-Ела в другата стая - дръпна младежа девойката.
-Мечтай си - изсмя му се тя.
Няколко часа по-късно, той запали цигара в леглото.


п.п.
запетайките са ми много много слабо място

На мен ли ми се струва така или взехте темата на подбив?

Шшшт, вегето, това е моя работа....

Имате време до 1800 днес, нали знаете:V.

за другите не знам , но аз я взимам на сериозно

Двамата мъже си размениха гневен поглед. Едновременно посегнаха към мечовете си. Момент по късно и двамата лежаха мъртви на земята, а Стенд прибра револвера в кобура си и излезе от стаята.

Бухалката удари нещо твърдо . *Бааааам*
Нечий череп се спука. *изпук*

Яд ме е, че не можах да се включа в предишната задача, но за тази ще измисля нещо.

За тази ще се постарая да напрвя нещо макар, че нямам много време.
Така де, часът по информатика свършва.

Та...

Много дълго се преследваха из изоставената сграда.Накрая те го притиснаха в един ъгъл и го накараха да се предаде.

И аз бих искала да се включа.
Но тъй като не исках да използвам нещо мрачно като смърт, битка или нещо подобно, въпреки че точно това ми идваше първо наум, ето предложението ми:

Изумление се изписа по лицата на хората, когато двамата пристъпиха напред, сплели ръце. Танцът бе съпроводен от нежните звуци на цигулката, които заглъхнаха в пълна тишина. В следващия миг залата се изпълни с аплодисменти.

Не е много хубаво сигурно но...
Момчето щастливо се усмихваше,когато се чу звън.Обаждаха се колеги на баща му.Докато пресичал улицата го блъснала кола и загинал на място.Телефонът падна от ръката на детето.

Сърцето му биеше силно и при мисълта за това, което го очакваше, го побиваха тръпки. Той се изправи и тръгна към онези, които го чакаха с нетърпение и жажда. Музиката гръмна и публиката избухна.

I
- Побързайте или ще го изпуснем! – извика момичето и се затича нагоре по хълма. Останалите деца се спогледнаха и заразени от нейния ентусиазъм се втурнаха нагоре.
- Ей, изчакайте ме! – запъхтяно, най-малкото от тях, едва пет-годишно, се мъчеше да ги настигне по стръмния склон. Заливайки се от смях те се върнаха, за да му помогнат, като едно от момчетата го вдигна на раменете си и го занесе до върха.
На хоризонта се подаваха първите лъчи. Небето се обагри в нежно-розово и алено, а децата насядяха за да поздравят настъпващият ден. Долината пред тях се обля в светлина. Сгушено в пищната зеленина, малкото селце се пробуди. Хората започнаха да се подготвят за новия ден, а из свежия сутрешен въздух се разнесоха първите, все още сънени, чуруликания.
- Всеки път става по-прекрасно, нали? – каза едно от децата, но не получи отговор.

II
- Ех, явно днес аз съм избраната.
Момичето се изправи и се огледа. Както обичайно другите четири деца бяха застинали на земята, всяко в различна поза, с празни, стъклени очи взиращи се в утринно слънце.
Името му бе Сийк. Облечено в прости, износени дрехи, на външен вид то не впечатляваше с нищо особено – тъмно-кестенява коса, кафеви очи и лице, което в най-добрия случай можеше да мине за чаровно. Но както всичко на този свят, тази обикновена външност прикриваше истината за детето.
След като се постара да скрие вцепенените тела на приятелите си, тя решително се запъти надолу, надолу към живота, който се излъчваше от долината.

III
Привечер тя отново изкачваше същият хълм, но вече по лицето и се стичаха сълзи не от смях, а от болка и тъга.
- Как мина? – долетя познат глас от сумрака.
- Всичко е мъртво.


на I и II тъй като са за предните задачи не е нужно да пишеш рецензия

Такам, тази задача беше малко по-особена... ще обясня накрая на поста.



BlackID

-Първото ти изпитание е "Бързия бързей"- каза учителят
- Готов съм!
....
Хм това беше лесно...
---
FAIL.


ludgidia123

Генералът погледна за сетен път към екраните, обмисли положението, в което бяха неговите войници, и разреши употребата на Бомбата.
---
Убиваш съспенса с това „обмисли положението”, и нямаш достатъчно замах накрая. FAIL


solecito

Земята под краката й се разтресе, а когато погледна нагоре слънцето вече го нямаше. След секунда около нея бе пълно с трупове.
---
FAIL


snookie

- Мойсей, повярвай в мен и ще стигнеш Обетованата земя!
Много по-късно...
- Вярвах в теб, Господи! Близо ли е?
- ЯДЕЕЕЦ!!
---
Смешно. FAIL


shadowcat

Изстрел.
Дим.
Кръв.
Труп.
---
Добър опит. FAIL


Omega Red

-Ела в другата стая - дръпна младежа девойката.
-Мечтай си - изсмя му се тя.
Няколко часа по-късно, той запали цигара в леглото.
---
Първото и последно успешно. С тази особеност, че си ползвал моя начин, тоест не си проявил някаква особена изобретателност. Въпреки това си остава успешно.


