Предполагам всеки си има своите цели, всеки живее живота си с определена цел. Та запитвали ли сте се дали всичко което правите, пътя по който вървите е този който наистина искате. Случва ли ви се да искате нещо, но в последствие да изоставите това желание с простото извинение че не си струва или "не ми е по силите". WTF! Гроздето сигурно е кисело, затова не си струва... Верни ли сте на принципите си? Следвате ли сърцето си? Обръщате ли гръб на неприятните неща? Силна ли е волята ви?
Лично аз всичко, което съм захванал е останало недовършено. Отбягвам трудностите защото нямам смелостта да се изправя срещу тях. Може да се каже че съм един лъжец, към всички, но най-вече към себе си.
Вашата същност каква е? Как се справяте с нея при такива обстоятелства?

Вървя по схемата "ако е трудно значи е полезно/трябва да се свърши/носи печалба". Гледам да довършвам сичко, но понякога просто си казвам "е па писна ми някой друг да се бъхти" или почвам много сериозно да размишлявам за положителните страни на това което правя и ако са по-нищожни от отрицателните проекта се дропва. Колкото за пътя по който вървя... ми аз неам път още та какво остава за посока Иначе, ако зависи от мен, ще се оттегля някъде на тихо спокойно място и ще му тегла един размисъл когато съм пред дилемата "това правилно ли е?". Неприятните неща ги посрещаме с ритник в скротума и headbutt. Сърцето? Ми сърцето ми иска да скача с бънджи и парашут и да се катери по Еверест и да ходи до Париж, пък тялото още на самолет не се е качвало . Волята - да. Или поне ината Ако искам нещо ще се мъча докато стане невъзможно да го осъществя, освен ако не изникне нещо което да се нуждае от повече внимание. Пример от 2 години събирам кинти за сериозна машина (аз НЕ работя), но трябваше да дам 90% от парите на заем на наще за кола. Тези 2 години където и да отида хапка не съм си слагал в устата - всичко каше. Ако немога да свърша нещо, което съм обещал, ще си кажа истината на човека. Не ми се е налагало да лъжа за такова нещо все още и се надявам така да си остане - става ми гадно като заблуждавам някого, освен ако не е простотия.

През целия ми съзнателен живот нито веднъж не съм съжалила за нещо, което съм направила, за някоя моя дадена постъпка. Ест всеки човек прави грешки, не е като да съм правила само "правилните избори" и за това да не се разкайвам, напротив, уча се от всяка една моя грешка и вярвам, че няма нищо безпричинно.
Относно моите цели, много неща ми се иска да направя, но не ми стиска... вярна съм на принципите си, опитвам се да следвам сърцето си, но волята ми не е достатъчно силна. Но не мисля, че обръщам гръб на неприятностите, все пак както казах ^ човек се учи от всичко, или "what doesn't kill you only makes you stronger". Когато човек е в безизходица и ще-неще трябва да се измъкне от тая каша около себе си (стига да иска да не си усложнява живота прекалено), разбира се че няма да загърби всичко и да си каже "майната му не ми пука какво ще става" (така де...поне аз не бих)
При мен проблема е, че когато става въпрос за нещо, каквото и да е, което може по някакъв начин да подобри живота ми, нямам достатъчно воля да го направя. Винаги си казвам нещо от сорта на "Е, то сега няма нужда" или "айде от утре", etc., etc.,... Например трябва да спра цигарите, трябва да почна да спестявам пари и да си ограничавам разходите, трябваше да съм казала много неща на бая хора, но не съм направила нищо все още, винаги изчаквам последния момент за всичко. Воля - serious business

Разбира се , че лъжа себе си.Там ми е силата.Намирам смисъл в абсолютно безсмислените неща , само за да се накарам да се чувствам по-добре.Ако трябва да бъда обективен към себе си(колкото и обективността да е фарс) животът ми е по-фалшив от оргазмите на гаджето ти.А за сърцето какво да кажа , винаги съм следвал своето , и това ме доведе единствено до поредица разочарования.Чудя се дали е правилно да го слушам вече.Защото напълно прегрях и нямам място за повече болка.Сякаш винаги правя най-грешния избор от всички възможни(като ясно осъзнавам правилния).Все по-често се обеждавам , че трябва да се живее според логика , а не според емоции.И трудностите не трябва да се отбягват.

