Това ще бъде отчасти дискусия, отчасти израз на лично мнение (защото всеки има собствено... надявам се, въпреки, че моето винаги се губи някъде) И естествено искам да разбера вие какво мислите и къде се причислявате.

С приятели на по бира често си споменаваме "Пичове, родили сме се 30-40 години по-късно отколкото е трябвало" грубо казано естествено.
Гледаме филми от преди 20 години, слушаме музика от преди 30-40. Не, че се стига до пълно изолиране на модерната култура, но в честите случай, когато тя изниква бива нахранвана. Тук всички сме много про-азиатски настроени (лично аз много). Единственото място където все още съществува разновидност на Glam, японците и държат много на своите традиции.

Специално моето поколение (завършващите тази година) , поне повечето от тях сме много ретро-ориентирани, играем стари игри, стари филми. Докато сме били малки по телевизията не даваха по-новите филми, а всичко старо, дори и старите анимации. Правили сме толкова много неща, които и нашите родители са правили.

Колкото и да го отричаме, колкото и да се бунтуваме, ние сме като тях.
Поне аз осъзнавам, колко повече ставам като родителите си.

Та какво смятате за този кръстопът? Нещата от миналото и тези от бъдещето. Това, с което първо се сблъскваме, но вече е отминало или това, което е около нас. Какво е за вас миналото? Нещо, което е минало или нещо, по-стойностно.

Много хора искат да доживеят постиженията на нашата раса, колония на други планети, клониране, space travel. Аз искам да усетя какво е било да бъдеш на Wooodstock през 69-а, искам да чуя китарата на Джими Хендрикс, иска ми се да съм чул Бийтълс на живо, да изживея 80-те , Виетнам, Хипи движението, убийството на Ленън, първият цветен телевизор, размириците през 20 век...

Към какво се причислявате? Лъм миналото или към бъдещето?
Избягвайте разни блудкави отговори, също така избягвайте това да се правите на прекалено остроумни, искам лично мнение. Останал с впечатлението, че с много малко хора тук може да се води дискусия, докажете ми обратното

Минало (близкото минало) vs Бъдеще
Какво мислите съществува ли нещо като тази граница. Малко по малките вече нямат дори елементарна музикална култура. Разни хлапаци с китари издават албуми, които биват купувани от други хлапаци, без китари и пълнят гушите на тези отгоре. Повечето (почти всички дори) няма да оценят никога, какво е било преди тях, колко са били трудни тези времена, но и колко важни, за това което имаме днес.

Какво ще донесе бъдещето? Още повече забрава? Дали просто ще заснемат еквивалент на "A Hard Day's Night" , само че не с Бийтълс, а с някоя ненадарена нова група, която няма нищо общо с иновативност и изкуство.

Нямам нищо против модерното изкуство, музиката в момента не ми пречи (obviously, защото не я слушам) , но е срамно да не се познава началото, произхода на тези неща. Как може днес хората да нямат дори елементарни познания за класическата музика, за зората на рок музиката, за нейният разцвет. По дяволите това е все едно много да обичаш млечни шейкове, без да знаеш, че в тях има мляко, млякото идва от кравата, а кравата пасе трева.
Да не си гледал Кръстника, но да знаеш всичкото боза от последните 10 години. Да не си чел класическа литература. Да не си посрещнал слънцето на юлското утро. Да не си се разхождал бос по тревата с цветя в косата...

Идеята е за причисляване към миналото или бъдещето. И настоящето като кръстопът. Аз пък съм изненадан, че толкова повърхностно бива тълкувана темата. Сигурен съм, че повечето прехвърчат без влагане на мисъл, безпристрастното оценяване на минало и бъдещо изглежда е чуждо. Усещането за щастие също.
И май никой не разбира идеята ... anyway (не че съм имал големи надежди). И естествено все някой ще се хване за "filler" информацията... темата е много по комплексна, и неразвита, за да се поразмърдате, а не просто да се "радвате на топлата вода и телевизията"
Искам индивидуално мнение. Всеки може да изтъква нещо на базата на друго дадено, изразете себе си... duh...

