Емо - определение и история
Най-общо казано, емото е жанр в рок музиката. Още от създаването си, терминът емо описва няколко самостоятелни типа музика, с допирни точки помежду си само в произхода. Поради това, употребата на този термин се подлага на много дебати.В първоначалния си вариант, определението емо се прикача на поджанр в хардкор пънка, идващ от музикалната сцена на Washington, DC от средата на ‘80-те. В по-късните години, терминът емокор (кратко за “емоционален хардкор”) се използва при описването на сцената в DC и няколкото регионални сцени, които се пораждат от нея. Терминът емо е породен от показното, свръх-емоционално изпълнение и преживяване на музиката от групите в жанра. Най-големите имена от този период включват Rites of Spring, Embrace, One Last Wish, Beefeater, Gray Matter, Fire Party и малко по-късно, Moss Icon. Първата вълна на емо започва да се стопява с разпадането на повечето асоцирани с жанра групи рано през ‘90-те.
Към средата на ‘90-те, терминът емо става нарицателно за инди сцената, повлияна от Fugazi - своеобразно “отроче” на първата вълна от емо. Групи като Sunny Day Real Estate и Texas Is the Reason слагат на преден план по-инди стил на емото, по-мелодичен и по-малко хаотичен по природа от предшественика си. Т.нар. “инди емо” оцелява до късните ‘90, когато голяма част от групите или се разпадат, или преминават към по-мейнстрийм стил.
С навлизането на останалите емо групи в мейнстрийма, нови групи започнали да творят в по-лекия стил, създавайки облика на това, което днес носи името емо. Дори в миналото, когато определението емо идентифицира широк спектър от групи, палитрата, която стои под общото название емо днес е още по-голяма. Поради това, “емо” е повече широко определение, отколкото специфичен жанр.
Първата вълна (1985-1994)През 1985 във Вашингтон, D.C., Ian MacKaye и Guy Picciotto - ветерани на DC хардкор музикалната сцена - решават да се отдалечат от това, което виждат като рамки върху основните естетики на хардкора и нарастващото насилие в сцената. Те отвеждат музиката си в по-лична посока и експериментират доста повече - което довежда до групата на MacKaye Embrace и групата на Picciotto Rites of Spring. Стилът музика изграден от Embrace и Rites of Spring скоро става непогрешимо различен. (Албума от 1984 Zen Arcade на Husker Du често се цитира като повлиял сериозно на новия стил.) Като резултат от събудения дух на експериментиране и музикална иновация въплатен в новия жанр, лятото на 1985 остава запомнено в сцената като “Лятото Революция”.
Откъде е тръгнал термина “емо” не е сигурно, но членове на Rites of Spring споменават в интервю от 1985 във Flipside Magazine, че някои от феновете им започнали да го използват като нарицателно за музиката им. До ранните ‘90, е нещо обичайно сцената в DC да бъде наричана emo-core. Кога термина се измества оттам, не е ясно.
Скоро, емо звука от D.C. започва да влияе на други групи като Moss Icon, Nation of Ulysses, Dag Nasty, Soulside, Shudder To Think, Fire Party, Marginal Man и Gray Matter, много от които записват за лейбъла на MacKaye Dischord Records. Първоначалната вълна на емо от D.C. затихва през 1994, заедно с края на Hoover.
С разширяването на сцената в D.C. се появяват такива и на други места, със същото звучене и DIY етика. Рано през 90-те, в San Diego Gravity Records издават албуми в ранния hardcore emo стил. Групи от периода включват Heroin, Indian Summer, Drive Like Jehu, Angel Hair, Antioch Arrow, Universal Order of Armageddon, Swing Kids и Mohinder. В California, Ebullition Records издават както албуми на групи от същото течение, като Still Life и Portraits of Past, така и по-традиционни hardcore punk групи. Всички те споделяли разнообразни политически и социални теми.
По същото време, в New York/New Jersey районите групи като Native Nod, Merel, 1.6 Band, Policy of 3, Rye Coalition, Iconoclast, и Quicksand чувстват същия импулс. Много от тези групи имат връзка с ABC No Rio клуба в New York - сам по себе си създаден в отговор на насилието и застоя в сцената, типични за единствения друг hardcore клуб в New York по онова време, CBGB. Голяма част от тази вълна емо, особено от сцената в San Diego, започват да преминават към по хаотичен и агресивен стил emo, на който скоро се прикача определението screamo.
Най-общо казано, стилът на emo най-близък до hardcore-а започва да се губи заедно с разпадането на повечето групи от ранната ера. Аспекти от стария звук оцеляват в групи като Four Hundred Years и Yaphet Kotto. Шепа сегашни групи продължават да отразяват hardcore корените на emo-то - Circle Takes the Square, Hot Cross, City of Caterpillar, Funeral Diner и A Day in Black and White са част от тях.
