Дата и час: Съб Окт 31, 2020 10:23 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




 Страница 1 от 2 [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: MyFic:Драсканиците на "Бат Ивчо" By 1ka7a (Аzmuda
МнениеПубликувано на: Вто Юли 31, 2007 4:44 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
И така понеже имаше малко интерес реших да пусна и по дългата си заигравка :o Знам, че е дългичко ама ко да са прай :roll:
Надявам се да ви хареса повече от "Падналите Ангели"!
Този път си поиграх и добавих липсващите тиренца които незнайно защо пак се позагубиха някъде по пътя =)) .
Мании Изображение отне ми бая време Изображение
Дано ви хареса. Изображение приемам критики Изображение




Заглавие не съм Измислил
(Пиша го от януари 2003год. :o :lol: :lol: :lol: )


На земята настъпили смутни времена, в които човешкия живот не струвал нищо и всеки бил сам срещу всички. Настъпил пълен апокалипсис. Земните недра се отворили и в нашия свят нахлули чудовищните орди на злото. Злото се разпространило и щяло да разруши нашия свят, ако не се били събрали войските на няколко царства ,които с помощта на наемници, събрали голяма войска. С помощта на наемниците, без които нямали голям шанс, хората разбили армията на демоните от Сардон. Тези наемници били силен коз. Това за съжаление още повече разярило демоните, които замисляли второ нападение , този път изцяло насочено срещу наемниците. Истинската причина за нападението обаче била, че сред тези наемници били и племето Борано, които представлявали истинска заплаха.Според древна легенда лидера на демоните щял да бъде спрян и погубен от от членовете на това племе. Това сериозно го плашело и той решил да ги унищожи докато още не са станали сериозна заплаха. Така и станало след десет години демоните от Сардон нападнали наемниците в собствения им град, докато спели. Демоните убивали наред. - млади, стари, жени и деца. Демоните унищожили целия град,но все пак оцелели няколко изключително силни и необикновени деца, които решили, че е крайно време демоните да бъдат спрени и то на всяка цена. Това вече било лично и играта щяла да загрубее, защото тази опустошителна атака била най-голямата грешка , която лидера на демоните някога е правил.- и същевременно последната, защото така той създал тези, които по късно нарекли „Драконовите Ездачи“. За късмет съпротивата на Борано била силна и армията на демоните била прекалено слаба и малобройна за да нападнат и другите царства.
Сега девет години по-късно демоните се готвят отново да нападнат, а между оцелелите царства цари вражда и са безсилни. Варварските племена от Булвор и Андор били принудени да се обединят за да оцелеят след първото нападение на демоните и обкражилите ги жадни за власт съседни царства. Разбрали за нападението на демоните те решили да го спрат с общи усилия. Новината за намеренията им бързо се разнесла и към техния съюз се присъединил още един силен съюзник – мъдрите елфи . Те решили да създадат отряд от елитни бойци , които да се опълчат срещу демоните . Междувременно хората от кралство „Ратенна“ решили , че и сами могат да се справят с надвисналата над кралството им опасност.
И така нашата дружинка унищожители на демони било решено да се срещне в крепостта „Галдон Тхор“ . От стените на крепостта не било останало почти нищо , но гардът все още съществувал и имал население . За съжаление населението се състояло предимно от убийци , крадци и други отрепки . През това време организатора на съпротивата , магът Тендран се опитвал да обеди хората от Ратенна да се присъединят към съпротивата , но уви напразно . Владетелят на Ратенна бил много твърдоглав , глупав и горд. Той дори заявил , че ако някой от съпротивата припари до крепостта му ще бъде убит и това е окончателната му воля. Въпреки това на тръгване Тендран намерил двама желаещи да помогнат . Това били рицарите Тендик и Теодорих.
Нашите герои започнали да пристигат в таверната на Галдон Тхор.
Това са:
*Берек – Варварския лорд на войната . Пряк родственик на варварите от великия варварски род Аверон . - пазителите на варварските земи . Трима от братята му са загинали докато са отбранявали варварските земи от демоните . Те са умрели опитвайки се да унищожат демоните , той е твърдо решен да довърши започнатото от тях.
Служи си отлично със всякакви оръжия за близък бой , но предпочита брадви и мечове.
Облечен в мечи кожи с по един човешки череп на мощните си рамене и целия татуиран от глава до пети , тази висока повече от два метра грамада без проблем всява ужас у всекиго. Заедно с двата си меча и брадвата си той минава през всичко и всеки.
*Клингон – Мрачният ловец на демони. Той е по-точен от всеки друг стрелец. Неговият лък специално изработен от ковачите на елфите. - сръчните кентаври. Единствен по рода си ,този лък е по лек и от перце, а тетивата му е от влакно изтакано от козината на еднорог. Дрехите и ботушите му са от драконова кожа , която е почти непробиваема.
Той е един от малкото останали така наречени „мрачни“ елфи , които по принцип живеят сами в отшелничество. Той се е родил извън селото си, а майка му умира при раждането. Намерен и от гледан от монаси, той израства в манастир. Там той показва необикновени възможности, след което е забелязан от по-високопоставени църковни служители и му предлагат да стане паладин. Той приема и след няколко години е един от най-добрите унищожители на демони, вещици и върколаци, но след като от ордена му разбират, че баща му е бил демон се опитват да го унищожат. Предаден от хората, с които до скоро се е бил рамо до рамо той избива до крак десетината паладина, които са изпратени да го ликвидират. Този обрат пробужда демона в него и той изпада в неконтролируема ярост и започва да скита сам унищожавайки всеки който го предизвика. След известно време бива пленен от племето Борано, които са чули какво се е случило. И така той се присъединява към племето с което често е воювал преди това заради свадата им с паладинския орден от който той е бил . Решен да се позабавлява и да избави света от злото , той идва.
*Теодорих . Мечтал още от малък да стане герой , той е човек на честта . Би направил направил всичко за родината си.
*Тендрик . Син на богат херцог. Той се интересува само и единствено от пари и власт . Той решава да се изправи срещу силите на злото знаейки , че ако успее ще бъде щедро възнаграден .
И така нашите герои вече се намират в таверната на Галдон Тхор .
Берек спокойно е седнал навътре в таверната загърнат в черен плащ . В този момент пристигат и Тендран , Теодорих и Тендрик . Тендран събира героите на една маса :
- Това ли сме всички ? - попита Тендрик.
- Не , поканих още няколко човека , за което насявам се Тендран няма да ми се сърди . - отговори Клингон .
- Можем ли да им имаме доверие ?
- Мисля , че да . Все пак са ми сериозна конкуренция .
- В какво ? - Попита Теодорих.
- В убиването на демони , моето любимо знималие . - Отговори доволно с лека насмешка Клингон.
Всички се засмяха.
- Добре тогава вярвам , че можем да им се доверим . - каза подсмихвайки се Тендран .
- Утре заминаваме за Тар Валор , в този град се съхранява „камъкът на сенките“ . Този камък е източникът , от който демоните черпят силата си. Камъкът им бе отнет при първото нашествие . За жалост не знаехме как да го унищожим , но това се промени преди няколко дни , когато разбрахме , че камъкът може да бъде унищожен . За целта трябва да бъде занесен в Клерандал при ковачът Балдор , който ще го унищожи с помощта на своя специален чук .
В този момент от към вратата на таверната се чуха викове за помощ и нахлуха мъже със странни брони и оръжия . Те започнаха да избиват всички наред .
- Познавам тези оръжия и брони , демоните се сръжават със същите.- каза Клингон.
Гражданите на Галдон Тхор грабнаха кой каквото може и започнаха да се отбраняват . Берек веднага грабна брадвата и с боен вик се включи в битката . С един замах на брадвата Берек буквално "разцепи" на две първия си противник . На изпръсканото му с кръв лице се появи усмивка :twisted: .
- Шоуто започва . - каза той и се втурна към следващата си жертва .
Теодорих и Тендрик се включиха в битката и с тяхна помощ тя беше пренесена извън таверната , където Клингон беше в стихията си , стрелите му летяха една след друга сеейки смърт у нападателите . Нападнати бяха всички , но беше повече от ясно , че нападението е главно срещу нашите герои . Една част от селяните се бяха събрали и се опитваха да одържат напорът на нападателите . Вназапно се появи един воин който видимо се различаваше от другите наоколо . Беше облечен в драконови кожи , а вместо шлем на главата си носеше демонски череп . Впечатление правеше и това , че много умело си боравеше с меча и успяваше да удържи атаките на няколко човека едновременно . Нападателите започнаха малко по малко да отстъпват , когато изненадващо редиците им бяха попълнени от демоните с които явно бяха в съюз . Битката се ожесточи , а нападателите започнаха да стават твърде много . За съжаление Теодорих не можа да блокира всички удари и един от тях попадна в гърба му . Той падна на колене и следващия удар отнесе главата му . Селяните и нашите герои започнаха малко по малко да отстъпват под напора на враговете , когато изневиделица като от нищото се появиха подкрепления , които възстановиха баланса в силите . На чело на войската бяха няколко воина , като онзи с черепа на главата .
- Това е то , да върнем тези говеда там от където са дошли . -каза Тендрик и се устреми напред .
- Дано нямат нищо против , че ги връщаме на парчета . - пошегува се Берек и продължи да сее смърт около себе си .
Повечето от демоните побегнаха още щом видяха воините на чело на подкреплението . Нападателите вече бягаха панически , а битката беше спечелена . Нашите герои вече се прибираха в таверната , когато от някъде изскочиха няколко демона . Клингон веднага грабна лъка , но му беше останала само една стрела , а демоните бяха четерима и отвън бяха само той и Тендрик . Без много да му мисли Клингон я изстреля и се втурна към демоните с двата си меча . Стрелата се заби в гърдите на единия демон . През това време Тендрик с няколко бързи движения стигна до другия и замахна към него с меча си . Клингон мина през останалите двама светкавично и единственото , което усетиха преди да се струполят мъртви на земята бе лекият полъх на мечовете му . Веднага след това падна и демонът който бе нападнал Тендрик . Двамата тъкмо се прибираха когато зад тях се чу зловещ смях и още преди да успее да се обърне Тендрик се струполи на земята с копие в гърба. Клингон грабна мечът забит в близкия труп и след като го запрати по демона го заби във врата му поваляйки го мъртъв на земята .
- Мислех , че съм го убил . - каза изненадано Тендрик .
- Не се безпокой за това , той вече е мъртъв .
Другите излязоха от таверната след като чуха шума , но вече беше късно .
- Е май няма да мога да дойда с вас ще трябва сами да се оправяте . - каза Тендрик и издъхна .
На следващата сутрин отрядът , който бе тръгнал след нападателите се завърна . С тях бяха и странните воини .
Сега пред нашите герои изникваха нови въпроси . Кои са тези войни , защо са тук и защо им помогнаха ?
- Забелязах , че се биете доста добре и демоните се страхуват от вас , но кои сте вие и какво правите тук ? Не ми приличате на местни . - попита Берек .
- Те са ловци на демони и други такива гадове . Всъщност точно тях чакахме . - отговори му Клингон .
Единият от странните войни се приближи .
- Клингон копеле такова знаех си , че ще купонясваш без нас .
Клингон се усмихна и весело му отговори , че веселбата тъкмо започва . След това представи приятелите си на останалата част от групата .
Това бяха : Аларик , Сакура и Гарет. - всичките осиротели още като бебета , намерени и отгледани от племето Борано . - най-жестоките и прецизни наемници и убийци .
Почти всичките им връстници в племето са осиротели през първото нашествие на демоните , а второто нашествие заличило почти цялото племе от лицето на земята . От тогава те са се заклели да унищожат демоните , които се опитват да разрушат нашия свят . Те са последните оцелели от племето . Племето Борано били готови да оцелеят при почти всякакви условия . Може да ви се види крайно , но те вземали само най-здравите и силни бебета . Всяко бебе в племето минавало през следното изпитание : бебетата били слагани в люлка , която засилвали към някоя стена . Ако бебето оцелеело то вече било член на племето . От тук нататък започвал кошмара в живота му, защото следвали множество смъртоносни изпитания в които по-голяма част от тях умирали. По този начин племето било изцяло изградено само от най-добрите войни.
- Да чувал съм за това племе . - каза Берек . Мислех , че напълно са изчезнали от лицето на земята след второто нашествие на демоните . Много хора умряха тогава.
- Разбихме ги тогава , ще ги разбием и сега . - каза Гарет
- Два пъти се провалиха , а сега се готвят за трети опит . Така и не си взеха поука . - Продължи Аларик
- Трябва някой да ги върне на мястото им – в ада при другите уроди , които вече избихме . Съгласна съм , че това трябва да сме ние . - Допълни го Сакура
- Добре , добре стига сте се правили на поети , не ви се отдава . - каза смеейки се Клингон .
Къде са Азмудар и Аврора , нямаше ли и те да идват с нас ?
- Да , да просто се запиляха на някъде . Мисля , че си намериха занимавка с рога и грозно лице , ако ме разбираш . Ще дотърчат всеки момент .
- А-а , така значи както винаги първи са надушили жертвата, а вие сте останали на сухо. Само , ако знаеха какво са изпуснали , щяха да се изядат от яд .
И наистина не минаха и пет минути и из зад близките руини се чу :
- Стига ве как можах да се прецакам така зверски – да това беше Азмудар . Метнал през рамо главата на наскоро убит демон и разочарован , че е изпуснал веселбата .
*Азмудар – Дрбен на ръст , хилав човек , блед като смъртта . Той е в състояние да убие с едно докосване всеки един противник . Хитър и безмилостен , той се бори срещу демоните от Сардон . Целта му е една – тяхното унищожение .
Той беше придружен от младо момиче. О-о да това беше тя, това беше Аврора.
*Аврора – Тя перфектно е усвоила смъртоносните бойни изкуства , които Борано владеели . Със своите сини очи , перфектно тяло и ослепителна усмивка , тя е в състояние да завърти главата на всеки мъж . Тя изглежда като най-невинното нещо , което някога сте виждали , но всъщност е безмилостен убиец .
Тя е оскъдно облечена в черни драконови кожи подобни на тези , които носи Клингон . Тя е въоръжена с един дълъг и два по - къси меча .
Азмудар и Аврора са били скрития коз на своят клан. Те са и причината не всички от селото им да бъдат избити. Главно те са успели да удържат напора на демоните и да ги надвият. Те двамата са резултат от нападението на вампир, който е ухапал майка им малко преди те да се родят. В резултат на това те се оказали нов вид, полу-демони, полу-вампири. Но отначало това не била добра новина за племето понеже след като навършили три години станали неконтролируеми поради, което се наложило да бъдат изолирани от външния свят в продължение на няколко години. След като били укротени те станали един от най-силните козове на племето.
Азмудар последва Аврора към таверната, където намери другите и навъсен се присъедини към тях .
