Здравейте.И аз си пускам фика.Това ще е смеска между аниме и фентъзи.



Глава първа:
Мисията



- Идиот! -извика тя. - Шибан зарзават! Тъпо мекотело!

Гневът й според нея бе напълно оправдан. Как можеше да я дразни така? То бива простащина, но това беше отвън пътя! Този Наруто вече й лазеше по нервите. Добре. Пробва си късмета със Сакура-не стана. Преби го. Пробва си късмета с Хината-тя взе че припадна от нерви. Пробва си късмета със Ино-прекалено беше заета със един новопристигнал нинджа. Но да досажда и на нея?! Вече стана прекалено. Щеше да го научи най-накрая!

Такива мисли се въртяха из главата на Теа рано сутринта. Не стига, че беше в кисело настроение от внезапното нахлуване на Наруто, и последвалия му опит да я целуне, ами днес имаше и мисия. И то каква мисия! Откакто станаха генини им даваха само лесни, но тази биеше рекордите. Да търсят котката на някаква си госпожа Каминазе! ”Ама че скука”- си мислеше тя.

--------------------------------------------------------

- Избрани сте за мисия в друг свят. - каза Хокагето.

Нинджите пред нея я гледаха в пълно недоумение. Миг-два цареше тишина. После Сакура се обади:

-Какво?! Каква мисия?!

-Ще се биете срещу зъл магьосник. Кралицата на този свят...момент...-хокагето се разрови из листовете на бюрото си-...а,да. Та,кралицата на този свят,а именно кралица Елинор,се свърза с нас и помоли за помощ. И понеже трябва да върнем престижа на Коноха колкото се може по-скоро, реших да приемем тази мисия.
Въпроси?

-Ами.. - обади се Ино - Къде ще е това? Къде е този свят?

-Незнам. Обаче според информацията, която получих ще бъдете пренесени там с магия. Което ме подсеща. Хората там, ако може да ги наречем хора де, се занимават с магия.

-Тоест са магьосници? - намеси се и Хината.

-Да кажем,че да. Вижте, няма да насилвам никой, но наистина трябват пари, и ако успеем с мисията, заплащането ще е доста солидно. Бих изпратила джоунини,но сега всички са заети с мисии. Оставате само вие.

-Добре.

Всички се извърнаха към русия шиноби.

-Какво ме гледате така? Селото има нужда от помощ. Аз съм съгласен.

-Аз също.- каза и Нежи. Кланът Хюга не се страхува от нищо! С това той погледна злобно Сасуке,който досега не бе казал нищо.

-Теме,идваш ли?

-Хн.

Скоро и останалите се съгласиха. Хокагето им остави целия ден за да подготвят всичко най-нужно. Всеки се бе прибрал и сега опаковаше багажа си. В уречения час Наруто, Неджи, Сасуке, Киба, Шикамару, Хината, Ино, Сакура и Тен Тен вече чакаха Хокагето. След няколко минути пристигна и тя.

-И така,виждам че сте готови. Порталът ще се отвори след 10..9..8..7..6...5..4...3..2...1..сега. И наистина точно пред тях се отвори портал. Сега вече адреналина на всички беше на макс. Щеше да е истинско приключение да отидат в друг свят. На всички им бе интересно какви са хората там и дали има нинджи.

-Е,тръгвайте и успех! - каза усмихната Тсунаде.

Всички пристъпиха напред и един по един се изгубиха във кръга. Когато и Тен Тен премина,той изчезна от само себе си. Тсунаде свали усмивката си. Беше страшно притеснена. Рискуваше живота на най-добрите генини в селото, и не бе сигурна дали ще се справят с товара. В крайна сметка не знаеше нищо за този друг свят. Единственото,което й оставяше бе да се моли. Но вече бяха тръгнали и нямаше връщане назад...


От другата страна.


Деветимата се изтърсиха на твърда земя.

-Ох, тези портали хич не са удобни за пътуване - каза намусен Наруто, докато разстриваше задника си.

-Стига си се оплаквал, идиот! - скастри го Сасуке.

-Ей, не ми викай идиот, темее! - защити се Наруто.

