|
Дата и час: Пет Мар 07, 2025 2:33 am
|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
 |
|
 |
|
|
Заглавие:  Публикувано на: Съб Мар 22, 2008 12:22 pm |
 |
snookie |
|
 |
Регистриран на: Сря Юли 11, 2007 11:47 am Мнения: 7852 Местоположение: Deep inside within my head.
|
Защо продължавам да се убеждавам че Наруто е сапунка?!?!?
_________________

Bastor написа: Силно под нивото си ми момче
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Вто Апр 08, 2008 9:10 am |
 |
snookie |
|
 |
Регистриран на: Сря Юли 11, 2007 11:47 am Мнения: 7852 Местоположение: Deep inside within my head.
|
А... да...
_________________

Bastor написа: Силно под нивото си ми момче
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Нед Апр 27, 2008 6:13 pm |
uchiha_sakura_chan |
|
 |
Регистриран на: Съб Дек 29, 2007 10:34 am Мнения: 730
|
Music_in_your_soul написа: Няма ли да има продължения!? няма продължение от миналата година и започвам сериозно а се съмнявам че скоро ще има
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Вто Юли 08, 2008 2:59 pm |
 |
Line |
|
 |
Регистриран на: Пон Юни 09, 2008 9:14 pm Мнения: 1250
|
Оптимистична теория за мястото на Коноха в съвременното общество
Част 1
Оранжевото петно
Здрвайте, скъпи мои приятели! Здравейте дечица! Здравейте вий, гадни мазни педофилчета, криещи зад ъгъла, очаквайки хубавото ми задниче да се махне от компютъра, за да можете да си мушнете косматкото межу двете половинки!
Питате се какво прави вашият отдавнашен приятел Мандрейку, какво прави тази величествена фигура, отразила най-значимите събития на нашето съвремие? Ами, ще ви кажа. Седи на опърдяния стол пред компютъра, взира се в двегодишния 19инчов монитор и замислено трака по старата си клавиатура. Нека проследим пътя на неговата мисъл и видим къде ще ни отведе тя...
-Айайайайаййййй.... – развеселена, Сакура подскачаше по пътеката и си тананикаше забавната мелодийка от оупънинга на любия хентай на Какаши-сенсей. –Айайайаййййй...
Момиченцето, подтикнато от неизвестен фактор, реши да впрегне още малко усилия, за да обогати въртележката от хубавички пуберо-инфантилни действия, които демонстрираше по време на разходката си. Премести красивите си зелени очички от краката си и впусна погледа си в диво приключение, напред по пътеката. Успя да фокусира оранжево петно, върху пейка. Оранжево петно върху пейка – Що е то? Мандарина? Не. Портокал? Не.
Предположенията продължиха да се множат в съзнанието на девойчето, докато късите й крачета я приближаха все повече към целта.
-Добре, какво си ти? – попита тя оранжевото петно, приближила се достатъчно до пейката, на която то така лекомислено се бе излегнало.
-Аз съм мандарина – отвърна петното и зяпна подмокрената бяла тениска на Сакура.
Момиченцето сбърчи вежди. Татко й, още в мига, в който съзнанието й продоби способността да мисли й бе казал, че мандарините не говорят. “Мандарините не говорят, дъще – тъй й рече. “Само краставиците, но единствено в едни забранени за деца анимационни филмчета, за които все още си твърде малка”
-Ти не може да си мандарина – заключи Сакура, скръстила ръце. – Мандарините не говорят.
-О! – възкликна оранжевото петно. Ако някой присъстваше на това събитие, със сигурност би забелязал леко трепване в края му. - Какво те кара да мислиш по този начин?
-Ами... Татко ми каза.
-Татко ти?
-Да, татко ми.
-Виж сега, госпожичке... – Петното се понадигна от пейката и провеси въображаемите си крачета. – Татко ти слипове или боксерки носеше през повечето време?
Едно лекичко потракване над ухото на Сакура бе осъществено в този момент, мисълта бе освободена от оковите си и пусната на свобода из пълната с процепи главица на момиченцето.
-Мисля, че бяха слипове – Устенцата се разтвориха и оставиха мисълта на произвола на съдбата, далеч в грешния свят на простосмъртните. - Но това какво общо има с твоята същност?
-Нищо – усмихна се Оранжевото петно. – С един пич въртим бизнес наоколо, за баща ти е тъкмо последният ни бестселър “Практически съвети за мъжа, който предпочита да носи слипове”. Имаме и “Креватните съвети за мъжа, който предпочита да носи слипове, но в нея има прекалено много картинки, които не бих желал да прегледаш по пътя за вкъщи. Саскееее! Вземи едно копие от новото за т’ва момиче тука!
-Саске?! – ококори очи Сакура. – Саске?!
-Добре де, дай да бъдем малко по-разбрани. Той не е е виновен, че майка му го е кръстила така – скастри я Петното.
-Саске ти е партньор?! Но аз мислех, че е в Акацки!
-Ех, не можа ли да оставиш горката мандарина да помечтае малко, де...
-Ти не си мандарина!
-А какво съм?
Лицето на Сакура, изтерзано от хилядите опити да познае същносттта на оранжевото петно, помръкна. Момиченцето продлжи раходката си.
-Ай, айаайайаййай...
_________________
Shadowcat написа: Ние сме с тирета!
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Вто Юли 08, 2008 7:31 pm |
 |
sasusaku_haruno_sakura |
|
 |
Регистриран на: Сря Май 07, 2008 12:47 pm Мнения: 191 Местоположение: хасково
|
solecito написа: не тъпо ^^" по- точно безмислено... имаше 2-3 хубави момента, които ме и разсмяха, но~ толкова ^^"
но... като се замисля, по- добро от 50% от фиковете xD
ахаххахааххаах представям си тия 50% колко са скучни xD
|
|
|
|
 |
|
|
 |
|
 |
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|