- Утре заминаваме за Тар Валор – каза Тендран .
- По – скоро след малко , почти се съмна – изказа се Грарет .
- Е тогава , ако не чакаме някой друг да тръгваме . Няма само вие да се забавлявате – насърчаваше ги сърдито Азмудар .
Героите тръгнаха към неизвестното , готови да посрещнат съдбата си.
Вратите на Тар Валор бяха отворени за тях . Нашите герои пренощуваха в града и на другия ден отряд от войни тръгнаха за Клерендал като ескорт на камъкът . Всъщност те бяха примамка за демоните , а нашите герои тръгнаха по за обиколния по – труден път с истинския камък. Въпреки това нашит герои трябваше да са нащрек защото демоните имаха шпиони на всякъде .
Нашите герои , за тяхно учудване стигнаха безпрепятствено до Клерандал . Те влязоха спокойно в града и се отправиха към Балдор .
- Тук има нещо гнило , всички ми се струват някак странни . Според мен демоните имат пръст в тази работа. - каза Азмудар .
Бъдете нащрек и очаквайте всичко – отвърна Берек .
Колкото по – навътре влизаха нашите герои толкова по – странно ставаше всичко . Улиците ставаха все по – тесни , а хората по – странни . Азмудар и Берек бяха готови всеки омент да се развихрят .
Ето , че героите стигнаха до ковачницата на Балдор .
- Най – обикновенна ковачница , нищо особенно. - учуди се Аларик .
- Дори прекалено обикновена бих казал – добави Клингон .
- Бъдете готови за всичко – напомни им Сакура .
След малко Балдор излезе и ги покни да влязат .
- Надявам се , че носите камъкът – каза Балдор .
- Да разбира се , а аз се надявам , че разбирате колко е важно той да бъде унищожен ! - каза Тендран .
Тендран извади камъкът и го подаде на Балдор . Той го взе и го постави на наковалнята . В този момент нахлуха войни и нападнаха нашите герои .
- Пазете камъкът и чука на Балдор – развика се Тендран и застана между нападателите и Балдор . Мръсни кучета няма да ви позволя да докоснете камъкът !
В този момент Тендран усети остра болка в гърба си . Когато се обърна видя лукавата усмивка на Балдор и разбра , че е предаден . Целият този поход е бил напразен – бил е обречен от самото си начало , не е бил нищо повече от една самоубийствена мисия .
Балдор грабна чука и строши камъкът .
- Какво по дяволите ... - изпадна в недоумение Тендран .
- Глупак , наистина ли си мислеше , че така ще се отървете от демоните . Дори точно обратното , току що освободих невиждана сила , сила която ще унищожи този ваш нелеп съюз – отговори Балдор .
В този момент Балдор беше пронизан от една от стелите на Клингон.
- Въпреки всичко аз успях – каза Балдор смеейки се преди да издъхне .
Нападателите ставаха все повече , а битката все по – ужесточена . Нашите герои се сражаваха много – добре , но нападателите ставаха все повече и те бяха принудени да отстъпят .
- Не , че ми се тръгва , но май се налага – каза недоволно Азмудар .
Мисля , че си прав – отвърна Берек .
Нашите герои се опитваха да се измъкнат от тази жестока засада , но бяха обградени от всякъде , което правеше нещата много по–трудни.
- Обградени сме от всякъде – каза Аларик .
Те бавно си проправиха път до една от градските стени .
- Е , сега поне вече не сме обградени от всякъде . Никой не ни безпокои в гръб – каза Гарет .
- Да , но за сметка на това отпред си наваксват и за отзад – каза Аларик и продължи да се бие .
Внезапно се чу невероятен грохот и стената буквално се срути върху тях .
След като облакът от прах се разнесе се очертаха силуетите на два демона , единият от които превъзхождаше по размери дори и Берек .
- Господарят ги иска живи . Изровете ги и ги хвърлете в тъмницата – каза единият демон .
Веднага след това демоните се обърнаха и тръгнаха към крепостта на града. В този момент купчината камъни се размърда и Азмудар и Аврора изскочиха. Демоните и стражите се втурнаха към тях . Азмудар и Аврора извадиха мечовете си и се втурнаха към демоните помитайки всеки, който им се изпречи на пътя. След няколко бързи удара вече и двата демона бяха мъртви.
Предайте се или приятелчетата ви ще го отнесат! - провикна се единия от стражите.
Азмудар и Аврора се спогледаха след което прибраха оръжията си и се предадоха. Двамата бяха зашеметени с по един удар от стражата.
Когато нашите герои се събудиха те се бяха озовали в тъмницата на Клерндал . Освен тях в тъмницата имаше още няколко пленника на демоните .
- Не разбирам . Защо не ни убиха ? - запита Берек .
- Вие , а между другото и ние ще бъдем удостоени с честта да бъдем убити лично от могъщия Скорн , който бе освободен след счупването на камъкът на сенките . Не че нямате вина , но не се самообвинявайте съвсем – отговори един от другите пленници .
- Какво, значи ще дойде някакъв демон да ни убие ? Това не е нищо ново . Та това е нещото , което всички ми казват , че ще се случи още от както започнах да избивам тези гадове . Говорят ми такива простотии още от както бях девет годишен и не смятам ,че сега му е времето да им се връзвам – каза Азмудар .
- Това е явно защото не си чувал за Скорн и неговата група от елитни бойци . Наричат ги още седемте демона на разрушението – отвърна му отново съседът му по килия .
В този миг нещо в очите на Азмудар трепна .
- Виждам , че си чувал за тях .
- Да , но те бяха избити . Сигурен съм в това .
- Да казват , че онова изчезнало племе Борано са ги избили , но това не е краят . За да бъдат унищожени Скорн и групата му трябва да бъдат унищожени на земята от която идват . Те трябва да бъдат унищожени в царството на демоните . В противен случай те просто ще бъдат затворени в техния свят докато не бъде набавен друг камък на сенките , с който да отворят портал между световете . За тяхно съжаление може да има само по един такъв камък . Ето защо те трябваше да унищожат този , който ние бяхме им взели . Сега до един месец те ще бъдат готови да нападнат отново , а ние едва ли ще удържим още една атака . Те са били победени само веднъж и едва ли има някой , който да ги победи отново – каза с отчаяние пленникът .
- Това значи само , че мишката сама ще дойде при котката . Седемте демона на разрушението бяха разгромени вече веднъж и смятам , че вторият път ще им хареса още по – малко . Особено като разберат , че ние все още сме тук – каза уверено Азмудар .
- Ти си един човек с голямо самочувствие .
- Не . Не е така , просто съм оптимист . Особено сега като знам как да ги унищожа завинаги , а и още не съм забравил какви смотаняци са . Все пак аз бях оцелелия при последната ни схватка – каза решително Азмудар .
- Но , нима е възможно ? Ти си жив Борано – учуди се пленника .
- Демоните умряха преди да осъзнаят кои сме . Те си мислеха , че само съюзниците ескортират камъкът.
В този момент Клингон се свести .
- Къде сме ? Всички ли са добре ?
- В тъмницата на Клерандал сме . За съжаление не всички сме тук . С Аврора и Азмудар сме живи , но за съжаление другите ги няма – каза Берек .
- Азмудар добре ли си ? Къде е Аврора ?
- Може да се каже , че съм добре . Аз съм жилав и се отървах леко . Аврора се развихри докато ни носеха насам . Обезвреди няколко от стражите , но се наложи да се предаде . Сега е в отделна килия . Нещо като карцер – отвърна му Азмудар .
- Трябваше да се досетим ,че е капан . Всичко мина прекалено леко – каза Берек .
- Не го мисли . Не можехме да знаем , че ще стане така – отвърна му Клингон .
- Смятам , че ще се измъкнем от тук . Аврора ще измисли все нещо – каза Азмудар .
- Едва ли ще може да направи нещо докато е окована – каза Берек .
- Ха – ха . Говориш така само защото не я познаваш – каза Клингон.
- Каквато и да е , когато дойде Скорн всички ще умрете – каза бъбривия пленник от отсрещната килия .
В този момент от мракът на съседната на него килия изскочи като от нищото една ръка и заби един юмрук в лицето на наглия затворник .
- Не го слушайте . Той е прост градски джепчия – каза един от другите пленници .
- А този в съседната килия кой е ? - запита Берек .
- Той ли ? Тъмният идва от другата страна . Той е нещо , като вълк единак . От както съм тук не съм го чул да говори .
- От другата страна ли ? Какво искаш да кажеш ? - попита заинтригуван Клингон .
- Той е от света на демоните .
Всички останаха потресени и се учудиха как е възможно .
- Казват ,че и там някога е било хубаво , също както в нашия свят , но се появили демоните и развалили всичко . Наложили своят терор и започнали да избиват всички наред . Казват , че там вече монго рядко се срещали свободни . Демоните убивали всеки , който не им се подчини , а тези който го направели скоро също били убивани за забавление . Единствено робите в столицата на демоните все още живеели и то само ако все още можели да работят . Такива като него са единични случаи . Той е успял да оцелее сам в пустощта и мрачните гори - довърши историята си пленникът .
- А какво прави тук тогава .
- Когато хората от този град преминали през порталът те се съюзили с демоните като мислели , че ще бъдат облагодетелствани в отплата за помощта им . На връщане към нашият свят те се натъкнали на него . Демоните , който ги придружавали го нападнали . Той се сражавал сам срещу тях с голи ръце , но бил принуден да отстъпи понеже те били въоръжени и той нямал голям шанс . Затова бил принуден да отстъпи и преминал през портала към нашия свят . Порталът се намира в пещера до която се стига по подземен проход . Той успял да се скрие умело в пещерата и след известно време тръгнал насам по прохода без дори да знае къде се намира и къде отива . Когато излязъл на повърхността той бил заловен от стражите на изхода . Казват , че бил сляп , но според мен се ориентира доста добре за слепец . Само толкова знам за него от историите на пазачите на тъмницата .
В този момент от дъното на коридора се чу ужасен рев .
- Виждам , че приятелката ви наистина си я бива . Този е третия , който си изпати , въпреки ,че тя е в карцера и е окована .
- Берек нали ти казах , че тя не е обикновено момиче – каза подсмихвайки се Клингон .
- Виждате ми се прекалено спокойни . Не умряха ли днес трима от приятелите ви ?
- Това е болна тема на , която не желаем да говорим , а и толкова често се случва да загубим приятел , че вече дори сме свикнали с това. Не сме весели въпреки ,че изглежда така . Просто се опитваме да се разсеяме - каза натъжено Азмудар . А сега е време да измислим как да се измъкнем от тук .
- Пожелавам ти успех . Аз лично не успях да измисля нищо за цял месец престои тук – каза затворникът и се засмя .
Вечерта напредваше и нашите герои решиха , че утре ще е по – благо - приятен ден за тях . Ето , че и втория ден измина и дойде времето за раздаване на вечерята или поне поне на това което пазачите викаха вечеря.
Те минаваха по килиите и оставяха купите с храна до вратите за да могат затворниците да се нахранят . Ето , че дойде ред и на Аврора .
Тя беше завързана с кожени каиши за масивен дървен стол .
- Тази тук трябва се храни като бебе защото е завързана , но трябва да сте предпазливи . Това "ангелче " въпреки , че е с завързани ръце и крака до сега е осакатило трима пазачи . За нищо на света не я развързвай. Разбра ли ? - каза шефът на охраната .
- Да , да ! - отговори страхливо другия пазач .
- А сега да видим какво прави нашето "ангелче " . Как сме днес скъпа?
Аврора го погледна и каза :
- Гледам в очите човекът , който ще крещи като прасе на заколение преди да го убия по най – брутален начин . Ако не се лъжа това си ти грознико .
Пазачът който вече беше влязъл в карцера се разяри и се нахвърли върху нея . Докато той я удряше тя успя да вземе едната от двете ками , които висяха на кръста му . След това изви ръката си , така че камата да е отдолу за да не се вижда .
- Имаш ли да ми кажеш нещо сладурче ?
- Благодаря ! - каза Аврора с усмивка .
- Тази вечер ще гладуваш .
По – късно същата нощ всичките пазачи се бяха събрали и играеха на зарове . През това време Аврора използваше камата за да се освободи . Заровете бяха хвърлени , всички ги наблюдаваха и тънеха в очакване , а те се търкаляха по пода . Тогава за изненада на всички те се блъснаха в кракът на Аврора .
- Ей ся вече ше "барате меча" , както би се изразил един мой приятел ! - каза тя с някакъв дяволит проблясък в очите .
- Убийте я незабавно – извика главният .
Двама от пазачите се втурнаха към нея с мечове в ръце . При замахът на първия Аврора , удари ръката в която пазачът държеше мечът си и го по – вали на земята . Мечът се заби в подът зад нея . Аврора повали втория пазач на земята и му преряза гърлото с камата . В този момент към нея се втурнаха останалите трима пазачи . Аврора хвърли камата и повали единия . След това грабна мечът , който бе забит в пода зад нея и се втурна към останалите двама . Блокира ударът на единия и го срита в корема .
Прескочи го и с един мощен удар го повали на земята . Блокира ударът и на втория и завъртайки се така , че да застане до него го прободе в корема.
В стаята на пазачите бе настъпила кървава касапница .
Е прасчо :twisted: , май остана сам ? Май не си толкова велик , а ? - каза тя с усмивка на опръсканото си с кръв лице . :twisted:
- Имай милост . Знам , че там дълбоко в сърцето си имаш нещо добро – хленчеше той с лукава усмивка на лицето си , мислейки си, че ще му се размине .
- Милост ? Аз не знам какво е това . Никога не съм изпитвала нещо подобно . Трябваше да помислиш по рано . А относно сърцето ми аз нямам такова . Сега ще съжалиш , че някога си се раждал . Ще те режа парче по парче .
Крясъците му се разнесоха из коридорите на тъмницата .
- Казах ви , че за нея няма невъзможни неща – каза с усмивка Азмудар на смаяните си съкилийници .
Аврора грабна ключовете за килиите , оръжията които им бяха взели и екипировката . След това тръгна с тях към килиите .
Ето , поиграй си с тях – каза тя и хвърли ключовете към Берек .
- Не благодаря . Не ми се търси игла в купа сено – каза той и хвърли ключовете към Азмудар . За мен ще е по лесно да ми дадеш брадвата и да разбия вратата . Така де по – бързо е – каза той с усмивка .
И така нашите герои бяха извън килиите въоръжени до зъби и готови да разбият демоните . Те отвориха и другите три килии , където бяха останалите трима затворници .
- Хей ти мълчаливия – каза Азмудар – как се казваш ?
- Крон – отговори той и се приближи излизайки от мрака на килията си . Той беше релефен , мускулест , среден на ръст човек с превръзка на очите .
- Ще ни трябва помощта ти за да стигнем до твоя свят . Съгласен ли си да ни помогнеш ? - запита го Клингон .
- Какво ? Смятате да ходите там ! Вие май не сте с всичкия си – развика се джебчията .
Крон се обърна и отново го повали на земята само с един удар .
- Мразя , когато правиш така – каза джепчията и се изправи .
- Дразниш ме с присъствието си .
- Е добре и без това не смятам да идвам с вас . Това си е чисто самоубийство . По – добре да си остана тук . Аз не съм направил нищо на демоните . Аз съм прост джепчия . Току виж са ме пощадили защото не съм избягал .
- Добре тогава , да тръгваме към пещерата – каза Крон след като отново удари джебчията в лицето поваляйки го в безсъзнание на земята .
- О-о-о това сигурно болеше – каза другия пленник и тръгна след другите .
- Виждам , че не си поплюваш – каза смеейки се Берек след като потупа Крон за рамото .
- И така . Каде казахте , че отиваме ? - попита Аврора .
- На гости на един твой стар приятел – отговори и Азмудар .
- И кой е той ?
- Името Скорн да ти говори нещо ?
- Една гадина , която убих се казваше така .