Лъжа себе си, че мога да се инатя за тривиални неща от ежедневието на един човек, каквито са нещата, които се ОЧАКВАТ от него. С инат досега съм успявала там, където други не са смятали за нужно да наблегнат, дефакто безсмислени глупости Лъжа се, че имам сериозна цел. Тъпото е, че това дето трябва да го направя, го правя така или иначе с 300 зора, които нямаше да положа, ако си бях го поставила за цел. Нали знаете репликата "от утре съм нов човек"? Кур тате баница Там ми е проблема, малко неща успявам да си поставя за цел, оттам нататък иначе е лесно.

Дали лъжа себе си никога може би няма да разбера, защото няма да има кой да ми го покаже и да ми го докаже... Нито ще му повярвам, нито ще ме накара да се замисля. Може да се опита да бъде "искрен" с мен и тн, но това може да ме натъжи малко, което е напълно различно нещо. Тъгата отлита на крилете на времето... светът е това което е, хората също , не сме измислили нищо ново, няма и да стане така...

Защо ли, защото останалите сами са си толкова оплетени че понякога се изкушавам дали сам да не ги заплета и аз, но споко не се е случвало, имам други интереси (Gackt, Warhammer и световната история и политика, както и всичко свързано с Япония) ... Е изкушението си е било доста голямо понякога, но аз само съм го наблюдвал отстрани с усмивка, защото изкушението не ми е присъщо, то не ме интригува и аз нямам отношение към него. Имам всичко ... И което съм искал, и което не съм искал, и някой отгоре ми спуска всичко, без да съм го молил, дори... затова не бих имал наглостта да си поискам нещо ... чак толкова greedy не съм ... Колко имам ли ? Колкото считам че ми е достатъчно и това зависи от мен и така е най-добре ...

За нищо не съжалявам, нито ще съжалявам, нито съм съжалявал, нито за грешките си, нито за правилните си решения, нито за думите, нито за мълчанието си ... Не плача... Нищо не съм загубил, имам много скъпи хора и предмети, и когато дойде времето да се разделя с тях, миг преди да се отрони сълзата от окото ми ще си кажа "Бог дал, бог взел, всичко си има начало и край и така е светът, и така ще е и аз съм част от него и това е и толкова ужасно и толкова прекрасно,защото всички сме негови чеда, и лошите и добруте и лудите и грозните, и тези, които са заклеймени или издигнати от останалите ... "

Пътя си е мой, решенията също, чувствата (или тяхната липса) също, омразата, любовта, страстта , надменността, алчността, благородството, състраданието, безразличието, депресията, лиготията, любопитството ... Не се извинявам на никого за това, никой не може да ми е съдник, освен този горе, не се отричам от себе си, не си вземам поука и няма да си вземам, докато аз не реша това ...

Всеки човек е като един миг от безкрайността, никога повече няма да има втори като него, както и никога не е имало ...

Не лъжа себе си, макар че и това мога, и то е лесно - та аз живея 24/7 със себе си, къпем се заедно, спим заедно ... мога да се манипулирам, да се окуражявам, да се самосъжалявам, да се ядосвам на себе си ... Всичко е като теорията за действието и противодействието.

