Games.............. NOT.

-> Каква е първата ви асоцияция, като чуете игра, игри?
Защото след още 1-2 поколения, това ще означава единствно виртуално забавление
-> Някой под 18 може ли да ми каже картинката в началото на поста от каква игра е, без да чете постовете надолу
-> Какви игри сте играли вие, като малки??
-> На какви игри ще подканвате евентуалното си дете?

... бъдете искренни.
...Поглеждам племенника ми, на 3 годинки, стоящ пред телевизора, гледащ детски, след това притичващ до компютъра да играе на колите, виждам в една детска стая мебелен бокс, включващ маса за компютър(детска стая на малко дете все пак.............)...

...Да, и аз се ено съм бил така, ама определено не ТАКА ;/
Като съм бил малък съм играл на компютри за правец 8Д, зомбирал съм на нинтендо мт999дх по цял ден с улицата. Но като стигнеме до ниво, което не ни кефи излизаме и почваме да се гониме. Ако трябва да сравня в проценти времето, в което съм си играл, ма кат маймуна, по улицата - с времето прекарано пред тв/компютър в детските си години, то второто заема едва 20тина % и то му давам малко от мен ;/

...Имам чуството, че след 2 поколения децата няма да знаят какво е криеница ;/ Защото ще имат играчки, които ще им позволяват да я играят от място или ще си я играят на компютъра... Ако въобще я има нали...
...И сега, аз тук пред вас, като стар и скучен възрастен ви мръням за неща, за които са ви мръняли и на вас, са мръняли и на мен, са мръняли и на тях, ще мрънят и занапред.... -> може ли така да не си играят тия деца бе?! Как ше очакваме от тях да станат социални граждани, да могат да общуват с друг без да се изпоизбият, да могат да се разбират и да отстъпват като се наложи, да могат да се развият комуникирайки...?!

...Дааа, много е хубаво да се джиткат игри на PC щото като порастне, няма да му е нужен сертификат за win 2012, той ще си го може от малък.. и кво от това? Превръщаме децата си в работни станции от малки ли? Учудваме се колко мн знаят лапенцата и колко зле стават статистиките с хора с проблеми със зрението. Оптики вече през 50м в центъра се виждат... Деградацията на хората наскоро имаше тема в новини до къде ще се стигне...

...И това, защото децата си играят Интересно ще ми е да чуя контрааргументи, тъй като и такива има, но човек играл си като хората в детството, не вярвам да отстъпи на компютър?... тва ше го добавя кат въпрос...
...[b]Ако можехте да се родите на мястото на детето си/ племенничето си/съвременното дете като цяло ~ бихте ли? Бихте ли предпочели да израстнете със съвременните средства за забавление?[b] Пред тези, с които сте иразстнали вие.. мислите ли ги за по-добри или по-лоши?
Аз като малък съм си играл с играчки на баща ми >< здрави готини руски играчки... мога и сега да си играя с тях...

...Днес си взех от метрото един каталог на някъв маркет, за игрички.. Гледам - Лего, 140лв, едно корабче , , , ок. Легото и по мое време бе супер-лукс.. обаче като си земеш лего -една количка, от нея можеше да си направиш космически кораб после. А от този кораб, единственото друго нещо, за което можеш да ползваш частите, е подпалки. Той е така направен, че освен кораб за друго да не става >< Аз кви неща съм строял лелеее.....
Друго - няква къщичка за игра. Колкото... ми... w:2m, h:1m, дълбочина- 1m = 24 лв... Ми та аз като бях малък, си правих тъмни къщи, с мн по-добри размери, с 4 стола и 3 одеала! От де тая идея - НЗ, ама на, имал съм я, играли сме си хиляди пъти. Самата направа си бе част от суперското забавление. Тъмна къща го наричахме.. а ся.. ет ти къщичката дете, играй си. The idiot growing!