Faranar

Двамата мъже си размениха гневен поглед. Едновременно посегнаха към мечовете си. Момент по-късно и двамата лежаха мъртви на земята, а Стенд прибра револвера в кобура си и излезе от стаята.
---
FAIL. Но, би могло да е успешно, и си създал собствен метод, ако опиташ пак сигурно ще го докараш. На това му липсва номинативна и ясна смислова връзка между изреченията. Също така, "момент по-късно" не може да се каже. Миг по-късно е правилното.


house

Бухалката удари нещо твърдо . *Бааааам*
Нечий череп се спука. *изпук*
---
Не е смешно. FAIL.


skyblazer

Звездолетът го чакаше.
Последното нещо, което си спомни преди да натисне бутона за самоактивиращия се херметичен щит на криогенната камера, настроена за времетраенето на полета, беше неистовият хор на щурците в огряната от огромната пълна луна тъмна морава с дъх на плодна земя и нектара по устните и по кръшния стан на жената, от която пи ненаситно като жадна пчела в нощта преди полета...
Събуди се на Благовещение. Влезе в командната кабина. Тук, в къта за отдих, го посрещнаха холограми на същата жена и на една видимо два пъти по-възрастна, но все още красива и привлекателна нейна двойница. В този момент брифинг декодерът, имплантиран в ухото му, беше стигнал до файла с лични съобщения. Днес беше двадесет и петият рожден ден на дъщеря му, Фулмуун..
---
Втория успешен опит, макар и не точно. Бих казал, че не си докарал задачата на 100%, но е много добро и има подобен ефект. И мисля, че знам кой си.


mandra

Много дълго се преследваха из изоставената сграда.Накрая те го притиснаха в един ъгъл и го накараха да се предаде.
---
EPIC FAIL


neya

Изумление се изписа по лицата на хората, когато двамата пристъпиха напред, сплели ръце. Танцът бе съпроводен от нежните звуци на цигулката, които заглъхнаха в пълна тишина. В следващия миг залата се изпълни с аплодисменти.
---
Добър опит. FAIL


haju_chan

Момчето щастливо се усмихваше, когато се чу звън. Обаждаха се колеги на баща му. Докато пресичал улицата го блъснала кола и загинал на място. Телефонът падна от ръката на детето.
---
Внимавай с форматирането – след точка и запетая има интервал. Добър опит, но все пак FAIL. Беше просто съкратена ситуация, без да вкарваш толкова много смисъл във всяка дума... Идеята е всяко слово даноси по няколко значения, а например в третото изречение няма нито една двусмислена или особено силна дума.


Teiru-chan

Сърцето му биеше силно и при мисълта за това, което го очакваше, го побиваха тръпки. Той се изправи и тръгна към онези, които го чакаха с нетърпение и жажда. Музиката гръмна и публиката избухна.
---
Добър опит. Просто не успяваш да направиш удара накрая. FAIL


FireGuard

I
- Побързайте или ще го изпуснем! – извика момичето и се затича нагоре по хълма. Останалите деца се спогледнаха и заразени от нейния ентусиазъм се втурнаха нагоре.
- Ей, изчакайте ме! – запъхтяно, най-малкото от тях, едва пет-годишно, се мъчеше да ги настигне по стръмния склон. Заливайки се от смях, те се върнаха, за да му помогнат, като едно от момчетата го вдигна на раменете си и го занесе до върха.
На хоризонта се подаваха първите лъчи. Небето се обагри в нежно-розово и алено, а децата насядяха за да поздравят настъпващият ден. Долината пред тях се обля в светлина. Сгушено в пищната зеленина, малкото селце се пробуди. Хората започнаха да се подготвят за новия ден, а из свежия сутрешен въздух се разнесоха първите, все още сънени, чуруликания.
- Всеки път става по-прекрасно, нали? – каза едно от децата, но не получи отговор.
---
Добро, доста добро. Нямам забележки, освен подчертаното, требе да има запетая там.

II
- Ех, явно днес аз съм избраната.
Момичето се изправи и се огледа. Както обичайно другите четири деца бяха застинали на земята, всяко в различна поза, с празни, стъклени очи взиращи се в утринно слънце.
Името му бе Сийк. Облечено в прости, износени дрехи, на външен вид то не впечатляваше с нищо особено – тъмно-кестенява коса, кафеви очи и лице, което в най-добрия случай можеше да мине за чаровно. Но както всичко на този свят, тази обикновена външност прикриваше истината за детето.
След като се постара да скрие вцепенените тела на приятелите си, тя решително се запъти надолу, надолу към живота, който се излъчваше от долината.
---
Сийк е готино име за момиче, но първо ме обърка. Пише се кафяви, освен това.

III
Привечер тя отново изкачваше същият хълм, но вече по лицето и се стичаха сълзи не от смях, а от болка и тъга.
- Как мина? – долетя познат глас от сумрака.
- Всичко е мъртво.
---
FAIL. Нелош опит, обаче...


Такам, да обясня... тази задача беше предвидена да бъде трудна. Всъщност, беше предвидено само един-двама да я минат, и един ме разочарова, един ме изненада, и един направи това, което очаквах. Не се притеснявайте. Защо мислите, че съм дал свой пример? Като оставим настрана огромното ми самолюбие, това просто е единствения път, когато съм успявал да го направя толкова добре.

Друга цел на тази задача бе да отсея ентусиастите от останалите... не се получи. Всички сте идиоти, да се засилите с такава безумна задача. Поздравления, всички, включили се в третата задача, са достатъчно смели, за да пробват всичко. Ако някой е пропуснал задачата от притеснение, че ще се провали, да помисли.

След малко четвърта задача.

ЗАДАЧА НОМЕР 4:

Описание на първа среща на главния герой/героиня с основния й любовен интерес.

Под първа среща имам впредвид около 2 абзаца, 100-120 думи, ако желаете и малък диалог. Идеята е да опишете едно красиво момиче (или момче, но предпочитам да чета за красиви момичета), като в описанието да се наблегне или отбележи факта, че главният герой/героиня му увисва ченето и го удря хормонът сериозно.

Хаджиме.

Благодаря за това, че си направил такава тема с упражнения. Много е полезна. Ето го и моя опит.

Какво красиво момиче! -Даниел унесено наблюдаваше хубавицата задаваща се срещу него. Тя беше онова, което мъжете наричаха "страшно парче". Високата и стройна фигура на непознатата се открояваше на фона на останалите безлични момичета, косата й беше дълга, права и черна като нощта а устните й кърваво червени. Да тя беше богиня слязла от небесата за да разбива мъжките сърца. Младежът бе така запленен от прекрасното видение, че когато момичето се приближи до него без да осъзнае как той тромаво се спъна и падна в краката й.Девойката стресната се наведе за да помогне на непознатия да се изправи и на свой ред остана поразена при вида на мъжествените му черти. Той не беше хубавец или с нещо по-специален от другите мъже но от него струеше младежки чар и енергия. Даниел се изправи и срещна загрижения поглед на момичето.Тя отвори уста и той чу най-прекрасният и мелодичен глас, сравним само с песента на славея.
-Добре ли сте? Не сте се ударил нали? -Даниел замаяно кимна и потъна в очите й сини като морето. Разбира се трябваше да каже нещо и да не изпуска шанса да се запознае с прекрасната непозната.Той се усмихна и каза:
-Да много съжалявам за непохватноста си изглежда съм се разсеял за момент. -Момичето отговори на усмивката му и го успокои:
-Не се притеснявайте не сте виновен на всеки може да се случи. между другото аз се казвам Деница.-Мъжът също се представи:
-Аз съм Даниел, много ми е приятно.За да ви се извиня бих искал да ви почерпя нещо, може би ще се съгласите да хапнем сладолед или да излезем на вечеря?-Деница се поколеба за миг но все пак се съгласи:
-Обичам сладолед.-Тя му подаде ръка и двамата млади се запътиха към близката сладкарница. Един ден щяха да разказват за запознанството си на своите деца но сега не го знаеха и щастливи изчезнаха в тълпата.

Отегчен се прозявах и влачех крака, докато кучето ми търчеше нагоре-надолу из градинката и душеше земята. Как не му омръзна 8 години едно и също, сутрин и вечер. Моите крака знаеха традиционния маршрут наизуст и дремейки хвърлях само по едно око , дали няма да изскочи от някъде друг голям мъжкар. Не обичам да ми се бие кучето и гледам да го държа изкъсо.
Вече преполовил разходката, значително по-бодър, наближавах пейката където обичам да сядам, когато е хубаво времето. Този път беше заета, жалко. Или не. Кръстосала дългите си крака, с тяло и лице обърнати към мен, тя ме наблюдаваше из под бурната си черна , къдрава коса, с блеснали очи и очарователно плаха усмивка. Колкото повече се приближавах, толкова повече губех ума и дума. Не знаех какво да й кажа, а исках отчаяно да я заговоря. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. На няколко крачки от нея, тя се усмихна още по-невинно и чух нежния й глас:
-Нали няма опасност? - визираше големия ротвайлер до мен.
Мислите ми се заблъскаха в главата ми, в опит да вземат контрол над говорните ми функции. "Не от него трябва да се плашиш- крещеше съзнанието ми. - Аз изгарям от желание да те захапя!" . Първите срички излязоха едва-едва :
-Не-е, той е толкова добричък, не се притеснявай!
Исках да й кажа още хиляди неща, исках да седна на пейката и да разбера всичко за нея. Но стъпка след стъпка, бавно я подминавах. Без да се обръщам , усещах как погледа й поглъща всяко мое движение. Желанието като плътен въздух забавяше крачките ми.
Не се обърнах. Продължих. Опитах се да я забравя. Не успях.

п.п. как си броите думите ? имаше май някаква опция на word за това