Мхм... ето и моето ^^ :

Вече изморен от дългия път, той пришпори коня си към единствения оазис в окръга. Сред безкрайните пясъчни дюни вече се открояваше и изкрящата вода. Високите палми поклащаха листа и образуваха причудливи сенки, които сякаш оживяваха.
Там, точно до езерото, се виждаше неясна човешка фигура. Той приближи, но ръката му продължаваше несигурно да потрепва към меча на кръста му. След като приближи, обаче, цялото му притеснение и всичките му съмнения бяха заместени от неутолимо желание да докосне онова видение. Една жена... черната й коса се спускаше покрай тялото като допълнително очертаваше бялата й кожа. Дългите й изящни крака бяха потопени в хладката вода, а единствената й дреха- един цял бански- очертаваше идеалните извивки на тялото й.
Той остави коня си и продължи напред. Желанието, да провери дали тази красавица е само видение, нарастваше. Вече на крачка от нея, той спря, за да огледа лицето й по- добре. Можеше да усети как бавно се губи в тъмните й очи, можеше да чуе повика на розовите й устни. Наведе се с единствената цел да я докосне. Скоро и устните им се сплетоха за една дълга и страстна целувка.

След като бе им направил толкова услуги, бе пролял кръвта си за да ги защити... Не бе на себе си от гняв. Да убият брат му!!!
Един единствен ритник и вратата на имението беше на трески. Двамата пазачи се опитаха да го спрат, но умряха още преди да докоснат дръжките на мечовете си...
Най сетне стигна до помещението, където вечеряха лорда и семейството му.Последната им вечеря...
Рейдън влезе с гръм и трясък. За секунди всички бяха мъртви.
- ААААААААААААААААААААААААааа.. - Победоносния вик който нададе бе секнат от откритието че един от столовете беше празен.Никой от прокълнатото семейство нямаше да се спаси. Започна да претърсва имението стая по стая като оставяше само разрушение след себе си. Чу шум от помещение което изглежда беше баня. Поколеба се за миг, след което разби вратата...
Лекса не бързаше. Нямаше търпение да се отърве от потта и мръсотията от дългото пътуване, но и идеята да се присъедини към останалите за вечеря не й беше много приятна. Чуваше се викане и шум от строшени мебели - изглежда бъдещия и съпруг, лорда пак бе пиян... След един последен вик всичко заглъхна. Виното го бе съборило по-бързо от обикновено. Чу стъпки в коридора, но единствената врата в него бе тази на банята; някой се осмеляваше да наднича докато тя се къпеше? Хвърли едно легенче към вратата за да го сплаши. Миг по късно вратата се строши, но не лорда или синът му стоеше в отломките. Там беше някакъв непознат,... и бе целия в кръв, видимо не неговата собствена. Хвърли се към нея с изваден меч...
Пред Рейдън се разкри неземна гледка - ангел с дълга до кръста черна коса, бяла, кадифена кожа и божествени извивки...
Докато осъзнае какво прави почти не я уби. В последния момент отклони меча си и той се заби в стената на сантиметри от няй красивото лице което някога бе виждал - тя бе перфекция на съвършенството, и с тези големи, прекрасни зелени очи, сякаш прободе сърцето му. Тя се изчерви и чак тогава Рейдън осъзна че бе гола, че бе нахлул най-безцеремонно в банята й. Извърна поглед и и подаде една хавлия с едно почти чуто;
- Извинявай.
- КОЙ СИ ТИ, ЗАЩО СИ ЦЕЛИЯ В КРЪВ И КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ ТЪРСИШ ТУК?!?
- Аз.. ъъ.. мм..- тогава си спомни че бе тук за да я убие, да я заколи като останалата част от семейството й. Но знаеше че не е способен на подобно нещо.. - Съжалявам. - и тръгна към разбитата врата, но не стигна дотам.
- СПРИ!! Къде е лорда, къде са пазачите? Как си влязъл тук без да те спрат?
- Всички са мъртви. Получиха си заслуженото. - и продължи бавно към вратата.
- Мъртви... - не можеше да повярва на късмета си. Изтича пред него и коленичи - Благодаря ти от все сърце. Дължа ти живота си. Чакай аз те познавам, ти си един от мъжете, които отведоха оковани към двореца вчера, сега разбирам защо си тук.
- Отведоха?? Значи брат ми е още жив?
- Брат? Значи не са избягали? Но екзекуцията е след три дни.
- Накъде е двореца??
- Ако тръгнеш сега ще стигнеш най рано след седмица.
- Но как тогава пленниците ще стигнат толкова бързо ?
- Със стражите имаше и магьосник. Но не се притеснявай. Познавам някой който ще ни помогне.
- НИ? Ти никъде няма да ходиш.
- А кой изби всички в имението? Ако ме оставиш подписваш смъртната ми присъда. Пък и сам никога няма да стигнеш навреме
- Хм. Добре но ще те оставя при приятеля ти който ще МИ помогне да спася брат си!
Още същата вечер тръгнаха към къщата на друида Мардук, неподозиращи какво ги очакваше в двореца...


***
ОК не е кратко но вкарвам и малко сюжет. Бях написал още толкова но го съкратих.
Първа среща не се описва със 120 думи. 1000 по се приближава до истината.

Беноа стоеше на площад "Пигал" и се оглеждаше неадекватно. Приятелят му Жак го бе замъкнал тук, след като се изнизоха от купона. Момчето не бе идвало тук преди, но както той , така и всеки парижанин, отлично знаеше това място. "Пигал" беше известен като площада на удоволствието и греха. Тук иззад всеки ъгъл можеше да се види някоя и друга пищна госпожица, която с удоволствие да се предостави на услугите ти. Освен по постове на улиците , тук девойки се предлагаха и в специалните нощни заведения , осветени с ярки и привличащи окото цветове.
Именно пред такова заведение стояха захласнати момчетата, когато до тях се приближиха две работнички, търсещи вечерния си доход.
- Хей, момче! - обърна се по-възрастната проститутка към Жак. - Искаш ли компания?
Жак се обърна колебливо към Беноа, захили му се и последва компаньонката.
- А ти? Мама дава ли ти да си играеш с по-големи?
Гласът й беше мек и предразполагащ, въпреки подигравателния й коментар. В момента, в който Беноа се обърна, очите му попаднаха върху нейните. Бяха сини, с един тон по-тъмни от небесния цвят. Момичето беше на около 25 години и изглеждаше странно красива за една проститутка. По захиленото й лице имаше тежък грим, но дори и той не успяваше да прикрие нежността, която лъхаше от нея. Беноа стоеше захласнат и реши да се поддаде на този сладък грях. Погледът му слезе надолу от лицето й и падна в пищното и деколте, разкриващо почти цялата гледка от непокритите й гърди. Кожата й го привличаше, а двете бримки на тъмния й чорапогащник молеха да бъдат разкъсани.
- Е? - попита съблазнителката и му намигна.
- Мама няма да узнае. - отговори кратко Беноа и пристъпи към нея.


P.S. Не си падам много романтичка и реших да представя другото определение за "любов" ..

Феше никЬф ден и the вятъра дуаше кьт ф момента,ДжоузееефС ("С" то се произнася само от неговото чене затова е задьлжително да се пише така..) сии а фроg фаce..koqто тхе винда и духЬше пулята и тя ДЬфшеше Orбите Блакнеss for Bлак тхуутхс анд фрешь польх,ДжоузефС чу на доуният apartмант копието му дЬ фика за нея кьту тхе хеad-ь му пошервеня и start-тна да celeбрате ф небеизweстната white втечненост..

Стоеше върху масата до мен.Почуствах силно желание да се докосна до плътта й, да почуствам силата, бликаща от тялото й.Тя предизвикваше у мен всички чувства, които някога са се докосвали до младата ми душа.Ох, тази златиста повърхност, тези приятни възвишения, описани по средата й, тази топла течност, стичаща се по скулите й!

Усещах как по тялото ми побиват трътки, докато протягах ръка към нея, напълно съсредоточен, стараейки се да не допусна грешка.Спрях ръката си на сантиметри от тялото й, изведнъж осъзнал несигурността на тази акция.Ами ако тя ме отблъсне?Ако не успея да се докосна до нея, ако не успея да я погълна?Ако...

-Ще желаете ли сос към пържлката, господине?

Сепнато вдигнах поглед към появилия се извевиделица келнер.

