телевизии вече са там, но Канал 55, ам знаеш колко добре работим с тях, и при експресно справяне ще има и преференции, та тея от 55-цата искат компютърна възстановка на събития. За новините си в 22, че рейтинги и те гонят.
Ъъъъъ, влакът е отнесъл едно Пежо 206. Горката количка е била разцепена и влачена поне 100-на метра. Още събират загиналите. Жена на около 30-на и момче на около 10.
Горките, дори не са разбрали какво ги е сполетяло. Локомотивът ги е връхлетял за секунди като хала посред зима.

- "Горките", стига Пи ! И двамата знаем, какво извратено, цинично същество си. Ти си си живо превълплъщение на садизма, престорено му се озъби Максимилиан.
- Прав си Макс, но те така или иначе са загинали, какво толкоз, ако изкараме още една премия, угоднически се ухили Пиер.
- Добре, добре, поне от кумова срама замълчи, ето вече раздвижих макетите, раздразнено отвърна приятелят му.
- Задай, малко контраст на влака, нека той да е черен, а Пежото - бордо. Такова е било то, а от телевизията искат влака така, заради контрастта, че да жегне зрителите. Само 20 секунди, нищо работа, настойчиво инструктираше Пиер. - Колата е ударена от ляво, там отзад, сложи и детската седалка, такам, сега я завлачи и разцепи. Цъкни физичният модел за разпиляване на отломките, така е добре. Чукни тука контурите леко и малко фонец турни...екстра.

Нокията на Максимилиан запрепуска из бюрото, подгонена от "входящо". Залисани в работата, приятелите я чуха чак след време. - Опс, някой звъни, ти си Макс, отбеляза Пиер.
Без много ентусиазъм Максимилиан стана и взе телефона. На дисплея се мъдреше името на Елиза, майката на Софи. Набързо намисли извинение да откажат поканата за гости и чукна бутона.

-Макс, Макс, Макс...те са, удари го истеричен глас на свекървата. - Пежото, влакът го е...те са били в него...обезумяла ревеше Елиза в слушалката...

Сърцето му реагира , милисекунди след като мозъкът възприе новината. То не издържа.


Последното нещо, което Максимилиан видя преди да полети надолу, беше общата им снимка със Софи и Габриел, от миналогодишната им екскурзия до Малта, която с толкова любов бе поставил на бюрото си. Снимка вече лишена от живот.












Post Scriptum: Трябва ли да има някакви досадни приветствени слова, пропити от весело безсрамие като у разгонена котка? В тях да не се имам за писател, но тактично да моля аудиторията за похвала, защото, ако не друго...то поне да оцени моята престорена скромност?

Май не, нали?

Допълнителните въпроси и обективни оценки от читателите вече са друго нещо. На който, каквото му е да си пише.

Кратко,ясно,точно,добре написано и ...скучно, поради изброените причини.

В началото тръгна интересно,но ми доскуча към края

Може да е защото ми се спи, може да е защото съм уморен, може да е защото е скучно, може да е заради безвкусния подход, но не ми хареса.

Беше добре... макар и с предвидим край.

Интересното беше, че дори без да описваш как изглеждат жена му и на колко е детето примерно, в момента в който чух за загиналите вече знаех, че са те, но на него дори не му мина през акъла което ми се стори странно, понеже имаше една камара подробности