Kira and his big… toilet problem

В живота на всеки потаен злодей има моменти, които рядко споделяме в ежедневието. Моменти, в които те пренебрегват задачите си и с ускорена крачка се запътват към тоалетната. Това съдбоносно събитие, обикновено случващо се след обилен обяд или вечеря, може да завлече един обикновен праведен гражданин в положение, в което никой, дори собственага му майка не може да го измъкне. В такива моменти, когато се напъваш като за последно, но без успех; когато бързаш да се пльоснеш на тоалетната чиния, за да спасиш положението; когато протягаш трепереща ръка, но не успяваш да напипаш тоалетната хартия... ти остава единствено надеждата. Надеждата да уцелееш.

Такъв момент споходи бележития Ягами Лайт, известен на себе си като Кира, докато той, нарамил чантата се връщаше към дома от училище. Пот бе избила по челото му, крайните му се свиваха в леки спазми, настръхналото му тяло трепваше при всяко движение. Не смееше да забърза крачка – шансът белите му боксерки да придобият тъмнокафяв оттенък преди да се е добрал до тоалетната бе твърде голям, за да рискува. От автобусната спирка, на която опря ръка, за да почине до дома му имаше още стотина метра. Щеше да стиска дотам. Проблемът щеше да дойде, когато започнеше да катери стълбите, водещи към тоалетната – винаги му бе трудно да ги преодолее, а в това състояние положението се усложняваше многократно.

- По дяволите проклетия чипс – не сдържа нервите си и изрева, не много силно, но все пак достатъчно, за да бъде чут от приседналите на пейката лелки, които побързаха да се дръпнат на разстояние. L, знаменитият L бе умрял пред очите му, а той щеше да бъде покосен от нещо... нещо, чието място не беше в гащите му!

Лайт прокле отново късмета си и всичката храна, която погълна на обяд, дръпна ръка от заслона на спирката и тромаво се затътри напред.

-Ляйтоооо! – звънлив момичешки глас достигна до ушите му. Той би се обърнал, БИ... точно това обаче това се равняваше на усилието, което би му коствало двайсет километра непрекъснат спринт, и дори някой да умираше пак не би могъл да се обърне. А тя така и така скоро щеше да го настигне... в гласа й разпозна сладураната от 11ти Б, снощи дори името й не бе успял да запомни.

-Слънчице, моля те, спри! – викна той. – Само не ми се окесвай!..
-Какво ти има, Лайто? – Момичето надникна иззад рамото му и го целуна по бузата, след което изскочи пред него и започна да крачи заднишком, вперила притеснен поглед в приятеля си. Красавица беше, Ляйт го признаваше още сега. В момента обаче, лицето й му се струваше като най – грозното на света, като нещо, принадлежащо на добиче, а не на човек. – Изглеждаш пребледнял...

-Миличка, - с последни усилия каза Лаят – отбий се в нас след час, става ли? В момента не се чувствам много добре...

-Но аз не мога да те оставя! – възпротиви се хубавицата и с един скок се озова пред любимия си, повдигна брадичката му, погледна го в очите. – Болен ли си?

Ляйт подтисна желанието да я фрасне през лицето, избута ръката й, и направи още няколко крачки. По – малко от петдесет метра, по – малко то петдесет метра го деляха от спасението, от белия царски кабинет, от меката тоалетна хартия...

- Ще те чакам след час –напомни той на приятелката си и застана на бордюра. Изчака няколкото коли, засилили се по дясното платно да преминат, постави ръка на задните си части и възможно най – бързо се затича към другия край на улицата. Качи се на отсрещния тротоар, прескочи оградното платно и се устреми към вратата на къщата му, виждаща се в другия край на тротоара. До болка притисната към тялото му дясна ръка трепереше неудържимо, докато краката му се удряха един по един в асфалта. Очите му бяха фокусирани изцяло върху бялата врата, а парчето отпадъчни вещества в задника му след секунди щеше да се допре до белите слипове. Ляйт изкрещя, метна се над оградата, освободи с шут развързалата се обувка от крака му и, вече озовал се пред ходната врата, трескаво затърски ключовете. Напипа ги, пъхна единия в ключалката, изтласка вратата напред и стремглаво се затича нагоре по стълбите.

-Риук! – извика, разкопчавайки колана си в движение. – Риук, отвори вратата на тоалетната, бързо!

Изкатери стълбите и пое по коридора, сетне блъсна втората врата откъм прозореца и се вмъкна в стаята си. Риук се бе излегнал на леглото му, в лявата си ръка бе хванал червена ябълка, а дясната си – пъхнал под възглавницата. Недоумлението, изписало се по сивото му лице прерастна в усмивка, щом рошавата глава на Ляйт се подаде в стаята, и Богът се изправи, за да отвори въпросната врата.