- Е явно ще имаш възможност да го убиеш отново . За да ги унищожим ще трябва да им наритаме грозните задници на тяхна земя .
Нашите герои се движеха бавно и безшумно към срутената стена за да се измъкнат от от града , когато от тъмницата изскочи джепчията и се развика .
- Стража , стража ! Затворниците бягат .
Крон се обърна и каза :
- По дяволите . Май не съм го ударил достатъчно силно .
- Няма да можем да се измъкнем . Вие вървете , а аз ще им отклоня вниманието и ще убия този предател – каза другият пленник и се втурна назад .
- Дано се справиш приятелю – каза Крон и продълйи към срутената стена .
Героите използваха шанса , който им бе даден за да убият стражите на стената и да се измъкнат . Корн свали превръската от очите си и я прибра в единия от джобовете си .
- Бях забравил да сваля това .
- Чакай , ти не беше ли сляп ? - попита Клингон .
- Никога не съм казвал , че съм сляп . Просто така си мислеха в замъка. Да кажем просто , че виждам по – добре нощем .
Усмихна се той и тръгна към пещерата . В очите му се забелязваше някакъв по – особен блясък .
- Какво искаше да кайеш с това , че виждаш по – добре нощем ? - попита го Азмудар докато вървяха към пещерата .
- Просто в моя свят светлината е рядкост и моите очи са по – различни по рождение . От както демоните са дошли всичко се е променило , дори децата вече се раждат различни . Животните , дори небето , което някога е било синьо е потъмняло и слънцето се скрило завинаги . Демоните отворили портали и към други светове , някои от които по – ужасяващи дори и от техния . Сега моят свят е осеян със всякакви раси и всевизможни същества . С годините аз се научих да йивея сред тях . С някои от тях живеех в симбиоза , а с други само се дебнехме готови да се убием . В момента дори демоните се разхождат сами извън граовете си . Особенно в мрачните гори където аз живеех . Там има всякакви изчадия – вампири , въркулаци , орки , дори понякога от планините слизат и планински тролове . Там никой не е в безопасност . С годините аз си извоювах място в тази гора . Познавам повечето й убитатели и те знаят , че не им трябва да се заяждат с мен . Почти стигнахме . Надявам се , че не ви е страх от тъмното – каза Крон усмихвайки се .
Когато героите ни пристигнаха от другата страна не останаха много очаровани от глетката . Небето беше тъмно , дърветата нямаха листа и всичко лъхаше на смърт .
Елате , ще ви отведа там , където се намирам у дома си . Ще ви запозная с другите от групата .
- Значи все пак не си сам ? - попита Клингон .
- С течение на времето намерих приятели в тази гора , всеки от които малко или много странен . Само не се отклонявайте от пътя , по който аз вървя . Пътят до мрачната гора е осеян с блата и плаващи пясъци.
Бъдете на щтрек в тази пустощ живеят пустинни хора , които ние наричаме Тибу . Те се спотайват из пясъците и дебнат нищо неподозиращите си жертви , след което вземат кои каквото може и го замъкват към пещерите си . Често се проявяват и като канибали . Тази местност някога е била пустиня , но с времето се е пресякла и в момента между дюните често се намират и подобия на оазиси , но водата в тях не става за пиене . Отровена е от отровните газове , които се получават от загиналите по дъната им трупове . Ако не успеем да спрем демоните и с вашия свят ще се случи същото . Гората вече се виждаще в далечината . Тя бе изпълнена с огромни вековни дървета чиито клони затрудняваха още повече преминаването на лунната светлина .
- В момента е облъчно и трудно се вижда нещо в небето , но след като се разсеят облаците луната би трябвало да освети малко терена .
Хаъде да вървим по – бързо . Дърветата в центъра на гората са по–млади и там ще е по светло . Това е така защото преди там е имало езеро което сега е пресъхнало .
Нашите герои навлязоха в гората , кадето ги очакваше неизвестното.
- Усещам чуждо присъствие . Някой ни наблюдава – каза тихо и предпазливо Азмудар .
- Да . Това ако не се лъжа е Брон . Той е отшелник , който се скита из гората . Демоните смятат , че той е духът на гората и се страхуват от него , защото не могат да го хванат . Опиташ ли се да го хванеш той изчезва буквално пред теб . Те си мислят , че той е призрак , но според мен си е напълно реален , просо познава гората по – добре от всеки друг , той се скита в нея от както се помня . Хайде елате вече сме близо .
Нашите герои стигнаха до малка поляна в средата на която имаше две огромни дървета в клоните , на които бе разположена масивна дървена колиба .
- Е , това е моят дом . Добре дошли .
В този момент от гората се чу шум и два – три силуета прибягаха .
- О , не . Това са мраколюбци – каза Крон и посегна към меча си .
В този момент от храстите зад мраколюбците изкочи , някой и с два бързи удара повали двама от тях на земята . Третият побягна към нашите герои без да ги вижда и попадна точно пред Крон . Лицето на мраколюбеца трепна щом видя Крон , но още преди да е посегнал към меча си падна мъртъв на земята . Непознатият се приближи към Крон . В този момент нашите приятели забелязаха нещо , което не бяха виждали никога до сега . Той имаше четири ръце .
- Радвам се да те видя паяк – каза Крон . Това са бойци от горният свят , който демоните се опитаха да завладеят за последно . Те са тук за да унищожат Скорн и неговата свита .
- Ха . Дали ще могат да му се опрът ?
- До колкото разбрах . Младата дама не само му се е опряла , а дори го е върнала в нашето време .
Паякът погледна изненадано и заяви .
- Е т'ва вече е било нещо интересно , което си заслужава да се види .
- Приятели това е паякът . Той е нещо като мои съквартирант , така да се каже .
- Приятно ми е да се запознаем аз съм Азмудар , а това са Аврора , Клингон и Берек .
- Благодаря , на мен също – отговори паякът .
- Къде е Одион ? - попита Крон .
- "Къде е Одион ? " - само това ли ще ми кажеш ? Нямаше те няколко месеца . Помислихме , че си станал вечеря за кучетата на демоните . Знаеш ли колко работа ни се отвори докато те нямаше ?
Имаме си проблеми с Бордекс и въркулаците му . Нарочили са ни и неизвестно защо смятат , че ние сме започнали всичко .
- Това са поредните интриги на Лициус . По–добре да влезем вътре защото съм огладнял като вълк .
След като се наядоха Крон обясни на паяка , каде е бил , кои са нашите герои и защо са тук . През това време Аврора излезе на чист въздух да обмисли положнието, а Клингон я последва.
- Вие с Азмудар сте важни в момента, без вас нямаме шанс . Все пак смятам , че старейшината не случайно казваше , че вие двамата сте по – специални . Не само заради способностите си . Според мен вие сте легендарните Борано които ще сломят демоните .
- Надявам се , че с помоща на Крон и приятелите му ще успеем.
През това време другите вътре се забавляваха и разказваха забавни слуки от живота си .
- Хей Клингон , ела да видиш нещо , много ще ти хареса . - провикна се Азмудар .
- Върви , аз ще се поразходя . Искам да остана насаме за да мога да събера мислите си и да се концентрирам – каза Аврора и тръгна към течащата на близо рекичка . Тя седна върху едно съборено дърво на брега на рекичката и се замисли . През това време в колибата се бяха обзаложили дали Паяка ще успее да надвие Берек с две ръце на канадска борба .
- Не го гледай , че изглежда слаб все пак играе с две ръце – каза Крон .
Скоро Берек се обеди , че Паяка е доста по силен от колкото изглежда , въпреки това с малко повече усилия успя да го победи .
- Е , виждам , че си много добър , но Берек е най – добрия – каза със самодоволна усмивка Берек .
- Е-е-е-е , не се надценявай чак толкова – каза Азмудар .
- Какво ? И ти ли искаш да загубиш ?
- Съмнявам се това да стане .
- Добре тогава . Ела и ще разбереш кой е Берек .
Азмудар се усмихна и застана на отсрещната страна на масата . Те се хванаха готови да започнат .
- А сега Берек , гледай внимателно няма да повтарям – каза Азмудар и се усмихна ехидно .
Ръката на Азмудар изглеждаше като сламка в шепата на Берек .
Ето , че Крон даде начало на схватката . В миг Берек изтръпна и имаше чувството , че ръката му не съществува . Азмудар плавно и безпрепятствено я свали на масата , а Берек и всички останали не можаха да повярват на очите си . Азмудар се усмихна отново и каза едвам сдържайки смеха си :
- Тайната е в китката .
В този момент влезе Клингон .
- Какво става тук ? Да не би да си им направил номера с канадската борба – попита той след като видя физиономиите им .
Ти мамиш, ти мамиш! - каза ядосано Берек и всички избухнаха в бурен смях. =)) =)) =))
- Не точно . Той просто знае къде и как да натисне – каза с усмивка Клингон .
В този момент се чу шум от към покрива и през един от прозорците нахлуха един след друг три върколака .
Първият скочи към нашите герои . Берек грабна огромния си топор , но Азмудар го изпревари и с един удар на меча си отнесе главата на върколака . Берек ядосано се втурна към другите два с топора в ръка и с един удар буквално ги разполови едновременно .
- Ето така се прави малко човече.
Клингон излезе на вън и разбра , че върколаците са значително повече .
- Имам нещо тъкмо като за вас . – каза той и взе снопа със сребърни стрели , след което започна да ги обезврежда един по един .
Останалите също слязоха долу и се включиха в битката , но върколаците продължаваха да изкачат от всякъде . Аврора също се втурна на там , след като чу шумотевицата , но и тя самата се оказа обградена от върколаци . Тя се огледа леко около себе си и с лека усмивка каза :
- Чудех се кога ще се покажете. До сега не бях се била с върколаци , но всичко си има първи път .
След това тя извади мечовете и върколаците осъзнаха , че са нагазили на дълбоко . Съпротивата беше безмислена , Аврора беше машина за убиване . И въпреки това върколаците прииждаха от всякаде, а тя се придвижваше бавно към останалите от групата .
- Все на нас ли ? - каза иронично Клингон гледайки към Азмудар и грабвайки двата си меча се включи в купона .
През това време Аврора се оказа обградена от четирите страни и към нея се бяха втурнали два върколака едновременно . С едно приклякане и две бързи движения те се озоваха на земята с разпрани кореми , но към нея вече се бяха втурнали прекалено много върколаци и изглеждаше , че тя нямаше да издържи още дълго . Клингон се докопа до резервните си стрели и се опита да й помогне след като грабна лъкът си , но и той се оказа нападнат от всички страни . Към него се бяха втурнали трима , а към нея четерима върколака и нещата загрубяваха понеже нямаше как да ги блокират едновременно . В този момент Аврора разбра , че няма как да блокира атакуващите я нападатели . Внезпно тя се обви в светлина и върколаците , които вече почти бяха върху нея се разхвърчаха мъртви във въздуха , а тя седеше там с два дълги сребърни меча , които сияеха в ръцете й . Косата й вече не беше черна , а бяла . Светкавично тя се втурна през въркулаците , които дори не можаха да осетят как и кога тя мина покрай тях и застана до Клингон убивайки летящите към него въркулаци забивайки меча си в най – приближилия се до него въркулак .
- Липсвах ли ти ?
Въркулаците покрай , които тя беше минала изпопадаха мъртви по земята , като плочки домино .
- Виждам , че " Ангелът на светлината " се завърна .
- Отдавна ми се искаше да се позабавлявам .
Тя отново се развихри и въркулаците , които вече бяха започнали да намаляват по численост започнаха да отстъпват .
- Стига де ! Не е честно тъкмо започнах да загрявам . Нали бяхме казали , че използваме тези умения само в краен случай . - Провикна се със все сила Азмудар продължавайки да се бие без дори да гледа към нападателите си.
- Съжалявам , но случаят си беше спешен . - провикна се и тя и отново се върна в нормални си вид .
Внезапно въркулаците започнаха да нападат отново . Сякаш им бе дошъл куража . В същност точно така си и беше . В редиците им бе дошъл тяхният лидер Хейз . Един от най – могъщите въркулаци . По време на битката бой и Азмудар се срещнаха в пряка схватка и размениха няколко реплики .
- Не знам кои сте , но ако ви беше мил живота нямаше да сте тук . - каза Хейз .
- И аз не знам кои си ти , но това , че ни нападна не е много умна постъпка . Доколкото разбрах сте се полъгали по лъжите на някакъв интригант .
- Нищо подобно . Според мен говориш прекалено много и е крайно време да умреш .
Върколакът се метна към Азмудар , но единственото , което получи беше неговия меч . Хейз падна на земята . В този миг всички върколаци спряха боят . Той се изправи и каза :
- Спрете всички, този е мой. Изглежда най сетне имаме някой достоен насреща.
- Нямаше ли някакъв мирен начин да се разберем Хейз . - провикна се Крон .
- Не ! Вие започнахте това и това ще свърщи тук с вас .
Всички седяха и наблюдаваха битката .
Хейз се хвърли към Азмудар . Азмудар отскочи на страни и замахна към него , но Хейз хвана ръката му . Азмудар се опита да го удари с другата ръка , но той я захапа . Азмудар се изтласка от него с помоща на краката си , но същевременно Хейз се дръпна на другата страна и откъсна ръката на Азмудар от лакатът надолу Изображение. В този момент Крон се втурна към Азмудар , но Аврора го спря .
- Той би се обидил ако му помогнеш .
- Да , но ....
- Никакво "но" !
Хейз грабна мечът на Азмудар и тръгна към него . Азмудар беше на земята и тъкмо ставаше , когато Хейз замахна към него с меча . Азмудар хвана мечът със здравата си ръка .
- Сега какво ? Ще ме удариш с липсващата си ръка ?
В този момент на мястото на липсващата част от ръката се появи нова. И Азмудар удари въркулака в корема.
- Това трябваше да бъде изненадващ ход , но ти май успя да го предвидиш .
- На бас , че не очаквахте това да се случи . - каза Клингон на другите смеейки се =)) .
- Никой не може да ми отхапе ръката и да остане жив след това . - каза Азмудар и се втурна към въркулака с голи ръце . Сега ще видиш " ангела на разрушението " в действие космата гадино :twisted: . Азмудар се преобрази във висок мъж с дълга бяла коса , а в ръката си държеше дълъг сияещ меч .
- Не ме гледай така , ти започна . - каза той гледайки към Аврора . :roll:
След това заби мечът си в земята и каза :
- Това , пухчо няма да ми трябва . Все пак не искам неравностойна битка .
- Смяташ , че това театро ти дава предимство . Имам голяма изненеда за теб , ти не си единствения , който може да се трансформира .
Хейз стана по – голям на ръст и козината му от сиво – кафеникава стана тъмно черна .
- О – о – о , това е нещо ново . Най – сетне противник , който може би си струва . Заинтригуван съм от възможностите ти . Ето защо оставям първата атака на теб . Давай нека видим какво можеш .
Хейз се втурна към Азмудар и започна да го атакува яростно . Азмудар с лекота избягваше ударите му .
- Това ли е ?
Хейз внезапно увеличи скоростта си и с два бързи удара раздра гърдите на Азмудар .
- Така по ли ти харесва . - каза Хеъз с усмивка .
- Да , но явно съм те надценил очаквах нещо повече .
Хейз отново атакува , но огромното му туловище беше повалено на земята с два бързи удара . При следващата си атака той захапа Азмудар за рамото . Амудар го удари в корема , извъртя се така , че застанаха с гръб един към друг и с един мощен удар в гърба го повали на земята .
- Стига толкова , вече стана груб . Време ти е да си лягаш . - каза Азмудар .
