Съвсем наскоро, всъщност точно миналата седмица изчетох за има - няма 3 дена едно книжле на Балдачи. Нашия човек имал някаква роднинска връзка с Марк Твен и решил да осъществи това, което писателят никога не е успял - да опише пътуването си из Щатите с влак. И тази книжка някъде там се споменаваше, сещам се.

Ами аз я имам в къщи и е към 500 страници и се разказва за екскурзия в Европа, но пътуването почва с кораб. Четох я преди 2 години и е наистина забавна.

Радвам се.

Никой не е в безопасност

Може би най - краткото нещо, което съм писал през живота си. Доде ми от На зла круша ... зъл прът....


Плодът се откъсна от клончето и полетя надолу към главата, която в момента представляваше чудесна мишена, идеална за малка следобедна загрявка. Стволът на дървото се разтресе то задоволство, когато ръката на момчето се стрелна нагоре, за да разтрие удареното място, а узрялата круша тупна на земята до него. Онзи тъкмо обхващаше крушата, възнамерявайки да й го върне за удара като я запознае с предните си зъби, когато втори плод думна по незащитената му глава.

-Абе... – Момчето се изправи и разгневено заотстъпва назад. – Да няма някой там горе?

Още един плод се откъсна и застраши отдалечилото се почти на метър от дървото човешко същество.

Четвъртия улучи главата
Петият също
Шестият също.

Седмия прелетя на сантиметри от ухото на зашеметеното момче и, сякаш за да прояви милост, се отдалечи и тупна на тревата.

Осмият обаче не пропусна. Хлапето се залюля и, измънквайки нещо неразбрано, се строполи в несвят на земята.

Дървото се изсмя.

-На зла круша – зъл прът... мърмореше си тя. – Поговорки ше ми измислят те на мене. Да ми дойде още един, дето ги разправя тия, та да види кфо ше му се случи.

ОМГ! Това е хилежно Ебаси и яката круша!

невероятнно е XD

кУрша,а?
Както винаги, на ниво (;

Макар и късо е много смешно, браво.

Радва!

Йей, здравейте отново, бих желал да ви запозная с последното си творение:

...Ваш верен, Генерал Ненаредсмозък Височайши


Поздрав!

Името ми е Пълковод Кранев, генерал на втория военен отряд, изпратен в земите на бунтуващите се триглави кракекси.

Тук съм, за да разгледам наново фактите, свързани със случилото се миналия петък в лагера ни, а именно с изчезването на любимата носна кърпичка на сержант Дропсън Мачовски. Нагърбил съм се с тази отговорна задача най-малкото, защото сержантът е доблестен мъж, чийто лични вещи не заслужават подобно отношение, но най-вече, заради почитта и състраданието, които започнах да изпитвам след многото неуспешни опита на Мачовски да поправи кранчето на тоалетната ми чиния.

Започвам преразглеждането, от момента на събуждането на сержанта. Тук се сблъсквам с три различни версии, дадени от неговите подчинени, тъй като сам той не може да определи кога и как (и защо) се е събудил.

Според първата, Мачовски е бил събуден от странен писклив звук, зародил се в съзнанието му, причинявайки силно главоболие, при което сержантът е изкрещял диво и е изскочил побеснял от помещението.

Втората гласи, че ужасяващ кошмар е извадил Дропсън от съня му и, под негово въздействие сержантът е прекарал първите няколко часа след събуждането си като сомнамбул, изцъклил мъртвешки очи.

Бих желал да обърна внимание и на третата, въпреки че тя звучи прекалено невероятно, за да се окаже истина и повечето хора биха я сметнали за измислица, целяща да злепостави нашия тъй обичан сержант. Редникът, който ми я представи, изрече следното : Сержантът стана, прозя се, обу си чехлите, изми си зъбите и си облече униформата. Тези толкова скандални действия биха предизвикали огромна вълна от негодуване сред останалите в лагера, затова предпочетох да запазя чутото за себе си и наредих на редника също да си трае, инак пръв щях да го пренеса в жертва на богинята-майка на кракексите.

Относно случилото се на обяд обаче, всички, които разпитах бяха единни и ми представиха случилото се по следния начин: Както винаги, тези, които имахме късмета да оцелеем след утринния сблъсък с кракексите, се завърнахме в лагер, за да получим своята успокояваща духа и тялото порция минерализирани бутчета от брокс.( Държа да отбележа, че по това време, аз наглеждах колекцията си от причудливи крайници на дифрогнерански подземни черевеи и жмучици. ) Наредихме се на опашката и зачакахме реда си, през което време сержантът вече похапваше на една от масите, използвал привилегията да се уреди се с двойна порция от споменатото ястие. Един от редниците не се сдържа и подхвърли ядна реплика към Мачовски, който обаче така се бе улисал в яденето, че не успя да го чуе. Именно тогава, в полезрението на всички ни, попадна носната кърпа на сержанта, на която той толква много държеше. Беше я поставил на ръба на масата и току-току посягаше към нея, за да ибърше големия си нос. Не мога да отркия причина, поради която всички се бяхме вторачили в това място, но със сигурност мога да потвърдя какво се случи в следващия момент. Кърпичката изчезна.

Случилото се би могло да се обясни по два начина:

Или кърпичката е била всмукана от вентилационната система, с която напоследък имаме проблеми, или някой от присътващите се е придвижил със скоростта на светлината до масата на сержанта и е прибрал кърпичката в джоба си.

Това е единственото, което ми бе дадено като информация. В момента Дропсън Мачовски е изключително разстроен и, ако някой м знае къде се намира кърпичката или пък може да предложи друг начин за решаване на проблема, нека се обади на.... Не, стойте, не знам дали мястото, на което се намирам притежава телефон. Казва се “Психиатрична клиника в град Смолян, за хора, преживели тежки умствени травми.” Мога да видя тези думи от прозореца на статята си, но не съм сигурен какво означават.

Сега обаче се налагада спра да пиша, защото вечерята от пържени триоки жморчагици ме очаква.

Dump 08

И страшно бих се радвал на поне едно семпло коментче.

Хареса ми, тъкмо си мислех какви са тия измислици и дали не пишеш фантастика, когато края ми отвори очите. А разказа ми напомня файлетон.

xD браво xD
беше весело ^^

Лек и забавен стил на писане. Браво, много са добри

Забавно , но не и смешно - само краят ме накара да се усмихна. Иначе беше доста идейно и добре написано. ^-^

Не знам откъде ти идват тези откачени идеи,по-важното е ,че разказите ти ме накараха да се смея от сърце и същевременно станаха причина да се замисля за някои неща,като например,колко е важно съществуването на кокошките Страшно много ми допада сатиричният ти стил на писане,последният ти разказ направо ме довърши
"Ненаредсмозък Височайши"-откъде ги измъдряш тия прекрасни имена...