Дата и час: Сря Яну 23, 2019 6:56 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




 Страница 1 от 1 [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Fic: Старкрафт интерпретация
МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 4:00 pm 
Аватар
Let there be SPAM!
Let there be SPAM!

Регистриран на: Съб Юли 16, 2005 8:28 am
Мнения: 19472
Местоположение: Out of Space
-- Петровски, ставай и застъпвай, говедо. Няма да ти карам смяната...


Джон Стюърт, след пет наряда за последната седмица, започваше да се изнервя. В бункера беше душно, вентилацията беше повредена, и навсякъде се разнасяше мирис на изгоряло. Двата му часа бяха изтекли преди десетина минути, а смяната още се бавеше.


-- НИКОЛАЙ ПЕТРОВСКИ!!!


От отделението за почиваща смяна се чу мърморене:


-- Идвам...сега...


Навън пак започваще да ръми. Проклета планета. И от цялата проклета планета да ги шибнат на най-проклетия континент. Почти целия обрасъл в джунгли, с тропичен климат и пълен със зерги.


Проклетите зерги бяха най-доброто допълнение към този зелен ад. Стюърт огледа още венъж пейзажа през бинокъла. Всичко бе чисто, засега. Последните няколко дни бяха истинска касапница. Зергите щурмуваха, оттегляха се и пак щурмуваха. Понасяха огромни загуби, но това явно не ги притесняваше особено. Май никога не ги притесняваха загубите. За земляните не беше толкова лесно...Хората имаха приятели, семейства...не бяха просто част от Рояка.


-- Как е положението? - Петровски приседна до него,зареди и положи автомата на коленете си.


-- Засега мирно и тихо. Полосата пак е започнала да обрасва...тук всичко расте с часове.


Около бункера бе разчистена полоса с широчина триста метра, всъщност разчистена беше силна дума, просто отдление файърбати бяха изпепелили всичката растителност. По назад, на стотина метра зад бункера беше наистина разчистения терен, със сградите на щаба, казармите и тиловите депота. Лагера беше изграден в котловина, обградена с скали, с единствен изход към джунглата.


-- Не мога да разбера за какво е притрябвала на Командването тази клоака. - Петровски се почеса зад ухото -Дори не е богата на ресурси.


-- Не знам, Петровски, а и не ми се плаща да знам, но май наистина е важна. Вчера започнаха да изграждат Академия, а другата седмица се очакава да свалят от орбита готов Старпорт. Вчера е пристигнал обслужващ кораб "Суверен", и очакват още един. Май е доста важна, мамка й.


-- Значи ще има подкрепления? Пак си се врял в медицинския пункт, нали? Тази медичка...как беше? Бернхов? Тя ли те светна? -Петровски се ухили похотливо.


-- Бирхов. Не. Чух капитан Мафлин да го обсъжда с тиловия офицер когато ходих за храната сутринта. Щяло да има. Две роти скапани новобранци и един взвод файърбати. Ще облекчат наряда, и ще е по четирима, както се полага.


Петровски се намръщи:


-- И ние бяхме четирима, Стюърт.


-- Дааа, бяхме...А сега сме двама. Проклета война.


Понесли бяха големи загуби, макар сравнени с тези на зергите да изглеждаха незначителни. Замисли се за бойните другари които бяха загубили. Смъртта беше честа гостенка в щурмовите бригади и в тях ветерани рядко се срещаха. Петровски и Стюърт бяха едни от тях. И двамата бяха млади, на по двайсет и четири години, но вече бяха участвали в две кампании, на три различни планети. В състава на различни подразделения, но винаги щурмови. Петровски го извади от унеса:


-- Хайде, отивай и почивай. Аз ще се свържа с базата.


Стюърт мина отзад в отделението, изпразни оръжието си и го постави на стойката. Легна в койката и впери поглед в тази над него. Дааа, скоро щеше да дойде подкреплението. По-двойки наряда вървеше по-леко. Чу гласът на Петровски в слушалките си:


-- База, тук Втори. Не се забелязва вражеско присъствие в наблюдавания периметър. Приемам.


Чу се пращене, след което долетя гласът на дежурния:


-- Втори, тук Базата. Рапорта приет. Край.


Стюърт се унесе. Не сънуваше. В Корпуса на космическата пехота или не сънуваш, или сънуваш кошмари. Ако нямаш късмет, можеш и да ги изживееш. Ако си късметлия, умираш преди да разбереш какво става.


Събуди го звукът на алармата. Скочи, грабна оръжието и зареди в движение.


Когато достигна амбразурите Петровски вече презареждаше. От към джунглата притичваше групичка зерглинги. Не повече от десетина. От дясно се чу стрелба. Явно и Първи имаше компания. Гадините се движеха адски бързо.


Макар четири да бяха паднали под ожесточената стрелба на двамата войници, останалите вече бяха почти достигнали до бункера. Знаеха че амбразурите са дълбоки и че няма да могат да достигнат до пехотинците вътре, затова се нахвърлиха върху стоманените листове на облицовката. Острите им нокти се вклиняваха между листовете, и под чудовищния напън стоманата малко по малко подаваше.