За това минало, за което говориш - не. Иначе винаги съм искал да вкуся от атмосферата на средновековието. Но като се сетя какви са били "удобствата" и как навсякъде са се ширили неизлечими болести, желанието ми умира. FrostedKing е прав, донякъде. Какво ти хипи движение, излез на улиците и виж - фрашкано е с разни смръдливи наркомани, на които дори и хипитата биха завидели...

Дай си твоето мнение, покажи ни как трябва да се отговори на въпрос "какво е за вас миналото". Има си стойностни моменти, има си и недъзи, но миналото си остава това, от което произлиза бъдещето. Предполага се сега да сме няколко крачки по-напред от онова минало, а ние искаме да се върнем отново... След 30-40 години някой друг ще разправя, че се е родил 30-40 години по-късно, понеже вече няма да има концерти на Disturbed примерно. Но това си е до личното мнение и личния вкус на човека, не може да се упреква никого за това. Аз съм си доволен понеже имам възможността да пътувам и да разгледам света, да стана какъвто искам, а и музиката никога не ми е бил кой знае колко голям фактор в живота. А и като седна някъде с приятели обикновенно дискутираме бъдещето и това което предстои.

ПС. Може би и пират бих станал, ако имах възможността да поживея малко в онова време. Живота им продължава до 3 години максимум, но пък си живеят свободно и абсолютно пълноценно, независими от никого.

Защо трябва да се причисляваме към минало или бъдеще т.е. защо трябва да се ограничаваме в някаква рамка от типа аз клоня към старото или аз клоня към новото. Така просто се ограничава те ве хора.
Да аз слушам класическа музика. композирана преди 300 години. слушам Doom Metal нищо не ми пречи да седна да послушам нещо от прословутия Neo Metal както го наричат. Мога да гледам анимето от преди 20 години нещо което излиза в момент с един и същи кеф. стига да има идейност в него защо не? за да се правя пред другите и пред "приятелите си" виж те аз слушам ретро неща или по точно "аз правя кат вас". това е смешно... поне от моя гледна точка.


Срамно е да ако претендираш с това обаче. ако просто си харесвам нещо и си го слушам трябва ли да знам от каде идва и т.н. това УБИВА ИЗКУСТВОТО ве хора т.н. харесваш нещо защото е произлялзло от еди каде си а не заради самото него . с други думи ти млечния шейк го обичаш заради вкусът му или защото е направен от мляко което е... и т.н. ?

стига с толкоз после ще се до обеснявам

Точно така ^^
Такива отговори искам, но за да осъществя целита на проекта си ми трябват още.

Все пак за да хванеш духа на настоящето трябва да го притиснеш между минало и бъдеще. Задълбочено лично мнение няма да давам, нужни са ми вашите отговори.

Стига да е това което искаш, да ти прави кеф и да го има оня гъдел отвътре дето ти казва че живота е тука и само трябва да го хванеш... кво значение има дали времето ще е преди, сега или в обозримото бъдеще? иначе което си е право-право си е, наистина по-би ми прилягало да замахвам с клеясъл топор в лицето на въоръжен до зъби византиец от колкото да пиша есета по философски треми, които никого не засягат... варврин се родих и натам си ме влече, цивилизацията с всичките и досадни привички ме дразни до немай къде ... та мисля че отговора е очевиден. настоящето, макар и удобно, не е достатъчно живо за да го изживееш пълноценно... загубена е онази връзка със земята, природата и дори с другите хора, която е по-силна дори и от живота. бъдещето пък е много мръсно... така че като че ли носталгичното минало най ми е по вкса...

Всъщност от приятелите ми (дето до един са метали ) аз съм единственият, който се кефи на Шопен, Синатра и Пантера...
Иначе... не знам към кое съм... Тва че един филм или една игра е остаряла, може според нечие мнение да го/я прави "класика", но аз си имам друго мнение...