Хейз се хвърли към него , но азмудар се шмугна между ноктите му и ръката му направо мина през гърдите на Хейз и излезе през гърба му държейки сърцето му в ръка Изображение. Азмудар пусна все още биещото сърце и то тупна зад Хейз , който се струполи безжизнен на земята щом Азмудар си извади ръката. :twisted: :twisted: :twisted:
- Както вече казах , никой не може да ми отхапе ръката и да оцелее след това .
Въркулаците се ужасиха от смъртта на водача си и изпаднаха в панически бяг .
Азмудар се върна в обикновенния си вид и падна на колене .
- Добре ли си ? - попита Клингон .
- Разбира се само имам нужда от малко време за да се постегна .
- От рамото ти обилно тече кръв , но това не е истинския ти проблем. Ти си охапан от въркулак , което значи , че и ти скоро ще станеш такъв. - каза Крон.
- Не се безпокой за това , нас не ни ловят такива работи . - каза Аврора и влезе в колибата .
Азмудар се изправи и бодро се запъти към колибата .
- Как е възможно това ? - запита Крон .
- Да кажем просто , че те двамата са малко по специални .
- Малко !! Ти на това малко ли му викаш ? Изображение
- Те са елитни ловци на вампири , който сега избиват демони.
- Е , и?
- "Най – добрия ловец на вампири е един вампир ." - това казваше нашия старейшина, а в племето унищожителите ни трябваше да са на ниво.
- Искаш да кажеш , че те са вампири ?
- Да . Нещо такова , но не точно .
- Но как тогава са живели през деня във вашия свят .
- Тук е съществената разликата . Те също са вампири , но съще - временно са и хора . Те се превръщат във вампири само , когато се преобразят . В човешката си форма те могат да се разхождат през деня, дори ако искат могат да се пекат на слънце, и това няма да им повлияе .
- И ти нищо не си споменал.
- Учуден си от това, което разбра за нас! Чакай да разбереш за него. - каза Азмудар.
- Какво искаш да кажеш?
- Аз също ловя вампири, но не те са ми специалността.
- А какво тогава .
- Аз съм ловец на демони - каза Клингон и влезе вътре при другите .
- Чакай малко, какво се опитваш да ми кажеш ?
- Нашия старейшина беше мъдър човек .
- Чакай, чакай . Да не се опитваш да ми кажеш, че той всъщност е демон!
- Амии... не точно . - Каза Азмудар и влезе след Клингон .
- В какво по дяволите ме забърка онзи дъртак . Тук никой не е нормален . - каза ядосано Берек . Всички сте някакви изчадия неземни.
- Спокойно "мечо" не си интересна плячка за нас. Ние пием само вампирска кръв . Въпреки, че ако се наложи може да си пиинем и от твоята. - отговори му Аврора .
Физиономията на Берек застина .
- Не и се връзвай. Базика се. - каза Азмудар смеейки се
- Не ми разваляй кефа де. Тъкмо запозна да се психира . - скара му се Аврора смеейки се . =)) =))
- Тихо! - каза Клингон . Усещам, че приближава демон и то с голяма сила .
- Е, това вече е нещо, от кога чакам такава възможност.
- Надявам се, че ще е по-силен от тези келеши с които сме се били до сега.
Амбицираха се Аврора и Азмудар .
- Бъдете на щрек. - каза Крон и всички се приготвиха за неочаквано нахлуване.
- Аз ще изляза . Той може също да ме е усетил. - каза Клингон и изкочи навън.
Още преди да са успели да го последват навън, Клингон вече беше кръстосъл мечове със войнът, който беше отвън.
- Спрете , спрете. Той е приятел . - развика се Крон.
Клингон спря атаката си и отскочи назад .
- Той е демон ! Мога да го усетя . - провикна се току що дошлия войн.
- Същото се отнася и за теб. - каза Клингон .
- Вярно ли е това Одион? - запита Паяка .
Току що завърналият се Одион наведе глава .
- Вярно е , но това няма значение сега .
- Напротив! Има. - каза Крон. Израснали сме заедно, а ти не си ни казал нищо през цялото това време .
Одион свали мечът си надолу.
- Прав си да ме виниш, но постави се на мое място .
- Защо не ни каза?
- Защо ли? Защото , ако ви бях казал сега нямаше да сме тук . Вие щяхте да ме намразите .
- За такива ли ни имаш ? Не веднъж сме ти се доверявали .
- Стига сте се карали да влезем вътре . - спря ги Азмудар и влезе в колибата .
- Този пък какъв е ?
- Не питай.
Всички влязоха в колибата.
- Значи ти си липсващия Одион ? - Възкликна заитрегувано Азмудар .
- А вие кои сте ? - отвърна Одион .
- Те са бойци от горния свят. - отговори му Крон .
- И ти просто така им се доверяваш ?
- Наложи се . И не съжалявам за това .
- А знаеше ли, че той е демон ?
- Разбрах малко преди да дойдеш.
- Значи и той не е бил напълно откроен с теб.
- Ти повече от явно знаеш какви са били причините му. Не е ли така? Прецених, че мога да му имам доверие , а ти много добре знаеш, че имам добра преценка за всичко.
- Да , но всеки греши. Не го забравяй .
- Стига сте спорели мислех, че сте приятели. - каза Паяка и излезе.
- Той е прав. Но искам да знам кой си ти всъщност.
- Аз ли. Аз съм си аз, просто не съм ти споменал нищо за това, че съм демон .
- Явно си бил от род големи клечки . Понеже според него ти си от чистокръвен род .
- Нямаш си и на представа . Това е още една причина да скрия произхода си от вас .
- Кои са?
- Произхода ми е нещо за което не искам да говоря . Мразя всички от родът си, мразя ги , но не мога да се изправя срещу тях. Все още не съм готов.
- Да не би.... .
- Не ме разпитвай повече. Това е тема, на която не искам да говоря.
- Добре , добре явно е че нищо няма да ни кажеш .
- А ти . Какви са твойте причини да си тук. - попита той Клингон.
- Ти не си единствения, който не харесва произхода си. А и аз имам лични причини да мразя демоните въпреки, че вътре в мен спи един от тях. Аз търся лично отмъщение .
- Май май намери сродна душа, а Клингон . - каза подсмихвайки се Азмудар .
Одион го разгледа внимателно.
- И кой би трябвало да си ти ? Поредния палячо решил да се направиш на герой като дойде тук мислейки, че ще победи демоните.
Азмудар се усмихна и замълча .
- Не се заблуждавай по външния му вид. Той е доста по-опасен от колкото изглежда.
- Съмнявам се да може да стъпи и на малкия пръст на който и да е от нас или демоните . Чудя се как въоще е оцелял до сега . Имали сте късмет, че този демон е бил тук за да спре въркулаците, които са разхвърлени наоколко. - каза той гледайки Клингон .
- Аз не съм демон и всъщност не бях аз . - каза Клингон.
- Няма смисъл да ме лъжеш . Не виждам как някой от горния свят може да притежава сила като тази използвана при битката отвън.
И аз съм от горния свят.
- Да , но ти си демон. За разлика от тях .
- Аз не съм демон . Аз съм ловец на демони. И от къде знаеш, че и те не са като мен .
Не усещам никаква енергия при тях.
Азмудар отново се усмихна .
- Никога не спирате да ме изумявате . Винаги искате да покажете голямата си сила. И сте адски найвни. Не се смей Клингон това важи и за теб .
- Моля, моля, господин "аз съм вашият кошмар", не знам кой се правеше на палячо преди малко .
Всички гледаха как Клингон и Азмудар се карат и не можеха да повярват за какви глупости спорят.
- Не им обръщайте внимание. Това си е един много стар спор, който няма да свърши скоро . - каза смеейки се Аврора . И все пак Азмудар е прав. Вие тук не можете ли да криете нивото на силата си.
- Да крием силовото си ниво ? Възможно ли е подобно нещо ?
- Разбира се, че да . Просто трябва да имаш пълен контрол над чакрата си . Енергията която си усетил не е на Клингон . Колкото и да не ти се вярва в това, тази сила не беше негова. Той не е използвал силите на демон от много отдавна и не вярвам, че би ги използвал по каквато и да е причина.
- Но кой тогава .....
- Външният вид лесно лъже особенно, ако си скрил вътершната си енергия . Това винаги е голям плюс по време на битка .
- Нима искаш да кажеш , че .... Кой сте вие по дяволите?
- Това е въпрос на който не може да се отговори . А сега, би ли ме извинил за малко .
Аврора отиде и с два бързи удъра повали Клингон и Азмудар на земята.
- Така ли не разбрахте, че този спор е безмислен?
- Добре да го решим тук и сега .
- Битка до първа кръв . Победителя печели спора .
- Добре . Да излизаме и да започваме .
- Тия двамата никога няма да се променят .
След около час, два двамата се омориха да спорят и се отказаха.
- Ще довършим този спор някой друг път.
- Можеш да бъдеш сигурен .
- Е крайно време беше. - каза Аврора и се засмя .
- Много странни сте вие от горния свят . Всичко ви изглежда забавно. - каза Одион .
- Така животът е по-лесен . Човек не трябва да има негативни мисли.
- Те само го натоварват допълнително и той губи от това .
- Има някакъв смисъл в това.
- Е , аз влизам вътре .
Одион отиде при Крон и го заговори :
- Сигурен ли си, че може да им вярваме?
- Да , разбира се не видя ли как са разпердушинили въркулаците .
- И казваш , че онзи хилавия притежава такава мощ?
- Оо-о нямаш си и на представа.
- Какви по дяволите са те ?
- Те са Борано !
Погледа на Одион трепна и той застина .
- Искаш да кажеш , че ....
- Да именно . Те са тук за да сложат край на госпотството на демоните. И след като видях как този "хилав" както ти го наричаш човечец разпердушини Хейз съм уверен, че имат някакъв шанс.
-Хейз е победен ? Ние нищо не можахме да му сторим последния път когато ни нападна. Казваш че този прошляк е победил Хейз и при това се е оттървал невредим ?
- В същност не е точно така. Той загуби една ръка и доста кръв понеже остави Хейз да атакува пръв и не предприе никаква атака срещу него. Е поне докато Хейз не му откъсна едната ръка. Това беше най-голямата грешка на Хейз. Тя беше и последната . Азмудар явно не е човек който можеш да ядосаш и да останеш жив след това. Той изтръгна сърцето на Хейз с голи ръце .
- Чакай малко какви са тези небивалици, които ми разправяш. Той е вътре и си има две ръце, по него няма нито драскотина и не се е преобразил във въркулак.
- Тук дойде най-голямата изненада понеже ръката му отново израстна и точно с нея той изтръгна сърцето на въркулака .
- Явно наистина не си поплюват. Поне момичето е по общително .
- Не се заблождавай по външния вид . Тя е по безмилостна дори и от кльощавия.
През времето което трябваше да бъде ден ставаше напълно тъмно понеже луната залязваше, отстъпвайки място на слънцето, което не изгряваше и настъпваше мрак . Нашите герои заспаха за да обновят силите си. Само Аврора и Азмудар останаха будни.
- Как мислиш ще успеем ли? - каза Азмудар.
- Навярно ще ни позатруднят, но не мисля, че има място за притеснение. - отговори му спокойно Аврора.
- Забеляза ли... ?
- Кое белезите на Одион ли?
- Да . Изглеждаха много интересно.
- Ако е това което си мисля може да ни е полезен, ако знае къде има и други като него.
- Най – накрая , някой от нашата порода.
Герoите ни се събудиха и се почувстваха възтановени.
- Ти не си обикновен демон. Мога да го кажа със сигурност . Особенно като се имат в предвид белезите по тялото ти .- каза Клингон заговаряйки Одион .- ти си от кланът на "кървавите хрътки".
- Не знам за какво говориш.
- Няма нужда да се правиш на приятно разсеян. Разбрахме го още щом те видяхме. - сепна го Азмудар влизайки при тях придружен от Аврора.
- Това не е нещо от което да се срамуваш. - каза Аврора. Вашият клан е един от малкото, които са се упълчили срещу властта на демоните и се е отделил от тях.
- От къде по дяволите знаете всичко това?
- Да кажем, че вашият клан не е единствения. Имахме един познат от вашия клан . Той ни запозна с положението в което са попаднали демоните след това разделяне на два лагера.
- За жалост не всички бяха съгласни с това отделяне и цялото ми село беше избито от един предател. Този предател... той.. беше моят брат.
Всички останаха шокирани.
- Това означава, че ти си...
- Да аз съм от рода Урубаку. Единствения оцелял, който нищо не е могъл да направи. Братът на на демона убил всички в селото си. Oт тогава никой не ме искаше. Всички ме преследваха обзети от желание за отмъщение. Паяка и Крон бяха единствените, които ме приеха, но това беше може би защото не знаеха кой съм. Надявам се, че сега когато вече знаят кой съм няма да ми обърнат гръб и да ме изоставят като прокажен. Ако не бяха те вече сигурно щях да бъда мъртъв с всички тези врагове срещу мен. Брат ми обикаля и сее смърт навсякъде където някой се противопостави на демоните. Всеки, който научи, кой съм иска да ме убие. Навярно това е била и целта на снощното нападение.
- Смятам, че трябва да се стегнеш и да спреш да хленчиш като малко дете. Вече си голям и трябва да се оправяш сам. Не разчитай винаги на приятелите си, защото те не винаги ще бъдат до теб. - каза Клингон. - Бъди по уверен в себе си.
- Той има право, ти си първия хленчещ демон, който виждаме. И наричаш себе си демон, стегни се малко ве. - смъмри го Азмудар.
- Аз.. аз... не съм се преобразявал в демона си. Не съм сигурен дали ще мога да го увладея.
- Какво? Нима искаш да ми кажеш, че последния член на рода "Урубаку" все още не е овладял силата си.
- Да. точно това ти казвам. Да не си бавно загряващ.
- Не, не съм . И не ми повишавай тон, ако не искаш да почувстваш собствената си ръка в задника си. - Заяви ядосано Азмудар почервенял от яд.
- Нима не можеш дори да призовеш кучето си. - запита учудена Аврора.
- Какво куче? Аз нямам куче.
- Оо-о имаш, имаш просто не знаеш как да го привикаш. - каза усмихвайки се Азмудар. - На колко години си бил когато брат ти е избил всички от клана ви?
- На девет.
- Е това вече обяснява много неща. Вие започвате да се обучавате как да използвате силите си чак на десет или единайсет години. Голяма грешка мен ако питаш. Аз лично смятам, че осем години е най-добрия период за започване на обучение. - каза Азмудар с мъдро изражение.
- Кои по дяволите сте вие и от къде знаете толова за нас? Кървавите хрътки бяха тайно общество.
- Да кажем просто, че ти не си последния от клана. Първоначално нашето племе е било съставено от нинджи, които убивали за пари и от около триисетина демона, които някога са били част от вашия клан "Кървавите Хрътки" . Както знаеш ние за разлика от другите демони имаме и човешки вид. Поради тази причина лесно можем да се смесим с хората и да останем незабелязани. Това е причината поради, която трябваме на сардонските демони, които не могат да приемат човешки образ. Те обаче същевременно ни презират и се боят от нас понеже според древно предание кървави хрътки ще свалят от трона сегашния владетел на демоните от Сардон. Ето защо са искали да ни унищожат.
Използвали са ни за да завладеят този свят и после са се опитали да ни заличат. Накратко това е историята на нашия вид.
Одион остана безмълвен.
- Хайде идвай знам, че нямаш пръст в бъркотията отвън, но не бихме отказали мало помощ. - каза Азмудар с Усмивка и излезе.
- Той е прав. Извинявай, че ти създадохме работа, но по- добре да побързаме преди кученцата отвън да са се размирисали. - каза в допълнение Аврора и всички последваха Азмудар и се присъединиха към Крон, Паяка и Берек.
- Щом си демон защо изглеждаш като човек? - Запита Крон с интерес докато разчистваха труповете на мъртвите въркулаци.
- Ние не сме точно демони. - отговори му Одион. - Ние сме хора, но в себе си имаме и демон. Нещо като тъмна страна. Не всички от нашия вид могат да наследят демоничната страна на родителите си. Тя се унаследява рядко. Ако се унаследи тя се наследява по принцип от първородното дете и много рядко от по нататъчното потомство. Ето защо голяма част от членовете на нашето племе си бяха обикновенни хора и колкото и да не ви се вярва съжителстваха мирно заедно с тези който имаха демон.
- Звучи като далечна утопия.
- Тази утопия беше реалност, поне до онзи съдбовен ден. Денят когато всички бяха избити.