Не знам, мисля че зависи и от родителите донякъде да покажат на детето че има и виртуални, и реални игри, и от детето доколко му допадат едните и другите. Във всеки случай компютърните игри няма да стават по-малко популярни и може би някой ден ще се живее в някакъв cyberpunk свят, но не така привлекателен и интересен (или приятелски) като познатите ни светове от този тип анимета. От друга гледна точка, при положение че след някоя и друга година изворите на нови идеи в игровата индустрия ще почнат да пресъхват, нищо чудно игрите да бъдат донякъде заместени от друг тип дейности с компютър, които изискват същите качества(рефлекси, координация и т.н.), но не са най-вече забавление (ако ме разбирате ).

На село го наричат фасуленица,а аз все още играя от време на време на "Не се сърди човече",няма просто какво друго да замени това удоволствие.Но е и факт,че вече няма да видиш малчуганите да си разцептват главите от "Народна топка" или да се гонят на "Стражари и апаши",ох как ми липсва криеницата. ~.~
Да не забравяме и джаменките,не че помня какви бяха правилата де.

Шах и табла много обичах да играя като малък когато трябваше да си седя вкъщи (табла и сега играя). Спомням си и часовете прекарани в игри на монополи. Иначе футбол, криеница и стражари и апаши беше толкова кеф да играем. До посред нощите сме се криеле и даже са ни търсили из квартала. А това с правенето на къщи от одеала и столове ми припомни доста забавни моменти от преди години.

Днес много деца под "хайде да играем футбол" разбират фифа или играят тенис редовно, но само на Нинтендо Wii. Нещата се променят. Може би към по-лошо, но не съм аз човека, който може да прецени. Има време, ще си проличи.

Иначе за играта на картинката няма да отоговарям, защото 18ката съм я задминал.

Някой под 18 може ли да ми каже картинката в началото на поста от каква игра е, без да чете постовете надолу

Мм не, точно тази игра не съм я играл. Виждал съм само един път да я играят и не и запомних името. Иначе и аз съм съгласен... улиците са пусти Навънка виждам само тези които що годе израстваха с епохата когато по свеестните компютри вече не бяха трудно-достъпни.

Братовчеда на един приятел е на 6 и гледа порно... аз на 6 въобще не съм си помислял за такива работи

Контра аргументи ли? Че то няма реално подплатени такива . Естествено сега живота е много по опасен и не е става да си играе човек на криеница както аз съм го правил през 1990та до 23,24 часа без притеснение че ще бъда нападнат, или прегазен от пиян шофьор примерно...
А и го има проблема с достъпността на информацията и вмешателството в традициите ни. Хората се променят, уви не към по добро в повечето случаи, и това си води последствията.
Това което беше едно време не може да се върне, или по точно никой няма да го иска, защото е "остаряло" морално
Пробвал ли си да ги предложиш тези неща на съвременната младеж? Ще се наслушаш на толкова подигравки колкото не си успял за 10 години накуп. Скапана работа...

Не се сърди човече. ^^ И съм на 16.
За други настолни игри - монополи, табла, съвсем малко шах.

За легото - Най-якото на легото беше първо да построя основната фигура, после да направя другите фигурки, които нямаха инструкции от корицата и после да почна да правя всякакви измишльотини. 2 години чаках за ултимативният робот с движещи се лего крайници... //отива да си вади легото от тавана...

А, и имам лично PC май от първи клас или втори, хммм... ще излъжа... абе, времето, когато беше на мода Duke Nukem 3D. (
И май трябва да нося очила...)

ЕДИТ: като малък четох също така и книги игри

И в училище (началното) си правехме тайни отбори с бази и си спомням как се криехме с едно девойче под един балкон, а от него някой викаше "Кой е там?!?"... такива ми ти работи...

