Та като си отворите една манга, в общият случаи усещате ли тръпката от четенето, съпричастноста си към героите и импулстите на напрежение в трудните моменти или я четете просто като задължителното литературно произведение в училище - скептично и бързо...
Тук трябва да разделим заглавията на онгоинг и готови.
Как сте при онгоинг заглавията? Смятате ли, че поради дължината и разтегливоста на някои, вече претръпвате и няма как да се вживеете или точно обратното - че след толкова години заедно, още с първата страничка, въпреки, че е през седмица-две-три, вече сте вътре в този свят и забравяте за околноста!
Готовите и по-кратки заглавия, да речем към 10 книжки, които ви отнемат един ден да речем и ви изпълват с мисли само за тях, не ви ли карат да се вживеете повече? Но от друга страна другата седмица тях вече няма да ги има. Обаче през този един ден може толкова да се вживеете в този свят, че да го помните много повече от една онгоинг манга.

Давайте примери със себе си и собственият си опит ;]
А случвало ли ви се е да изключвате от този свят? Някой ви говори, но вие толкова сте вътре, че буквално не сте там, където сте

_____
Аз например, мисля че едно по-кратко, но не съвсем кратко заглавие, може да ми въздейства доста силно като е наведнъж. Тъй като през тези ден-два-три+ за които го чета, аз мисля само за него, обсебва ме, докъто не свърши. Но ако след тези 3 дни, знам, че ме чака още 1 чап след една седмица, вече на този един чап аз съм "вътре" в света. Тоест онгоингите могат много по-силно да ме завладеят и да оставят доста по-дълбока следа от другите, които ще запомня просто като 'страхотни заглавия (от които искам още)' =D


И ест и на аниме и на манга ми се е случвало да изклчвам от тоя свят
В повечето случаи, за да се стигне до там да чета една манга сериозно, определено съм се вживял
Но ако тепърва започвам някоя манга, я почвам доста скептично, особено ако имам очаквания... Чета я на съвсем повърхностно ниво докъто не вземе да ме пленява ^^

Само като чета дадена книга изключвам тотално за заобикалящия ме свят; самите думи и букви, които чета, не ги виждам, а си представям картини от действието...

При мангите не може да се получи същия ефект. Самото четене е пасивен процес - вече всичко ти е показано, сцените са нарисувани, всичко е дефинирано. Има малко място за въображения (в аниметата хич). Пък и трябва да подскачам от балонче на балонче като чета, което ме откъсва малко от действието.

Но съм се филмирал яко покрай някои манги: DN, One Piece, Evangelion Re-take и т. н.

И аз съм долу горе така, като почна да чета някоя книга времето просто спира, ако книгата е много интересна понякога не я оставям докато не я прочета, сигурно за ова се казва да те грабне книгата , зависи от самият автор как може да пишеи колко много може да те потопи в светът си, колко много може да те накара да съпреживееш с героите му. Не че не се вживявам при аниметата и мангата, но там всичко е малко по-различно тук ти го показват как е, докато при една книга всичко зависи от собственото ти въбръжение

Да, при екшън мангите може да се каже, че е така, но те са предимно за адреналинче и хъс. Там филмирането става вече на основа - ще ми се да съм там и да раздавам тупаници. Но има манга, в която мисленето пак е оставено на четящият, само загатвайки демезионални понятия и истории, които ще доведат до кулминационното действие. Започваш да мислиш за позициите на героите в този свят, за отражението му в реалноста, асоциираш със собствените си реакции и философии и т.н. ^^

Мда, доста съпричасна ставам на световете в манги които ме кефят. Същото важи и за книгите и аниметата(последното малко по слабо като че ли). Веднъж ако ми е зададен света в по-добрите случеи имам чувството че мога да разбера механизмите му и начина по които автора е мислел за да го изгради. Не мога да кажа че се обсебвам от дадения свят, но е възможно ако има нещо което да ме човърка да създавам близки алтернативи в които да премахна дразнителя Такива случеи не са много чести, но не е като да ги няма

В ОР лично съм затаявал дъх и сам се сковавал на място при някои сцени като винаги сам се чудел какво следва направо ме е било страх да видя следващата страница .

Бая се вживявам, честно казано... е, то си зависи и от мангата малко или много, но в повечето случаи... Мангите са си като книгите - просто един друг свят... което ми няпомня за едно от посланията между чаптърите на Book Club, (изключителна манга между другото, препоръчвам я на всеки) -
Thus, remember that all books have this kind of demonic aspect... The moment the book is read, it will take a soul away to a predeterminated time and place... And it will face that world's absolute ruler...

обобщено казано, не бих могла да го кажа по-добре отколкото са си го казали хората.

alucard_itachi`` написа:
Във Форума всички са толкова компетентни ...

Е естествено че се вживявам! Аз пък все си мисля, че ако историята е достатъчно добре представена друг вариант няма, освен да се вжияваш в историята о.0 ...

Ама най-обичам да чета манга, която някой друг вече е чел и като съм достатъчно навътре в нещата да спра, да обсъдя с въпросния човек надъхано нещата, моите теории за бъдещето, да си излея псувните за героите които ми бъркат в здравето и да продължа нататък

Вживявам се да. И не съм сагласен ,че мангите не дават поле за въображение. Например в "Хомункулус" (онгойнг) ,просто като чета и много бегло поглеждам Арта ,а повече собствен Арт и визия си създавам.

Ооо да и още как! И как само се ядосвам,като не стане,както искам....

Мда,точно казано

Ауу, е сега свърших http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?t=29126 (и я хайпвам) .. остави ме да блея пред нощното небе просто. Като се зачетеш, не ти трябва музика, не ти трябват хора, нищоо... забравяш.. исъхнаха ми очите направо, не е полезно, ама.. Просто забравих къде съм ^о^

Винаги се вживявам и на, сега прочетох 1 шоуджо и се разревах на неочаквания край ТТ_____ТТ Absolute boyfriend се казва *продължава да реве*

Да в повечето случай се вживявам но само ако мангата която чета ми харесва много. Сестра ми често чете манга и из поглеждам отвреме на време ,но при "нейната" манга просто не се получава. Но при типовете манга който аз харесвам абсолютно винаги става така. Ето примерно при Гантз няма как да не вникнеш в историята.

Харесвам мангите като изкуство, но не мога да "вляза" в света, както бих сторил, ако беше книга или добре направен филм/аниме. Тоест не се вживявам. Паля се, интересни са ми, понякога не мога да спра да ги чета, но до там . Докато има анимета, които направо са ме карали да удрям паузата и да чакам да ми мине - както в CG, например. До сега манга не ме и разчуствала, като се замисля.