нали няма да ни отказваш от нещо друго? xD~

Няма грешки? Устрието?


Иначе, Клиентът е не просто избягване на името на главния герой, то е нужно за обезличаването му.

Допадна ми. Странно, но мисля, че аз ще продължа да ям.

Абе тука у Пловдивско не съм чувала да слагат кетчуп у дюнера..
може при вас да е друго яче ..
Сега по същество:
mandra, ти си ми любимец
Не знам защо, но много си те харесвам
Имаш уникален стил в писането,
не клишираш,
почти нямаш правописни грешки,
богат речник, използван много добре в описването на действията.
От това, което съм чела от твоите неща,
разбирам, че имаш два любими 'стила' - мистерия и сатира.
Отиват ти и си добър в тях. Продължавай да пишеш, защото
си заслужава някой да те чете! Respect

Мерси, Тей. Докато в София все още има KFC, а околко мен все още възможност да получа един топ, в който да записвам писанията си, аз ще продължа да пиша.

...а и ще сера, да, това също е важно.

Разбира се! Иначе ще хванеш запек и няма да имаш муза ^^

Аре бе мой , къде е разказа за мен , ше си ревъ за него ~___~

искам новооооооо мандрааааа къде сииии???? мале... за пръв път от 3 месеца мрънкам за нова глава

Каква глава те гони? Гова са разкази, така поне споменах.

искам ново разказче...моля?*мили очички*

МНого яко.Ммм (облизва се от дюнера)

вампир

върколак

SPAM OFF

Ще помоля модератора на раздела да изтрие горните дев мнения, както и това самото.

Ooooooo Fullll Respectttttttt Само това мога да кажа.Много много хубаво.

New shit: Искрено бих се зарадвал, ако има въздействие.

Нещо, над което да помислиш

Бръкнах в джоба на якето си и извадих оттам пакет носни кърпи. Супер меки, двупластови, ухаещи на евтин парфюм носни кърпи за скапания ми сополив нос. В пакетчето бяха десет, докато се върнех вкъщи, обаче щяха да са останали две или три, може дори по – малко... може дори въобще да не останат. Може и никога да не се прибера, за да установя броя им – да падна, да умра... салфетките да се разпилеят в краката ми, кръвта ми да попие в меката хартия. Дръпнах една от пакетчето и я залепих за носа си, опитвайки се да мисля за нещо друго. Свобода, птички, любов. Кръв, сополи, омраза.

-По дяволите! – изругах, взех салфетката в ръката си, направих я на топче и я преметнах в другата. Оттам пръстите ми я изпратиха на земята, а кракът ми стъпи върху й, разкъсвайки двата меки пласта, обезсмисляйки съществуването на нежния аромат. Последва обувката, която се вдигна от земята, отново кракът, който се завъртя и стъпи пред другия и накрая ръката ми, която разкопча задния джоб, за да пъхне вътре останалите салфетки.

А автобусът все още го нямаше. Скапаното табло с разписанията са го сложили само за да се нервира човек – 3.25 щял да дойде, обаче в 3.28 все още нямаше и помен от него. Тупнах с юмрук по таблото , обърнах му гръб и се облегнах на заслона на спирката, вперил поглед в преминаващите коли. Главата ми отново се изпълни с неприятности, дясната ми ръка се плъзна надолу по панталона и разкопча малкия заден джоб. След миг пакетчето салфетки пак беше пред очите ми. Ръка – нос – ръка – ръка – пръсти – крак – обувка – крак – ръка, действието от преди малко се повтори.

След минута, раздрънканото няколкотонно парче ламарина, представляващо столичният автобус 64 спря пред заслона и отвори врати. Забързах крачка към улицата, прекрачих бордюра и ... изстрел, писъци, кръв ... паднах. Ръката , в която бях стиснал носните кърпи се простря безпомощно на земята; кръвта, потекла от челото ми се застече към най хартията.

Изстрел, писъци, кръв. Усмивка, разляла се по лицето му. Звукът на метал, удрящ се в асфалта. Все още димящо дуло на пистолет, паднал между бордюра и мъртвото ми тяло.

Изстрел, писъци, смърт.



Dumper 08[/img]