Ой, боже, боже

Fail

Леле колко ми липсва детството,а сега децата вместо да живеят както се очаква от тях се опитват да копират подрастващите и изтрещяват наляво надясно по детски дискотеки,реки,мостове и други места където могат да се направят лом.Това момичетата от 14 години да се интересуват само от противоположния пол и пари немога да го разбера.Когато бяхме малки си спомням даже на сняг футбол играехме!Трепехме се за кеф правихме си някви състезания кои ще си скъса повече анцунга и тн.Играехме на криеница,народна топка и гама по цял ден лятната ваканция,а сега единствените деца който мога да засека навън ходят по кафета.Деградацията е ненормално огромна.Като един почитател на компютърните игри и тн немога да отреча че отделях максимално време пред нинтендото да цъкам соник , костенурките нинджа , супер марио и други класики като дък хънт,но наще винаги са ме контролирали нещо от сорта на 1 час на ден под предтекст да не ми се развалят очите.Толкова много губят децата сега че направо незнам..едно от най-приятните ми моменти в живота е било да си играя с приятелите ми и сестра ми от детството,и евентуално ще науча децата ми на това първо.Бахти вместо да си говорим кои левел ни е героя на уоу си разправяхме колко гола бил вкарал еди кои си вчера или пък колко бройки на федербал сме направили и бяхме щастливи.Че аз още играя шах,карти и табла с приятели на мухабет тва си остава доживот баси.А легото нямаше такава зарибявка , спомням си как аз имах едно с пирати,а сестра ми с кончета и ги съединявахме и правихме замъци.Даже си ушихме с помоща на майка ми нещо като килим,който беше като остров и море в което да плуват лодките луда ралта.Тугава даваха ДБЗ по сателитните и се събирахме 4-5 човека да зяпаме по ртл2 PRICELESS !

Абе наистина никой неможе да каже накъде отива света,но все пак ние сме факторът който го променя - хората.Така че ,каквото си го направим такова ще стане.

Деградацията... пак захванаме тая тема.
Е,вярно е, какво да се прави.. Всичко ново се създава с цел улеснение, а от това един вид се затъпява. Темата е дълга и широка.
Но сега става на въпрос за старите игри... още си спомням криениците пред блока, стражарите и апашите, строенето на дървени къщурки по дървета (никога не съм строил такова, де, но бях адски навит xD ).
Днес... днес гледам с какво се занимават малките, компютърните игри (Не че аз не ги играех едно време, де, не че и сега не откачам пред УоУ-а, ама аз за ония, лошите игри говоря, дето ти спаружват мозъка :Р ) и не ми е много приятно.
Е, на нас ни остават спомените, а на децата сега... пожелавам успех със новия НФС :/

тва зе да се превръща в тема " добрите стари времена"
и кво аз като бях малък лятото по цял ден карах колело или лових риба или се катерих по дърветата с приятели на село. И аз съм прекарвал часове в игра на криеница или стражари и апаши измежду гаражите пред блока. Дама не съм играл и никога не съм имал Лего но пък се научих да играя шах и монополи преди повечето от вас да се научат как да си пишат името. Ми да съжелявам ги лапетиите от квартала - възмущавам се че зверилника(ака футболното игрище пред блока постоянно е празно, при положение че имаше времена когато не можехме да се вредим да поритаме, неприятно ми е да си призная че познавам деца правили секс на възраст на която дори не съм и помислял за момичета, направо ме е гнус да гледам 9-10 годишни да изпушват кутия по кутия цигари на ден, но такъв е живота, това е света в който живеем.
край на оф топика

btw имал съм и правец и нинтендо и сега. Играя телевизионни игри откакто се помня без да ми е пречело да излизам сутрин рано и да се прибирам по тъмно след цял ден игри и простотии. Проблема не е компютърните игри а в това в което се превръщат. Имаше време когато игрите бяха неангажиращи, когато можеше да играеш 1 час дуум и после да излезеш да пориташ. Сега има WOW и стотици подобни. Сингъл кампаниите на игрите вече не са 1-2 часа не са дори 7-8, вече надхвърлят 70-80.Е как да излезеш да риташ като трябва да качиш левел!?
както казах такива са времената и можем само да съжеляваме за това в което са се превърнали развлеченията в днешно време

Дама май?