Толкоз за сега :P
Продължено :P
:twisted:


Последна промяна Azmudar на Вто Мар 25, 2008 7:38 pm, променена общо 3 пъти


_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юли 31, 2007 5:15 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Вто Май 08, 2007 8:34 pm
Мнения: 2350
Местоположение: Пловдив
:angel: Кефи ме... ще има ли продължение скоро?



_________________
Изображение
>> OMG NO WAY<<
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юли 31, 2007 9:41 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
Продължение - вероятно.
Скоро - май, май не :?



_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юли 31, 2007 11:14 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 11:44 pm
Мнения: 547
Местоположение: In Adona†el`s Hear†
И аз съм пишел много ???


Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юли 31, 2007 11:58 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
=)) =)) =))
Т'ва са само около 25 стрници с по-едър шрифт и ми отне над 4 години да ги напиша :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: =)) =)) =))
:wink:
Приемам всякакви критики Изображение



_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 01, 2007 1:15 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 11:44 pm
Мнения: 547
Местоположение: In Adona†el`s Hear†
Веднага щом тука суматохата постихне се захващам да го прочета и да ти изкажа мнението си. Ама не се сърди ако нещо има критика ...


Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 01, 2007 6:57 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
няма да се сърдя =)) даже раз4итам на твойто мнение :wink:
Изображение



_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Авг 02, 2007 4:35 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
чудя се дали да не вкарам още два пресонажа??? :?
Например малко момиченце, което има способността да обръща атаките срещу самите нападатели. :twisted: (Да ама ако го направя трябва да мисля и как може да бъде победена :? )
как мислите вие ?



_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Авг 03, 2007 11:00 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
No Problem Изображение
Знам, че е клиширано до забрава :P Изображение
А относно критиката Изображение 10х :wink:



