В тази връзка се сетих като малък как ме заклещиха вратите на един икарус.
Тичах защото вече тръгваше.
Заклещих се аз и раницата, една ръка вътре, другата вън
Погледнах хората на седалките вътре и всички ме гледаха, но никой не ми помогна. 4-ти клас да съм бил.
Накрая сам се освободих с усилия.
И не, не бих помогнал на който и да е, ОСВЕН ако той лично не ме помоли.
Добре ето друг въпрос от мен.
Преди време с приятели се разхождахме и един от тия хора с документите ме заговори.
Знаете пресрещат те и почват да ти разказват еди кое си дете страдало от нз си какво. Бихте ли помогнали дрън дрън.
Е тогава дадох символична сума а той ми даде някаква брошура с някакво дете, свещичка и отзад телефони и тн.
Интересното е приятелите ми казаха "Ти нормален ли си за какво си даде парите, сега ще го изхвърлиш това?" (брошурата)
Почувствах се.. много ме беше срам. Трябва ли да ме е срам, че помогнах? И напук сега си пазя брошурката
, спешно при това 
А за Белгарион съм сигурна, че ако види на някой да му е трудно или да се мъчи ще му помогне, каквото и да пише. 
