Леко покъртителен филм за аниме аудиторията.
А дори не беше наквасен толкова с кръв колкото си мислех, но пак си беше страшничък и шокиращ на моменти.
Примерно на сцената с майката ми прималя много повече от канибалските сцени с изродчето, които дори не бяха графични.
Откъм анимация: ми не ме издразни ЦГ-то колкото и да се учудих...дали не съм почвала да свиквам вече, незнам. Пейзажите бяха убийствени и целия бекграунд си беше топ ноч.
Керъктър дизайна също ми пасна. Дори имаме завършено развитие на характера на канибалчето, браос!
Същността на посланието - > Всеки един може да се превърне в кръвожаден звяр за да оцелее. Но дори у звяр може да се събуди хуманност и доброта. Единственото условие - да има сърце.
Еххх, тва кокоро. Колко дефицитен орган е всъщност.
Пазителчето на човещината: дори обвито като лук в пластове ненавист, озлобеност и гняв...стига САМО да го има, люспите в даден момент падат и то лъсва златно и блестящо. Но ако люспите са кухи, лошо. Е те тогава спасение няма.
9.
Щях да дам 10, но не можа да ме разчувства по неква причина...дори сълза не пуснах.
Мойто кокоро май ръждясва...
П.П.
Канибълизмът от глад е съвсем реален в азиатската част на света...незнам дали знаете. Особено в С.Корея човешкото(и то детското) си е направо ежедневно меню по провинциите. Гледах неотдавна един филм за една майка в некво севернокорейско село, която толква беше изтрещяла от глад, че мислейки че готви некво заблудено куче, което дойде в бараката и, сготви сина си. Филмът беше по действителен случай.
Не си спомням как се казваше.
Ужасни ужаси съществуват съвсем реално на този свят.
Сътворени от истински зверове и то без сърца.
П.П.П. Тея аниматори не са си направили рисърча кат хората. Ако детето не се научи да говори в първите 7, после няма шанс. Дори да е Айнщайн на квадрат
_________________
<<<<<<<V I N L A N D>>>>>>>>
.~. 