-Ъъъ,не-отвърнах и отново се опитах да се съсредоточа върху ароматната пържола, която вече нямаше търпение да бъде погълната.

haku-chan

Какво красиво момиче! -Даниел унесено наблюдаваше хубавицата задаваща се срещу него. Тя беше онова, което мъжете наричаха "страшно парче". Високата и стройна фигура на непознатата се открояваше на фона на останалите безлични момичета, косата й беше дълга, права и черна като нощта,1 а устните й кърваво червени. Да,1 тя беше богиня,1 слязла от небесата,1 за да разбива мъжките сърца. Младежът бе така запленен от прекрасното видение, че когато момичето се приближи до него,1 без да осъзнае как,1 той тромаво2 се спъна и падна в краката й. Девойката стресната се наведе,1 за да помогне на непознатия да се изправи и на свой ред остана поразена при вида на мъжествените му черти. Той не беше хубавец или с нещо по-специален от другите мъже но от него струеше младежки чар и енергия. Даниел се изправи и срещна загрижения поглед на момичето. Тя отвори уста и той чу най-прекрасният и мелодичен глас, сравним само с песента на славея.
-Добре ли сте? Не сте се ударил нали? -Даниел замаяно кимна и потъна в очите й,1 сини като морето. Разбира се,1 трябваше да каже нещо и да не изпуска шанса да се запознае с прекрасната непозната. Той се усмихна и каза:
-Да,1 много съжалявам за непохватноста си изглежда съм се разсеял за момент. -Момичето отговори на усмивката му и го успокои:
-Не се притеснявайте не сте виновен на всеки може да се случи. между другото аз се казвам Деница.-Мъжът също се представи:
-Аз съм Даниел, много ми е приятно. За да ви се извиня,1 бих искал да ви почерпя нещо, може би ще се съгласите да хапнем сладолед или да излезем на вечеря?-Деница се поколеба за миг,1 но все пак се съгласи:
-Обичам сладолед.-Тя му подаде ръка и двамата млади се запътиха към близката сладкарница. Един ден щяха да разказват за запознанството си на своите деца,1 но сега не го знаеха и щастливи изчезнаха в тълпата.
---
Ами... не е лош опит като за първи път в темата, но... клиширано е. Тотално клише, направо дразнещо. Не само идеята, не само последното изречение... „очите й, сини като морето”... и прочие... въобще всичко. Мисли алтернативно.
1-во – Толкова много пропуснати запетайки... Преговори си пунктоацията!
2-ро – човек не може да се спъне тромаво... може да бъде тромав и вследствие на което да се спъне, но самото спъване не може да е тромаво или нетромаво. Ловко спъване има ли?


Omega Red

Отегчен се прозявах и влачех крака, докато кучето ми търчеше нагоре-надолу из градинката и душеше земята. Как не му омръзна 8 години едно и също, сутрин и вечер. Моите крака знаеха традиционния маршрут наизуст и дремейки хвърлях само по едно око , дали няма да изскочи от някъде друг голям мъжкар. Не обичам да ми се бие кучето и гледам да го държа изкъсо.
Вече преполовил разходката, значително по-бодър, наближавах пейката където обичам да сядам, когато е хубаво времето. Този път беше заета, жалко. Или не. Кръстосала дългите си крака, с тяло и лице обърнати към мен, тя ме наблюдаваше из под бурната си черна , къдрава коса, с блеснали очи и очарователно плаха усмивка. Колкото повече се приближавах, толкова повече губех ума и дума. Не знаех какво да й кажа, а исках отчаяно да я заговоря. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. На няколко крачки от нея, тя се усмихна още по-невинно и чух нежния й глас:
-Нали няма опасност? - визираше големия ротвайлер до мен.
Мислите ми се заблъскаха в главата ми, в опит да вземат контрол над говорните ми функции. "Не от него трябва да се плашиш- крещеше съзнанието ми. - Аз изгарям от желание да те захапя!". Първите срички излязоха едва-едва :
-Не-е, той е толкова добричък, не се притеснявай!
Исках да й кажа още хиляди неща, исках да седна на пейката и да разбера всичко за нея. Но стъпка след стъпка, бавно я подминавах. Без да се обръщам , усещах как погледа й поглъща всяко мое движение. Желанието като плътен въздух забавяше крачките ми.
Не се обърнах. Продължих. Опитах се да я забравя. Не успях.
---
Хареса ми. С всяка задача ставаш все по-добър и работата ти е по-изпипана отпреди. Имам само една забележка, и тя е:
1-во – Такам, последното изречение е добра идея. Но когато го разделиш на 4 прости, вместо да стане силно, се получава монотонен ефект. Затова, почва с просто изречение, минаваш през сложно подчинено, и забиваш последния пирон с просто.
„Не се обърнах. Продължих, опитвайки се да я забравя. Не успях”
Така, смятам, се постига по-добре ефекта, който си търсил.