Иначе и аз като бях лапенце играех на "тъмна къща" точно като тебе.

Няма да отговарям по другите въпроси от темата защото:

1. Смятам темата за адски малоумна.
2. Ще се препокрие напълно с написаното от Мори (бах мааму кво копие се извъди ти бе човек )

Мога ти кажа само едно нещо... Еволюция брато. Тва че прогреса върви ръка за ръка с деградацията е отделен въпрос. Комповете и техниката ще навлизат все повече в ежадневието, а когато детето е заобиколено от тия хави как да не се влияе от тях ? От тука идва и тезата за влиянието на родителите. Да те могат да влият до няква степен над детето си, като му втълпяват, че да играеш на монопол е по-хубаво от тва на GTA, ама нали и то си има собствени интереси. Зависи и от самото дете. Кво ще му е интересно, кво не, колко ще е шантова и колко не Замисли се кое ще е по интересно на едно лапенце на 5,6 годинки. Да седи и да се чуди тая част на легото "къде да я сложи ся" или да гази бабички с кола в някоя игра на компа... най-малкото поне ще гледа картинки Верно не е приятно, ама е по-реално някак си. И аз имах 2 торби с лего и правихме с брачеда някви конструкции по-високи от нас. Връщах се през ден у нас ожулен и мръсен като бубарак с тия криеници и гоненици. Някви други футболи и баскетболи... ама всичко с времето си. Неандерталците сигурно са се целили с павета за забавление Пък и в момента лапетата се развиват много по-бързо, заради активната среда в която се намират. Много по-бързо възприемат и по-отрано тръгват към "живота", а от там и по-рано виждат лошата страна на нещата, за която в повечето случеи не са подготвени.
Обаче да ти кажа честно предпочитам лапето да седи повече в нас и да се занимава с нещо от колкото да отиде в парка с другите малки типчета, за да играе на криеница и да се ободе на шприца във храста, в който батко наркоман се е дупчил няколко часа преди тва. Или пък да се чуда дали няма да минат някви индийци и да ги оберат и не дай си боже да им напраат нещо. Мерси. Ако главният проблем е в тва, че децата ще са анти-социални може да се предотварти с други методи. Ако родителя си даде сметка за тва по от рано ще го поущрява да излиза повече със съученици примерно, да се мотка на сам на там. Да го извежда със себе си и да го запознава с хора на различна възраст. А пък и да не забравяме, че някои хора не могат да се научат да общуват свободно цял живот, щото просто са си такива Ама на там са тръгнали нещата и не виждам как може да бъде спряно т'ва. По-хубаво да се мислят разрешения по въпроса как да смесим съвременните игри със old school класиките или поне да взаимстваме от тях пред т'ва да се вайкаме по старите дни и да се чудим как да ги накараме да излезнат и да се гонят навън. Щото улиците са далче по-опасни от т'ва което бяха преди, а аз се водя че съм израснал в лош квартал.


А играта от 1ви пост мили мои деца се казва ДАМА

нямам още 18 и мога да кажа че игратае Дама

и аз съм под 18 и дама съм играл с боб дооста пъти, за жалост отдавна не съм (:

а иначе - компютрите не са свързани само с деградация, това, че повечето деца ги ползват единствено за игри не означава, че всички са така, зависи от индивидуалния човек (и тези, които естествено го ограничават от игри и т.н.)

като малък си спомням, че дори докато имах компютър (от 1ви клас играя Doom II, Quake 2, HL), цяло лято от следобед до вечерта съм бил или навън, Стражари и апаши, разни бази, "отбори", войни, шпионаж /имам телескоп/ и какви ли не неща, които сега ми се струват глупости, или вкъщи съм чел книги, които тогава са ми били интересни

а на какви игри ще подканвам евентуалното си дете - във всеки случай не новите, които изглеждат толкова реални, че понякога се губи представа къде се намираш. Каквито му харесват, не виждам значение, и компютърни, и с приятели, каквито му/й харесват, няма толкова голямо значение, стига да са балансирани и двете