-Проблеми с отделителната система? – подметна той, докато сегашният притеснен, изнервен, разнежен и крайно паникьосан притежател на тетрадката профучаваше покрай него, за да се напъха в тоалетната. Риук се отдръпна, оставяйки алуминиевата врата свободно да се одари в бокса, усмихна се отново и се върна към предишното си занимание.

Не знаем точното време, прекарано от Лайт в тоалетната, но със сигурност можем да кажем, че докато той си вършеше работата, благословейки издръжливостта и добрата си физическа форма, Риук успя да изяде осем от любимите си абълки; четирите пилета, разхождащи се по покрива тринайсет пъти да хвърлят белите си маркировъчни знаци по керемидите, а сестра му, зяпаща телевизия в стаята си да ахне неопределен брой пъти по разголените мачовци в любимата й сапунка. Най – накрая вратата се отвори, завъртя се на пантите и отвътре излезе един нов, освежен, охаещ на дезедорант и ароматизатор да тоаелетна чиния Ягами Лайт. Въпросният индивид намъкна отново дънките си, нахлузи чифт чехли и, доволен – предоволен се намести на една табуретка. Без да каже и дума на Риук, той дръпна дистанционното от масата и включи телевизора на канала за новини. Емблемата на телевизията се мъдреше в горния ляв ъгъл, но екранът си оставаше черен. Ляйт тъкмо бе готов да го смени, когато картината се избистри, а на екрана се показа мъж, облечен в строг черен костюм. Лицето му бе на стар човек, въпреки че косата му изглеждаше съвършено черна, в тон с костюма.

-Здравей, Кира, знам че ме гледаш –заговори той. – Това съобщение ще се повтаря от сутрин до вечер в националния ефир, в продължение на няколко дена – толкова са ти достатъчно, за да пукясаш.

Мъжът спря за момент, пое си дъх, и отново продължи да говори:
-Искам да ти кажа, че знам кой си. Имам собствени методи за откриване на самоличност, и може би не ти се вярва, но...

Човекът на екрана вдигна ръката си, в която държеше черна тетрадка, обвита в тънка подвързия. Ляйт пребледня и ужасен запристъпва назад, не откъсвайки поглед от телевизора. Мъжът в костюма прелисти тетрадката, стигна до мястото, което търсеше и зачете:

-Ягами Ляйт. Умира след кървава диария в 1ин и половина на 14.09.07 година. Невероятни мъки разтрисат тялото му, докато не изсере всичко, което има в мършавия си задник.

Ляйт погледна часовника си – до 1ин имаше още няколко минути. В следващия миг изпищя и се втурна към тоалетната. Риук се затресе от смях на леглото.


Нелепо? Може би...

Dumper 08

Опа, извинявам се, темата не е за тук. Ще я премести ли някой в Творчество?

done deal...

Любимата ми комедийна творба по манга засега

Още веднъж- Браво!

Много се смях на тва
"Ще има ли ощеееееееееееее??"
Сигурно сега за новата задача в конкурса, ще ни биеш сичките

От това ме страх най-много- с тези умения в сатирата и хумора -пак ще взема да гласувам за него, без да го осъзная- и пак ще трябва да го чакам да порасне, защото му "вися" с една бира...засега

Който си го може- си го може.
А ние останалите- ще се учим.
А пък и всеки е по-добър от другия в определена област.
И нашето време ще дойде!
Макар,че аз нз в кво съм добра.. -_-

като го пусна в конкурса, още не бях започнала да гледам анимето и не го разбрах особено ^^' но... сега като препрочитам, след като съм стигнала до 10 еп, умирам от смях xD

сериозно... ако има някой, който може да ни бие всички в следващата задача, това си ти ^^

На мен ми хареса много ,въпреки че не съм гледал анимето

От тук като почнах, та до края се хилих кат луда.Велико е!!!

Мандра... знаеш, че харесвам много стила ти, и наистина, разказът технически е изпипан и е готин... Но... просто не ми беше смешно. Не знам, не ми допада този тип хумор, от друга страна, не мисля, че е достатъчно смешно. Дам, хората се смеят, но това е реакция. За мен истински хумор е когато се сетиш за майтапа накрая на разказа, а през цялото време си чел една история, която се е превърнала в смях-бомба едва с последния си ред. Това, разбира се, е въпрос на вкус, но дори и извън моя вкус, не мисля, че е достатъчно забавно.

Naruto – This shit, that shit



-Саске! – сръга Наруто приятеля си и извади от джоба нещо късо и дебело, увито в хартия. – Виж кво си имам.