Skyblazer

Звездолетът го чакаше.
Ръцете му я обвиха в прощална прегръдка и той изпадна в забрава...
Когато се откъсна от нея и от очите й, видя лицето на осемдесетинагодишна красива старица. Зад нея към тях тичаха нейно петдесетинагодишно зряло подобие и самата тя - истинска, млада, вечна...1
Само щурците, луната и, донякъде, той, бяха същите като в далечната нощ на излитането му.
---
Не е зле, но сякаш основната му идея не е точно тази в задачата, а е просто фрагмент, който грубо отговаря.
1-во – тази апосиопеза според мен е повече на място тук.



solecito

Вече изморен от дългия път, той пришпори коня си към единствения оазис в окръга. Сред безкрайните пясъчни дюни вече се открояваше и из1крящата вода. Високите палми поклащаха листа и образуваха причудливи сенки, които сякаш оживяваха2.
Там, точно до езерото, се виждаше неясна човешка фигура. Той приближи3, но ръката му продължаваше несигурно да потрепва към меча на кръста му. След като приближи3, обаче, цялото му притеснение и всичките му съмнения бяха заместени4 от неутолимо желание да докосне онова видение. Една жена... черната й коса се спускаше покрай тялото като допълнително очертаваше бялата й кожа. Дългите й изящни крака бяха потопени в хладката вода, а единствената й дреха- един цял бански- очертаваше идеалните извивки на тялото й.
Той остави коня си и продължи напред. Желанието5 да провери дали тази красавица е само видение, нарастваше. Вече на крачка от нея, той спря, за да огледа лицето й по-добре. Можеше да усети как бавно се губи в тъмните й очи, можеше да чуе повика на розовите й устни. Наведе се с единствената цел да я докосне. Скоро и устните им се сплетоха за една дълга и страстна целувка.
---
Добро е. Но има няколко стилистични грешки, които развалят ефекта. Иначе, изпълнила си задачата успешно.
1-во – искряща, не изкряща, за бога...
2-ро – такам, след като те вече се движат, значи не са оживяли, а вече са живи...
3-то – тавтология, при това груба.
4-то – заместени с нещо, изместени от нещо.
5-то – няма запетая...