_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Дек 07, 2007 1:25 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
Продължаванка на историята :P
:twisted:
 Не искам да го призная, но в нашия свят всичко добро рано или късно се разрушава.
 Това тук определено няма да се хареса на по-висшите върколаци. Толкова много от бойците им разгромени от шепа хора. - каза паяка.
 Тези бойци, който Крон е довел от горния свят не са някакви обикновени хора. Щом са в състояние да разгромят по такъв начин такъв многоброен враг, определено не са случайни хора. Обикновен човек не би имал никакъв шанс срещу врагове, срещу каквито са се изправяли те.
 Е това си беше повече от ясно. Само ако ги беше видял снощи. Върколаците дори не разбраха от къде им дойде. Право да ти кажа и аз не можех да повярвам на очите си.
В този момент в далечината се чу страшен грохот и викове, които отекваха в гората.
 Дръжте го този път няма да ни избяга...
Азмудар и Аврора се сепнаха.
 Вече две седмици не е спрял да се бие дори и аз миг.....
 Това копеле Урубаку няма да се измъкне
Думата Урубаку отекна в ушите на всички. Преди още да са успели да реагират. Покрай тях изпонаскачаха демони и те се озоваха в центъра на битката между тях и ранен боец .
 Я виж ти. Какво си имаме тук? Още жертви.
 Мисля, че се пообърка. Жертвите ще бъдете вие.-каза ядосано Берек и посегна към брадвата си.
В този момент се чу звън и на милиметри от ръката му мина мечът на единия от демоните.
 Имаш късмет, че приятеля ти с лъка успя да отклони удъра ми с помощта на стрелата си. - каза разочаровано демонът.
 Не забравяйте главната си цел. Този път няма да му се размине.
 Ако някой ще го убива това ще съм аз, а не някакъв глупав демон.- Изкрещя Одион и се втурна яростно към единия от демоните.
 О-оо нещата стават още по-интересни. Явно имаме семейно събрание.
Одион замахна към демона, но не успя да го уцели. При втория замах демона хвана меча му и го строши с голи ръце. Одион остана шокиран. След това демонът замахна с меча си, но за учудване на всички ударът му беше блокиран от по-големия брат на Одион. Ударът запрати и двамата на няколко метра назад, като мечът на по-големия брат изхвърча от ръката му и се заби в страни от тях, а по-малкия изпадна в безсъзнание.
 Това е шанса ни. Атакувайте всички наведнъж. С тази атака ще сложим край на съществуването на техния клан.
В този момент от нищото се появи старецът от гората.
 Съжалявам, но не мога да го позволя. Взимам тези двамата със себе си.
Единият от демоните се опита да го прониже, но в момента, в който мечът му прониза старецът той изчезна като призрак и се появи до двамата Урубаку. В този момент обаче той беше пронизан в рамото от издължилия се пръст на единия демон.
 Тези евтини трикове може и да минават пред другите, но не и пред мен старче. Знам всичко за теб, ти си човека наричан някога “Хрътката Фантом”. Не мога да повярвам, че е истина, ти наистина си жив. Тази вечер късмета определено ми се усмихна оказа се, че има не двама, а трима оцелели от този род и получих всички накуп. Сега мога да ви избия наред. Смятан да започна от теб старче.
 Не ме е страх от смъртта, чакам я вече твърде дълго.
 Няма да те разочаровам. - каза демона и останалите му пръсти полетяха към стареца.
В този момент те бяха разрязани до един.
 Навярно ще помислиш, че си още по-голям късметлия, но мен ако питаш късмета ти изневери жестоко понеже и аз съм от този клан. - каза Азмудар подпрял извадения си меч на рамо.
 О това вече е огромна изненада или по-скоро лъжа. Всички останали бяха избити. Няма как да си един от тях.
В този момент до Азмудар застана Аврора и бавно извади мечовете си.
 За твое съжаление брат ми е прав, а ти вече си мъртъв макар и да не го знаеш.
 За какво по ...... - демонът се се пръсна буквално на парченца.
Всички останаха шокирани.
 Ха-ха-ха-ха. Добро шоу направихте. Той дори не успя да освободи силата си. Винаги ме е дразнило това, че е толкова слаб и глупав. Мразя такива наивни бойци. От друга страна просто не разбрах как не успя да види как го накълца. Мисля че стига толкова за тази вечер. Време е да станем сериозни.
 Освобождаване. - провикнаха се демоните.
 О, не сега вече не можем да ги спрем. - каза отчаяно старецът.
 Не се безпокой старче. Само стой на място и остави останалото на нас двамата. - каза Азмудар .
 Освобождаване.
 Освобождаване. - извикаха Азмудар и Аврора и очите им отново почервеняха.
 Какво само толкова ли можете. Провикна се единия от демоните.
 Мисля, че това е дори прекалено за слабаци като вас. - каза Аврора и се втурна с усмивка към демоните от ляво.
Азмудар последва примера й и се втурна към тях от дясно. Ръцете и краката на двама от демоните хвръкнаха във въздуха и те паднаха на земята.
 Копелета – провикна се единия от демоните.
Азмудар и Аврора се втурнаха към тях за да ги довършат, но останаха изненадани от неочаквана атака и бяха набучени в гърдите от шиповете на гърбовете на останалите демони.
 Е, явно до тук ти беше късмета дребосък – каза единия придърпвайки Азмудар към себе си – ще добавя главата ти към колекцията си.
В този момент ръката на безжизненото тяло на Азмудар премина през главата а демона и дърпайки я към тялото я откъсна.
 Кой на кого главата щеше да взема викаш? - каза Азмудар хилейки се.
През това време шиповете около Аврора се пръснаха нарязани на парченца и се разпръснаха като пепел издухани от вятъра, тя бавно се снижи и стъпи на земята. С по едно бързо движение те довършиха ранените по-рано демони и така останаха само срещу четирима демона.
 Нека да свършваме бързо. Уморен съм от носенето на онези космати гадини.
 Съгласна съм.
Двамата заеха бойна стойка.
 “Вятъра на Фантома”!!!
 “Вятъра на Фантома”!!! - провикнаха се двамата след което буквално се раздвоиха и наобиколиха враговете. Числеността на копията им се увеличи и внезапно нападнаха.
След миг Аврора и Азмудар седяха с гръб един към друг между демоните. И никой не помръдаше.
 Всичко свърши – каза Старецът.
Веднага след това демоните се струполиха на парчета около Азмудар и Аврора.
 Хъх очаквах повече.
 От къде научихте тази атака?! - провикна се трареца.
 Ако наистина си “Хрътката Фантом” би трябвало да знаеш. - каза Аврора.
 Само ти и още един човек умеете да използвате тази атака. Е преди сте били само двамата, вече сме четирима – каза Азмудар .
 В такъв случай? Вие наистина сте от нашия клан. Съмнявам се брат ми да ви е научил на подобна атака, ако ви е нямал пълно доверие.
 Амии не може да се каже, че имаше голям избор, но все пак... - каза смеейки се Азмудар.
 Какво имаш в предвид? - запита в недоумение старецът.
 Ние сме известни като копиращите нинжди на Борано. В състояние сме да усвоим всяка една техника само с един поглед. Учителя само ни помогна да усвоим тънкостите на тази техника.
 Копиращи нинджи какво по дяволите...
В този момент Братът на Одион Побягна, но се спря след като усети остриетата на Клингон Упрени в гърлото.
 А ти къде си мислиш, че отиваш?
 Дръпни се от пътя ми. Насам идват още много демони, който са по петите ми. Освен това ме преследват и вампирите на Лициус.
 Сега вече и да не искаш ще се наложи да останеш – каза Азмудар гледайки към него, като прегладняло куче към пържола.
 Не знам кой сте и от къде сте, но по-добре не се забърквайте с мен, ако ви е мил живота.
Аврора светкавично го удари в главата като не му остави време да реагира и той изпадна в безсъзнание.
 Съжаляваме, но явно това е единсвения начин – каза Аврора – мисля, че е време да си плюем на петите преди да са наскачали космати гадини от всякъде. Вече сме привлекли достатъчно внимание върху себе си.
 Последвайте ме знам къде можем да се покрием за известно време – каза Брон.
Берек грабна Одион и брат му, като плюшени играчки и последва стареца и останалите. Скоро те се озоваха пред не голям вход на пещера.
 Това е. Входът е съвсем малък, но вътре е широко и трудно ще ни намерят тук.
И наистина. Пещерата се намираше в най-гъстата и трудно проходима част на гората, а малкият й вход трудно се забелязваше. Героите ни успокоиха енергиите си до минимум.
 Ние двамата с Аврора ще заличим следите и ще ги насочим на другаде – каза Азмудар.
 Клингон наглеждай тези двамата – каза Аврор и последва брат си.
 Тези двамата доста ми напомнят за мен и брат ми – каза Брон – а и онази атака, която използваха. Явно уменията им да копират техники са доста добри щом са успели да я усвоят така добре.
 Да един поглед им е достатъчен за да усвоят почти всяка техника, но точно с “Вятъра на Фантома” не би трябвало да имат проблеми дори и да нямаха подобни способности. Все пак учителя им беше дядо.
Очите на стареца трепнаха.
 Искаш да кажеш, че...
 Да. Те са другата половина от кланът на “Кървавите Хрътки”. Вие петимата сте единствените оцелели.
 Това обяснява защо успяха да разгромят демоните по подобен начин. Въпреки това не мисля, че са в състояние да се опълчат на демоните. Тази групичка беше нищожна и все пак не се даде лесно. Колкото и да сме силни те винаги ще имат числено превъзходство.
 Ти още не си видял на какво са способни, а вече ги подценяваш. След като пристигнат приятелите ни за демоните играта сериозно ще загрубее.
 Приятели ?
 Заедно с нас щяха да идват и останалите членове на някогашното ни племе, но бяха далеч и за това решихме да тръгнем без тях, а те щяха да ни настигнат.
 Значи има още като вас?
 Не сме много, но сме достатъчно. В момента ефикасността ни не е голяма защото сме разделени, но след като отново се съберем демоните няма да имат толкова голям шанс срещу нас.
 Ако наистина сте толкова силни, защо се разделихте?
 Навярно си чувал за “четиримата палачи от Сардон”. Двама от тях Умряха при първото нападение на демоните, но останалите двата бяха все още живи и бродеха из кралствата сеейки смърт и ужас около себе си. Те бяха причината да се разделим.
 Какво искаш да кажеш?
 Ние тримата тръгнахме след единия, а останалите след другия демон.
 Искаш да кажеш, че някой от тях се е върнал тук в нашия свят.
 Не. Вече и двамата са мъртви, но понеже бяха тръгнали в противоположни посоки все още не се бяхме събрали когато разбрахме, за друга задача, която първоначално мислехме, че ще унищожи шансовете на демоните за трета атака. Ето защо тръгнахме преди да сме ги изчакали, но в крайна сметка се оказа, че всичко е било напразно.
 И само вие тримата сте успели да се справите с някой от четиримата?
 Ами.... да. Не казвам, че беше нещо лесно, бая се поизпотихме докато победим. Азмудар загуби толкова много крайници, че един два дена след това не успя да се събуди – каза с лека усмивка Клингон – Добър противник беше, заслужаваше си преследването.
В този момент Одион започна да идва в съзнание.
 Къде съм? Какво.... какво стана с брат ми?
 Успокой се – каза Крон – и двамата сте в безопасност.
 Ти не разбираш той..... той е хладнокръвен убиец.
 Мери си приказките малкия. - каза Брон.
 Брон, какво по дяволите? Ти дори не знаеш кой е той, не знаеш какво се случи....
 Не!!! Ти си този, който не знае нищо.
 Но той.... той изби всички от племето.
Одион скочи към брат си и го срита, като по този начин и той дойде в съзнание, а Крон хвана Одион и го дръпна на страни.
 Пусни ме, пусни ме – крещеше Одион – той изби всички.
 Млъкни – извика Брон след като шамароса Одион.
 Той е прав старче аз убих всички. - каза брат му.
 Не, не си. Единствения който уби беше Ишидоро. Той изби всички.
 Да, но.... те умряха защото отказах да се предам.
 Той си мисли, че ти си избил всички в онова село. Престани да се самообвиняваш и му кажи истината. Той заслужава да я знае.
 За какво говорите? Аз, аз го видях с очите си. Той той беше.
 Не, този който си видял е бил Ишидоро, който само е изглеждал като брат ти. Ишидоро беше шпионин на демоните, който можеше да променя формата на тялото си. Това беше нещо като техника, която той владееше.
 Нарича се генджутсу – каза Клингон – това е илюзионна техника ползвана от нинджите.
 Нинджи ли?
 Да точно така. Интересното е как демон се е сдобил с подобни способности. По принцип демоните нямат подобни техники.
 Значи той не е избил цялото си село?
 Да точно така.
 Защо? Защо не ми казахте нищо през всичките тези години – каза Одион с насълзени очи – защо ме оставихте сам в омраза през всичките тези години?
 Беше по-добре да не знаеш нищо за да си по-далеч от него. Беше по-безопасно понеже след като разбраха, че той е от клана Урубаку всички искаха да го унищожат. Има и още нещо, което ти и брат ти не знаете аз съм ваш дядо – Одион и брат му останаха шокирани – според всички аз съм мъртъв, но аз през цялото време ви наблюдавах и се мъчех да ви помогна с каквото мога.
 И ни го казваш просто ей така? Не мислиш ли, че е малко внезапно.
В този момент всички почувстваха нещо.
 Тази мощ... Това е Джигумо Яростния. Без съмнение това е той, един от най-свирепите ми преследвачи.
 Какво мислиш стрелецо – попита Брон – дали са те.
 Определено. Тези двамата умеят да си навличат такива неприятности.
 Тогава мисля, че трябва да побързаме, ако не искаме това да им е последната битка – каза старецът.
 Той няма да е сам. Последният път когато беше тръгнал по петите ми с него имаше поне още триисетина силни демона.
 Значи трябва да побързаме – каза Клингон и се усмихна.
 Трябва да с те луди ако си мислите, че имат някакъв шанс. Щом едни Урубаку не можа да го победи не мисля, че те двамата ще имат някакъв шанс. Какви мислите, че са им шансовете?
 Поне два пъти по-големи от твоите – засмя се Клингон – понеже те са двама Урубаку.
 Какво? - изпаднаха в недоумение Одион и брат му.
 Оказа се че това са внуците на брат ми, което ги прави и ваши братовчеди.
Одион и брат му изпаднаха в още по-голямо недоумение.
 Мисля, че изгубихме достатъчно време. Да тръгваме преди онези двамата да са станали на парчета.
Всички се втурнаха към мястото от което се усети мощта на Джигумо. Докато подкреплението бързаше в гората Азмудар и Аврора се бяха натъкнали на достоен противник, който като бонус беше придружен от прилична групичка демони.
 Изглежда, че този път ще се поизпотим.
 Права си, тези грозници определено са на по-високо ниво от онези смешници, който накълцахме по-рано.
Двамата вече имаха по няколко рани от предната битка и не им беше останала много чакра, а този път демоните бяха значително повече и освен това имаше и много от тъй наречените мраколюбци с който се бяха сблъскали по-рано. Азмудар и Аврора вече бяха ликвидирали няколко демона, но и демоните не се даваха лесно. В случая преимуществото не беше на тяхна страна понеже вече бяха ранени и изтощени. Ръката на единия от демоните полетя към Азмудар приемайки форма наподобяваща копие и се заби в гърдите му.
 Сега те пипнах.
Азмудар се свлече на земята, а демона започна да се смее доволно. В този момент Азмудар се превърна във вода и се пръсна по земята.
 Какво по .... - демонът не можа да довърши изречението си понеже Азмудар изскочи из зад него и го разполови с един замах на меча си.
 Твърде рано ме отписваш гадино.
 Виждам. Значи не сте просто поредните обитатели на гората – каза Джигумо.
Междувременно по пътя към Азмудар и Аврора:
 Джигумо е нещо, с което трудно биха могли да се справят. Той много държи на честта и не би се спрял пред нищо докато не изпълни обещанието си.
 Обещание ли – запита Клингон.
 Той е дал обещание да залови братът на Одион и да го заведе при господаря си.
 Това е сериозен проблем, като се има в предвид, че ние отиваме при него вместо той да дойде при нас. Един вид агнето е подгонило вълка – каза Широ (братът на Одион) – все пак те ми спасиха кожата по – рано , не мога да ги оставя да се бият само срещу някой толкова опасен че дори и аз самия да не мога да победя сам. Ако ги оставя ще бъде против принципите ми.
 Не се безпокойте ако сме всички би трябвало да успеем да ги победим – каза Клингон.
 Ти не знаеш кой е Джигумо. Той е на съвсем различно ниво в сравнение с останалите демони, които ме преследват. Някои дори твърдят, че идва от вашия свят.
 От нашия свят?
 Да – отговори му Крон – когато бях пленник в горния свят научих от пазачите в Тар Валор, че не са единствените хора, който са се съюзили с демоните. Имало и още някакво племе на име Пируна, който дори са приели плътта на демоните.
 Пируна?! Сигурен ли си ?
 Да, напълно. Защо да не би да знаеш нещо ?
 Това племе беше неш противник много дълго време, понеже те са също като Борано нинджи от скрито нинджа-селище в съседната страна. Те също имаха няколко клана идващи от вашата земя. Това е така понеже групата, която се преселила от тук се разцепила след като възникнал огромен скандал и повечето от се пръснали в различни посоки по оделно и се внедрили в различните племена от горния свят. Някои от тях поддържали връзка и след време се срещнали и обменили информация кой къде се намира в момента в случай, че имат нужда един от друг. С течение на времето те се превърнали в част от племената, който се били заживели и дори някои от тях заели важни позиции в племенния съвет, войската и други важни сфери, а други били разкрити и помислени за демони, след което били гонени и избивани. Имало и племена като Борано, които след като разбрали за демоничните им сили решили, че са силен коз при военно положение и решили да ги приемат като част от племето си. Явно това е подтикнало племето Пируна да се съюзят с демоните и да им разкрият местоположението на скритото ни селище. След последната атака на демоните почти никой не остана.
През това време Азмудар и Аврора се бореха с демоните и натрупалата се у тях умора от множеството битки.
- По дяволите , явно умората си казва думата, а и те ни превъзхождат по численост. Вече избихме над десетина от тях, а те не са загубили дори една трета от числеността си – каза Азмудар.
- Мисля, че вече им дадохме малък урок и е време за малко тактическо отстъпление – отвърна Аврора.
Те пуснаха в действие генджутсу, което да заблуди врагът и решиха да се изтеглят, но в момента, в който тръгнаха да се разминаха на косъм от светкавичната атака на Джигумо.
- Тази техника е впечатляваща, но успях да я избегна за разлика от тези глупаци около мен. Това е може би защото не са се сблъсквали с нинджа техники .
- Това определено не е обикновен демон. Вярно че генджуцуто не беше от висок клас, но все пак.. – каза Азмудар.
- Това определено беше добре преценена и опасна атака. Изглежда нашето приятелче има завидни умения, а като вземем и факта с каква лекота избегна илюзионната техника бих могала да кажа, че е просветен в нинджа-изкуствата – каза Аврора.
- Какво???
- Знам, че звучи объркващо, но това е първото обяснение, за което се сещам.
- Приятелката ти е права. За ваше съжаление аз съм добре обучен нинджа, който явно вече няма нужда да крие този факт. Съдейки по техниките които ползвате навярно и вие сте нинджи. – отвърна Джигумо.
- За твое съжаление си прав, а това че сме много изтощени не ти дава толкова голямо предимство като се има в предвид, че все още си единствения успял да избегне генджуцуто. – каза Азмудар и кимна на Аврора, след което двамата се втурнаха към него. В последния момент двамата се разделиха и докато Азмудар атакуваше Джигумо Аврора се втурна между заблудените демони. След като кратката атака приключи двамата се върнаха на безопасна дистанция от Джигумо, а останалите демони изпопадаха нарязани на парчета.
- Хм, това определено беше мъдър ход макар и доста безрасъден, като се има в предвид, че всеки момент техниката ви можеше да пропадне и тя да се озове обградена от демони готови да я убият.