-Какво е това? – повдигна вежда Саске и протегна ръка към придобивката на Наруто. Прекалено много време се изисква обаче, за да се осъществи придвижването на ръката на човек, който никога досега не е пушил към ръката на друг, който скоро се е пристрастил към тревата. Джойнтът за части от секундата бе прибран обратно в джоба, а ръцете на притежателя му – заели бойна готовност.
-Шшшш, не барай! – предупреди Наруто.

- Кво толкоз си се разнежил, бе? – озадачи се Саске. – Не съм тръгнал да ти го взимам, аз даже не знам какво е.
-Като разбереш какво е не само ще изиптваш желание да си тафиш едно, ами дори щ’ и се привиждат още наоколо.
-А?!

Наруто, вече убеден в сигурността на треволяка си отпусна ръце, извади го от джоба и го поднесе под носа на Саске. Онзи вдиша шумно от въздуха над непознатото вещество. После пак. И пак. И пак. И пак, и пак, и пак, и пак, и пак...
-Бааа – оплези език Саске и, зашеметен заотстъпва назад. – Отде го намери тва, бре?

- Джирая ги дава на безценица – каза Наруто и прибра джойнта в джоба си. – Ходи да си земеш.
...

Коноха след три дни, в дома на Наруто:
-Дай го по – полека бе, СасУке!!! – размаха заканително пръст Неджи и се запревива от смях на дивана.

-Щи го дам аз, щи го дам! – отвърна Саске. – Топло ли го искаш или студено?

Нова вълна истеричен смях заля малката стаичка, в която едва – едва се побираха налягалите по пода, приседналите на канапетата, качилите се върху масата, излегналите се на дивана яко напушени нинджи от мъжки пол, които гордо носеха титлата „Защитник на Коноха”.

-Студен... – Никой не очакваше Неджи да помни думите на Саске, но ето на: Пръстите му дръпнаха джойнта от прищипалите го устни и позволиха от устата да излезе тази единствена, но изключително значима и съдържаща дълбок смисъл в себе си дума. – Студен ти го искам, Сасу...

Отново смях, после кашлица. Димът се застели към тавана, подсещайки Наруто да отвори прозореца.
-Нее! – ужаси се облегналият се на стената Шикамару. – Не ве, копеле, ще изкараш целия дим!

Някой дръпна крака на Наруто, той загуби равновесие и се стовари право върху налагялите един през друг нинджи, заради чието присъствие единственото, което се забелязваше от дивана бе левия му дървен крак – останалото се губеше нейде изпод телата им. Оранжевият палавник бързо се опомнии и трескаво затърси собствения си джойнт, който бе изпуснал при падането.

-Къде ми е тревата, веее!? – изскимтя той и заудря с юмрук по пода.
-И мойта свърши! – с тъга отбеляза Неджи.
-И мойта! – Саске се изхлузи от дивана и затътри крака към средата на стаята.

-Пичовеееее! – изрева, избутвайки останалите от масата, за да се качи на свой ред отгоре. – Слушайте ся, имам идея.
Възцари се тишина.

-Парите ни свършиха, това май вече ви стана ясно. Та, има два варианта как да си набавим още: Първо – отиваме да праим мисии...
Злобно роптаене, напълно оправдано негодуване, няколко неуспешни опита да пробиване на стената с юмрук.

-Добре, тоя вариант отпада – възвърна тишината Саске. – Има още една възможност – отиваме при всички момичета, показваме им какво изпускат и така ги принуждаваме да ни вземат още трева.
Удобрително кимане, доволно протягане, надежда, върнала се в сърцата на нинджите.

-Айде, взимайте последния джойнт и да тръгваме!
...
При Сакура:
-Подушии!

При Ино:
-Подушии!

При Хината:
-Подушии!

При Тсунаде:
-Подушии!
...

Отново в къщата на Наруто:
-Охохохохооо...
-Йееееаааа!
-Сакура, покрий си с нещо гърдите!
-Наруто, свърши ми бе, копеле!
...


-Пичове, тревата вече наистина свърши – с тъга отбеляза Наруто и избута завзелите дивана встрани, за да смести задника си по средата. – Кажете са кво ше прайм!

-Барбекю! – въодушеви се Чоужи. –Дайте да си спретнем барбекю!
-Е хуу де, ама месо откъде? – почуди се Саске.


Наруто потупа Чоужи по рамото и кривна уста в тънка подла усмивчица.
-Хубави сланинки... ДРЪЖТЕ ГО ЗА КРАКАТА!!!

Дъмп 08

Това е едно от малкото хубави неща за Наруто в този форум. mandra, супер си го измислил и написал, както обикновено... Браво!

ненормално весело xD браво ^^

велико