faranar

След като бе им направил толкова услуги, бе пролял кръвта си за да ги защити... Не бе на себе си от гняв. Да убият брат му!!!
Един единствен ритник и вратата на имението беше на трески. Двамата пазачи се опитаха да го спрат, но умряха още преди да докоснат дръжките на мечовете си...
Най сетне стигна до помещението, където вечеряха лорда и семейството му.Последната им вечеря...
Рейдън влезе с гръм и трясък. За секунди всички бяха мъртви.
- ААААААААААААААААААААААААааа.. - Победоносния вик който нададе бе секнат от откритието че един от столовете беше празен.Никой от прокълнатото семейство нямаше да се спаси. Започна да претърсва имението стая по стая като оставяше само разрушение след себе си. Чу шум от помещение което изглежда беше баня. Поколеба се за миг, след което разби вратата...
Лекса не бързаше. Нямаше търпение да се отърве от потта и мръсотията от дългото пътуване, но и идеята да се присъедини към останалите за вечеря не й беше много приятна. Чуваше се викане и шум от строшени мебели - изглежда бъдещият1 й2 съпруг, лорда,3 пак бе пиян... След един последен вик всичко заглъхна. Виното го бе съборило по-бързо от обикновено. Чу стъпки в коридора, но единствената врата в него бе тази на банята; някой се осмеляваше да наднича докато тя се къпеше? Хвърли едно легенче към вратата за да го сплаши. Миг по късно вратата се строши, но не лорда или синът му стоеше в отломките. Там беше някакъв непознат... и бе целия в кръв, видимо не неговата собствена. Хвърли се към нея с изваден меч...
Пред Рейдън се разкри неземна гледка - ангел с дълга до кръста черна коса, бяла, кадифена кожа и божествени извивки...
Докато осъзнае какво прави почти не я уби. В последния момент отклони меча си и той се заби в стената на сантиметри от нaй4-красивото лице което някога бе виждал - тя бе перфекция на съвършенството, и с тези големи, прекрасни зелени очи, сякаш прободе сърцето му. Тя се изчерви и чак тогава Рейдън осъзна че бе гола, че бе нахлул най-безцеремонно в банята й. Извърна поглед и и подаде една хавлия с едно почти чуто;
- Извинявай.
- КОЙ СИ ТИ, ЗАЩО СИ ЦЕЛИЯ В КРЪВ И КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ ТЪРСИШ ТУК?!?
- Аз.. ъъ.. мм..- тогава си спомни че бе тук за да я убие, да я заколи като останалата част от семейството й. Но знаеше че не е способен на подобно нещо.. - Съжалявам. - и тръгна към разбитата врата, но не стигна дотам.
- СПРИ!! Къде е лорда, къде са пазачите? Как си влязъл тук без да те спрат?
- Всички са мъртви. Получиха си заслуженото. - и продължи бавно към вратата.
- Мъртви... - не можеше да повярва на късмета си. Изтича пред него и коленичи - Благодаря ти от все сърце. Дължа ти живота си. Чакай,5 аз те познавам, ти си един от мъжете, които отведоха оковани към двореца вчера, сега разбирам защо си тук.
- Отведоха?? Значи брат ми е още жив?
- Брат? Значи не са избягали? Но екзекуцията е след три дни.
- Накъде е двореца??
- Ако тръгнеш сега ще стигнеш най-рано след седмица.
- Но как тогава пленниците ще стигнат толкова бързо ?
- Със стражите имаше и магьосник. Но не се притеснявай. Познавам някой който ще ни помогне.
- НИ? Ти никъде няма да ходиш.
- А кой изби всички в имението? Ако ме оставиш подписваш смъртната ми присъда. Пък и сам никога няма да стигнеш навреме.
- Хм. Добре, но ще те оставя при приятеля ти, който ще МИ помогне да спася брат си!
Още същата вечер тръгнаха към къщата на друида Мардук, неподозиращи какво ги очакваше в двореца...
---
Не е лошо да има история. Допада ми. Но можеше да ми спестиш работата и да стигнеш до „всички са мъртви”. И задачата пак щеше да е изпълнена. Ениуей.
1-во – пълен член
2-ро – й, кратка форма на притежателното местоимение неин.
3-то – запетая
4-то – тире след най-
5-то – тука диалога почва да... изглежда странно. Разбирам, искаш да покажеш, че е изнервена и говори бързо, но така не става, така изглежда просто недоклатено.



Teiru-chan

Беноа стоеше на площад "Пигал" и се оглеждаше неадекватно. Приятелят му Жак го бе замъкнал тук, след като се изнизоха от купона. Момчето не бе идвало тук преди, но както той , така и всеки парижанин, отлично знаеше това място. "Пигал" беше известен като площада на удоволствието и греха. Тук иззад всеки ъгъл можеше да се види някоя и друга пищна госпожица, която с удоволствие да се предостави на услугите ти. Освен по постове на улиците , тук девойки се предлагаха и в специалните нощни заведения, осветени с ярки и привличащи окото цветове.
Именно пред такова заведение стояха захласнати момчетата, когато до тях се приближиха две работнички, търсещи вечерния си доход.
- Хей, момче! - обърна се по-възрастната проститутка към Жак. - Искаш ли компания?
Жак се обърна колебливо към Беноа, захили му се и последва компаньонката.
- А ти? Мама дава ли ти да си играеш с по-големи?
Гласът й беше мек и предразполагащ, въпреки подигравателния й коментар. В момента, в който Беноа се обърна, очите му попаднаха върху нейните. Бяха сини, с един тон по-тъмни от небесния цвят. Момичето беше на около 25 години и изглеждаше странно красива за една проститутка. По захиленото й лице имаше тежък грим, но дори и той не успяваше да прикрие нежността, която лъхаше от нея. Беноа стоеше захласнат и реши да се поддаде на този сладък грях. Погледът му слезе надолу от лицето й и падна в пищното й деколте, разкриващо почти цялата гледка от непокритите й гърди. Кожата й го привличаше, а двете бримки на тъмния й чорапогащник молеха да бъдат разкъсани.
- Е? - попита съблазнителката и му намигна.
- Мама няма да узнае. - отговори кратко Беноа и пристъпи към нея.
---
Йее... Хубаво. Но някакси... липсва нещо – пълнота на усещанията. Ако искаш вдъхновение, прочети Оруел, там има една сцена с проститутка... (1984-та е книгата)



mandra

Стоеше върху масата до мен. Почуствах силно желание да се докосна до плътта й, да почуствам силата, бликаща от тялото й. Тя предизвикваше у мен всички чувства, които някога са се докосвали до младата ми душа. Ох, тази златиста повърхност, тези приятни възвишения, описани по средата й, тази топла течност, стичаща се по скулите й!