-Момчета...мисля че не е най-подходящото време за спорове. - каза тихо Сакура. - Вижте. - и тя посочи нещо пред тях. Двамата се погледнаха на кръв, но все пак погледнаха там накъдето им сочеше Сакура. Останалите генини също извърнаха поглед натам. Пред тях стояха двама елфи.
Бяха по-красиви от всичко наоколо. Около русите им коси се носеше сияние,а робите им бяха направени от плат,който се виеше на вълни,с което създаваше усещане за вода. На гърба им висяха по един колчан стрели,а през рамо бяха наметнали лъковете си. Един от тях се усмихна топло и подаде ръка на Хината да стане. Тя се изчерви и пое ръката му. Другия елф също се усмихна и подаде ръка на Сакура. След това същото стана със Ино и Тен Тен. Момичетата стояха с порозовели бузи и наблюдаваха с възхищение елфите. През това време момчетата вече бяха станали.

-Добре дошли в нашия свят, госпожици, господа. - поздрави с копринения си глас единият.

-Тук сме за да ви отведем в двореца на нашата кралица Елинор.- добави другия.

Генините още се чудеха на странното посрещане, но все пак прецениха, че не са опасни и може да тръгнат с тях.

-Добре - каза Неджи. - Да тръгваме.

Елфите кимнаха леко с глава и ги поведоха. Пътят беше сравнително дълъг. Докато вървяха никой не каза нищо. Дори Наруто бе изключително тих. Всички се наслаждаваха на природата. Наоколо имаше прекрасни езера, поляни изпъстрени с цветя и разцъфнали дървета, които поразително приличаха на вишни. Животните бягаха свободно из полята, птиците пееха неземно, хармонията бе пълна. Дори Сасуке изпита лека радост при тази обстановка.


В Коноха

-Нарутоооо! Отваряй! - викаше Теа и блъскаше по вратата на дома му.- Отваряй,знам че си вътре и ще те убия!

Вероятно щеше наистина да разбие вратата, ако през това време не бе минала Тсунаде. Хокагето бе чуло виковете й и реши да и каже, че Наруто го няма.

-Ей, Теа. Какво правиш там?

-О, здравейте Хокаге-сама. Търся Наруто. Имам да му отмъщавам! - при последните думи в очите й се появи пламък.

-Наруто не е вкъщи.

Добре, този отговор не беше очаквала. Ама че работа!

-Как така? Къде е тогава?

”Ами сега? Ако й кажа ще ме убие,че не съм взела и нея. Ох,защо се намесих изобщоо.”

-Ами...Наруто е на мисия.

Този идиот на мисия! И като го познаваше сигурно щеше да е сериозна мисия, не като нейните с котки. Вече се ядоса здраво.

-Каква мисия? - попита мрачно.

-Ами..не мога да ти кажа. Тайна е. - с това Тсунаде търти да бяга колкото се може по-бързо преди Теа да избухне.

-Тсунаде-самаааааааааааа! - изкрещя Теа, което накара минувачите да я погледнат любопитни. Тсунаде обаче вече беше много далеч и не я чу.

-По дяволите! - изруга тя и изрита една кофа. - Наруто ще те убия!!!

Беше толкова ядосана. Направо щеше да откачи. Но имаше мисия да хване котката и трябваше да я изпълни. С огромно нежелание и пръскаща искри се насочи към мястото на срещата. По-късно си го изля на сенсея, при това с доста нецензурни думи, което й донесе седмица наказание и още по-голямо желание да утрепе Наруто.


От другата страна

Пред тях се издигаше възхитителен замък. Кулите му се губеха във облаците, а знаме със осем звезди се вееше високо. Прозорците бяха огромни и богато украсени. Дворът обаче беше по-внушителен. Огромни градини със какви ли не дървета и цветя, шадравани и храсти, оформени във всякакви форми. Бръшлян покриваше източните стени на замъка, а на алеята пред входа имаше статуя на три елфа. Най-красивият от тях бе начело. До него бяха други двама, облечени в ризници и с изпънати лъкове. Статуята удивяваше със своята реалистичност. Щом някой застанеше пред нея имаше чувството, че всеки момент ще оживее.

-Оттук моля - каза единия елф. Генините го последваха през входната врата. Коридора в който ги въведоха беше осветен от факли. От двете страни имаше множество врати,но не влязоха в нито една от тези стаи. Елфите ги водеха напред към дъното. Най-сетне стигнаха до масивна черна врата. Елфите вдигнаха заедно ръцете си,допряха длани до вратата и когато изрекоха някакви непознати думи вратата се отвори от само себе си.
Залата в която влязоха беше дори още по-внушителна от градините навън. Тук също имаше дървета и цветя,но много по-красиви от другите. В дъното на залата бе разположен трон, а на него седеше най-прекрасното същество,което бяха виждали.

Брей много интересноV
Впечатлена съм,дано и занапред да продължиш така!

Харесва ми фикчето!(май наистина съм полудяла )

Maybe!
Don`t worry same here.

Колкото повече по-добре.
Поне ще може да се избира.

друг вариант- може да ти омръзне тотално

колкото до фикчето, не изчетох цялата 1 глава, но имаш въображение, ще я дочета после ^^

Бас,че е чела Хари Потър.
Права ли съм?

аз или авторката? давай малко по- ясни коментарчета, моля те ^^''

Ако беше за теб щях да кажа:
"Бас,че СИ чела Хари Потър".

обожавам елфчета фика е супер

ок, съжалявам ^^

дочетох главата, имам малки забележки. Като съдържание ми харесва, идеята не е лоша, ще го чета ^^

Има доста повторения... за пример
"Пред тях се издигаше внушителен замък. Кулите му се губеха във облаците,а знаме със осем звезди се вееше високо. Прозорците бяха огромни и богато украсени. Дворът обаче беше по-внушителен." и още по- надолу в абзаца имаше още едно "по- внушителен"...

и имаше една част по- нагоре, където беше повтаряла "неземен".. да, намерих го - "неземна природа", а после "пееха неземно" може да заместиш, описанието ще е по- богато ^^

И още едно място ми направи впечатление "...закрещя Теа,каето накара минувачите да я погледнат любопитно. Обаче Тсунаде вече беше много далеч и не я чу. "
вместо точка и ново изречение, трябва да има запетайка ^^

Правописните грешки предполагам са от невнимание, но ще е хубаво, ако си го попреглеждаш за например "със/с" или "във/ в", защото и такива грешки видях или за грешки от бързане ^^

Иначе ми хареса, ще изчакам новата глава и се надявам да не се сърдиш ^^''

solecito, благодаря за коментара.Преглеждам си го, но ето пак са отсанали грешки.В бъдеще ще гледам да не ги повтарям.
music_in_your_soul, наистина съм чела Хари Потър, но какво общо има това?
Пускам втора глава.Надявам се да ви хареса.

Глава втора : Разказът на Елинор


- Леле. - възкликна тихо Сакура – Прекрасна е.

Генините бяха онемели от невероятната красота на кралицата. Двамата елфи коленичиха пред нея и казаха почтително:

-Кралице, доведохме пратениците.

-Благодаря, ви. Сега напуснете. Трябва да поговоря с тях.

Елфите кимнаха леко и излязоха,затваряйки вратите след себе си.

Сега нинджите се чувстваха неловко,защото незнаеха какво да кажат или направят. Кралицата усети това и се усмихна лъчезарно.

-Добре дошли в нашият свят. Аз съм кралица Елинор,но вероятно вече знаете това. Повиках ви,защото имам нужда от помощ. Но предполагам първо трябва да ви разкажа цялата история. По-добре седнете-каза тя и махна с ръка. Зад тях се появиха девет изящни кресла. Щом седнаха тя започна разказа си:

-Преди нашият свят беше мирен. Реколтата бе богата,а народът щастлив. Но после се случиха ред лоши неща, които доведоха до сегашното положение на страната. Баща ми,старият крал,се разболя тежко и нямаше кой да се грижи за делата му. Аз бях прекалено малка за да поема нещата и трябваше да намерят регент. Но щом не успяха,решиха дванадесетте чиновници да поемат управлението. А те ламтяха за власт. Скоро се бяха изпокарали. Повечето бяха избити чрез подмолни заговори. Петимата,които останаха,мразеха баща ми от все сърце. Точно те го убиха...

Тук кралицата замълча и сълза се стече по една от скулите й. Генините наблюдаваха всичко без да помръдват. Минаха няколко минути докато кралицата се оправи и продължи:

-Те го убиха. След това власта падна в ръцете им. Народът бе наложен с огромни данъци,множество имения бяха отнети,много възтанали бяха убити. Имаше едно младо момче. Казваше се Кейн. Работеше като градинар в двореца. Винаги бе страшно мил и нежен към мен. Скоро го обикнах,а както по-късно разбрах и той мен. Бяхме много щастливи.Дори смятахме да се оженим... И тогава стана нещо,което осуети плановете ни. Народът възтана срещу чиновниците и обсади двореца. Тогава те ме затвориха в подземията. Не можеха да си позволят да умра. Поне не тогава. Аз бях единственото нещо,което гарантираше властта им. Когато станех достатъчно голяма да я поема, щяха да ме убият, за да продължат да управляват. Бях пионка в ръцете им.