- Щом вече знаем със сигурност, че си нинджа правилата на игарата се променят. Не бихме искали някой да прекъсне интересната ни битка нали. – каза Азмудар.
- Сега вече не можем да те оставим жив. – каза Аврора.
- Интересно ми е как ще ме победите при условие, че едвам стойте изправени.
- Двайсет и пет... – каза Азмудар.
- Процентаааа!!!!! – довърши Аврора, след което в очите им отново светна онзи ужасяващ червен блясък от преди.
- Това е забележителна сила и ако наистина е само двайсет и пет процента от възможностите ви се очертава обещаваща битка.
- Явно ще трябва да побързаме – каза Клингон – изглежда играта е загрубяла понеже тази енергия, която току що усетих не говори за нищо хубаво. Щом са прибегнали до 25-те % значи противника си е заслужавал поне малко за разлика от палячовците, който срещнахме по-рано.
- 25 % , за какво говори тоя? – учуди се Одион.
- По принцип двамата са потиснали напълно силите си. Това е и една от причините поради, които ги подцени първия път когато ги видя. По време на битка освобождават силите си до определено ниво, ако противника е силен за да го победят – каза Крон.
- Мен лично тръпки ме побиха когато видях 10-те процента. Не ми се мисли за това каква мощ ще се освободи ако освободят силите си изцяло. – каза Паяка.
- Да се надяваме, че няма да се стигне чак до там, понеже след 75-80 % излизат извън контрол и започват да унищожават всичко около себе си. – каза Клингон.
- Звучи доста опасно.
- Точно за това учителя ограничил на половина силата която могат да използват още когато са били малки чрез специален печат. Въпреки това ограничение старейшините на племето решили, че близнаците са голяма опасност и решили, че трябва да бъдат убити. Това решение било най-голямата им грешка. След като разбрал за намеренията им учителя решил, че е време за драстични мерки и освободил близнаците след което напуснал племето заедно с тях. За съжаление това само разгневило още повече племето и след тях бяха пратени преследвачи, който да ги върнат. Един от тези преследвачи бях аз. Повечето от нас дори не знаеха след кого сме тръгнали. Когато най-накрая ги застигнахме останахме шокирани когато разбрахме кого сме гонели. Единствената причина поради която бяхме успели да ги настигнем беше това, че старецът носеше близнаците, които бяха полу-упоени и едва ходеха. Тогава внезапно водачът на групата нареди да ги ликвидираме, което ни шокира още повече понеже заповедите от капитана ни бяха да ги заловим и да ги върнем живи.
- Какво чакате? – развика се водача на групата – Не чухте ли заповедта ми?
- Да, но това е един от учителите ни. Не можем просто така да го убием. Плюс това не бяха ли заповедите ни да ги върнем в селото. – каза един от групата.
- Това бяха заповедите на капитана ви, а заповедта, която току що получихте идва директно от племенния съвет. – след това останахме още по-шокирани – От днешния ден Урубаку са считани за предатели. Ето защо трябва да проумеете, че пред вас не стои един от учителите ви в академията, а един предател, който предаде вас и цялото племе противопоставяйки се на решенията на старейшините.
- Не можем да сме сигурни в това което казваш. Ето защо няма да ликвидираме никой. Смятам да изпълня заповедта на капитана и да ги върна в селото за да се реши всичко по реда. Ако това което казваш е истина старейшините пак могат да го осъдят. – противопостави се втория член на нашия тим. Групата в същност беше съставена от два тима обединени за тази мисия в едно цяло. Това беше и причината за съответния спор.
- Знаех си, че така ще стане. И все пак няма значение. Вашият тим трябваше само да ги проследи .
Учителя остави близнаците на земята и извади меча си.
- Не му противопоставяйте. Изглежда тези тримата са от личната стража на старейшините и не бих се учудил, ако ви използват като изкупителна жертва само и само да намерят причина да ме убият. – каза учителя.
- Можеш да прибереш мечът старче, знаем че няма да го използваш. Виждаш ли, ти отдавна спъваше плановете на старейшините и те се чудеха как да те премахнат без владетеля да заподозре. Ето защо беше създаден наши екип. Ние знаем всичко за теб. Къде ходиш, къде и кога спиш, с кого се срещаш , какви са силните и какви слабите ти страни. Знаем за теб повече дори от теб самия. Знаем също така и за клетвата ти да не убиваш хора. Това улеснява нещата, а като за капак сме развили и специална техника чрез която можем да контролираме телата на противниците си. Все пак би било опасно ако влезем в директна схватка. Ти не би нарушил клетвата си, което значи, че няма да ни убиеш, но с удоволствие би ни нарязал, така че да не можем да те последваме. Би било жалко, ако ни осъкатиш. Ето защо сме си взели три пионки, който да се бият вместо нас. Този тим е специализиран в проследяването, а членовете му са млади и лесни за манипулация, което ги прави идеалните кандидати. Опитахме се да мръднем, но вече беше късно. Те вече бяха пуснали в действие своята техника. Аз също бях под влиянието на техниката, но силата на нинджата който се беше заел с мен успяваше само да ме удържи на едно място, но не и да ме движи.
- Този тук се оказа костелив орех. Явно сме ги подценили .
- Явно е ново попълнение, тъй като трети член на екипа е бил убит наскоро.
Тук осъзнах, че те не просто контролираха телата. Те придобиваха всичките има спомени и способности. Техниката им беше ужасяваща. Те проникваха в съзнанието ти пренасяйки демоничната си страна в него и убиваха душата ти. Това е била и причината да изберат нашия тим. Оригинално тима е бил съставен от хора без демонична страна, което е голямо предимство понеже в съзнанието се изправят демони срещу обикновени хора, които нямат никакъв шанс. След като убият твоята същност те придобиват контрол над тялото ти и също така имат достъп до всичките ти способности и спомени. Приятелите ми вече ги нямаше, а аз изглежда бях следващия. За щастие аз имам по-сложно съзнание, което е като огромен лабиринт, в който можеш да се крия за да избегна пряк сблъсък с демона лахлул в съзнанието ми.
- Какво искаш да кажеш с това, че съзнанието ти е като огромен лабиринт? – попита учудено Крон.
- Това се дължи на факта, че моята демонична част е по-различна от тази на приятеля ви и близнаците. Като малък трудно успявах да се контролирам понеже демоничната ми страна се опитваше да вземе контрол по същия начин т.е. аз водех вътрешна бойна със самия себе си още след раждането си. За щастие демонът в мен още не беше развит и човешката ми същност успя да оцелее. В случая обаче си имах работа със силно развито демонично съзнание и няма голям шанс срещу него. Това беше проблема за него понеже явно не можеше да управлява тялото ми, ако не убие моята същност.
- Какво става Такеда, още ли не си успял да убиеш копелето?
- Тук е същински лабиринт. Не бях виждал толкова объркано и разхвърлено съзнание. Явно успешно е успял да се скрие.
- Няма значение. Дори да не е умрял все още не може да управлява тялото си без да бъде открит. Смятам, че двама ще са достатъчни за да убием един пенсионер, който дори няма да им нанася сериозни поражения .
В този момент учителя почрвеня и една огромна вена изпъкна на челото му и започна да тупти.
- Това явно е свършило зле, понеже последния път когато видях тази вена едва не умрях и свърших в лечебницата с две счупени ръце, счупен крак и няколко спукани ребра. – каза Брон смеейки се.
- Прав сте това беше голяма грешка от тяхна страна. Те нарушиха негобото 1-во базово правило – „ Не подценявай противника” – и освен това го нарекоха пенсионер, а единствения човек правил преди тях тази грешка свърши много по-зле от колкото ств свършили вие. Учителя бръкна в бжоба си и каза:
- Не искахда прибягвам до това, но вие ме принудихте.
След това извади три развалени яйца от джоба си и ги хвърли между близнаците. Демоните в телата на приятелите ми се втунаха към него. В този момент близнаците дойдоха на себе си от острата миризма на яйцата. След като демоните видяха това те нападнаха близнаците.
- Явно ще трябва първо да се заемем с дребосъците.
- Не би трябвало да е проблем при условие, че силите им са запечатани. Така те са просто две обикновени деца.
Да така трябваше да е, но тогава Азмудар и Аврора скочиха върху телата на приятелите ми и с няколко бързи движения им счупиха вратовете.
- Те никога не са били просто две деца. – каза учителя. – това беше голяма грешка от ваша страна. Никога не подценявай противника.
- Грешката беше твоя старче. Сега можем да влезем тяхното подсъзнание и да ги контролираме. Също така можем да премахнем печата спиращ силите им. Ти току що направи най-голямата си грешка. Давайте момчета децата са ваши.
В този момент двамата приложиха техниката си върху Азмудар и Аврора.
- Изглеждаш доста изплашен малкия. – каза този, който беше проникнал в съзнанието на Азмудар.
- Аз смятам първо да се позабавлявам с момиченцето, а след това ще я убия. – каза другия
- Изглежда вече си... – не можа да довърши изречението си водачът на тима им понеже беше прекъснат от виковете на двамата си приятели.
- Чудовище, тя е чудовище!
- Не-е-е-ее!!!
- Какво по ..... ?
- Кой е казал, че не съм махал печата спиращ силите им ? Първата ти грешка, е че подцени противника. Втората ти най голяма грешка, е че ме нарече пенсионер. Трета грешка отново подценихте противника и решихте, че можете да се справите със съзнанията на Азмудар и Аврора. Поради тази причина приятелите ти попаднаха в ситуация в която не са два демона изправени срещу две дечица. Те изправиха срещу две деца с по три съзнания. Човешко, на демон и на вампир. Мислех, че старейшините ще изпратят някой по-добър, но явно съм грешал.
- И все пак смятам да се измъкна жив от тази ситуация понеже все още държа живота на това хлапе в ръцете си.
Азмудар и Аврора се нахвърлиха върху телата на приятелите му, които бяха останали проснати на земята нито живи нито мъртви. Телата бяха все още живи, но нямаха съзнание и просто бяха в кома.
- Четвърта грешка. Мислиш си, че държиш живота на хлапето в ръцете си, но в същност си просто котка, която гони мишката в кръг около спящото куче, което всеки момент може да се събуди. Не съм ли прав малкия ? – учителя знаеше малката ми тайна понеже ой беше човека, който ми помогна в борбата между двете ми същности. – Можеш да го освободиш малкия, ние тримата ще се справим, ако изгубиш контрол.
- За какво говориш старче? – учуди се глупака, който ме беше хванал. – Сега вече го открих и няма къде да бяга.
- А кой е казал, че ще бяга? – отвърна учителя. – Сега ти ще си този, който ще бяга.
След това просто освободих демоничната си същност, която жаднееше за кръвопролития. Горкият дори не разбра от къде му дойде. След това обаче идваше трудната част в която трябваше да усмиря чудовището в мен. Ако не бяха Азмудар и Аврора сигурно щях да загубя човешката си същност и да се превърна в демон. Учителя обаче беше измислил план. Поради способността на близнаците да усвояват чужди техники те усвоиха противниковата техника и с тяхна помощ демона в мен беше усмирен. Така срещнах близнаците. В онзи ден аз се отрекох от племето и се присъединих към тях тримата. Все пак учителя беше единствения, който повярва в мен и ми се довери въпреки, че знаеше за демонът, който спи в мен. Това беше едно ново начало, което ..... – Клингон беше прекъснат от углошителен грохот последван от мъртвешка тишина. – По дяволите, това беше „юмрукът на разярения дракон”. Трябва да побързаме.
След около минута групата стигна до мястото на битката, което се беше превърнало в пустощ осеяна с кратери и навсякъде лежаха мъртви тела.
- Мамка му! Какво по демоните се е случило тук? Никога не съм виждал такава бъркотия до сега. – изказа се изненадано Паяка.
- Битката определено е била тежка. – отбеляза Крон.
- Да, но къде са Азмудар и Аврора? – запита Берек.
Из между руините изскочиха две деца, момченце и момиченце на видима възраст около 10-11 години. Момиченцето беше с много дълга коса и големи сини очи, а момченцето беше бледо като мъртвец и имаше сенки под учите. Те бяха полуголи и леко залитаха докато вървят.
- Мамка му! Защо ли имах чувството, че ще се получи така. – каза Клингон. – Вие двамата винаги забърквате големи каши. Не съм дошъл с вас за да ви бъда бавачка.
Всички стояха смаяно и не можеха да разберат какво се случва.
- Какво по дяволите става тук и кои са тези деца? – попита изненадано Берек.
- Вярвате или не това са Азмудар и Аврора. – отговори Клингон.
- Чакай, чакай да не искаш да кажеш, че те са просто две деца?
- Не просто това е компактната форма на телата им, която ползва по – малко енергия и по този начин по – бързо ще се възстановят.
- Много хитро. Точно в стила на брат ми, той винаги измисляше нещо ново и практично. – каза Брон.
- Мисля, че ще е по – добре да се омитаме преди, някой друг да е решил, че ще сме негова плячка тази вечер. – каза Крон.
- Мисля, че е прав. Всеки момент може да изскочи още някой, който ни има зъб, а Азмудар и Аврора изглежда са приключили с битките за днес. – каза Паяка.
- Хайде да се връщаме. Тази битка със сигурност е усетена от всички бойци в гората и най-вероятно скоро ще пристигнат в търсене на силен противник, а ако демоните ни открият с нас е свършено понеже все още сме твърде малко за да се изправим срещу тях.
- Не се безпокой старче подкреплението идва. Преди да преминем през портала пратих съобщение на останалите с инструкции как да стигнат до портала и да преминат от тази страна. Това обаче ще обсъждаме после, а сега да тръгваме преди да са ни дошли гости. – каза Азмудар и двамата с Аврора все още клатушкайки се тръгнаха напред.
- За какво говори тоя?? – запита изненадано Берек.
- После ще ви обясня. – каза Клингон и последва близнаците.
- Всички са луди! – каза Широ и заклати глава.
Героите ни пътуваха обратно към пещерата.
- Трябва да побързаме, скоро луната ще се скрие и ще настъпи пълен мрак. – каза Широ.
- Не се безпокой са това, Крон ще ни води. Той няма проблем с тъмнината. – отговори му спокойно Паяка.
- Не тъмнината ме тревожи, а Лициус и Вампирите му.
- Вампири ли. – каза Азмудар и се облиза. – Точно това ми трябва сега. Надявам се да ги срещнем..
- Успокой топката Аз’, и без това едва ходиш. Не мисля, че си в състояние за битка. Би трябвало да си пестиш силите. – каза Крон.
- Не се безпокой за тях. – каза Клингон.
Героите ни продължиха към пещерата. Неочаквано се чу шум и пред бях се озова младо момиче, което беше ранено в рамото и явно бягаше от нещо.
- Мей-лин? – възкликна учудено Крон. – Какво се е случило?
- Трябва да бягаме. Кървавите кинджали са по петите ми. Нападнаха нашата група и избиха почти всички. Кен и Сай останаха за да ги задържат и да ми спечелят време, но сигурно вече са мъртви.
- Кой за тези кинджали? – попита Берек.
- Група вампири, който унищожават всичко по пътя си. Явно тази вечер са зажаднели за кръв. – Отговори Одион.
- Това беше най-неподходящия отговор, който можеше да дадеш и определено не ми помагаш – каза Клингон и го тупна зад вратъ.
Азмудар и Аврора прегърнаха току що появилото се момиче за краката и казаха:
- Ние оставаме с каката.
- И дума да не става. Всички се връщаме в убежището. Ако вампирите ни намерят свършено е с нас. – развика се Одион.
- Можеше да се замислиш преди да дадеш онзи тъп отговор. – каза гневно Клингон. – Вие вървете, а ние с Азмудар, Аврора и момичето ще ви настигнем по-късно.
- И аз оставам. За нищо на света няма да оставя Мей-лин сама срещу онези зверове. – заяви Крон.
В далечината се чу ужасяващо стенание.
- По дяволите. Явно Сай и Кен са свършени. – каза Мей-лин и се разплака.
- Вървете!!!! – викна Крон.
Групата продължи към пещерата, а Крон, Клингон и близнаците останаха с момичето.
- Какво мислите, че ще постигнете вие двамата. Нямате шанс срещу тях. И защо по демоните децата останаха с нас. Те ще са първото нещо върху, което ще се спрът очите на вампирите.
- На това се и надяваме. – Каза Клингон и четиримата с Крон и билзнаците се усмихнаха.
- Да вървим! В противен случай ще ни настигнат.
- Няма смисъл. Вампирите са по-бързи и така или иначе ще ни настигнат. Клингон приготви се защото те идват.
- Бягайте докато все още имате възможност. – умоляваше ги Мей-лин.
- Мислиш ли, че бих си го простил, ако те изоставя и бъдеш разкъсана от група прежаднели за кръв вампири. Ако е така, значи не ме познаваш. – каза Крон.
През това време по пътя към пещерата.
- Не може да бъде, вие всичките сте изперкали. Особено онези двамата дето се смалиха. Имам чувството, че всичко това е един лош сън, но когато се ощипя осъзнавам, че за съжаление не е и всичко това ми се случва. Защо винаги на мен. – оплакваше се неуморимо Берек.
- Прав си. Мисля, че онзи път вече се надцениха. – каза Паяка.
- Грешите – каза Брон. – ако тези хлапета наистина са това което описа елфът. Срещата с вампирите ще бъде най-добрия им шанс да възвърнат изгубените сили. Понеже навярно и вампирите ще ги подценят по същия начин по който го правите и вие сега.
Вампирите изскочиха от всякъде и Клингон и Крон ги отблъснаха с помощта на мечовете си.
- Тази мръфка си е наша. – каза единия от вампирите.
- Съжалявам, но вечерята ще трябва да се поотложи момчета. – отвърна Крон.
- Я виж ти и това, ако не е нашето приятелче Крон. Последния път успя да ни изиграеш, но този път няма къде да бягаш.
- Кой е казал, че ще бягам. Не мисля, че ще има смисъл като се има в предвид, че сте по-бързи от нас, а момичето е ранено. Лесно бихте могли да ни проследите дори само по миризмата на кръв.
- Умно изказване. Жалко, че ще ти е последното.
- Мей-лин, пази себе си и децата.
Внезапно два вампира светкавично минаха зад Крон и се опитаха за го прободат с мечовете си, но атаката им беше блокирана от Клингон, който веднага след това ги прониза. Единият вампир се струполи на земята превръщайки се в пепел.
- Малка изненада. Единия е посребрен. – каза Клингон и двамата с крон застанаха гръб в гръб.
- Учудваща бързина боецо, но въпреки това не можеш да си на всякъде. Не можеш да предпазиш всички едно временно.
Азмудар и Аврора се разреваха и хукнаха да бягат крещейки :
- Не ни изяждайте-е-е-е-еее...
Внезапно пред тях изскочиха двама от останалите шест вампира и ги зграбчиха, а те се разтрепериха от страх.
- Предайте се или децата умират.
- Казваш го така сякаш, ако се предадем наистина ще ги пуснеш. – каза Крон. – Мисля, че това е достатъчно време е да ги избием.
- Прав си. – каза Клингон и извади три стрели.
- Явно не чухте какво казах. Приятелите ми са прежаднели за прясна кръв.
- За тяхно съжаление не са единствените. – каза Клингон. – Мисля, че децата могат да се оправят и сами.,
- Какво смяташ, че могат да ни направят, ще ни нахапят и изподраскат ли?
- В същност, да! – каза Аз’ и в очите му се появи зловещ син проблясък, след което двамата с Аврора захапаха нападателите си за вратовете разкъсвайки гърлата им и започнаха да пият кръв на воля.
- Какво по.... ? – Изпаднаха в недоумение вампирите.
Азмудар и Аврора се върнаха в реалната си форма и погледнаха към бъдещите си жертви.
- Мисля, че вече вие сте гонените. – каза Клингон и прибра мечовете си.
- Ах ти, мръсен... – закани се единият вампир и се втурна към Клингон.
Внезапно напътя му се изпречи Аврора, която с един удар отнесе главата му и се отправи към останалите. Когато видяха това те се обърнаха за да избягат, но се озоваха лице в лице с Азмудар.
- Мей-лин, мисля че ще е по-добре да не гледаш. – каза Крон и застана до нея, а тя припадна.
- Май се престараха. – каза Клингон и се почеса за главата.
Крон я взе и всички се отправиха към пещерата.