Има си и някой предпазни механизми обаче, тъй като освен всеки за себе си на тоя свят други идеални хора няма, и понякога по-слаби души и събратя поемат по пътя (който е лек и широк) на омразата, гнева, самосъжалението или депресията, тогава те стават нещо като хищници и може да направят много лоши неща на останалите puppets/NPC та покрай тях ... Затова казвам следното
"Искреността не е за всеки, защото малко от нея е опасна, а много може да те убие. "
Желанието никога да не заблуждаваме когото и да било често ни довежда до заблуждение ... "
"Широк и прав е пътя, който води към гибел, тъй че по-добре да си ходим по заобиколния, който винаги води до успех (и всяка негова форма) ...
"Но ако не знаеш къде отиваш, което си е трагедия само по себе си, няма значение кой път ще хванеш ..."
"Ти нямаш право да се месиш в живота на другите, нищо че ги обичаш, нищо че ти пука за тях, нищо че това е правилно, точно заради тези неща ти ги оставяш да са свободни, знаеш защо, защото именно поради тази причина и ти си свободен ... и ако стане нещо лошо, ти най-много ще искаш да заплачеш , най-много ще те боли, най-много ще мислиш ... но недей ... сети се какво е живота и защо е такъв, те никога не биха искали да те видят да плачеш ...и ти няма да го направиш ..."
Ааааалилуяяяяяя

@ D@rkz0n3 - Това за което ти говориш е единствено негативното самозалъгване.

Аз лично предпочитам да го нарека самочувствие. Щом съм решил че ще имам нещо, аз ще го имам. В момента го нямам и следователно можеш да нарееш това "лъжа", но още Хенри Форд е казал:

Whether you think you can or can not, you're right.

Ся, не съм чел всички постове, но автора като гледам е от хората които са решили че не могат, вземи се осъзнай малко. Няма невъзможни неща, може да е трудно, но всичко е възможно.

Значи тук всъщност първо идва въпроса "Кой съм аз?", тоест за себепознаването. Смятам, че ако се познаваш достатъчно добре, можеш да си прецениш дали се лъжеш или не.
Аз самият не лъжа себе си, ако да речем става дума за принципите ми. За по-тривиални неща мога и да не напирам толкова, тогава не гледам много-много да става на моята. Но както казах, стане ли дума за принципи, или нещо по-сериозно, тогава се осланям на себе си. В крайна сметка в повечето случаи сме сами срещу обстоятелствата.


Kujiro: много хубав написан текст.

Нали ... трее си основа секта ...

Ако съм решила, че ще направя нещо правя всичко възможно за това, но ако разбера, че не мога, спирам. Човек трябва да си знае възможностите. Какво може и какво не може. Ако се опознаеш по-добре няма да е нужно да се лъжеш

Предимно това правя.

Ами измисли си божествено име, с което да те наричаме и си готов. Колкото до членове - все ще има.

напълно същото положение... и понякога тъпите моменти от типа... още 5 минутки... още 10 минутки... добре де още 15 минутки и ставам... и накрая на бързи обороти трябва да се направи това което иначе можеше да стане бавно и постепенно... ама за сега всичко е успешно... и тръпка има ...

ами не се радвам,че сте толкова хората,който се отказвате.Аз например много труд,много труд съм вложил за да съм това,което съм сега,а имам още много път да измина.Всеки ден ходя из залите-ту фитнеса,ту муай-тай,ту гребане.А пък лятото вместо повечето като вас да ходя на плаж,ще ходя да бягам,и на лостове.Но нека не казвам,че съм перфектен...и аз понякога пропускам тренировка,но не заради мързел,а заради контузия.А по темата за тези компютри,просто един ден всички ще станат дробове,изтърсашка работа.Трябва ви воля и да игнорирате по-голямата част от околността.Ако ви е** дали ви смятат за луд или че се излагате,или тей подобни,просто няма да стигнете до никъде.

Много правилно казано, burst. Определено спортът (фитнесът в частност) страшно много помага за каляване на съзнанието и човек представа "сам да се лъже", стига само сам да го поиска. Да правиш едно и също нещо всеки ден определено не е толкова трудно, колкото хората го представят. Всичко става с желание и постоянство. Просто проблемът е, че по-голямата част от населението не харесват идеята за каквото и да е, стига да не им пада от небето.

Като знам, че в началото, като почнах да тичам, едва бягах половин километър, а сега, 5 години по-късно, съвсем спокойно мога да избягам един маратон, примерно... Фитнес, йога, бойни изкуства и т.н (спорт като цяло)... Всички тези неща помагат и определено тези, които са постоянни, изглеждат доста по-зрели от останалите около тях. Знам го от личен опит.