В смисъл... много мразя точно тоя момент в някои хора, че чакат нещо да остарее, за да го харесат... или както казват - "осъзнаят". Тва са глупости. Когато беше 2005-та година и излезе тъпия St. Anger много хора викаха "Еее ква е тая глупост, тва не е Металика"... Са обаче същите хора ми пускат The Unnamed feeling... Няма значение. Аз съм си аз - за да ми хареса нещо, нямам условия кога е правено. Трябва просто да е добре направено. Нали, мразя тия глупости "А бе човек, тва за ония години е било чудо"... Е да ама за ония години, аз не живея в ония години, нали?
Обичам с приятелите да бия кола (и две глътки бира колкото да спрат да ми опяват ). Когато се отпускам след много учене и много ходене по мъки - пускам си Mezzo-то с класиката или някой блус... Когато съм в още по-добро настроение, разбира се... метъл... Траш, фолк, хеви, спийд, пауър, хард рок, зависи от повода... Гледам криминалета, фентъзи, от време на време, когато не ща много смисъл във филма - екшън, комедии... И както казах - при тях е същото... не гледам коя година е правен, важното е да е кадърно направен... А за игрите - по-новите и по-тежките игри искат много по-труден и разнообразен геймплей, а това е много хубаво... И общо взето разликите между мен и моето поколение са, че повечето ходят на дискотеки, аз ходя с приятели да пийнем нещо; повечето ходят на море, аз ходя на планина; повечето от познатите на мен и на приятелите ми ни говорят зад гърба, ние си седим... и да са там... и да не са там... се ще ги храним;
Да го духаш, ако тоя роман не ти е помогнал за "проучването"

ВТФ? Прочетох малко от първия пост и искам да кажа 2 неща:
1. Филмите от преди 20 години ги гледаме, но музиката която слушат повечто хора (включително и аз) е максимум на 20 годишни групи
2. "Всичко ново е добре забравено старо"

Ето това изречение изчерпва темата за мен. Изобщо, ама изобщо не ми дреме коя година еди-какво-си е излязло и какво е било преди него. Важното е че излязло и ме кефи.
Имам едно прилично количество музика, като в нея няма само класики от 70, 80, но и има неща, който са излязли туко що .
Също така подкрепям мнението и на PCGamer, че не е задължително да знам от къде идва за да го харесвам.
Цялата идея, че може човек да се ограничава творците в някакъв отрязък от времето е малко глупава и я намирам за проява малко тип "кон с капаци."

П.С. Snookie за мен St.Anger никога не е бил боза, даже на мен си ми харесва доста.

Е ми явно не разбираш от музика, но... Има песни, които ме кефят като излезнат съвсем малко (т.е. стават за слушане)...

Но има песни, които живеят вечно и никога няма да омръзнат...

П.П. В St. Anger няма нито едно соло... една от многото прични да МРАЗЯ албума

Разглеждането на настоящето като кръстопът между минало и бъдеще е доста интересна теза, с която не съм особено съгласен. Според моите скромни наблюдения времето тече само в посока бъдещето. Начина на живот е въпрос на личен избор. Поемаш по свой собствен път, вървиш напред и поглеждаш назад само за да се увериш, че не си изгубил вярната посока. Не живеем нито в миналото, нито в бъдещето. Живеем тук и сега. Няма какво да се направи по въпроса, освен да живеем така, че родилите се след 20-30 години да водят същата дискусия, както ние в момента

А защо не настояще?
Мразя хора,които не живетя в настоящето.Мразя хипарите и всички пацифисти,мразя неонацистите,мразя всички,които се опитват да живеят по начин,който не е присъщ за тях.Това са болни хора.
Не времето е сбъркано.нещата следват своя ход.Искам да ги видя всички хипарчета и пичове,тръбящи колко мразят съврменното общество или как все пак предпочитат да живеят в истинските години,как точно ще изкарат и десет дена без интернет и мобилен?Как точно ще живетя по времето на Тато?Как ще се крият по мазетата,за да слушат Бийтълс и треперят от страх да не ги хванат,че правят тези "вредни неща"?Искам да видя това.Искам да видя как ще нагъват един салами един хляб.няма да имаш 4867857 вида шпек.Щото явно освен времето искат и държавата да сменят.
Айде у левео.Аз си харесвам времето.Харесвам си компютъра,телефона и блока.харесвам луканка,а не шпек.
И живея сега.Да слушаш ретро е хубаво,но да живееш ретро е глупаво.

Не виждам какъв требе ти е проблема със мирните хора които са против войната... иначе и аз съм анти-фашист

Лайк много приказки и много малко смислени неща. Първо съгласен съм с това, че трябва да живеем в настоящето, а не в миналото, колкото и да е допринесло за сега. Миналото е минало (я колко вярно звучи ) и то вече не ни засяга. Може само да се усмихваме или да отправяме по някоя приятна мисъл или да ни обзема носталгично чувство, но не и да ни завладява. Важни са днес и утре, както и надеждата за едно по-добро вдругиден (ама че клише ). От нас зависи как ще си изживеем дните и ние можем да ги направим като вчера, или така както ги искаме утре, но не и да ги тъпчем на едно място. Да изблееш и да кажеш аз съм различен, защото харесвам еди какво си и еди какво си, не те изкарва извън общото събирателно на стадото. Ако се вгледате малко повечко в нещата ще забележите, че и преди като днеска има вражди между финовете на различните стилове музика, просто преди е било друго времето и между други враждата. Миналото с други думи не е различно от настоящето, само войните и стила на обличане са по-различни, както и общия коефициент на интилигентност.
Бъдещето... Няма да е много по-различно от настоящето. Ще се променят технологиите и начините за воюване. Може и пък да бъде интересно, но едва ли ще е кой знае какво. Сегашния момент си ми харесва. Може да не е наситен с емоции промени и взривоопасни събития, но си е просто сега и аз принедлежа към него. Това си е моето време (нашето време) и от нас зависи какво ще бъде утре. Историята е написана, за какво да се обръщаме все назад? Нека си се погрижим за настоящето ( със всичките му проблеми) и после да се вторачваме в бъдещето.

Признавам,не прочетох всички отговори до сега.Топло е,а и имам работа,а задължително искам да се разпиша тука.Съвсем повърхностно четох разните постове,ама забелязах,че повечето хора говорят за изкуството на миналото и това на настоящето...Макар и неразделна част от човечеството като цяло,израз на мисли,банички,тука някой даскал по БЕЛ ш'ви даде масата метафори за това какво е изкуството,ама мен ме мързи,о,деба,пак се отплеснах...Та!Моля,върнете се в началото на изречението.А сега четете следващите думи...изкуството далеч не е всичко,което Е човечеството..Тука някой ще ме сдави и ще ми заяви,че то е израз на всичко човешко,бла-бла,well,I meant to differ...Темата е като цяло дискусия за минало и бъдеще,а не за музиката на миналото и бъдещето...

Та,по тази тема..Никога не съм се чувствал на мястото си в т'ва настояще.Нещо не ми понася на храносмилателния тракт тая загуба на моралите и допир с реалността...Говорим за бъдещето?И то ще е същата работа,само малко по–advanced откъм технология.И да,цветните телевизори,компютрите,всичкото...Не казвам,че не го обичам,ама...К'во да кажа...Ако бях живял по времето на зараждането на бунтарството като идея и стил...Нямаше да ми трябват толкова много,нали?Всеедно...Разни времена,разни хора,разни идеали.Мен лично повече ме влекат тези на миналото.

@Bleed4me Напомняш ми на един приятел,с който днеска пихме биричка Ениуей...Темата наистина е прекалено дълбока,че да сЪ ровим из дебрите й...Някак си не ми върви да пиша нещата,които мисля всъщност.Ама,хей,някой път може да се видим на по бира и да си приказваме за Бийтълс,Джон Ленън,Децата на цветята и прочее ...

P.S. Мисля,че макар и от по–новите,тука много добре се връзва една песничка на Helloween – Wake Up The Mountain