To be cntinued :twisted:


Последна промяна Azmudar на Вто Мар 25, 2008 7:17 pm, променена общо 1 път


_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Дек 07, 2007 1:34 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
пак са улях :o
:roll: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:



_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Мар 25, 2008 7:20 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
Продължаванка :twisted:
- Какво се случи, тя добре ли е? – запита Паяка след като видя връщащите се приятели.
- Мисля, че те двамата малко се попрестараха и тя припадна. – отговори Клингон, а близнаците наведоха глави виновно.
- Какво стана с вампирите? – попита Одион.
- Бяха вкусни. – каза Азмудар доволно и се потърка по корема а широка усмивка на лицето.
- Какво? Какви небивалици говори тоя ?
- Нали ви казах, че малко се престараха. – каза Клингон и хвана Азмудар за главата. – ти си едно мнооого лошо вампирче.
- Добре, добре вече ще слушкам. – каза Азмудар и се засмя.
През това време Мей-лин започна да идва на себе си
- Децата, децата те бяха.....
- Спокойно. – каза Крон – те са на наша страна.
- Да, но те са, те са.....
- Вампири? – допълни Азмудар.
Мей-лин изпищя след като съзря Азмудар и Аврора.
- Азмудар! – изкрещя Крон.
- Какво ? – запита невинно Азмудар. – нищо не съм направил. Тя ве някога щеше да стане и да ме види.
Клингон се засмя.
- Не е смешшно. Скара му се Мей-лин.
- Съжалявам. – извини се той и стана сериозен.
- Нима сте се съюзили с вампирите и си мислите, че те ще ви оставят живи?
- Те.... в същност не са вампири. – каза Крон почесвайки се за главата.
- А какво са тогава, аз ги видях със собствените си очи.
- Ами прево да ти кажа и ние самите не знаем какво сме? – каза Аврора.
- Сега остава да ми кажете, че и с демоните сте се съюзили.
- Азмудар погледна кън Одион, след пова към Клингон и се усмихна иронично.
- Какво? Защо се смее така?
- Амиии причината тя да каже, че и те самите не знаят какво са е.....
- Каква, каква е причината?
- Ами може да се каже, че...
- Може да се каже, че сме и демони.
- Какво, как е възможно това? Не, не товва не е истина, това е кошмар трябва да се събудя.
- Не вярваш ли? Искаш ли да ти покажа? – каза въудушавено Азмудар.
- Аааааазз! – погледна го заплашително Клингон.
- Какво, к’во съм направил пак? Каза недоволно Азмудар.
- Виж малката ако се страхуваш, че ще предадем приятелите ти на демоните жестоко се лъжеш. Единствената причина да сме тук, е че един грозен урод на име Скорн иска да превземе нашия свят, а тези двамата зад мен имат сметки за уреждане с него. – каза Клингон
- Чакай малко какъв свят?
- Те са от горната Земя? – каза Крон.
- Можеше да започнете с това. – каза тя нацупено. – това означава, че най-вероятно някой от тях ще е легендарния войн, който ще унищожи господаря на Скорн. Но те са няколко, кой ли ще е избрания. – продължи да разсъждава на глас тя. – сигурно ще е той каза тя и поглед на Азмудар.
- Не. – каза Брон и излезе от мрака на пещерата.
- Дядката призрък? – стресна се тя.
- Владетеля на Демоните ще бъде победен от някой, който носи кръв като неговата собствена. Така гласи преданието. Те само ще му помогнат да осъществи предсказанието.
- А ти откъде знаеш, че някой от тях двамата не е кръвен потомък от рода на владетеля?
- Защото са братовчеди на Одион. – каза Крон – На теб Одион на демон от кралския род ли ти прилича?
- Крон момчето ми подценяваш качествата на рода ни. – каза Широ.
- Този пък кой е ?
- Сигурно си чувала за него. Всички него търсят. – каза смеейки се Азмудар. – т’ва е другия братчед. На Одион батко му.
- Какво? Одион има брат?
- Да и то какъв? – каза Одион.
- Не се оплаквай, ако не искаш да ти нарита задника. – предопреди го паяка.
- За вас не знам, но аз ще последвам примера на Бекер и ще легна да се наспа. – каза Клингон с усмивка и влезе навътре в пещерата.
- Мисля, че той е прав нека сега да се наспим и да отпочинем, а утре вече ще му мислим. – каза Крон.
- Правилно. Мисля, че си поиграхме достатъчно за днес. – допълни Аврора и ги последва.
Нашите герой си починаха.
- Колко от твоите хора са останали?
- Не много. Особено сега, когато вампирите ни нападнаха. Оцелелите сигурно се броят на пръсти.
- Това не е добре
- Утре ще се съберем в град Роан и ще разберем колко сме останали. Защо ме разпитваш така, какво сте намислили?
- Смятаме да организираме нападение срещу демоните, но все още сме твърде малко.
- Тогава можете да броите и нас.
- Надявам се, че знаете какво ще се случи, ако успеем да унищожим владетеля. – каза Брон.
- Какво? – учудиха се всички.
- До няколко дена този свят ще загине. – всички останаха шокирани – Този свят отдавна е умрял и единствената причина все още да не е загинал е факта, че демоните все още не са завладяли друг такъв. Всички ресурси са изчерпани, в тази земя вече няма живот. Дори да не убием владетеля на демоните всичко ще се срине до месец. Този свят загива бавно още от времето когато сегашния владетел се качи на трона. Това е и причината саргонските демони да се опитват да завласеят друг свят, който да използват още няколко десети летия преди и той да загине. Единственото, което ги спираше беше това, че камакът на сенките не беше у тях. Той беше взет във вашия свят преди първото нашествие. Демоните могат да прехвърлят известна част от войската си и без камъка, но силите им намаляват след прехода и не всички могат да преминат. Целта на първото нападение беше да се открие и върне камакът и да се убие прокудения принц у който беше камакът. Той беше единствения, който можеше да победи нашия владетел. Казват, че този демон бил потърсил убежище в тъмните гори на елфите и там изчезнал. Дори според някой слухове той успял да установи мирно съжителство с елфите. За разлика от брат си сегашния владетел, принцът черпреше енергия от природата и внасяше равновесие в нея. Навярно това е и причината да постигне разбирателсвто с елфите. Те бяха пълни противоположности. Като вода и огън. За съжаление сегашния владетел надделя и принцът на който се надявахме бе прокуден и преследван, а животът на тази земя си отиде заедно с него. Нашият род има кръвна връска с кралския демонски род и е пазител на кралското семейство ето защо не можехме да направим нищо срещу новия владетел. Единственото, което можехме да направим е да защитим прокуденият принц, който ние бяхме избрали за владетел. Когато владетеля разбра, че сме на страната на брат му реши, че сме заплаха и сериозна пречка за него и нареди да бъдем избити до крак, като дори се включи лично в битката срещу нас, като знаеше, че не можем да пристъпим клетвата си да не нараняваме членове на кралското семейство. Почти всички от клановете бяха изклани. По-голямата част от оцелелите тръгнаха към другия свят с надеждата, че ще открият и защитят принца, а тук останахме само двама пазители за да предпазим жените и децата от клана. Една от причините принца да замине за горния свят бе факта, че там беше и сестра му, която бе прокудена поради факта, че беше се родила без демонични сили и имаше човешко тяло. Това се дължеше на факта, че стария владетел се беше влюбил в пазителката си, която беше от нашия род и също като нас беше полудемон. Навярно по подобен начин се е и зародил и нашия вид. Въпреки, че тя беше принцеса на демоните нейното съществуване беше тайна за която почти никой не знаеше. Тази тайна бе скрита от кралската фамилия, а принцесата живееше в нашето общество като най-обикновенно дете от племето. На 10 годишна възраст принцесата разви необикновенни сили от който дори и владетеля започна да се страхува и затова реши, че ще е по-добре тя да бъде пратена в другия свят преди да се е разчуло за нейните сили. Истината за всичко това освен родителите й знаехме само двамата с брат ми и принца, който неволно разбра при посещение в селото ни когато видя баща си с детето. За нещастие не знам какво е станало след като брат ми и другите са отишли в горния свят. Това вече трябва да кажат те. – каза Брон и посочи нашите герои.
- Хм, мисля, че дъртия е успял да намери каквото търсеше. Макар и с леко закъснение. – каза Азмудар и се усмихна. – За съжаление принца и принцесата вече не са живи, но за сметка на това наследниците им са живи и са готови да унищожат онова нищожество, което е владетел на демоните.
- Значи са се обединили и ще нападнат демоните. – каза обнадеждено Брон.
- Всъщност те дори не знаят кои са. – каза Азмудар смеейки се.
- Как така?
- Ами-и дъртия нищо не им беше казал, а аз реших да им го спестя докато не дойде момента, в който да поемат отговорността. Е този момент е почти настъпил за това, че..... честито дългоухи приятелю ти си принц. – каза Азмудар и потупа Клингон по рамото.
Всички останаха с зяпнала уста, а Аврора започна да им се смее.
- Що за шега е това? – каза Гневно Клингон.
- Не е шега просто ако ти бях казал щеше да се възгордееш още повече и нямаше да се търпиш.
Клингон грабна меча на Паяка, който беше подпрян на стената близо до него и с един замах едва не отсече ръката на Азмудар.
- Леко бе идиот. Можеше да ми отсечеш ръката!
- Какво значение има, нали можеш да си я възстановиш влечуго такова.
- Спри се!!! Извика Аврора и хвана Клингон. Беше за твое добро да не знаеш кой си. Това е решение на учителя и ние го спазихме.
- Коя е сестра ми?
- Към кой от нас си най-привързан? – попита Аврора.
- Към теб? – отговори учудено Клингон.
- Баака(пр.от японски бака – идиот)! – Изкрещя му тя след като го перна по вратъ. – Аз и Азмудар сме близнаци. Няма как да съм ти сестра. Плюс това ти нямаш сестра имаш братовчедка. Наистина си голям идиот. - каза Аврора и се хвана за главата. =))

To be continued.. :roll: някога си =))



_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Мар 25, 2008 8:06 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Яну 04, 2007 10:01 pm
Мнения: 2739
Местоположение: Delta Quadrant
Почнах да го чета .... ама ти напрао са усра :lol: :lol: :lol: инак е яко ама не занм колко ще ми отнеме да го прочета O_O


Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Мар 25, 2008 8:18 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Чет Юни 28, 2007 7:46 pm
Мнения: 2150
Местоположение: Висящ от някой стълб, псувайки работници на EVN
Wizarda написа:
Почнах да го чета .... ама ти напрао са усра :lol: :lol: :lol: инак е яко ама не занм колко ще ми отнеме да го прочета O_O

няколко часа минимум =))
а на мен колко ми е отнело да го напиша
:roll:
(Пиша го от януари 2003год.)



_________________
Изображение

Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Мар 25, 2008 9:17 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Вто Мар 25, 2008 8:03 pm
Мнения: 365
Местоположение: Видин Пол:Момиче
За толкова време се е получило супер.(като се има напредвид че аз пиша едно разказче подобно на "Ерагон",нз дали го знаете и го пиша от 2004 и сам написал едва 10 глави)Но твойто цепи мрака и светлината! :wink:


Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 2 [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на: