Музата ми дойде и реших да не я изпускам ^^
Въпреки сладникавото заглавие, ще гледам да не направя историята сапунка. Коментирайте, ще се радвам и на критики. Бтв, бъдете обективни.

Почти принцеса

Беше хубав майски ден. Войната между кралствата отдавна вече беше свършила, но враждата си оставаше. Обаче, независимо от войните, едно кралство винаги доминираше – Аситопия. То беше най-голямото, влиятелно и силно кралство в южната част на континента, а северната част... е, тя беше почти забравена. Северната граница на Аситопия беше Виргина – стара планинска верига, която разделя южната от северната част на континента. На изток се намираше Презокеанското море, което си беше чист океан, а там беше разположен Септемврийският полуостров – основен източник на морски минерали и център на риболова. С планинските мини на север, с чиято помощ Аситопия придобиваше злато, желязо и други полезни изкопаеми, с морските минерали и риболова на изток и с златните ниви на югозапад, Аситопия можеше да изхранва и поддържа действаща армия за сто години напред. Именно затова враговете на кралството не смееха да го нападнат, те даже се страхуваха да произнесат думата “война” пред аситопийски войн.
А аситопийските бойци бяха нещо сериозно. Стандартите бяха високи и нямаше нищо по-престижно от това да се биеш за Аситопия. Кралството беше повече от готово да смаже и да се изплюе в лицето на всеки противник, дръзнал да се изправи срещу него.
Но сега беше мирно време и всеки си живееше живота. А търговците бяха особено щастливи – сега търговията се разцъфтяваше неимоверно бързо.
Ала сред благородниците друг вид търговия разцъфтяваше, наречена “лоялност към краля”. Всеки заможен, алчен и влиятелен (а общо взето всички бяха такива) благородник искаше да се добере до трона, но никой не се осмеляваше да действа открито или да действа въобще. И така единствените благородници, които не участваха в тази игра на политика, гледаха да спечелят колкото се може повече от обстоятелствата. За тази цел те бутаха дъщерите си в леглото на краля, на признатите му синове или самите те спяха с бившите любовници на краля, за да разберат нещо повече за предпочитанията му.
А самият крал не можеше да преброи жените, с които беше спал. Имаше зад гърба си четири брака, от които му се бяха родили 15 деца, но повечето бяха умрели. А колко любовници, авантюри, “еднодневки” и колко жени, за които беше смятал, че са “голямата му любов”! А децата?! Някои от извънбрачните му синове ги беше признал, но още колко ли имаше! Вече избягваше да спи с млади момичета от страх да не би да се окажат негови дъщери. Но ако му се приискаше нещо по-младичко, избираше някоя дъщеря на “верните” си благородници.
Една от малкото му признати извънбрачни дъщери безмълвно гледаше през прозореца в стаята си. От тази страна на двореца се открояваше хубава гледка – в далечината отляво се подаваха заснежените планински върхове, а пред тях се разтилаха зелените гори. От дясната страна се подаваше златистият блясък на нивите, а на по-близко се показваха забързаните хора в столичния град. Колко близко едни до други изглеждаха планините и нивите, а всъщност колко далече бяха!
Обаче тази гледка ни най-малко не впечатляваше принцесата – тя беше заета да мисли за своята никаква съдба. Всеки си имаше определено масто под слънцето – жътварят жъне, шивачката шие, младите момчета пишат стихове и ги посвещават на любимите си, какво трябваше да прави една призната извънбрачна принцеса? Обикновените принцеси имат лични учители, които ги учат как да спазват етикета, а като навършат пълнолетие ги омъжват за някой богат принц, за да спечелят симпатията на някоя страна. Обаче, Аситопия нямаше нужда да спечелва нечия симпатия, пък и кой ли би искал извънбрачна дъщеря!
Разбира се, никак не е приятно да бъдеш продадена за някакви глупави политически цели, но в сегашната ситуация, Елерия се чувстваше без съдба. Дали трябваше да се омъжи за някой благородник? Не, всички благородници в кралството бяха мъже не на място. Тогава може би трябваше да пътува? Винаги й е било любопитно какво има зад Кървавата река, която беше западна граница на Аситопия.
Но мислите й бяха прекъснати от почукване на вратата.
- Извинете, Ваше Височество, но лейди Ванкорн Ви кани на следобеден чай в имението си. – прислужничката се поклони ниско и търпеливо зачака отговора на принцесата.
Елерия се замисли. Не й се ходеше при “изисканите клюкарки”, както ги наричаше, но пък може би щяха да й дадат някаква идея какво да прави с живота си, или поне как да избяга от задушаващата скука в този мрачен дворец.
- Кажете й, че ще дойда. – прислужничката се поклони отново, излезе и принцесата заповеднически извика – Мария!
Компаньонката й се появи и се поклони.
- Какво ще желаете, Ваше Височество?
Мария беше простовато момиче, но имаше вкус към дрехи и цветове. Беше нещо като приятелка на Елерия, преди тя да бъде призната за дъщеря на краля. Но понеже той я призна още когато беше малка, Елерия не успя да стане приятелка с Мария. После обстоятелствата се стекоха така, че сега Елерия беше господарка на Мария. Ох, как мразеше тази дума “господар”!
- Мария, избери ми рокля, подходяща за чай.
- Къде ще ходите, Ваше Височество, ако смея да попитам? – полюбопитства момичето.
- При Ванкрон. – принцесата се засмя на физиономията, която направи Мария. – Да, при тази крава. Ще бъде невъзпитано, ако отново й откажа.
“Защо господарката се съобразява с глупачки като Ванкорн, запита се на ум прислужницата, след като е високо над нивото й.”

П.П. Съжалявам, че е толкоз кратко, но нямаше къде другаде да спра.

This is just not right....

Честно ли ? Не ми хареса. Започва изключително клиширано , продължава по същия начин и завърши както очаквах. Чела съм го в тоооолкова много книги , само дето има тук-там разлика в пола и географската карта.
Харесах ти стила на писане , обаче има ужасно много повторения и на места пунктуацията е доста мизерна, но тъй като беше четимо не си вадих очите да зяпам грешка по грешка. Еми , какво да ти кажа ... Ако продължиш да пишеш , ще чета , но ако спреш няма да съжалявам особено ... Но ако поразчупиш историята малко, попромениш началото и изчистиш грешките , може и да стане приятно четиво измежду цялата помия. Защо не започна с някой хващаш вниманието пролог ?

Мнее .. Не ми харесва , определено не ми харесва

Окс, няма да я продължавам тая история.

Ами,ами,ами,ами.....нямам думи

Забелязала съм,че когато някой се опитва да пише фентъзи винаги се опитва да измисли някакви страшно загадачни и магични имена от някой страшно загадъчен и магичен свят, както в някой истински роман.
Само ,че в добрите фентъзита едно осемдесет процента от имената имат някакво значение.Дали ще е от някой умрял език,дали ще е от чужд на автора език,дали ще е и авторова измислица,при добрите фентъзита освен измислянето на самото име,винаги си има и история около него.
Иначе историята е банална и наивно написана,макар да си се опитала да хванеш някакъв по-зрял стил.
И още нещо...поне на два-три ред давай ентър,че е много трудно да се чете така.