Пак продължаванка 
- - -
- Ух това болеше. А кой тогава?
- Знам, че тайно искаш да си ми братче ама не си. – каза Азмудар и му се изплези. – Освен Аврора, която e повече от очевидно, че харесваш – тук Клингон се изчерви като домат – към кой друг си привързан и има необикновенни сили и трябва да опазим на всяка цена?
- Риса? – учуди се Клингон.
- Браво, браво – каза Азмудар и го потупа по рамото – по-добре късно отколкото никога.
- По-добре си починете защото скоро тръгваме към офовореното място за срещата. – каза Крон и отиде да си стегне нещата за утре.
Не след дълго нашите герой след кратка почивка тръгнаха към въпросния град. Героите ни влязоха в малък хан, където се оказа, че няма никой от групата на Мей-Лин.
- Явно снощната атака наистина е унищожила всички други. – каза тя натъжено.
- Не се безпокой ще изчакаме още. Може би има оцелели, но още се бавят. – опита се да я успокои Крон.
Не след дълго в хана влезе слабичък мъж на видима възраст между 20-25 години с две дълги катани на гърба си. Това беше единствения оцелял от снощната атака. Той се казваше Рони и миналата вечер бе отишъл в града за да се срещне със стар познат. Това беше и единствената причина да е все още жив.
- Рони, Рони – развика се тя и се втурна към него след което го прегърна.
- Какво по дяволите се е случило снощи? Когато се върнах тази сутрин намерих само трупове.
- Кървавите кинджали ни нападнаха вчера. Мисля, че няма други оцелели. Нaкрая бяха останали само Сай и Кен, който решиха дами спечелят време за да мога поне аз да се измъкна. – от върна Мей-лин през сълзи.
- Трябваше да се досетим, че ще стане така. При последната ни среща опропастихме плановете им да си направят пир в покрайнините на града.
- Мисля, че няма да дойде никой друг. Каза отчаяно Мей-лин.
- Предлагам да тръгваме преди още някой, който не ни обича да се е появил. – каза Крон.
Така нашите герои решиха да си тръгнат., но в момента, в койт излязоха на улицата се чу ужасяващ грохот.
- Това прозвуча обещаващо. Изглежда някой е доста ядосан. – каза Азмудар.
- Мисля, че това ще е достоен противник. – добави Аврора. – Чудя се на какво ли се е ядосал ?
- Има един начин да разберем! – каза Азмудар и с лукава усмивка се втурна към мястото от което се двигаше шумотевицата.
- Чакай, къде хукна? – провикна се Клингон, но уви вече беше късно понеже Азмудар и Аврора вече бяха тръгнали.
- Браво сега пак ще трябва да ги последваме. – каза недоволно Одион и всички тръгнаха след тях. Те бягаха устремено из тесните улички на града срещу опитващите да избягат от мястото на битката жители. Не след дълго вече бяха до бястото на битката и се спряха на безопасно разстояние. Пред тях се откри покъртителна гледка. Две групи от демони се биеха помежду си.
- Какво става тук? – запита учуден Берек.
- Изглежда това са дезертьори, който сега са бунтовници. – отговори му Брон – Не всички демони са съгласни с това, което прави владетеля им. Някои от тях предпочитат миролюбивия начин на живот. Точно тази група е известна с факта, че сса се противопоставили на заповедите на владетеля и са напуснали армията въпреки, че са били една от най-добрите ударни групи на демоните. Владетеля естествено веднага е заповядал да бъдат ликвидирани. Вече няколко години биват гонени и избивани като кучета един по един. Силите им намаляват все повече. Тази по-голяма група която ги е нападнала в момента е личната елитна група убиици на владетеля. Те са най-лошото, което може да се случи на някой, ако противоречи на владетеля. Голяма част от тях са обучавани в горния свят от нинджа общество подобно на това, в което се е интегрирал брат ми.
- Изглежда си доста добре запознат с историята – каза Клингон.
- Да. Така е понеже аз бях една от главните им цели, също както и бащата на водача на дезертьорите. Явно той е разбрал, че баща му е умрял по заповед на владетеля и това е било последната капке след което е рашил да се обърне срещу него.
- Ами нека ги оставим да се избият тогава. – каза доволно Одион.
- Ба-а-ака! – каза Аврора и го плесна зад врата – не си ли чувал поговорката „Врагът на моя враг е мой приятел” ^-^, а и щом владетеля го иска мъртъв значи се бои от него. – през това време битката продължаваше.
- Смятам, че тя е права и трябва да им помогнем. Биха ни били от полза като се има в предвид колко сме малобройни, а и винаги ми е било интересно какво ли ще е ако се бия рама до рамо с демоните. – съгласи са Азмудар с лукава усмивка.
- Независимо дали ще ни помогнат или не аз съм длъжен да помогна на този младок. Баща му ми беше много добър приятел и не мога да изоставя сина му в таава ситуация. – каза Брон.
- Значи е решено каза Азмудар и кимна на Аврора след което двамата изчезнаха в мрака на нощта.
През това време дезертьорите претърпяваха сериозни загуби и бяха притиснати от опитните убиици на краля на демоните. Внезапно към водача на дезертьорите полетя копие, което щеше да се забие в гърба му. Той усети летящото копие, но нямаше време да реагира. За негово щастие в този момент от нищото се появи Брон, който хвана копието с голи ръце и застана до него забивайки копието в земята.
- Не знам кой си, но явно ти дължа живота си. – каза младия демон.
- Я виж ти и това ако не е изненада. Явно днес ми е много добър ден щом самият „Фантом от Урубаку” ми е дошъл на крака. И все пак дори и с теб на тяхна страна те нямат шанс, понеже ви превъзхождаме и по численост и по умения. Да не говорим за факта, че си дал клетва никога повече да не убиваш.
Ту би дЪ имЪ прУдЪлжавЪнкЪ 
кога ли ми *бали ма'а му
като гледам си включил и неща от анимета като това с братята 
продължавай в същия дух и дано не ни караш да чакаме много за следващата глава 
).gif)
Знам 