[Sando] versus [Usopp]

Предизвикващ:
Faye

Герой - Сандо. Манга - Shin Angyo Onshi.
Загуби = 0.
Победи = 0.
Отказвнания като предизвикан = 0.
Отказвания като предизвикващ = 0.
Възможни Условия = 5.

Предизвикан:
Logrus

Герой - Усопп. Манга - One Piece.
Загуби = 0.
Победи = 0.
Отказвнания като предизвикан = 0.
Отказвания като предизвикващ = 0.
Възможни Условия = 4.


Условия: Usopp е пристигнал три дена по-рано на арената.
Забележки от Журито: НЯМА
Арена: нормална - небе, земя, камъни
Двубоят ще се води по следните правила, до второ нареждане.
Максимален брой ходове: 40
Максимален брой действия на ход (пост): 2
Начало на битката: 19. 11. 2007 г.
Край на битката: -

/възможни са компромиси при интересен двубой, както и бонуси, както и санкции.
/възможни са промени на правилата по време на двубоя.
/първият пост е само представителен, в който да опишете най-сбито героят си и възможностите му.
/Първият ход прави предизвикващият!
/В тази тема могат само членове на журито и участниците в двубоя. Ако имате забележки или изказвания - правете го в общите теми на DBT.

Нека по-силният победи!

FIGHT

ЧунХиан пристъпи в арената. Наметката, която носеше, покриваше тялото, като оставяше единствено лицето и открито за публиката и противника и. Оглеждайки наоколо съзря в центъра на арената фигура на мъж. Бе седнал, скръстил ръце и крака и мърмореше ядосано нещо под носа си(доста дълък нос при това ><). ЧунХиан се стъписа и лицето и моментално грейна в червено. Това беше Усоп, най-смелият от смелите, най-бързият от бързите, признат пръв красавец, известен с неуязвимостта си, или поне това бе чула за него! Имаше възможност да се бие с някой толкова по-силен от нея и тя беше закъсняла!>< Нищо чудно, че сега беше ядосан...Трябва да отида да му се извиня, преди битката да започне!
Приближавайки се към него, монотонното мърморене секна, щом той я видя. ЧунХиан моментално почна да се извинява, но прекалено притеснена, за да говори, единствено се кланяше и правеше жестове в знак на извинение.
Усоп от своя страна махна с ръка, че всичко е наред и да престане да се извинява(на кой няма да му стане неудобно, когато някой панически се извинява пред него, а той самият не знае защо!?). Прочиствайки гърлото си, почна: „Аз съм Усоп, най-могъщият и велик войн, живял някога. Известен съм от превземането на Троя, победата над Крокодаел в Алабаста, тази над Енел на небесния остров ....”
На свой ред, едва отваряйки уста и веднага замлъкна „ЧунХиан!”(Определено паметно представяне ХD)
„Ммм..? На какъв език е това?Имаш ли прякор, че така е трудно за помнене? Ако нямаш, Великият Усоп-сама ще ти измисли! Да видим какво ще кажеш за....”
„Сандо!” – спирайки божествената му муза ЧунХиан изтърси не толкоз прякор, а титлата, която имаше при предишния си господар. Чак сега тя си спомни, че не беше тук за да си приказва. Този нейн нрав извън битка и беше доста голям проблем!
Беше предизвикала най-силния - за да напредне, винаги трябваше да открива превъзхождащите я и да ги елиминира един по един. Трябваше да побеждава, да става по-силна, за да може да опази поне сегашния си господар. Тази битка беше само една от многото, през които щеше да премине, преди да намери мир със себе си за миналите си грешки и тези, които сега правеше!
Тя обърна гръб на Усоп и след като се отдалечи в единия край на арената, се обърна и с разко движение извади изпод пелерината си доста масивно острие. При вида му Усоп направи някакво странно изражение. Готова вече за бой, изчакваше сигнала за начало на битката. След като и двамата учасници бяла готови, член на журито, тип на име Моридин, почесвайки се лениво по носа, удари гонга за начало на битката.

Сайан, което беше донесъл на Усопп за турнира - къде и кога ще се състои, отпраши в неизвестна посока. Почесе се по брадичката. Със сигурност трябваше да измисли нещо, не можеше да остави нещата просто да се случват. Имаше три дена до началото и не смяташе да ги проиграва. Един от домакините, Моридин, той щеше да го заведе до арената преди уреченото време. Все пак имаше право на 5 джокера и щеше да използва единия от тях.


5 дена по-късно, останал вече без храна и вода , Усопп се тръшна на земята и мърмореше недоволен. Толкова труд положи и ако противника му не се появи ... Какво? Взима Луфи и Зори и се махат от тук. Що за нахалство да се отнасят така с него , ама ха!.
Е, ето я и нея най-накрая. Нея Но това, което влезе на арената , бе едно хубаво младо момиче, плътно обгърната с пелерина. Приличаше малко на Кая-чан, дали нямаше да може да я метне с някоя добре премерена лъжа - по лицето на Усопп се разля хитрата му усмивка.
Мне , нямаше да стане, определено беше притеснителна, ама тя наистина ли смяташе да се бие?!? Прекъсна го посредата на речта му и отпраши към другия край на арената. Усопп продължи, повишавайки тон, че да може да го чува, но загуби дар слово отведнъж. Вятърът развя пелерината й, за да разкрие зловеща на вид, сигурно и на дело, ръка. Усмивката се сгърчи на лицето му. Пак се беше набутал в битка между чудовища, както всеки път и щеше да страда заради голямата си уста (и нос между другото).
По трибуните го гледаха неговите накама, трябваше да им покаже , щеше да им докаже този път, че той е достоен да бъде техен накама, че той не отстъпва на тяхната брутална сила и че може да им бъде равен не само на приказки, а и на дела.

<облечен в обичайните за него дрехи, с малката прашка на колана, специалните му очила за далечно виждане, застанал до дребна скала*, с нещо като изсъхнало дърво стърчащо до нея, Усопп беше готов за началото на двубоя>





*отбелязвам я защото може да има, а може и да няма значение за по нататъчното развитие на историята - може защото още и аз не съм сигурен

п.п. на дървото се вееше флага на капитан Усопппп

Времето на истината настъпи! Без да се губи и секунда, тялото и застана в позиция – острието в едната ръка извадено изпод наметката и от леко приведена позиция започна спринт в посока на Усоп. Бързината, с която се движеше беше достатъчна за няколко секунди да го достигне. Отстрани изглеждаше, все едно не стъпваше по земята, а летеше. Очите и, съсредоточени и ясни следваха и най-малките движения на противника и, наподобявайки как котка ловува за обяда си.
Истина е, че не усещаше заплаха от Усоп, но не можеше да е повече от трик за да си свали гарда.

Действие – нападение на Усоп

-Ъъъъ знаеш ли, току що се сетих, че страдам от рядката болест не-мога-да-се-бия-с-момичета и ъъъ
Но Сандо вече беше във въздуха и с един замах на меча се канеше да го разполови. Острието на нейния меч изсвистия към стомаха му и се застопори. Момичето го изгледа очудено. Обичайната реакция на нейната атака не беше противника й да отскача назад, да се завърта на пети , да се държи за сърцето и да може да говори. Усещането на контакт на меча й с тялото на Усопп-сама, беше нещо, което никога до сега не беше изпитвала. Той протегна обляните си с кръв(всъщност кетчуп) ръце към нея и каза:
-Вие... вие ме убихте - Усопп падна на колене и вдига глава, срещайки объркания поглед на Сандо - и с това развалихте страховитото проклятие, което беше наложено над мен преди 100 000 години от една ревнива богиня. Сега мога да умра в мир и да отида при моята истинска любов, най-скъпа на сърцето. Сбогом и ви благодаря за това, което никой преди вас не успя да постигне, да срази великия капитан Усопп ! <Усопп театрално се хваща за главата с една ръка, подпира се с друга на земята и се свлича бавно по лице> !

<подритва един два пъти и застива неподвижно>

-действие първо <пасивна защита със закачения под колана му Impact Dial>
-второ <объркване на противника с лъжи>

Щом достигна до Усоп, моментално замахна с цел да го разполови. Това бе добър начин да види на какво е способен!
Острието след краткия си път към тялото на Усоп, удари нещо твърдо. Предмета беше метален или поне от нещо също толкова устойчиво, тъй като при удара се беше чул лек звън. Усоп противно на някои физически закони излетя назад(вместо да бъде разполовен, барабар с металния предмет), а най-объркващото явление: Очевидно тя не бе успяла дори да го докосне, но след кратко „Бла-бла” за там нещо проклятия(бе твърде заета да усмисля станалото, че да слуша), се бе строполил на земята целия облят в кръв!
Ръката, държаща острието, падна, а през погледа й премина лека сянка. Със сигурност той не беше мъртъв! Вероятно я подценяваше и не я взимаше насериозно. Някой, който можеше да си позволи да се самонарани, вероятно бе или безсмъртен, или нещо достатъчно близко до това. Или... НЕ! Разтърси глава...
Надигайки острието в посока на Усоп, гласа и прозвуча ясен и силен: „Изправи се и се бий за честта на името си!”

Първо действие: Стъписване от представлението на Усоп
Второ действие: Предизвикване.

Усопп си пое дъх. Беше чул гласа на Луфи и останалите. Те бяха там, сред публиката и викаха за него (всъщност Санджи викаше за нея, но това са подробности). Чудеше се дали все още няма шанс да се махне, да избяга ...ъъъ от дебелата книга на турнира. Е стигна толкова далече, може би щеше да запали петите иначе , но започне ли боя ... беше се променил ... нямаше как. След толкова много битки със свойте приятели срещу какви ли не чудовища и зловещи сили, вече започваше да усеща закалката . Не случайно гигантите го бяха нарекли брат.
Усопп се обърна рязко по гръб и изстреля с прашката си няколко снаряда с лютивия сос. След това хукна да бяга, но за да спечели малко разстояние между двама. Близоста с нея го задушаваше, особенно с тая ръка



1 действие - <срелба с прашката - лютивите снаряди - по принцип към очите се цели, но са няколкото, с цел по-трудно да ги избегне, въпреки че с нейната скорост и той би се изненадал, ако я уцели... за сега >
2 действие - <бегом марш, колкото се може по-далеч от нея>

Както и да го мислеше това беше, което се случи не беше постъпка на някой, който може да се нарече смел или силен. Но тъй като познаваше и други подобни индивиди, не му мисли много. Снарядите, които летяха към нея бяха лесни за избягване, но един от тях се пръсна съвсем близо до нея. Очите и се насълзиха и не можеше да ги отвори нормално

(От някъде се чу пискливо: „Усоп как смееш!”)

Този тип беше, като Мунцу. Нямаше да стане сериозен, до момента, в който живота му не беше в истинска опасност. Изчака, ефекта на бомбичките напълно отмине и се подготви за анихилация на обекта.



Първо действие: Избягваяне на снарядите
Второ действие: Изчакване

Усопп спря за момент и се огледа. Прецени на какво разстояние беше момичето. Далеч от него, можеше да си поеме дъх. Влизайки на арената го беше хванала в кофти момент и съвсем беше забравил, че торбата с амунициите не му е на кръста. Много неприятна грешка. Не помнеше някога да я е допускал. Прегледа съдържанието на джобовете си - няколко яйца, три по три от бомбичките и един огнен заряд. От небесните черупки - само тази за поемането на удари и по-важната, тази с която заслепи Луфи навремето, флаш черупката.



<Откри стрелба по нея със всичко, с което разполагаше>
<Отстъпване още по-назад, към края на арената - точно определен, не случаен>




п.п. наричам ги черупки, защото предпочитам да не използвам много английски термини - това са от Скайпия арката dials

Запратените по нея заряди, бяха лесно отбягнати. Но последния, изглежда нарочно нагласен да попадне така, че да не може да го избегне, беше спрян от наметката й. Платът моментално пламна, снаряда беше някаква лесно запалима консистенция, и Сандо се наложи да остави единствената си дреха(ако не броим малкото коланчета отдолу ХD).
Тя се насочи към Усоп за втори път, като не възнамеряваше отново да го остави да изиграе евтини си трикове. Очите й все още не бяха напълно изсъхнали, но не искаше да се бави в подробности.

Първо - отбягване
второ - отново в атака

Евтини трикове, евтини трикове, сигурно си мислеше тя, но имаше един евтин и цветен трик за нея (лол добре изглежда без наметката си, добре че не е като Санджи) и сега щеше да се наложи да прибегне до него. Жалко, че толкова рано го използваше, но да се бие срещу нея с голи ръце е безмислено. Стигна до стената, с надеждата да е на правилното място и започна да рие земята наоколо. Трябваше да открие един от входовете към прокопаните от него подземни тунели. Сигурен беше, че е тук, само дето гребеше пръст като луд и нищо не намираше. Беше го покрил с клечки и тънък слой пръст за да не си личи и сега разбираше колкото ненужно е било това. Струйки пот се стичаха по лицето му, времето минаваше и сериозно загазваше. Обърна поглед, Сандо връхлиташе със сериозни намерения изписани върху иначе така милото изглеждащо й лице


1 действие < без успешно търсене на вход към подземната мрежа от тунели>
2 действие <реагира на нейното приближаване, очакващ да бъде атакуван>

Няколко метра от целта! На мястото, където Усоп до преди секунда се потеше, няма нищо! Къде се дяна!? Сандо отскочи няколко метра назад в подготовка за евентуални атаки, но нищо не последва. Толкова бързо да изчезне.. дори със зрението й в момента би следвало да го види движението му!
Затвори очи и се съсредоточи върху околността си. Сега, когато тя дори не знаеше позицията му и не можеше да разчита да проследява деиствията му, Усоп бе в позиция да открие внезапна атака. До момента бе използвал главно далекобойни атаки и странната защита при удара й в началото. Ако някога ще използва някакви специялни умения сега беше времето! Сега, когато тя нямаше привидна възможност да избяга!

Първо – Стъпки назад
Второ – Съсредоточава се върху околността си

Усопп се надъни в собствената си дупка. Една случайна крачка го беше пратила на дъното на тунела, протривайки ударените си задни части. С онази ръка тя нямаше да може да го последва тук долу, само че не знаеше на какво е способна. Aко е като онзи с големия меч, който се би със Зоро, туко виж наводнила тунелите и щеше да се удави като едното нищо.
Но все пак за момента беше в относителна безопасност и беше време да помисли за нападени. Първо за целта му трябваше торбата с амунициите и второ , трябваше да освободи всички отвори. Импакт черупката беше заредена и щеше да стигне. Извади една свещ от джоба си и огледа символите нарисувани на тунелите пред него. Според тях трябваше да тръгне по левия тунел, белязан с кръстосани ключ и патерица. Един от тунелите в дясно го извеждаше по най-бързия начин до средата на арената. Поколеба се. Хукна по левия. Първо щеше да създаде още малко хаос , после щеше да се въоръжава.
Повъртя се малко , но намери устройството. То се задействаше както от повърхността, така и от долу. Придвидливо . Легна по корем и допря черупката (Impact Dial) до един малък отвор и я активира. Отката на силата го сгърчи от болка, над него машинарията се рушеше и го засипваше с дървени чаркове. Но това беше без значение - към нея бяха закачени въженца, които стигаха до всеки един вход. Силата на черупката ги изпъваше в миг и те задействаха малките катапулти, на другите им краища. Те от своя страна разбиваха покриващия слой на дупките. На повърхността се разлетяха прах, камъни и пръчки. А земята на арената заприлича на прегоряло френско сирене.
Усопп се измъкна из-под зарилите го боклуци. Отупа дрехите си и каза:
-Добрееееее - огледа се - не се срути цялата галерия. Страхотнооооо! Ред е да си прибера торбата и да приключвам с този дуел.

1 действие <ориентиране в тунелите>
2 действие <задействане на механизъма>





*бележка - при условие, че дупките на тунелите са покрити така, че да се налага специален механизъм за разбиването им, те издържат спокойно тежестта на всички участници в дуела, а тези покрай стените на арената, с цел да се осигури по-лесен достъп до тях са , както се видя , съвсем лекички. По дефолт механизма трябваше да се активира от горе и да влиза в тунела , а не да прибягва до резервния вариант. Но все пак имаше резервен вариант от самото начало

Земята се разтресе! На метър от тялото й, повърхността буквално избухна. Отскачайки, тя нулира какъвто и да било демидж. Но преди да се преземи, настрана от първата експлозия, земята се изду и изригна отново. Променяйки центъра на тежестта си , тялото й избегна по-големи наранявания. При приземяването си, беше нащрек за нови дупки, но вече обстановката затихваше и на арената беше останал само праха и парчета земя в всички посоки. Тунела, намиращ се до нея, беше изкуствено направен. Остатъци от конструкции и белези от инструменти го доказваха. Усоп доста трябва да се е измъчил да копае в титаниевата почва!
Сега противника й бе там долу сред тунелите. Трябваше да го изкара и победи преди да има възможност да се върне в уютното си местенце, извън обсега на атаките й. Но как...? Или.. имаше начин! Но ако го използваше, за Усоп тунелите биха станали новия му вечен дом. Разтърси глава. Някой заслужаващ титлата най-силен би се измъкнал без проблем от подобна атака. Избистри съзнанието си. Лицето й придоби сериозно изражение. В един единствен момент скочи на огромна височина и с острието си замахна към земята. Към точката, където атаката попада почват да се образуват циклични кръгове от енергия, които наподобяват кръговете на водна повърхност. В следващия момент земята избухва, като вероятно заради срутващите се отдолу тунели се напука и почна да свлича.

Първо действие –избягване на ефекта на „черупката”
Второ – Използване на хапки

Сред публиката на арената Зоро беше стиснал мечовете си , а Луфи юмруци. След това , което видя току що започнаха да се притесняват за своя накама. Много да се притесняват. Той беше под земята, когато неговия опонен удари. Спогледаха се - правилата на арената забраняваха намеса, освен ако не е като част от условие. От друга страна до сега никой не беше умрял по време на битките. Спряха се. За сега няма да се намесват - Зоро извади любимата си легендарна сабя Уадо и я вдигна във въздуха, със мрачна усмивка изписана на лицето му. До него Луфи събра шепи и се провикна:
-УСОООПП! СЕГА НЕ Е МОМЕНТА ДА СЕ КРИЕШ, ИЗЛЕЗ И СЕ БИЙ! ДА НЕ БИ ДА ТЕ Е СТРАХ ОТ НЕЯ?



"Какво по дяволите се случи току що?!?!" В един прекрасен момент всичко вървеше по плана му, в следващия - БУУУМ , довиждане Усопп, довиждане тунели.
Още съвсеем мъничко му трябваше. Пръстите на лявата му ръка се показаха на повърхността. Избута някакви камъни и успя да освободи и дясната си ръка. С общи усилия двете изрината тялото му от под земята.
-Невероятно - възкликна Усопп оглеждайки се - и всичко това се случи за миг ?!?
Не можеше да повярва на очите си. Навсякъде земята беше нагъната и разпокъсана. Що за брутална сила разполагаше това момиче, че да направи такова нещо. Поизтупа прахта от себе си и се огледа. Добре, беше излязал на правилното място, торбата с амунициите му беше зад оня камък. Тръгна към нея. Спря. Стисна юмруци.
-ЕЙ ЛУФИ - изкрещя към публиката - да не мислиш, че ми е лесно. Аз може да нямам твоята дяволска сила, но не смятам да се предавам. Аз ще стана смел морски войн , като баща си. Мога да се бия, мога да я победя!
("Ей Нами-обърна се Луфи към нея - не ти ли се струва, че носа на Усопп е станал още по-дълъг? )

Усопп най-накрая препаса проклетата торба и се обърна да посрещне лице в лице, своята .... гибел *преглът* ... надявам се, че не


1 действие <изкопаване от земята>
2 действие <най-накрая се въоръжава>



p.s.
- ЧунХиан-чуаааан


-Някой да удари този глупак, вместо мен, или ще му отрежа главата!