Усещах как по тялото ми побиват трътки1, докато протягах ръка към нея, напълно съсредоточен, стараейки се да не допусна грешка. Спрях ръката си на сантиметри от тялото й, изведнъж осъзнал несигурността на тази акция. Ами ако тя ме отблъсне? Ако не успея да се докосна до нея, ако не успея да я погълна? Ако...

-Ще желаете ли сос към пържoлката, господине?

Сепнато вдигнах поглед към появилия се изневиделица келнер.

-Ъъъ,не-отвърнах и отново се опитах да се съсредоточа върху ароматната пържола, която вече нямаше търпение да бъде погълната.
---
Харесва ми, добре си го направил. Само... форматирането... запомни, след точка и запетая, разстояние...
Пък и имаш три печатни грешки, най-елементарни, но най-много ми хареса това как го побиват трътки.



Пета задача след малко.

Така, така.Редакцията си казва думата.Или по - скоро липсата на такава.

защо да няма запетайка на 5? Желанието нарастваше... може и да съм се объркала...

Мда, не съм махнал и втората запетайка. И на "нарастваше" не трябва да има запетайка. Това не е подчинена конструкция. Това си е сложно съчинено изречение.

ми както казах бая съкратих(една пълна страница на Word) и затова не се получи много добре

Ако мое и аз...не зная колко ще са думите, просто искам да включа част от незавършената ми книга.

Днес сутринта се събудих много весела. Тъй като вече ни бяха разпуснали, аз естествено бях в добро настроение. Да! Ваканцията е най-хубавото нещо за един ученик. Отидох да се измия и седнахме да закусваме. Тате слава-богу не беше изгорил палачинките, мама и Мел оживено разговаряха, а по радиото гърмеше музика. Типична сутрин за едно американско семейство. Тате донесе палачинките и ние с Мел награбихме чинията. Много е вкусно, особено с шоколад. По радиото пуснаха една песен на Джъстин Тимбърлейк. Не че нямаме негови песни на мобилните, просто се зарадвахме. Излапахме набързо палачинките и станахме да танцуваме. Времето беше страхотно! Двете със сестра ми излезнахме да караме ролкови кънки.
-Хайде да се състезаваме!
-Дадено, сис! - отвърнах аз и забързах напред. Когато погледнах назад към нея, нещо отпред ме блъсна. Друго не помня.

anoooo кога ще има нова задача? o.O

ЗАДАЧА НОМЕР 5:

Опишете смъртта на един от второстепенните, но все пак важни герои и ефекта от тази смърт върху главния. За улеснение можете да приемете, че той е пряк свидетел.

Важно е да обърнете внимание както и на самата смърт, така и на ефекта от нея...

Мел изпищя. Джесика гледаше назад към нея и не видя камионът, който я блъсна. Тя падна по гръб и загуби съзнание. Докато тирът премина, тя остана да лежи на асфалта, той не я прегази, само я бутна и тя падна. Мелинда стоеше отстрани и беше свидетел на ужасяващата гледка. След като пътя се изчисти от превозни средства, момичето излезе на платното и клекна при сестра си.
-Джес, събуди се, Джес! Джесиии, хайде ставай!
Никакво помръдване. Колите, които минаваха, спряха и шофьорите наизлязоха и се скупчиха при двете близначки. В това време телефонът на Мелинда звънна. Тя отговори.
-Татте? - момичето плачеше. -Ела ббързо на Мерил стрийт. Стана инцидент.
-Джесика?! Добре ли е?
-Ела, тате, моля те.
Тя затвори и погледна към Джесика. Имаше кръв на челото. След броени минути две коли забиха спирачки. В едната бяха Роджър и Мелъни, а в другата - докторите с медицинските сестри.

anoooo аз иска отново да се пробва на задача 3...дето с 3 4 изречения трябва да представи нещо драматично....много възбуди интереса ми таз задачка бее.... xD

-Няма да успеем да ги спасим, твърде много са, идвай нещастнико!-извика краля на един от хората си.
-Само още малко...Вие тръгвайте, след малко идвам.-отвърна русият младеж и продължи да помага на селяните.

Слънцето вече жарко напичаше изпепеленото село и убитите хора, а по улицата се търкаляше застиналото тяло на момък със знака на рицар от Кралската гвардия...