Интересно ми е, кой какво може да каже, разкаже, определи и дефинира във темата.

Можете ли да пренебрегнете болката, поради силна воля? Може. Да победите себе си? Да реагирате повече отколкото можете, когато не е имало мотивация, изведнъж блика силата на волята, която ви издига високо, високо по-нагоре.

Засега ще остана безучастен, но после мисля да се включа с разни неща, които се сещам.

Ама че въпрос... мога естествено
Няма начин да не можеш. Даже хората, които се водят най- големи непукисти и мързели като ги притиснеш в стената ще покажат воля и ще се освободят/ще направят нещо за да могат да продължат напред.

Преди три години, вила във вилната зона "Мечката" (пътя за Самоков) сме се събрали приятелчета за купонче.
Всичко започна когато един от въпросните тръгнал да цепи дърва и взел телефона ми да си свети с него. Естествено сложил телефона на пъна да се вижда по-добре. Получих си го после като от месомелачка...Преглътнах го. Както съм навънка и оплаквам телефона излиза друго говедо с част от дивана ми в ръка и разправя, че седнал и дивана се счупил...чудих се да се смея или плача....как да е влизам аз в кухнята и тоя първия гъз със телефона, за да ми се реваншира почнал да прави салата...лафиме си нещо: "Споко бе Ванка, няма да има повече аварии" и както си реже картофа - так так так - изпуска ножа и въпросния се забива в крака ми...Бинтовах се с некви подръчни материали (вила е все пак) и чак тогава се сетих за аптечката в колата. Излизам аз (колата паркирана на леко наклонена уличка до вилата) и качвам се аз на предната седалка отварям багажника, през това 3-ти тъпанар излиза от вилата да ми сгорчи живота. Аз съм зад колата рова багажника, въпросния гъз влиза в колата да пусне музика и изведнъж аз усещам че колата върви към мене....със окървавения крак влизам в багажника и трееес във вратата на вилата. Падна ми пердето и някакси съм се добрал до предната седалка запалил и изфорсирал колата така, че съм се придвижил 1 метър напред обаче то лед....пак треееес отзад във вратата. Трябваше да се самоубивам. Тук ще спомена, че ми дойде пауъра или тая воля за живот като казаха, че яденето е готово. Отворихме шампанско (лампата се счупи от тапата). Това беше първия ден! Втория филмите продължиха с ходене до самоков на хора които не са били там и трябваше да ги търся...Видиш ли вместо да седят на уговореното място да се намериме - те тръгнали да търсят мене...
И понеже не свършили работата за която тръгнали (да напазаруват малко глупости) аз напазарувах и тръгнах да ги търся...две кучета ме подгониха и добре че колата беше на близо, че с тоя крак не можех да тичам...Намерих блудните души и карам обратно към вилата...влизам и някакво отчаяние във въздуха....някой си направил шегата, че сме катастрофирали и тия малоумници повярвали - почнали да звънят на 150...

Какво ме накара да остана буден тая седмица? Волята за купонче брато

По принцип може.Виждал съм и съм слушал разкази за такива хора.
Но лично смятам че аз не мога...знам че има прекалено голяма болка,която никой нормален човек не би могъл да превъзмогне.
Знам каква е болката от малко изгорено,от счупен крак/ръка и т.н.т. обикновените контузии,които всеки е получавал.За тях не съм имал проблем-винаги с усмивка.Но за това което си представям не бих могъл да се принудя да го приема/преодолея...

Съгласен съм с принца...предполагам волята да се избавиш от мъките по-бързо, би била по-голяма от тази да минеш през кал и тръни
(когато ножа упре до кокала)

Тук е момента да кажа че не всичко е до волята защото в някой ситуаций всичко се развива прекалено бързо и на помощ ти идва единствено някои животински инстинкти +угромно количество адреналин.
Както ми разправяха как един пилот на самолет(малак самолет от тия двуместните) нещо спрял и докато поправял самолета някаква мечка му се нахвърлила.Точно преди да го сграбчи мечката пилота я видял и подскочил 3 метра направо се качил на едното крило и той казва че единственото нещо което го е спасило е адреналина не знам дали е възможно обаче човек оцеля след падане от 59 етаж значи и туй може да се случи

Добре аре да перифразирам въпроса
падаш от 59 етаж и оцеляваш,но ръцете ти са счупени,ампутират ти краката,ослепяваш...и т.н.т. мисля че схвана идеята
Там тогава адреналина не те спасява вече ^^

важното е че е жив макар и сега да му е многооо "хубаво" с потрушено тяло
П.С:не е бил добър летец пича

Е , много ясно , че човек може да се мобилизира , когато ножа опре до кокала... Т'ва си е част от природата му Мен ми се случва редовно - имам навика да правя всичко в последния момент и да оставя да ми се събере прекалено много

аз си мисля че каквото и да ми се случва ще се радвам че съм жива и ще продължа напред. нз но лично мое мнение е че тези които посягат на живота си са тези които нямат воля, по този начин те се отказват от трудностите

Воля....нека дефинирам как това понятие/тази дума изниква в съзнанието ми като смисъл и значение....

За мен това са ограниченията които самите ние си поставяме като критерий който искаме да постигнем или да избегнем...

на нас ни е насадено че ако искаме да постигнем дадено нещо трябва да имаме воля за него...да правилно...

аз обаче си мисля че нашите предрасъдаци ни карат да мислим дадено нещо за непостижимо или неописуемо трудно, защото някой някаде е казал че това е така.... и понеже сме обедени че нещото което искаме да постигнем е много трудно, в роля влиза нашата "воля" и ние я тестваме като се опитваме да угодим на душевното си състояние...

ще дам два примера които ми се струват най-одачни за случая(нямам никви задни мисли и не искам да засягам когото и да било)

here we go...

...зашо да е трудно да откажеш цигарите....нима трябва няква воля за да си огодиш на прищявката да ги спреш....по-скоро трябва да осъзнаеш че си способен да го направиш и да помислиш дали наистина го искаш...

...защо да е трудно да отслабнеш....защо просто не си кажеш че не се харесваш такъв и искаш да се промениш вместо да седнеш и да се вайкаш че нямаш "воля", за да предприемеш тази промяна...

and so on...

...и така мога да продължа да растягам локуми до зори

Истинската воля е нещо отвъд това, което можете да си представите

Не съм съгласен
Мене ако щеш ма трепи, ма кълцай, ма обстрелвай, ма разтрелвай, ко щеш ма прави, а пък той мързела ще си ме властва и мен въобще няма да ме интересува

До сега не съм стигам до там да го карам само на воля
Нз,сигурно волята е онова което те кара да продължиш когато си изправен пред абсолютен физически и психически срив.

Сигурен ли си? Предполагам знаеш мъдрите хора какво казват в подобни случаи - никога не казвай никога бейби...