Заглавие: AIR
Жанр: Romance, Seinen, Tragedy
Тип: Телевизионно
Епизоди: 13 -> 07.01.2005 до 01.04.2005
Продукция: Key, Visual Art`s, Kyoto Animation, MOVIC, Pony Canyon, TBS
Информация: AniDB
Opening Theme: Tori no Uta by Lia
Ending Theme: Farewell Song by Lia
Awards:[url=http://forum.anime-reactor.net/viewtopic.php?t=17458]






Връзки (Аниме)
OST (Аниме)

Info by Insomniac



Какво ще кажете за анимето? Преди малко изгледах 1-вия епизод и ми се стори много добро.. и графиката му е перфектна

Ооо,да.Анимето е много хубаво.Както анимацията,така и историята са впечатляващи

Едно от най-добрите анимета, които някога съм гледал. Прекалено тежко и, опасявам се, доста трудно за разбиране, тъй че апелирам към по-голяма сдържаност от феновете, защото, повярвайте ми, някои от идеите в това аниме са наистина трудни за асимилиране. Но първият слой на фабулата е наистина интересен, а първичните чувства, които навявя AIR, са откровено тъжни Всъщност най-тъжното аниме, което съм гледал, е това.

Велико аниме. Не от любимите ми, но въпреки това е наистина стойностно. Не знам колко трудно за асимилиране може да бъде, но се съмнявам да не съм хванала някоя идея в него. А и да не съм, знам, че естетиката компенсира; тя и чувствата, които анимето остави след себе си. Тежко е, да.. изключително тъжно, с месеци ме измъчваше и преследваше, но точно това го прави така ценно. Малко анимета успяват дотолкова да ме докоснат.

Изгледах го на скоро, мисля че KnX ми го препоръча, и останах наистина очарована!
По принцип мразя толкова тежки анимета, защото не ми се отразяват добре, и ги преживявам мн тежко,
но в случая просто всеки един от 13-те епизода абсолютно си заслужаваше, макар и да не бих
имала сили да го гледам отново!

12 епизод е много тъжен...и филма също не е много весел, но като изключим това анимето е върховно.Много ми хареса.
И както каза trancer4o има много яка графика

Ааааве... гледах го с идеята, че е селско аниме... и до към 5ти епизод беше... Но нататъка наистина стана много тежко. До 11 съвсем се обърках и го зарязах. По-късно изгледах и 12ти и нещата ми се поизбистриха, но все пак - тъжно аниме, колкото спокойно, толкова и тъжно...

ПП: Графиката, ако не е, то страшно много прилича на yukirin....Тоест е страхотна.

мен мноо ми харесва как се припокрива историята. мноо убаво...
малко с гарвана не го схванах де??(горе-долу да, ама целото НЕ)
а и това накрая, сцената имам предвид е е*аси .......................
а анимацията е супер. много е убаво
тежко е да се гледа ама се пак е интересно и някакси си ме засегна и ме направи по-човечен.

ПП: ще го включа в колендия маратон на изгледаните анимета от мен

Мен си ме радва мн

Ами какво да кажа, освен че на мен това е едно от любимите ми анимета. Перфектна графика, перфектна музика, перфектна история. Все пак AIR е превено по игра на Visualart's\Key, а всяка игра която са направили те до сега е станала Best Selling. Щеше да е хубаво да направят аниме по всяка от игрите им но за съжаление до сега са напревени само по две от тях. За това че ако AIR ви е харесало може да пробвате да изгледате Kanon - това е второто аниме правено по игра на Visualart's\Key. То е с около 3 години по старо от AIR, затова графиката му няма да ви впечатли като тази на AIR(но така или иначе пак си е хубава, поне според мен), но всичко останало си е на ниво. Може би е и малко по-леко от AIR и действието му се развива през зимата за разлика AIR, където е през лятото.

наистина едно великолепно аниме, свърших го преди два или три дена ... и доста ме впечатли... анимацията си беше на ниво, има много запомнящи се моменти, от време на време героите имаха повече очи отколкото лица, но това се превъзмогва.... Историята много ми допадна, но така и не разбрах защо Мизузу някрая умря... бях останала с впечатлението че Юкито беше успял да я излекува.... накрая се разплаках така или иначе.... май ще трябва пак да го гледам за да го осмисля по-добре, защото както каза Ранд ал-Тор наистина е доста трудно за разбиране.... Иначе всичко си му е на 6
Музиката и опънинга са страхотни

Току-що го изгледах. Визуално е страхотно, наистина, нещо повече - и звуковите ефекти и музиката са много добри. Пипнато е с любов, личи си. Историята - не ми хареса, че е малко развлачена. Ясно, че формата е такава (това аниме е пълната противоположност на екшъна), но на моменти ми беше скучно. За идеите и внушението - според мен този филм трябва да се възприеме като една добра картина. Важното е цялостното чувство, което ти навява, и начина, по който успява да те докосне. Да те накара да почувстваш нещо и когато го излгедаш, да станеш един малко по-добър човек.

БЕЛЕЖКА: ПО-НАТАТЪК В МНЕНИЕТО ИМА ИНФОРМАЦИЯ И ОБЯСНЕНИЯ, КОИТО ПОЧТИ ОБЕЗМИСЛЯТ ГЛЕДАНЕТО НА СЕРИАЛА!!! АКО НЕ СТЕ ГО ГЛЕДАЛИ ПО-ДОБРЕ НЕ ЧЕТЕТЕ !!!

За края - някой беше написал, че останал изненадан, че Мисузу умря - беше очевидно, че така ще стане. И между другото не знам защо всички реват колко бил покъртителен. Тъжен е, да, но тъжните моменти са балансирани от щастливи и именно този баланс е едно от основните послания на филма. Защо всички го възприемат едностранчиво ???



хмм.. силни думи.. ти си моята спасителка тогава... ще ми помогнеш ли за някои неща, които не разбрах:

Девети епизод е ключов за разбирането на целия сериал. В него се разкрива съдбата на Канна и разбираме, че тя е "крилатото същество" (winged being), което Мисузу сънуваше и което майката на Юкито му е завещала да търси.
Следователно Юкито е далечен потомък на самурая Ruyuya (нз как се чете на бг), който завеща на бъдещите си деца мисията да помогнат на прокълната Канна и да облекчат самотата й.
А какво се случи с Канна ? Тя не само че пое проклятието от майка си, а пое и ново проклятие от монасите, в резулат на което беше затворена на небето, сама с безкрайно тъжните си сънища. Векове наред - самота и болка. Неприятно. Сега цитирам дословно текста, в който се обяснява, че един ден проклятието ще свърши, а Канна ще се прероди в нова форма (новата форма е Мисузу):

Episode 9, 17 minutes and 56 seconds:

The curse that has taken Kanna captive will break someday.
When that happens, Kanna sama's spirit will return to Earth and will probably repeat the cycle of life.
However, transferring the spirit of a winged being to a human is like transferring the water of the ocean to a small container.
Before it finishes pouring in, the container will break.
Kanna sama's spirit, without time to heal, will return to the cycle of life.

Този монолог носи изключително много информация. Разбираме какво има предвид Мисузу, когато говори за нейното "друго аз" - Мисузу е преродената Кана, която се е завърнала, за да повтори цикъла на живота. заради това са и тъжните сънища, които Мисузу сънува. НО:
Беше казано, че ДУХЪТ НА КАННА ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ, КОГАТО ПРОКЛЯТИЕТО ПРЕМИНЕ. ЗАЩО ТОГАВА МИСУЗУ Е ОБРЕЧЕНА ДА БЪДЕ ВИНАГИ САМА И НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРИЯТЕЛИ С НИКОЙ? Това си е все същото проклятие за вечна самота. Обяснение може да намерим в думите "Kanna's spirit, without time to heal" - може би духът на Канна има нужда от време, за да се излекува напълно. Но това обяснение не ми се струва напълно издържано, все пак проклятието трябваше да е отминало, а пристъпите на Мисузу приличат на стоящо си проклятие, а не на възстановяване от него. Обяснението, че човешкото тяло не може да понесе духът на Канна, не е задоволително. Това е първо.