И така,безпомощна и зависеща от милостта им,стоях затворена в килията. Нямаше прозорци откъдето да гледам слънцето, нямах новини,а плъховете ме ужасяваха. Но една вечер дойде той. Обеща ми,че ще се върне да ме измъкне оттам и,че ще ми върне властта. Бях глупава и повярвах. След няколко дни един от чиновниците слезе и ме измъкна от килията. Бях преместена във стаята си,но отново затворена. Чувствах се като птица в кафез. Исках да изляза навън,да се полюбувам на рибките в езерцето, да оставя слънчевите лъчи да ме галят, да потичам между розите. Но не можех. Него също го нямаше. Исках да го зърна поне еще веднъж, да го целуна, да го прегърна. А времето минаваше...

Бях наближила петнадесетата си годишнина. Скоро щях да стигна възрастта, при която мога да поема полагащото ми се място. Чиновниците също знаеха това. Ръцете ги сърбяха да ме изпратят в гроба,но още не можеха. Не му беше времето.

През това време Кейн е заминал далеч. Изглежда наистина е искал да ми помогне. Заживял при някакъв магьосник,с цел да изучи магията. Тук е време да ви кажа,че всяко новородено има магическа сила,но развива способностите си само ако го иска. Ако не-те закърняват и повече не се появяват. Кейн решил,че ако придобие такива сили,ще може да ми помогне. Уви не се случи точно така. След като вкусил от моща на магията се самозабравил. Искал още и още, и когато учителят му отказал, го убил. Тръгнал отново на път да търси друг учител. Скоро намерил един застаряващ черен магьосник. Той му предал всичко което знае. Но сърцето на Кейн вече било изпълнено с мрак. Новата му цел била не да ми върне трона,а да го отнеме от мен. Бил забравил и любовта ни и всичко. Мислел е,че съм измамница,че съм попречила на бъдещето му. С една дума-начинът му на мислене му бил напълно променен.

Когато навърших шестнадесетата си годишнина, чиновниците решиха, че е време да се отърват от мен. Планът им бе да ме убият, а после да кажат че съм починала от треска. След това щяха да премахнат уликите и да продължат делата си ненаказано. Но и този път плановете им се объркаха. Изглежда съдбата ме обича,защото тогава в страната ни пристигнал странник. Не бил нищо особено, но по дрехите и маниерите му личало, че е рицар. Защитавал народа с мечът си и се борел срещу неправдата. Именно той върнал духа на народа за борба. Когато наместниците на чиновниците идвали да вършат злините си, да взимат данъците или просто да се развлекат безнаказано, той им се опълчвал. Носел черно наметало,заради което го нарекли Черния рицар. По-късно, заради подвизите му, народът го прекръстил на Дракона.

Естествено чиновниците не били никак щастливи от появата на странника. Повикали наемни убийци за да го убият, но не успели. Опитали да го примамят в капан, но отново не успели. Всички опити да се отърват от него били осуетени. Народа помагал на своя защитник и за нищо на света нямало да позволи на чиновниците да му го отнемат. Дракона обаче имал по-мащабни планове. По-късно от него разбрах, че е бил приятел на баща ми. Когато научил за станалото, решил да дойде и да ми помогне. Именно с негова помощ се отървах от тях. Благодарение на него съм отново на трона.

С това кралицата завърши. Беше се загледала в прекрасна огърлица от смарагди,и както личеше,ума й беше далеч от тук.

-Извинете... - каза Сакура.
Намесата й върна кралицата обратно.
-Да,мила?

-Аз...ами...- беше й приятно да чуе думата ”мила”. Никой досега не й го беше казвал. - С цялото ми уважение,но какво общо има това с мисията?

Кралицата се засмя звучно.

-Много деликатно се изразяваш за момиче на твоята възраст. - смехът и спря,но остана усмихната. - Няма нужда от толкова любезности. Но да се върнем на темата. Това бе началото на историята. Извинявам се за това,че не я довърших. Ето го и края:

-Бях отново на трона. Народът беше освободен от тежките данъци и отново настана разбирателство. Те ме обичаха и аз ги обичах. Дракона,или както е истинското му име-Орегон, стана мой най-верен рицар и водач на войската ми.Е,тогава всичко бе мирно и повечето време беше без работа,понеже нямаше поводи за война. Което беше хубаво разбира се. Годините минаваха и кралството процъфтяваше. Но през това време, Кейн е събирал войски срещу мен. Създал някакви ужасни създания,смеска между трол и великан. Настройваше селата както срещу мен,така и едно срещу друго. Пъклените му планове се осъществяваха един по един.

