глава? по инерция ли пишеш? тук са си отделни фикчета...

x2

като не ви харесва какво правите тук?

Направиха комплимент че е четимо
тва е доста според мен

добре за комплимента съм съгласна ама като не им харесва съдържанието да не влизат тук има още около 40 страници с фикове все нещо трябва да им хареса

Ако се замислиш за качеството на фиковете - няма шанс ^^

е ся екстри.....някой фикове тук са хубави...

НЯКОЙ БЪРЗО ДА ИЗМИСЛЯ НЕЩО, ЧЕ ЩЕ ПРЕВЗЕМАМ ТЕМАТА!

ВИЕ САМИ ИЗБРАХТЕ ГИБЕЛТА СИ.

Концертът на News

-Хайде, Саске-кън, моля те ела с мен! - тя всеки момент щеше да заплаче, поне така ми звучеше.
-Ииии защо точно аз? - попитах натрапчиво като че ли не знаех отговора.
-Ами Какаши-сенсей е на мисия, а Нарутооо... - тя спря за малко и извърна глава да помисли, след което се усмихна - Саске-кън, много добре знаеш, че НИКОГА не бих отишла на концерт с него.
Въздъхнах. Нямаше как да откажа на нейните молби макар и без огромно желание. Обърнах се към закачалката и взех якето си. Беше вечер и подухваше вятър от който ме побиваха тръпки. Загасих лампите и заключих, а ключа пъхнах в джоба си. Tръгнахме към площад "Саруки-сан" като вървяхме бавно, мълчаливо. Беше краят на есента, листата падаха непрекъснато, а когато небето беше облачно, валеше сняг (естествено никой не забелязваше това, защото снежинките се топяха на момента). Небето беше сиво, слънцето почти залезе. Лампите по улицата започнаха да светят. Беше тихо...неловко тихо! Най-накрая заговорих:
-И какви са тези News?
Сакура ме погледна в очите докато крачеше шумно. Изведнъж засия.
-Ами това са осем японски сладури които имат НЕЗАБРАВИМИ гласове! Просто са неустоими! - продължаваше да ги хвали тя.
-Леле! Описваш ги така сякаш мед им капе от устата.
-Ами да, така е!
Леко се усмихнах. Значи не бях единственото момче в живота й. Това беше добре,...или може би не?
-Но Сакура, ти си само на 13, ще те допуснат ли на концерта?
-Разбира се, стига да не съм сама.
-Значи аз съм твоя бодигард?
-Ами...нещо такова.
Отвътре кипях. Помоли ме да дойда с нея само и само да види някакви си News?!? Е, това минаваше всякакви граници. Сакура забеляза изражението ми, веждите й елегантно се извиха нагоре и изписаха тъжното й изражение. Тя сведе глава и въздъхна болезнено.
-Хайде, върви.
Не я разбрах. Какво искаше да каже?
-Моля?
-Хайде, махай се, нали не искаш да си тук. Върви си, връщай се у дома.
Сълза се търкулна по бузата й. НЕ! НЯМАШЕ ДА ПОЗВОЛЯ МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА ДА СТРАДАТ! Било то и за един концерт. Хванах ръката й и без да обръщам внимание на нейното изумление, я задърпах към входа за концерта, където стоеше един грамаден мъж, вероятно охрана. Когато стигнахме там, онзи ни огледа отгоре до долу и попита:
-За двойка ли да запиша или за семейство? - попита онзи тип със слушалка в ухото.
-Аз не съм й гадже, аз съм й бодигард! - изръмжах нервно. (I'm not her boyfriend, I'm her bodyguard) Горилата се подсмихна.
-Имена?
-Харуно Сакура.
-Учиха Саске - казахме един през друг след което се спогледахме смутено и отново забихме погледи в земята. Боже господи, кое беше толкова неловко, че не смеехме да се погледнем в очите?!?
-Заповядайте - охраната ни подаде списъка да се подпишем. Aз го поех и се подписах, а Сакура взе химикалката и драсна инициалите си. Върнахме списъка и влезнахме. Аз й дадох път и тръгнах след нея, но мъжът ме спря. Погледнах го учудено.
-Тя е много красива. Недей да губиш богатството си, пази я и не я изпускай от поглед - намигна ми той. Успях само да кимна и той ме пропусна.
-Ей, къде беше? - попита Сакура.
-Ъъъ охраната ме задържа.
-И защо?
-Знам ли! Говореше ми за някакво съкровище, което не трябвало да губя, ама въобще не знам какво имаше предвид - обяснявах аз. Много добре знаех за какво съкровище ми говореше. Хората прииждаха и прииждаха. Не след дълго бяхме като сардини в консерва. Сакура стоеше до мен и наблюдаваше сцената. Отляво и от дясно висяха огромни тонколони. Светлините на прожекторите играеха живо по лицето й, а тя гледаше съсредоточено във тях. Изведнъж всичко изгасна и тъмнината на нощта ни обгърна. Чуха се гласове. Един по един, фенерите светваха и осветяваха по всеки певец от групата. Очите на съотборничката ми засияха, тя беше като хипнотизирана. Тонколоните гръмнаха (имам предвид засвириха) и музиката се чу навсякъде около нас, а ушите ни заглъхнаха. Момчетата минаха крачка напред и започнаха да пеят. Аз погледнах към Сакура и също като нея се загледах в групата. Изведнъж едни хора грубо ни избутаха и минаха пред нас. Бяха доста високи и колкото и да се надигаше на пръсти Харуно Сакура не можеше ДА види нищо от сцената. Ядосах се. Минах зад нея, хванах я под мишниците и я вдигнах във въздуха след което я положих да седне на раменете ми. Смаяната Сакура беше с поруменяли бузи (усещаше се от километър) и се чудеше какво става.
-Саске, луд ли си, хората ни гледат - прошепна тя уплашено. Подсмихнах се.
-Не, Сакура, грешиш. Те не гледат нас, а News. Сега гледай и ти.
Тя се засмя и отправи поглед към сцената. Момчетата пяха, пяха, а всички гледаха в захлас. Замислих се за момент. Имах идея . Внимателно подхвнах Сакура и я свалих долу. Застанахме очи в очи.
-О, Саске, измори ли се? Разбирам те.
Наведох се към нея и я целунах. Тя не знаеше какво да каже.
-Радвам се че остана с мен на концерта - каза тя.
Аз мисля, че причината беше друга. А вие?

Аз мисля че добре се е получило , но стига с тея СасуСаку фикове

Дебилно. Които и две имена да сложиш в текста, няма да има значение.

Браво,много сладко фикче и двойките са супер.Много се накефих

Не виждаш ли датата на последните мнения, дето бъмпна?