Второ: как точно разбираш думите "without time to heal, will return to the cycle of life". Това е свързано със смъртта на Мисузу - човешкото й тяло не можа да понесе духa на крилатото същество, както беше предсказано, и тя умря. НО КАКВО ТОЧНО ЗНАЧИ "will return to the cycle of life"? Възможно тълкуване е, че тя ще се прероди, за да се повтори отново същия обречен кръговрат: духът на Канна свързан с друго момиче, момичето отново умира и така безкрай. Това тълкуване е доста тъжно.
Друг вариант: когато Мисузу умира, духът на Канна най-после е на свобода. Проклятието е свършило и тя може да намери покой. Това е по-happy end варианта.

Трето: историята с гарвана не ми стана много ясна. Защо трябваше Юкито да става на гарван ?! Той си пожела винаги да е с Мисузу, добре. Заради това ли е станал на птица? С какво ще му помогне това? Когато Мисузу умря, гарванът-Юкито излетя, за да продължи търсенето си. Защо? Не трябваше ли да е винаги с нея ?

Ти какво мислиш ? Първото е сравнително маловажно, но вторият и третият въпрос са свързани с основни моменти от сюжета и цялостната идея на филма.

Бля, пак почвам да разсъждавам без стабилна основа върху която да градя; разбирайте - мързи ме да гледам пак епизодите...

Юкито използва куклата, в която бяха желанията на всички негови предшественици да спасят Кана, за да преживее всичко отново.
Преживява всичко отново като гарван и в момента в която ушкем трябва да умира й дава още време - вероятно за да получи така необходимите й щастливи спомени и да ги предаде на Кана. След като Мисузу умира се предполага, че проклятието е премахнато от Кана(това на монасите). Може би времето да се heal-не са били именно тези 1000 лета и тези щастливи спомени от Мисузу.

Мисля че децата в края потвърждават това - проклятието е премахнато, и това следва да са Рюя и Кана преродени... или Юкито и Мисузу преродени

Ениуеи - те казват: "To them, cruel days, and to us, a beggining."

Това съутветства с думите на Юкито в 12ти епизод, 19:10 - "Before I knew it, I was looking at the sky, which had always been filled with a sad colour, the endless blue that continues forever, the girl who returned to that infinity, the girl who is still all alone. So I will go on a voyage to continue searching for her. And someday, I will bring her back to welcome a new beginning!".

Така че да - клоня към тезата че Юкито/Сора е намерил Кана и (по някакъв начин) е разбил проклятията и я е върнал, под формата на децата на плажа.
Бля, мешаница. И все пак много би ми било интересно да прочета новелата първо преди да правя каквото и да е заключение; материалът представен в анимето изглежда ужасно сбит и някак си недодялан, все едно липсва нещо.


read the post again... makes almost no sense, if at all. Damned insomnia.
Все тая, точно в момента не мога да се задълбочавам повече по темата. Браво за разсъжденията, Bars

Безсъние или не, постът си прави много sense ако го прочетеш внимателно... то и моят от по-горе ако не го четеш задълбочено никъв смисъл няма да усетиш.

Обяснението за гарвана звучи доста логично, сега като се замисля онаи епизод не го гледах внимателно и явно не съм вникнал особено. Иначе и аз клооня към тезата, че проклятието е разбито... Онези две дечица дето се хванаха за ръце явно са основен момент от сюжета и посланието, все пак те са даже в емблемата на филма. И въобще цялостния дух и много дребни детайлчета ме насочват към този вариант. Само че ако е така, филмът си има направо happy end, не мога да разбера всички какво циврят колко било тъжно и депресиращо Единственото тъжно нещо е, че Мисузу се раздели с майка си, но това се балансира от прекъснатото проклятие, щастливите им последни дни заедно, любовта и т.н
. Според мен ОСНОВНАТА ИДЕЯ на филма е именно тази - за вечния баланс и преливане между тъгата и щастието и силата на човешкия дух - способността да намерим щастието даже и в най-тежките условия. Болката е само изпитание, което трябва да бъде преодоляно, за да дойде новото начало. Трудното е да намериш в себе си силата да я преодолееш. Целият филм е една много красива метафора... тъжно - my ass !


btw.. това "еля" откъде идва напомня ми малко на "гао"

Страхотно аниме!
Изгледах го съвсем наскоро (доста си поплаках на края ops: ) и веднага се нареди в класацията на любимите ми! Жалко само, че е доста късичко, можеше да го направят с малко повече серии, но и така си е хубаво!