Сега стигаме до момента,когато помолих вашето Хокаге за помощ. Всичко започна така:Бях пратила Орегон начело на малък отряд,за да помогне на село в беда. Когато се върна ми разказа,че селото било опустошено от Кейн. Само една стара жена, която беряла гъби по време на нападението се спасила. Тя му казала, че Кейн е събрал огромна армия и се готви да ме нападне. При тази новина,опитах да намеря помощ от другите кралства, но нито едно не откликна на молбите ми. Кейн ги заплашил с унищожение ако се осмелят да помогнат,и те предпочитаха да не рискуват. Тогава,съвсем безнадеждна опитах да потърся помощ в други измерения. И тогава попаднах на вашето Хокаге. Тя се съгласи да помогне и каза че ще изпрати нинджи. Аз разбира се незнаех,какво е това нинджа,но реших че е войн. И сега се срещам с вас. - тя се усмихна.

-Нинджа е човек, който използва своята чакра за да прави джутсута и да се бие! - каза въодушевено Наруто. - А ние сме първокласни нинджи!

-Не бъди толкова самонадеян, Наруто. - каза Тен Тен. - Още не знаем срещу какво ще се бием.

Наруто се смръщи и каза:

-Наруто не прави товаа, Наруто не прави оноваа... Писна ми вече! Бил съм се срещу какво ли не. Този смешен Кейн няма да ме победи! Ще ставам Хокаге все пак!

-Никога не подценявай противника си,идиот. - каза Сасуке.

-Точно така, Наруто, това е правило номер 3, което всяка нинджа трябва да спазва. Но разбира се, през този час ти както винаги спеше, нищо чудно, че си го пропуснал... - смъмри го Сакура.
-Е, стига де! Опитах се да ви повдигна духа, а вие...
-Все още не съм видяла какво можете. - каза кралицата.
Намесата й, привлече вниманието на генините.

-Добре. Сега ще ви покажем. Хайде, момчета, да покажем най-добрите си джутсута! - викна Наруто.

-Да. - отговориха всички.

След това един по един всеки показа джутсуто, което умееше най-добре. След като свършиха кралицата бе видимо удивена.

-Нима и вие използвате магия? - попита изумено тя.

-Това не е точно магия. - намеси се най-накрая и Неджи.
- Ние използваме нашата чакра, или жизнена енергия,после с помощта на специални знаци с ръцете правим джутсуто и го запращаме към противника. Така водим битките си.

Кралицата беше доволна от отговора. Значи наистина бе намерила добри съюзници в битката срещу Кейн.

-Много сте добри. - каза тя. - А това ме подсеща за...

Изречението й беше прекъснато от разбиването на вратата и нахлуването на двама войни, които подкрепяха трети,който беше сериозно ранен.

-Орегон! - извика уплашено кралицата,след което се затича към тях.

Войнът,на име Орегон,отвори уста да каже нещо,но миг след това лицето му се сгърчи от болка. Единственото което успя да каже преди да припадне бе:

-Троли.

Лицето на кралицата потъмня. В очите й се четеше страх и ужас.

Вдигна глава и попита единия войн:

-Къде?

Войнът отговори лаконично:

-На запад.Хиляди.

Кралицата стоя неподвижно миг два,после рязко стана и издаде заповед:

-Съберете войските и приберете народа в скривалището!

Войните кимнаха и се изгубиха. Тя се обърна и изрече някакви странни думи. След миг от нищото пред нея изникнаха няколко елфа. Каза им нещо на непознат език, те кимнаха и понесоха Орегон на някъде. Щом изчезнаха кралицата се обърна към генините и попита:

-Готови ли сте да приложите уменията си на практика?

Ау чакам с нетърпение следващата глава.Много добре се развива за сега,нито прекалено бързо нито прекалено мудно.Описанията ти са на ниво.
Това за Хари Потър...ами незнам просто ми напомни за него./да си го кажем никъде в Наруто не споменават за магия,а аз просто съм голяма почитателка на Хари Потър,че веднага за кого се сетих предполагаш? /
Давай все така...интересни идеи имаш и ги развиваш много добре.Ще продължа да го следя.

Очевидно си по - голяма фенка на Наруто, Music

Това защо?
В смисъл защо така смяташ?