Стюърт се ухили. Бяха прекалено малко за да успеят. Дори нямаше да се налага да викат двата голиата, които бяха боен резерв, за подкрепление. Продължи да отстрелва гущероподобните същества, и скоро всичко затихна.


Спогледаха се с Петровски и Стюърт го потупа по рамото.


-- Това си беше живо занятие по стрелба, Николай. Прегледай облицовката и да доложим в Базата.


Приятелят му обиколи бункера и се провикна от задния отсек.


-- Общо четири частично повредени листа, и един почти откъртен. Над захранващия генератор. Как се сещат, гадините?


Стюърт вече докладваше.


--...девет трупа, доколкото мога да ги преброя от тук, сър. Повреди - четири частично повредени панела и един пълно, над захранващия генератор. -погледна на вън и продължи -Чисто, не се забелязва движение.


Петровски се бе върнал и оглеждаше джунглата през бинокъла. Мърмореше под нос нещо за майки и рояци. Изведнъж замръзна и изпсува. Причината за това Джон можеше да види и без бинокъл. От джунглата изпълзяваха хидралиски. Два, три, пет...мамка му. Общо шест парчета. Е, това беше проблем наистина.


-- База, тук Втори. По фронта на поста хидралиски. Шест. Май ще ни трябва голиат, сър. Може би и двата.


Петровски вече беше открил огън и автомата му трещеше оглушително в тясното пространство на бункера.


-- Момчета, Първи и Трети имат същия проблем. Ще видя какво мога да направя.


Стюърт изпсува.


-- Засега сме сами, Ник. Давай на ураниеви.


Имаше предвид ураниевите муниции, които пазеха за по-критични случай. Този беше май точно такъв.


Петровски само кимна и продължи стрелбата. Междувременно хидралиските се бяха доближили достатъчно за да започнат да обстрелват бункера. Бяха още достатъчно далече за да са прецизни, но все пак няколко дебели шипа улучиха бункера. От по-близо някои пробиваха дори стоманената обшивка. Временните полеви бункери не осигуряваха кои знае каква защита. Хидралиските припълзяваха все по- наблизо,и макар един вече да бе паднал, останалите бяха напълно достатъчно за да да разпердушинят двамата войници и бункера. Същестсвата бяха огромни и мощни, притежаваха дълги костни окончания на крайниците си, с които щяха просто да изтърбушат бункера. Телата им бяха защитени почти цялостно със твърда хитинова обвивка. Петровски и Стюърт успяха да свалят още един, преди останалите да достигнат до бункера и да започнат да изтръгват стоманените листове с страхотно скърцане и трясък.


-- Мамка му! Джони, отписвай го тоя бункер... База? Какво става с тия голиати? База? База!


Пращене.


-- Свръзката пропадна! - Ник се отдърпна от амбазурата точно преди от там да нахлуе подобния на коса крайник на хидралиск.


-- Започнаха да вадят вътрешната обшивка, давай да изчезваме, Петровски !


Втурнаха се към изхода, Стюърт блъсна контролния панел, и пехотинците изхвръкнаха като тапи навън. Тичаха като луди към вътрешния периметър.


Стените на казармата бяха дебели, щяха да удържат. Николай рискува да хвърли един поглед назад. Хидралиските бяха твърде заети да превръщат бункера в купчина метален скрап. С изключение на един. Съществото ги забеляза, изпищя злобно и останалите три се извъртяха към тях.


-- Лягай! - извика Ник и плонжира напред.


Стюърт последва примера му, а на местата на който бяха преди секунда се забиха по няколко дебели шипа.


-- Двайсет секунди да заредят - изкрещя Джон и двамата се втурнаха отново към сградите в дъното на котловината.


Вляво от тях, единият голиат, леко накуцвайки, също се изтегляше към базата. Преследващите го хидралиски настъпваха предпазливо - машината заслужаваше името си.


Двамата пехотинци дотичаха до сградата на казармата и потърсиха прикрите зад масивните й подпори.


-- На косъм, Джони! - опрял гръб на опорната колона, Петровски се опитваше да си поеме дъх. Обърна се назад, надникна и се одръпна веднага, а от колоната рикошира серия шипове. - И май ще ни трябват повече косми, отколкото имаме по задниците си, приятел. Загубихме голиата! Гадовете го дробят на трохи . Имаме две-три минутки. Къде по дяволите е втория?


-- Остана при Трети! - отзад притича запотен войник. Стюърт позна Диего Хедера, единият от смяната на Трети бункер. - Едвам се отървахме с Джамал. Той отнесе няколко "пирона"... Затътрих го до лазарета докато голиата ни прикриваше. Взех от там това - хвърли в краката им два пневмоинжектора и донагласи ръката си трети. - Тези са последните!


Петровски и Стюърт се заеха да си поставят Стимпаковете, а Хедера рискува да погледне.


-- Виждам пет парчета... Приключиха с голиата. Мамка му!


