Не вярвам да има голям интерес, предимно защото Neuro не е особено популярно аниме. За тези, които дори не са го чували - Wiki
Частите са кратки, защото смятам да пускам начесто. Между другото - Yako ще я пиша с Йа, тъй като Яко малко не върви за име.

Ето я първата част:

Mystery 1
Picnic - Part 1



-Обичам те! – прошепна той в ухото на любимата си и нежно я целуна по врата. Момичето се усмихна, облегна глава на рамото му и поднесе ябълка към свитите му устни, преизпълнена с топли чувства, щастлива, че прекарва деня си прегръдките му. За момент слънчевата светлина се отрази в тънката кожа на плода, после той попадна в сянката на кошницата за пикник и се допря до зъбите на момчето, което с удоволствие отхапа парче, вперило поглед в надвесилата се над него девойка.

-И аз те обичам... – промълви тя и нежно целуна любимия , играейки си с копчетата на ризата му. Все така усмихната изхлузи сандалите си, отлепи сочните си устни от неговите и дръпна крайчеца на полата си надолу.

Момчето знаеше какво да прави. Повдигна се от земята, остави ябълката настрана и протегна ръка към скритите под тънко памучно потниче, добре оформени гърди. Така и не достигна целта си.

Острието полетя надолу е се вряза във врата му, разплисквайки кръв по белия чаршаф.

Момичето изпищя. Куршумът проби черепа й и се вряза в главния мозък, предизвиквайки внезапна смърт.

Една ръка повдигна девойката от земята, мачетето изсвистя във въздуха и разкъса потника по средата. Ръката дръпна белия плат, който все още покриваше гърдите, изхлузи го от рамената и остави тялото да лежи на земята..

Мъжът се отдалечи. Два живота по-малко.

....

-Няма да ти режа шибаната плитка! - Годай фрасна четката за коса в пода и, разгневен извиси пръст над главата си.

-Тогава те оставям на кучешка храна до края на седмицата – заяви Неро, който бе прехвърлил краката си един върху друг на масата. – И за вечни времена ще си останеш Роб номер 2.

В този момент вратата се отвори и Годай бе изблъскан в ъгъла. Йако се показа на прага и задъхана пристъпи в стаята.

-Водя ти някого, Неуро.

Може би, а може би не. Пробвам способностите си в такъв тип история, хай да видим какво ще излезе.

Впрочем, ако някой е прочел началото и му е харесало, да драсне един комент, че да знам дали да продължавам.

еми мен ме кефи макар че тва аниме не съм го гледала. но ще ми е интересно да чета нататък, така че спокойно можеш да продължиш

голям фен съм на ЙакохНеуро (то си личи де )^^
С надеждата да се завърти нещо по въпроса ще го следя със сигурност.
Колкото до началото, ами малко е рано да се каже каквото и да било, но ще се наглежда

Хубаво е продължавай, ще следя.

me... ще изгледа анимето след няколко дни и тогава ще чете фика~ ^^"

Edit: не издържах xD изгледах само 1 епизод и реших да прочета 1ва глава..
харесва ми и то много ^_^ анимето също, ще го изгледам скоро xD
ще следя~ ^_^
в заключение- браво, Дъмп ^_^

Ще ми бъде интересно да го следя.Дано да съумееш да направиш хубава мистерия, следователно и хубав фик. Ае успех

Давай пиши на мен лично ми хареса и чакам продължението.
Само ако можеше да не са толкова кратички частите

ммм...мандра превъзходно както винаги^^ началото беше направо супел отново показваш какъв талант имаш и лично аз смятам че това не е всичко,което можеш да ни покажеш^^

това е~ от Line/mandra/dump XD
2рата глава ^.^

за хората, които не са гледали марш -> историята се върти около Йако, която всъщност не е истински детектив, а нещо като играчка на демона Неуро/ Неро, който се храни с мистерии. Тя се прославя като велик детектив, а всъщност той върши цялата работа =)[накратко казано ^^]



2 – Little wooden house

-Бяха намерени полуголи, явно са си устроили пикник и са се разиграли - Въпреки любезната покана на Неро, ниският мъж, заел табуретката пред бюрото на детектива, все още не се чувстваше напълно комфортно. Тези очи...

-Някакви по-интересни обстоятелства? – престраши се да попита Йако, застанала отстрани на табуретката.

-Всъщност, да – представилият се като Гента Михай с радост прие възможността да отдели поглед от странната личност зад бюрото и го насочи към момичето. -, ризата на девойката е разкъсана на две от някакъв изключително остър предмет – готварски нож, катана или мачете, съдейки по перфектния разрез. Тя е простреляна в челото, а врата на момчето е бил разполовен. Наистина неприятна картинка...

-Къде точно се е случило това? – продължи Йако.

-На една от поляните зад града, в подножието на планината. На отстрещния хълм се намира католически храм, църква. Просто споменавам, може и да ви е от полза.

Очите на Неуро за момент блеснаха, но това остана скрито за посетителя.

-А вие какво точно желаете от нас? – попита той, откъсвайки се от досегашната си поза – ръцете, преплетени на кръста, краката – един върху друг на масата. Наведе се, постави лакът на бюрото и опря брадичка в палеца си.

-Ами, ъъъ... – Михай се огледа, видимо притеснен, наоколо, сякаш се страхуваше някой да не изскочи от ъглите на стаята. – Вижте, полицията все още не знае за случая. Аз и жена ми прибрахме труповете в мазето. Страхувахме се това да не донесе неприятности.

-Това ми беше ясно от самото начало – отвърна Неуро - , никой не би дошъл в нашата агенция с молба Сенсей да разследва случай, който не засяга клиента лично. И това води до въпроса – какво точно искате от нас?

-Да разследвате случая.

-Без знанието на полицията? – обади се Йако. – Твърде рисковано е. Не бихме могли да... ммпхпфф..! - Ръката на Неро притисна устните й, на лицето му блесна весела, благосклонна усмивка.

-Разбира се, ще се заемем! – обеща детективът, подавайки дясната си ръка на Михай. – Заведете ни да видим за какво става въпрос.

.

Времето значително се бе развалило, когато Неро, Йако и скъпият им клиент слязоха от вана пред малката двуетажна къща. Михай включи алармата, прибра ключовете от колата в джоба си и ги поведе по калната пътеката към задния вход, който според думите му, водел право към мазето. Влязоха, петдесет волтовата крушка хвърли бледа светлина върху бетоненото стълбище и освети пътя към ниската дървена врата в дъното.

-Гледката няма да ви очарова – предупри ги Михай.

-Не се притеснявайте за това – отвърна Неро.

Йако потръпна, затвори вратата зад гърба си и тръгна надолу по стълбите, след другите двама.

не става.!

За кой ли път се убеждавам , че пишеш само за норматива

и на мен вече ми се струва, че пише само за норматив....