След разпадането на Embrace през 1986, MacKaye основава влиятелната група Fugazi, в която скоро отива и Picciotto. Въпреки че самите Fugazi не са окачествявани като emo, музиката на групата е повлияла на популярни emo групи от втората вълна като Sunny Day Real Estate, Braid и Jimmy Eat World.
Влиянието на ранното емоВ California - особено в Bay Area - групи като Jawbreaker и Samiam започват да вкарват в хардкор звука си в една по-поп рамка; музиката на Jawbreaker е описана от Andy Greenwald като “звуковата сватба на остър hardcore, усещането за композиции на калифорнийския pop-punk и тъжния артисизъм на emo-то от D.C.”. Скоро и други групи улавят насоката за груба мелодичност, включително Still Life и Garden Variety.
Също рано през 90-те, групи като Lifetime реагират по собствен начин на края на youth crew стилизирания straight-edge hardcore и търсят нова посока. Въпреки че музиката им често е описвана като emo, се счита и като мелодичен hardcore. В отговор на по-metal посоката, която техни hardcore колеги поемат, Lifetime първоначално забавят и омекотяват музиката си, добавят по-лични лирики. По-късно добавят и скорост, агресия и мелодичност, която дефинира звука им. Звученето на Lifetime, техните лирики и стил утъпкват пътеката за по-късни групи като Saves the Day, Taking Back Sunday и The Movielife.
Подобно на тях, Converge - силно повлияли на модерния metalcore - взимат вдъхновение от East Coast emo групите и добавят елемент на катарзис и атипично интроспективни лирики в песните си.
Втората вълна (1994–2000)С добиването на популярност на Fugazi и групите на Dischord Records в ъндърграунд indie средите рано през 90-те, изникват много нови групи. Комбинирайки звука на Fugazi с post-punk влиянията от Mission of Burma и Husker Du се появява ново лице на emo-то.
Вероятно ключовият момент е пускането на албума Diary на Sunny Day Real Estate през 1994. Заради скорошния си успех с Nirvana и Soundgarden лейбъла Sub Pop има възможността да рекламира доста по-широко албума, отколкото е типично за indie издание, Рекламата стига дори до страниците на Rolling Stone. Подкрепата на лейбъла дава възможност на групата да свири по телевизионни шоута и като резултат, албума получава голямо внимание.
Едновременно с набирането на популярност, групата получава и определението emo. Досега дори Fugazi не са били считани emo, но новото поколение фенове изместват етикета от по-ранния hardcore стил към по-indie rock стил. Въпреки че Sunny Day и колегите им са наричани и с цялото “emo-core”, повечето фенове разделят жанра на две: “hardcore emo” от ранните години и новото “indie emo”.
През следващите няколко години изникват няколко големи региона, в които се свири indie emo. Най-големия е в Централните Щати през средата на 90-те. Влиянията върху групите са същите, но звука омеква още повече. Това течение в емото остава познато като “Midwestern emo”, заради родните места на групите. Най-известните от него идват от Chicago, Kansas City, Omaha и Milwaukee. Първоначално са Boy’s Life и Cap’n Jazz, а по-късно набират популярност The Promise Ring, Braid, Elliott, Bright Eyes, Cursive и The Get Up Kids.
Около Phoenix, Arizona, се заражда друга голяма emo сцена. Вдъхновени от Fugazi и Sunny Day Real Estate, бившите punk rocker-и Jimmy Eat World вкарват emo влияния в музиката си и пускат албума Static Prevails през 1996. Може да се каже, че това е първия emo албум през major лейбъл, тъй като групата подписва с Capitol Records през 1995.
Други групи, следващи indie emo модела включват Christie Front Drive от Colorado, Texas Is the Reason и Rainer Maria от New York, Knapsack и Sense Field от California, Cross My Heart от Baltimore, Mineral от Austin, Piebald и Jejune от Boston.
С разрастването на indie emo-то няколко групи влизат под шапката му просто заради прилики във звука. Класическия пример са Weezer, чиито албум от 1996 Pinkerton придобива славата на класически emo албум от 90-те.
Няколко indie лейбъла правят своите опити да документират набиращото популярност емо. Много emo групи късно през 90-те подписват с indie лейбъли като Jade Tree Records, Saddle Creek и Big Wheel Recreation. През 1997, Crank! Records пускат компилация на име (Don’t Forget to) Breathe, включваща известни indie emo имена като The Promise Ring, Christie Front Drive, Mineral, Knapsack и Seven Storey Mountain. През 1998, Deep Elm Records пускат първия диск от серия компилации на име Emo Diaries с песни от Jimmy Eat World, Samiam и Jejune. През 1999, известния лейбъл за компилации K-tel пуска emo такава, на име Nowcore: The Punk Rock Evolution с песни от Texas Is the Reason, Mineral, The Promise Ring, Knapsack, Braid, At the Drive-In, Jawbox и др.
С успеха си в края на 90-те на национално ниво, emo сцената хваща окото на major лейбъли. Много от групите устояват на изкушението, оставяйки лоялни на независимия манталитет на сцената. Някои от групите цитират лошото отношение към групи като Jawbox и Jawbreaker като причина да стоят настрана от major-и. Вътрешния конфликт обаче се усеща в много от ‘ухажваните’ групи, резултат от което са голям брой разпадания - Texas Is the Reason и Mineral, например.
До края на десетилетието, думата emo изплува до мейнстрийм кръговете. В лятото на 1998, списанието Teen People пуска статия, обявяваща “emo” за новия “готин” стил музика. Независимия дух на emo сцената обръща гръб на това внимание и много от emo групите променят звука си в опит да се изолират от жанра. В следващите години, Sunny Day Real Estate преминават в prog-rock посока, Jejune - във весел pop-rock, а The Get Up Kids и The Promise Ring пускат lite-rock албуми.
Въпреки че към края на десетилетието indie emo-то почти изчезва, много групи още ползват модела на Fugazi / Husker Du - включително Thursday, The Juliana Theory и Sparta.
Третата вълна (2000-наши дни)В края на 90-те, ъндърграунд емо сцената почти изчезва. Терминът emo обаче още се върти из мейнстрийм медиите, почти винаги в комплект с някоя от малкото оставащи емо групи от 90-те - включително и Jimmy Eat World.
Към края на 90-те обаче, Jimmy Eat World вече са поели в по-мейнстрийм посока. Въпреки че Jimmy Eat World са свирили emocore по-рано в кариерата си, когато излиза албума им от 2001 Bleed American, те са доста далеч от emo звука. Но Jimmy Eat World още били асоцирани от медиите с наскоро навлязлата дума emo, и продължили да ги наричат “emo” група въпреки възраженията им. Нови групи със звучене, подобно на това на Jimmy Eat World също били включени в жанра.
2003 е годината на успеха за Chris Carrabba, вокал на бившите Further Seems Forever, и проекта му Dashboard Confessional. Музиката на Carrabba включва текстове, написани в маниер на личен дневник. Докато по-ранните emo групи акцентирали върху по-мрачна и болезнена посока, музиката на Carrabba слага фокус на любовта - спечелена или губена. Не по-малко емоционално, но със сигурност различно, “новото emo” има значително по-голям успех в младата аудитория от предшествениците си.
Покрай успеха на Dashboard Confessional и Jimmy Eat World, major лейбълите започват да търсят групи с подобен звук. Също както много групи рано през и в средата на 90-те са сложени под етикета “grunge” против волята им, така звукозаписните компании успяват да продадат нов звук под старото име - emo.
Някъде по същото време, употребата на термина “emo” се разширява отвъд музикалния жанр, което още повече обърква и размива понятието. Думата “emo” започва да се прикача едновременно на човешките емоционални изблици, тип мода и някакъв странен стереотип на поведение. Като резултат, спектъра на звука на жанра става безумно голям и създава много проблеми и отчуждение сред феновете на различните етапи на emo-то.
Правилно или не, днес на преден план в emo жанра са групи като Brand New, Death Cab for Cutie, Fall Out Boy, From First to Last, Funeral for a Friend, Hawthorne Heights, My Chemical Romance, Panic! at the Disco, Paramore, Senses Fail, Something Corporate, Taking Back Sunday, The All-American Rejects, Thrice, Thursday и The Used.
Какво не е и какво е емото?
Хубаво е да се изяснят някои заблуждаващи и може би “сложни” за осъзнаване въпроси около така любимия ни жанр.
Внимание! В статията се говори както за традиционното, така и за сегашното звучене на емо жанра.
- Ново - Започнало е през 80-те и без значение какво мислите за модерната му инкарнация, не можете да пренебрегнете историята му.
Доказателство: История на емото.
- Крайно/лигаво/плачливо - Не и повече от всеки друг музикален стил. Съдържа в себе си колкото самосъжаление и негативизъм, колкото и позитивизъм и радост.
Доказателства: The Academy Is… - “Black Mamba”. Енергично изпълнение с послание срещу механизираната музикална индустрия.
Bayside - “Landing Feet First”. Балада за завръщане у дома, за надеждата и щастието.
- Самоубийствено - Групите в жанра не рекламират или подкрепят самоубийственото поведение. Всъщност, много от тях участват в анти-самоубийствени инициативи.
Доказателство: групите на кампанията-турне с/у самоубийствата Take Action Tour.
- Бездарно - Групите в жанра са също толкова музикално образовани, колкото и повечето други съвременни рок групи. Някои дори повече.
Доказателство: Fred Mascherino, китарист на Taking Back Sunday, е със завършено музикално образование на джаз китара.
- Роб на модната вълна - Емото не е “родено” популярно. Никой жанр не е; той става такъв само чрез значителна подкрепа от мейнстрийм медиите. Подобна подкрепа отшумява рано или късно за всеки жанр, отсявайки групите.
Доказателство: Hair Metal през 80-те, грънджа рано през 90-те, нео-метъла през средата до края на 90-те.
- Комерсиално - Не повече от който и да е друг жанр. Всеки албум, който се продава, Е комерсиален (продаваем). Всичко друго е извъртане на думата и ако не знаехте, групите искат да ви ПРОДАДАТ музиката си.
Доказателство: новия диск на най-най-най ъндърграунд любимата ви група се предлага … срещу скромна цена. Продажници ли са?
- Забито в сърцераздирателни истории - Жанра има под крилото си значителен брой тематики, “разбитите сърца” бивайки значително малка част от тях.
Доказателство: Billy Talent - “Fallen Leaves”. Песен за дрогата и пагубното й влияние върху двама приятели.
- Съкращение - За emocore, което е кратко пък за emotional hardcore. Създадено е през 80-те, но претърпява няколко вълни и много промени в стилистиката си.
Доказателство: История на емото.
- На показ в мейнстрийма напоследък - В началото на хилядолетието започва стремително набиране на популярност, и особено от 2004 насам е постоянен гост на големите медии.
Доказателство: Много е вероятно в популярните изпълнители на mtv.com да мервате имена като My Chemical Romance, Fall Out Boy, Panic! at the Disco и пр. силно пробили в медиите под знаменателя на емото групи.
- Нарицателно за много групи - Повечето от които имат малко до нищо общо една с друга, създавайки твърде широко, често заблуждаващо определение.
Доказателство: Прослушайте 4 произволно подбрани емо албума; освен ако нямате шесто чувство и нацелите близки банди, е вероятно да чуете доста различаващи се неща. Чуйте и компилацията на традиционно емо.
- Страдащо от елитизъм - Едновременно вътрешен (от феновете на по-стари вълни емо) и външен (тонове критика - повече необоснована от обоснована - от феновете на алтернативната музика по целия свят).
Доказателство: В почти всеки форум, произволни дилетанти с голямо самочувствие ще се захванат разпалено да ти обясняват как ‘го знаят тоя жанр’ и колко не става за нищо… но подходили предубедено (или не подходили въобще) към него.
Oт сцена, замислена като антипод на отношението рок звезда - фенове мижетурки, пънк и хардкор сцената се е позадръстила от дребнавост, елитизъм и липса на елементарна култура. Не се стряскайте! Подхождайте към омразата с интелигентност, и към просташките изказвания - с култура. Положението не е толкова отчайващо! Има достатъчно хора, които осъзнават, че странейки и делейки се от почитателите на емото, просто биха поставили още една стена между хората. Още едно делене на субкултури и още един удар на Машината срещу свободата и разбирателството. Хора, които знаят, че няма значение дали слушаш Pistols или Fall Out Boy, Bathory или Bullet For My Valentine, Sigur Ros или Circa Survive, а какъв Човек си. Дотогава - слушайте каквото искате и да-не-ви-пука.
“…Panic! at the Disco, …— са една от любимите ми нови групи.”
- Brett Gurewitz, Bad Religion
By: FirzenКоментар:Така, напоследък като, че ли стана модерно да се причисляваш към една движение наречена "емо", само дето в действителност хората само си мислят, че спадат към това движение. Медиите както обикновенно гледат да си вдигнат рейтинга и говорят небивилаци. От цялото това нещо кой го отнася? Ами истинските фенове на този жанр. Всъщност това, което се наблюдава е някаква пародия на емо културата и както се вижда в статиите, които съм предоставил никъде не се говори за "рязане", "самоубийство", "депресия" и тем подобни определения. Както виждате емото си е просто един жанр в музиката като всеки друг. Без някакви абсурдизми.
Трябва да спомена, че аз не съм емо и не съм се загрижил толкова за истинските емо фенове, но просто се дразня как един жанр може да е толкова изкривен и изопачен, че да няма почти нищо общо с това което е. Ами представете си, че така стане и с метъл жанра, някой ден? Или който и да е жанр.Всъщност ако не искате да задълбавате, просто прочетете "Какво не е и какво е емото?" и мисля, че ще ви се изяснят нещата.
Не ме разсмивай..