Диего се дръпна рязко и нова серия "пирони" отскочи от титаниевия корпус на подпората.


-- Е? - Джон погледна въпросително другите двама.


Николай се намръщи:


-- Нямаме голям избор, нали? -после вдигна рамене и се ухили - Пък и никой не живее вечно.

Тримата задействаха пневмоинжеторите и капсулите под налягане изпразниха съдържанието си в вените им. След секунди щеше да ги "хване".


Никой в Космическата пехота не обичаше Стимулационите Пакети. Наричаха ги "Бесните лиги" или "Водка Берсерк". Течноста в пневмоинжектора беше биохимичен коктейл, съдържащ чист адреналин, стероидопроизводни, всякакви дроги, катализиращи агресивността и кой знае какво още.Резултатът от приемането им водеше до неколкоратно завишаване бързината рефлексите, стероидно стимулиране на мускулите и брутално агресивно поведение. Ефекта продължаваше няколко минути, а за неутрализацията му в Стимпаковете имаше и капсула с силно успокоително. След тези няколко минути употребилият получаваше силни мускулни спазми, често придружени с гърчове, болки в ставите, чувстваше се преуморен, тотално дезориентиран, измъчван от главобoлие... Точно тези странични ефекти правеха Стимпакът толкова непривлекателен за пехотинците.

След няколко секунди Джон почувства действието на препарата. Времето като че ли започна да изостава от възприятията, появи се леко изтръпване в крайниците. Погледна другите двама. Очите им бяха зачервени, ъгълчето на устата на Хедера започна да потрепва. Изведнъж усети неудържим прилив на енергия. Обземаше го гняв. Генерираше се в него като елекричество в дизелов агрегат. Повече и повече. Скоро щеше да стане почти неконтролируем. Тримата се спогледаха, кимнаха си и изскочиха иззад подпората. Хидралиските ги забелязаха и започнаха да се подготвят за стрелба. Стюърт се ухили. "Сега времето работи за нас, мамка ви".


Автор: П. Н. Мирчев (док холидей)



_________________
Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 4:30 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Пет Яну 27, 2006 12:14 am
Мнения: 1795
Местоположение: 黄泉
Админа ни е StarCraft II addict ... :lol:



_________________
"It is the folly of men to believe that they are great players on the stage of history, that their actions might affect the grand procession that is the passage of time ..."
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 5:34 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Нед Юли 24, 2005 11:10 pm
Мнения: 4911
Местоположение: Rome-Berlin-Tokyo
kujiro написа:
Админа ни е StarCraft II addict ... :lol:



добро ютро :twisted: каде спа до сега



_________________
Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 7:18 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Нед Фев 19, 2006 11:53 am
Мнения: 443
Местоположение: Shinra Labs. Jenova project - cell block.04
транс, сорка, че в твойта темичка...
може би най-добрия фенски разказ по стареца, който съм чел - StarCraft: Зората на Бъдещето
написан с доста колективно участие, доста отдавна, но... четете и се кефете, който не го е срещал :)


Последна промяна postscriptum на Сря Авг 27, 2008 7:50 pm, променена общо 1 път

Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 7:40 pm 
Аватар
Ecchi Warrior

Регистриран на: Пон Яну 08, 2007 5:24 pm
Мнения: 18709
Местоположение: Tōkyō
kujiro написа:
Админа ни е StarCraft II addict ... :lol:

Сега ли го разбра =))



_________________
If your presence doesn`t make an impact your absence won`t make a difference.
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 7:43 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Съб Сеп 23, 2006 6:45 pm
Мнения: 1074
Местоположение: Окопите около бананова република Уъркшопия
postscriptum написа:
транс, сорка, че в твойта темичка...
може би най-добрия фенски разказ по стареца, който съм чел - http://forums.games.bg/viewtopic.php?t= ... 1%F0%EE%E9
написан с доста колективно участие, доста отдавна, но... четете и се кефете, който не го е срещал :)



Оу Зората на бъдещето. Бах мааму, тва кога съм го чел....ей минало незабравимо ей!



_________________
“Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване…”

http://drunkethics.blogspot.com/
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 7:49 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Нед Фев 19, 2006 11:53 am
Мнения: 443
Местоположение: Shinra Labs. Jenova project - cell block.04
indeed минало, но определено незабравимо ;)
изобщо имам навика през година, година и нещо да преравям прашните архиви, та чак до най-дъртия ezboard форум и да се радвам като лапе пред сладкарски магазин (каквото тогава май бях ;))


Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Авг 31, 2008 12:27 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Нед Дек 23, 2007 1:13 pm
Мнения: 58
Местоположение: Rat City
Nice ! Wan't moar! :) :P btw Starcraft-а разцепва! 8)


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Fic: Старкрафт интерпретация
МнениеПубликувано на: Пет Ное 25, 2016 1:03 pm 
 
 

Регистриран на: Пет Ное 25, 2016 12:54 pm
Мнения: 1
Хахахаха, не мога да повярвам че някой го е чел това, да не говорим препубликувал. Писал съм го като тинейджър, упражнение за ума :D


Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на: