И така понеже имаше малко интерес реших да пусна и по дългата си заигравка
Знам, че е дългичко ама ко да са прай
Надявам се да ви хареса повече от "Падналите Ангели"!
Този път си поиграх и добавих липсващите тиренца които незнайно защо пак се позагубиха някъде по пътя
).gif)
.
Мании
отне ми бая време
Дано ви хареса.
приемам критики
Заглавие не съм Измислил
(Пиша го от януари 2003год.
)
На земята настъпили смутни времена, в които човешкия живот не струвал нищо и всеки бил сам срещу всички. Настъпил пълен апокалипсис. Земните недра се отворили и в нашия свят нахлули чудовищните орди на злото. Злото се разпространило и щяло да разруши нашия свят, ако не се били събрали войските на няколко царства ,които с помощта на наемници, събрали голяма войска. С помощта на наемниците, без които нямали голям шанс, хората разбили армията на демоните от Сардон. Тези наемници били силен коз. Това за съжаление още повече разярило демоните, които замисляли второ нападение , този път изцяло насочено срещу наемниците. Истинската причина за нападението обаче била, че сред тези наемници били и племето Борано, които представлявали истинска заплаха.Според древна легенда лидера на демоните щял да бъде спрян и погубен от от членовете на това племе. Това сериозно го плашело и той решил да ги унищожи докато още не са станали сериозна заплаха. Така и станало след десет години демоните от Сардон нападнали наемниците в собствения им град, докато спели. Демоните убивали наред. - млади, стари, жени и деца. Демоните унищожили целия град,но все пак оцелели няколко изключително силни и необикновени деца, които решили, че е крайно време демоните да бъдат спрени и то на всяка цена. Това вече било лично и играта щяла да загрубее, защото тази опустошителна атака била най-голямата грешка , която лидера на демоните някога е правил.- и същевременно последната, защото така той създал тези, които по късно нарекли „Драконовите Ездачи“. За късмет съпротивата на Борано била силна и армията на демоните била прекалено слаба и малобройна за да нападнат и другите царства.
Сега девет години по-късно демоните се готвят отново да нападнат, а между оцелелите царства цари вражда и са безсилни. Варварските племена от Булвор и Андор били принудени да се обединят за да оцелеят след първото нападение на демоните и обкражилите ги жадни за власт съседни царства. Разбрали за нападението на демоните те решили да го спрат с общи усилия. Новината за намеренията им бързо се разнесла и към техния съюз се присъединил още един силен съюзник – мъдрите елфи . Те решили да създадат отряд от елитни бойци , които да се опълчат срещу демоните . Междувременно хората от кралство „Ратенна“ решили , че и сами могат да се справят с надвисналата над кралството им опасност.
И така нашата дружинка унищожители на демони било решено да се срещне в крепостта „Галдон Тхор“ . От стените на крепостта не било останало почти нищо , но гардът все още съществувал и имал население . За съжаление населението се състояло предимно от убийци , крадци и други отрепки . През това време организатора на съпротивата , магът Тендран се опитвал да обеди хората от Ратенна да се присъединят към съпротивата , но уви напразно . Владетелят на Ратенна бил много твърдоглав , глупав и горд. Той дори заявил , че ако някой от съпротивата припари до крепостта му ще бъде убит и това е окончателната му воля. Въпреки това на тръгване Тендран намерил двама желаещи да помогнат . Това били рицарите Тендик и Теодорих.
Нашите герои започнали да пристигат в таверната на Галдон Тхор.
Това са:
*Берек – Варварския лорд на войната . Пряк родственик на варварите от великия варварски род Аверон . - пазителите на варварските земи . Трима от братята му са загинали докато са отбранявали варварските земи от демоните . Те са умрели опитвайки се да унищожат демоните , той е твърдо решен да довърши започнатото от тях.
Служи си отлично със всякакви оръжия за близък бой , но предпочита брадви и мечове.
Облечен в мечи кожи с по един човешки череп на мощните си рамене и целия татуиран от глава до пети , тази висока повече от два метра грамада без проблем всява ужас у всекиго. Заедно с двата си меча и брадвата си той минава през всичко и всеки.
*Клингон – Мрачният ловец на демони. Той е по-точен от всеки друг стрелец. Неговият лък специално изработен от ковачите на елфите. - сръчните кентаври. Единствен по рода си ,този лък е по лек и от перце, а тетивата му е от влакно изтакано от козината на еднорог. Дрехите и ботушите му са от драконова кожа , която е почти непробиваема.
Той е един от малкото останали така наречени „мрачни“ елфи , които по принцип живеят сами в отшелничество. Той се е родил извън селото си, а майка му умира при раждането. Намерен и от гледан от монаси, той израства в манастир. Там той показва необикновени възможности, след което е забелязан от по-високопоставени църковни служители и му предлагат да стане паладин. Той приема и след няколко години е един от най-добрите унищожители на демони, вещици и върколаци, но след като от ордена му разбират, че баща му е бил демон се опитват да го унищожат. Предаден от хората, с които до скоро се е бил рамо до рамо той избива до крак десетината паладина, които са изпратени да го ликвидират. Този обрат пробужда демона в него и той изпада в неконтролируема ярост и започва да скита сам унищожавайки всеки който го предизвика. След известно време бива пленен от племето Борано, които са чули какво се е случило. И така той се присъединява към племето с което често е воювал преди това заради свадата им с паладинския орден от който той е бил . Решен да се позабавлява и да избави света от злото , той идва.
*Теодорих . Мечтал още от малък да стане герой , той е човек на честта . Би направил направил всичко за родината си.
*Тендрик . Син на богат херцог. Той се интересува само и единствено от пари и власт . Той решава да се изправи срещу силите на злото знаейки , че ако успее ще бъде щедро възнаграден .
И така нашите герои вече се намират в таверната на Галдон Тхор .
Берек спокойно е седнал навътре в таверната загърнат в черен плащ . В този момент пристигат и Тендран , Теодорих и Тендрик . Тендран събира героите на една маса :
- Това ли сме всички ? - попита Тендрик.
- Не , поканих още няколко човека , за което насявам се Тендран няма да ми се сърди . - отговори Клингон .
- Можем ли да им имаме доверие ?
- Мисля , че да . Все пак са ми сериозна конкуренция .
- В какво ? - Попита Теодорих.
- В убиването на демони , моето любимо знималие . - Отговори доволно с лека насмешка Клингон.
Всички се засмяха.
- Добре тогава вярвам , че можем да им се доверим . - каза подсмихвайки се Тендран .
- Утре заминаваме за Тар Валор , в този град се съхранява „камъкът на сенките“ . Този камък е източникът , от който демоните черпят силата си. Камъкът им бе отнет при първото нашествие . За жалост не знаехме как да го унищожим , но това се промени преди няколко дни , когато разбрахме , че камъкът може да бъде унищожен . За целта трябва да бъде занесен в Клерандал при ковачът Балдор , който ще го унищожи с помощта на своя специален чук .
В този момент от към вратата на таверната се чуха викове за помощ и нахлуха мъже със странни брони и оръжия . Те започнаха да избиват всички наред .
- Познавам тези оръжия и брони , демоните се сръжават със същите.- каза Клингон.
Гражданите на Галдон Тхор грабнаха кой каквото може и започнаха да се отбраняват . Берек веднага грабна брадвата и с боен вик се включи в битката . С един замах на брадвата Берек буквално "разцепи" на две първия си противник . На изпръсканото му с кръв лице се появи усмивка
.
- Шоуто започва . - каза той и се втурна към следващата си жертва .
Теодорих и Тендрик се включиха в битката и с тяхна помощ тя беше пренесена извън таверната , където Клингон беше в стихията си , стрелите му летяха една след друга сеейки смърт у нападателите . Нападнати бяха всички , но беше повече от ясно , че нападението е главно срещу нашите герои . Една част от селяните се бяха събрали и се опитваха да одържат напорът на нападателите . Вназапно се появи един воин който видимо се различаваше от другите наоколо . Беше облечен в драконови кожи , а вместо шлем на главата си носеше демонски череп . Впечатление правеше и това , че много умело си боравеше с меча и успяваше да удържи атаките на няколко човека едновременно . Нападателите започнаха малко по малко да отстъпват , когато изненадващо редиците им бяха попълнени от демоните с които явно бяха в съюз . Битката се ожесточи , а нападателите започнаха да стават твърде много . За съжаление Теодорих не можа да блокира всички удари и един от тях попадна в гърба му . Той падна на колене и следващия удар отнесе главата му . Селяните и нашите герои започнаха малко по малко да отстъпват под напора на враговете , когато изневиделица като от нищото се появиха подкрепления , които възстановиха баланса в силите . На чело на войската бяха няколко воина , като онзи с черепа на главата .
- Това е то , да върнем тези говеда там от където са дошли . -каза Тендрик и се устреми напред .
- Дано нямат нищо против , че ги връщаме на парчета . - пошегува се Берек и продължи да сее смърт около себе си .
Повечето от демоните побегнаха още щом видяха воините на чело на подкреплението . Нападателите вече бягаха панически , а битката беше спечелена . Нашите герои вече се прибираха в таверната , когато от някъде изскочиха няколко демона . Клингон веднага грабна лъка , но му беше останала само една стрела , а демоните бяха четерима и отвън бяха само той и Тендрик . Без много да му мисли Клингон я изстреля и се втурна към демоните с двата си меча . Стрелата се заби в гърдите на единия демон . През това време Тендрик с няколко бързи движения стигна до другия и замахна към него с меча си . Клингон мина през останалите двама светкавично и единственото , което усетиха преди да се струполят мъртви на земята бе лекият полъх на мечовете му . Веднага след това падна и демонът който бе нападнал Тендрик . Двамата тъкмо се прибираха когато зад тях се чу зловещ смях и още преди да успее да се обърне Тендрик се струполи на земята с копие в гърба. Клингон грабна мечът забит в близкия труп и след като го запрати по демона го заби във врата му поваляйки го мъртъв на земята .
- Мислех , че съм го убил . - каза изненадано Тендрик .
- Не се безпокой за това , той вече е мъртъв .
Другите излязоха от таверната след като чуха шума , но вече беше късно .
- Е май няма да мога да дойда с вас ще трябва сами да се оправяте . - каза Тендрик и издъхна .
На следващата сутрин отрядът , който бе тръгнал след нападателите се завърна . С тях бяха и странните воини .
Сега пред нашите герои изникваха нови въпроси . Кои са тези войни , защо са тук и защо им помогнаха ?
- Забелязах , че се биете доста добре и демоните се страхуват от вас , но кои сте вие и какво правите тук ? Не ми приличате на местни . - попита Берек .
- Те са ловци на демони и други такива гадове . Всъщност точно тях чакахме . - отговори му Клингон .
Единият от странните войни се приближи .
- Клингон копеле такова знаех си , че ще купонясваш без нас .
Клингон се усмихна и весело му отговори , че веселбата тъкмо започва . След това представи приятелите си на останалата част от групата .
Това бяха : Аларик , Сакура и Гарет. - всичките осиротели още като бебета , намерени и отгледани от племето Борано . - най-жестоките и прецизни наемници и убийци .
Почти всичките им връстници в племето са осиротели през първото нашествие на демоните , а второто нашествие заличило почти цялото племе от лицето на земята . От тогава те са се заклели да унищожат демоните , които се опитват да разрушат нашия свят . Те са последните оцелели от племето . Племето Борано били готови да оцелеят при почти всякакви условия . Може да ви се види крайно , но те вземали само най-здравите и силни бебета . Всяко бебе в племето минавало през следното изпитание : бебетата били слагани в люлка , която засилвали към някоя стена . Ако бебето оцелеело то вече било член на племето . От тук нататък започвал кошмара в живота му, защото следвали множество смъртоносни изпитания в които по-голяма част от тях умирали. По този начин племето било изцяло изградено само от най-добрите войни.
- Да чувал съм за това племе . - каза Берек . Мислех , че напълно са изчезнали от лицето на земята след второто нашествие на демоните . Много хора умряха тогава.
- Разбихме ги тогава , ще ги разбием и сега . - каза Гарет
- Два пъти се провалиха , а сега се готвят за трети опит . Така и не си взеха поука . - Продължи Аларик
- Трябва някой да ги върне на мястото им – в ада при другите уроди , които вече избихме . Съгласна съм , че това трябва да сме ние . - Допълни го Сакура
- Добре , добре стига сте се правили на поети , не ви се отдава . - каза смеейки се Клингон .
Къде са Азмудар и Аврора , нямаше ли и те да идват с нас ?
- Да , да просто се запиляха на някъде . Мисля , че си намериха занимавка с рога и грозно лице , ако ме разбираш . Ще дотърчат всеки момент .
- А-а , така значи както винаги първи са надушили жертвата, а вие сте останали на сухо. Само , ако знаеха какво са изпуснали , щяха да се изядат от яд .
И наистина не минаха и пет минути и из зад близките руини се чу :
- Стига ве как можах да се прецакам така зверски – да това беше Азмудар . Метнал през рамо главата на наскоро убит демон и разочарован , че е изпуснал веселбата .
*Азмудар – Дрбен на ръст , хилав човек , блед като смъртта . Той е в състояние да убие с едно докосване всеки един противник . Хитър и безмилостен , той се бори срещу демоните от Сардон . Целта му е една – тяхното унищожение .
Той беше придружен от младо момиче. О-о да това беше тя, това беше Аврора.
*Аврора – Тя перфектно е усвоила смъртоносните бойни изкуства , които Борано владеели . Със своите сини очи , перфектно тяло и ослепителна усмивка , тя е в състояние да завърти главата на всеки мъж . Тя изглежда като най-невинното нещо , което някога сте виждали , но всъщност е безмилостен убиец .
Тя е оскъдно облечена в черни драконови кожи подобни на тези , които носи Клингон . Тя е въоръжена с един дълъг и два по - къси меча .
Азмудар и Аврора са били скрития коз на своят клан. Те са и причината не всички от селото им да бъдат избити. Главно те са успели да удържат напора на демоните и да ги надвият. Те двамата са резултат от нападението на вампир, който е ухапал майка им малко преди те да се родят. В резултат на това те се оказали нов вид, полу-демони, полу-вампири. Но отначало това не била добра новина за племето понеже след като навършили три години станали неконтролируеми поради, което се наложило да бъдат изолирани от външния свят в продължение на няколко години. След като били укротени те станали един от най-силните козове на племето.
Азмудар последва Аврора към таверната, където намери другите и навъсен се присъедини към тях .
- Утре заминаваме за Тар Валор – каза Тендран .
- По – скоро след малко , почти се съмна – изказа се Грарет .
- Е тогава , ако не чакаме някой друг да тръгваме . Няма само вие да се забавлявате – насърчаваше ги сърдито Азмудар .
Героите тръгнаха към неизвестното , готови да посрещнат съдбата си.
Вратите на Тар Валор бяха отворени за тях . Нашите герои пренощуваха в града и на другия ден отряд от войни тръгнаха за Клерендал като ескорт на камъкът . Всъщност те бяха примамка за демоните , а нашите герои тръгнаха по за обиколния по – труден път с истинския камък. Въпреки това нашит герои трябваше да са нащрек защото демоните имаха шпиони на всякъде .
Нашите герои , за тяхно учудване стигнаха безпрепятствено до Клерандал . Те влязоха спокойно в града и се отправиха към Балдор .
- Тук има нещо гнило , всички ми се струват някак странни . Според мен демоните имат пръст в тази работа. - каза Азмудар .
Бъдете нащрек и очаквайте всичко – отвърна Берек .
Колкото по – навътре влизаха нашите герои толкова по – странно ставаше всичко . Улиците ставаха все по – тесни , а хората по – странни . Азмудар и Берек бяха готови всеки омент да се развихрят .
Ето , че героите стигнаха до ковачницата на Балдор .
- Най – обикновенна ковачница , нищо особенно. - учуди се Аларик .
- Дори прекалено обикновена бих казал – добави Клингон .
- Бъдете готови за всичко – напомни им Сакура .
След малко Балдор излезе и ги покни да влязат .
- Надявам се , че носите камъкът – каза Балдор .
- Да разбира се , а аз се надявам , че разбирате колко е важно той да бъде унищожен ! - каза Тендран .
Тендран извади камъкът и го подаде на Балдор . Той го взе и го постави на наковалнята . В този момент нахлуха войни и нападнаха нашите герои .
- Пазете камъкът и чука на Балдор – развика се Тендран и застана между нападателите и Балдор . Мръсни кучета няма да ви позволя да докоснете камъкът !
В този момент Тендран усети остра болка в гърба си . Когато се обърна видя лукавата усмивка на Балдор и разбра , че е предаден . Целият този поход е бил напразен – бил е обречен от самото си начало , не е бил нищо повече от една самоубийствена мисия .
Балдор грабна чука и строши камъкът .
- Какво по дяволите ... - изпадна в недоумение Тендран .
- Глупак , наистина ли си мислеше , че така ще се отървете от демоните . Дори точно обратното , току що освободих невиждана сила , сила която ще унищожи този ваш нелеп съюз – отговори Балдор .
В този момент Балдор беше пронизан от една от стелите на Клингон.
- Въпреки всичко аз успях – каза Балдор смеейки се преди да издъхне .
Нападателите ставаха все повече , а битката все по – ужесточена . Нашите герои се сражаваха много – добре , но нападателите ставаха все повече и те бяха принудени да отстъпят .
- Не , че ми се тръгва , но май се налага – каза недоволно Азмудар .
Мисля , че си прав – отвърна Берек .
Нашите герои се опитваха да се измъкнат от тази жестока засада , но бяха обградени от всякъде , което правеше нещата много по–трудни.
- Обградени сме от всякъде – каза Аларик .
Те бавно си проправиха път до една от градските стени .
- Е , сега поне вече не сме обградени от всякъде . Никой не ни безпокои в гръб – каза Гарет .
- Да , но за сметка на това отпред си наваксват и за отзад – каза Аларик и продължи да се бие .
Внезапно се чу невероятен грохот и стената буквално се срути върху тях .
След като облакът от прах се разнесе се очертаха силуетите на два демона , единият от които превъзхождаше по размери дори и Берек .
- Господарят ги иска живи . Изровете ги и ги хвърлете в тъмницата – каза единият демон .
Веднага след това демоните се обърнаха и тръгнаха към крепостта на града. В този момент купчината камъни се размърда и Азмудар и Аврора изскочиха. Демоните и стражите се втурнаха към тях . Азмудар и Аврора извадиха мечовете си и се втурнаха към демоните помитайки всеки, който им се изпречи на пътя. След няколко бързи удара вече и двата демона бяха мъртви.
Предайте се или приятелчетата ви ще го отнесат! - провикна се единия от стражите.
Азмудар и Аврора се спогледаха след което прибраха оръжията си и се предадоха. Двамата бяха зашеметени с по един удар от стражата.
Когато нашите герои се събудиха те се бяха озовали в тъмницата на Клерндал . Освен тях в тъмницата имаше още няколко пленника на демоните .
- Не разбирам . Защо не ни убиха ? - запита Берек .
- Вие , а между другото и ние ще бъдем удостоени с честта да бъдем убити лично от могъщия Скорн , който бе освободен след счупването на камъкът на сенките . Не че нямате вина , но не се самообвинявайте съвсем – отговори един от другите пленници .
- Какво, значи ще дойде някакъв демон да ни убие ? Това не е нищо ново . Та това е нещото , което всички ми казват , че ще се случи още от както започнах да избивам тези гадове . Говорят ми такива простотии още от както бях девет годишен и не смятам ,че сега му е времето да им се връзвам – каза Азмудар .
- Това е явно защото не си чувал за Скорн и неговата група от елитни бойци . Наричат ги още седемте демона на разрушението – отвърна му отново съседът му по килия .
В този миг нещо в очите на Азмудар трепна .
- Виждам , че си чувал за тях .
- Да , но те бяха избити . Сигурен съм в това .
- Да казват , че онова изчезнало племе Борано са ги избили , но това не е краят . За да бъдат унищожени Скорн и групата му трябва да бъдат унищожени на земята от която идват . Те трябва да бъдат унищожени в царството на демоните . В противен случай те просто ще бъдат затворени в техния свят докато не бъде набавен друг камък на сенките , с който да отворят портал между световете . За тяхно съжаление може да има само по един такъв камък . Ето защо те трябваше да унищожат този , който ние бяхме им взели . Сега до един месец те ще бъдат готови да нападнат отново , а ние едва ли ще удържим още една атака . Те са били победени само веднъж и едва ли има някой , който да ги победи отново – каза с отчаяние пленникът .
- Това значи само , че мишката сама ще дойде при котката . Седемте демона на разрушението бяха разгромени вече веднъж и смятам , че вторият път ще им хареса още по – малко . Особено като разберат , че ние все още сме тук – каза уверено Азмудар .
- Ти си един човек с голямо самочувствие .
- Не . Не е така , просто съм оптимист . Особено сега като знам как да ги унищожа завинаги , а и още не съм забравил какви смотаняци са . Все пак аз бях оцелелия при последната ни схватка – каза решително Азмудар .
- Но , нима е възможно ? Ти си жив Борано – учуди се пленника .
- Демоните умряха преди да осъзнаят кои сме . Те си мислеха , че само съюзниците ескортират камъкът.
В този момент Клингон се свести .
- Къде сме ? Всички ли са добре ?
- В тъмницата на Клерандал сме . За съжаление не всички сме тук . С Аврора и Азмудар сме живи , но за съжаление другите ги няма – каза Берек .
- Азмудар добре ли си ? Къде е Аврора ?
- Може да се каже , че съм добре . Аз съм жилав и се отървах леко . Аврора се развихри докато ни носеха насам . Обезвреди няколко от стражите , но се наложи да се предаде . Сега е в отделна килия . Нещо като карцер – отвърна му Азмудар .
- Трябваше да се досетим ,че е капан . Всичко мина прекалено леко – каза Берек .
- Не го мисли . Не можехме да знаем , че ще стане така – отвърна му Клингон .
- Смятам , че ще се измъкнем от тук . Аврора ще измисли все нещо – каза Азмудар .
- Едва ли ще може да направи нещо докато е окована – каза Берек .
- Ха – ха . Говориш така само защото не я познаваш – каза Клингон.
- Каквато и да е , когато дойде Скорн всички ще умрете – каза бъбривия пленник от отсрещната килия .
В този момент от мракът на съседната на него килия изскочи като от нищото една ръка и заби един юмрук в лицето на наглия затворник .
- Не го слушайте . Той е прост градски джепчия – каза един от другите пленници .
- А този в съседната килия кой е ? - запита Берек .
- Той ли ? Тъмният идва от другата страна . Той е нещо , като вълк единак . От както съм тук не съм го чул да говори .
- От другата страна ли ? Какво искаш да кажеш ? - попита заинтригуван Клингон .
- Той е от света на демоните .
Всички останаха потресени и се учудиха как е възможно .
- Казват ,че и там някога е било хубаво , също както в нашия свят , но се появили демоните и развалили всичко . Наложили своят терор и започнали да избиват всички наред . Казват , че там вече монго рядко се срещали свободни . Демоните убивали всеки , който не им се подчини , а тези който го направели скоро също били убивани за забавление . Единствено робите в столицата на демоните все още живеели и то само ако все още можели да работят . Такива като него са единични случаи . Той е успял да оцелее сам в пустощта и мрачните гори - довърши историята си пленникът .
- А какво прави тук тогава .
- Когато хората от този град преминали през порталът те се съюзили с демоните като мислели , че ще бъдат облагодетелствани в отплата за помощта им . На връщане към нашият свят те се натъкнали на него . Демоните , който ги придружавали го нападнали . Той се сражавал сам срещу тях с голи ръце , но бил принуден да отстъпи понеже те били въоръжени и той нямал голям шанс . Затова бил принуден да отстъпи и преминал през портала към нашия свят . Порталът се намира в пещера до която се стига по подземен проход . Той успял да се скрие умело в пещерата и след известно време тръгнал насам по прохода без дори да знае къде се намира и къде отива . Когато излязъл на повърхността той бил заловен от стражите на изхода . Казват , че бил сляп , но според мен се ориентира доста добре за слепец . Само толкова знам за него от историите на пазачите на тъмницата .
В този момент от дъното на коридора се чу ужасен рев .
- Виждам , че приятелката ви наистина си я бива . Този е третия , който си изпати , въпреки ,че тя е в карцера и е окована .
- Берек нали ти казах , че тя не е обикновено момиче – каза подсмихвайки се Клингон .
- Виждате ми се прекалено спокойни . Не умряха ли днес трима от приятелите ви ?
- Това е болна тема на , която не желаем да говорим , а и толкова често се случва да загубим приятел , че вече дори сме свикнали с това. Не сме весели въпреки ,че изглежда така . Просто се опитваме да се разсеяме - каза натъжено Азмудар . А сега е време да измислим как да се измъкнем от тук .
- Пожелавам ти успех . Аз лично не успях да измисля нищо за цял месец престои тук – каза затворникът и се засмя .
Вечерта напредваше и нашите герои решиха , че утре ще е по – благо - приятен ден за тях . Ето , че и втория ден измина и дойде времето за раздаване на вечерята или поне поне на това което пазачите викаха вечеря.
Те минаваха по килиите и оставяха купите с храна до вратите за да могат затворниците да се нахранят . Ето , че дойде ред и на Аврора .
Тя беше завързана с кожени каиши за масивен дървен стол .
- Тази тук трябва се храни като бебе защото е завързана , но трябва да сте предпазливи . Това "ангелче " въпреки , че е с завързани ръце и крака до сега е осакатило трима пазачи . За нищо на света не я развързвай. Разбра ли ? - каза шефът на охраната .
- Да , да ! - отговори страхливо другия пазач .
- А сега да видим какво прави нашето "ангелче " . Как сме днес скъпа?
Аврора го погледна и каза :
- Гледам в очите човекът , който ще крещи като прасе на заколение преди да го убия по най – брутален начин . Ако не се лъжа това си ти грознико .
Пазачът който вече беше влязъл в карцера се разяри и се нахвърли върху нея . Докато той я удряше тя успя да вземе едната от двете ками , които висяха на кръста му . След това изви ръката си , така че камата да е отдолу за да не се вижда .
- Имаш ли да ми кажеш нещо сладурче ?
- Благодаря ! - каза Аврора с усмивка .
- Тази вечер ще гладуваш .
По – късно същата нощ всичките пазачи се бяха събрали и играеха на зарове . През това време Аврора използваше камата за да се освободи . Заровете бяха хвърлени , всички ги наблюдаваха и тънеха в очакване , а те се търкаляха по пода . Тогава за изненада на всички те се блъснаха в кракът на Аврора .
- Ей ся вече ше "барате меча" , както би се изразил един мой приятел ! - каза тя с някакъв дяволит проблясък в очите .
- Убийте я незабавно – извика главният .
Двама от пазачите се втурнаха към нея с мечове в ръце . При замахът на първия Аврора , удари ръката в която пазачът държеше мечът си и го по – вали на земята . Мечът се заби в подът зад нея . Аврора повали втория пазач на земята и му преряза гърлото с камата . В този момент към нея се втурнаха останалите трима пазачи . Аврора хвърли камата и повали единия . След това грабна мечът , който бе забит в пода зад нея и се втурна към останалите двама . Блокира ударът на единия и го срита в корема .
Прескочи го и с един мощен удар го повали на земята . Блокира ударът и на втория и завъртайки се така , че да застане до него го прободе в корема.
В стаята на пазачите бе настъпила кървава касапница .
Е прасчо
, май остана сам ? Май не си толкова велик , а ? - каза тя с усмивка на опръсканото си с кръв лице .
- Имай милост . Знам , че там дълбоко в сърцето си имаш нещо добро – хленчеше той с лукава усмивка на лицето си , мислейки си, че ще му се размине .
- Милост ? Аз не знам какво е това . Никога не съм изпитвала нещо подобно . Трябваше да помислиш по рано . А относно сърцето ми аз нямам такова . Сега ще съжалиш , че някога си се раждал . Ще те режа парче по парче .
Крясъците му се разнесоха из коридорите на тъмницата .
- Казах ви , че за нея няма невъзможни неща – каза с усмивка Азмудар на смаяните си съкилийници .
Аврора грабна ключовете за килиите , оръжията които им бяха взели и екипировката . След това тръгна с тях към килиите .
Ето , поиграй си с тях – каза тя и хвърли ключовете към Берек .
- Не благодаря . Не ми се търси игла в купа сено – каза той и хвърли ключовете към Азмудар . За мен ще е по лесно да ми дадеш брадвата и да разбия вратата . Така де по – бързо е – каза той с усмивка .
И така нашите герои бяха извън килиите въоръжени до зъби и готови да разбият демоните . Те отвориха и другите три килии , където бяха останалите трима затворници .
- Хей ти мълчаливия – каза Азмудар – как се казваш ?
- Крон – отговори той и се приближи излизайки от мрака на килията си . Той беше релефен , мускулест , среден на ръст човек с превръзка на очите .
- Ще ни трябва помощта ти за да стигнем до твоя свят . Съгласен ли си да ни помогнеш ? - запита го Клингон .
- Какво ? Смятате да ходите там ! Вие май не сте с всичкия си – развика се джебчията .
Крон се обърна и отново го повали на земята само с един удар .
- Мразя , когато правиш така – каза джепчията и се изправи .
- Дразниш ме с присъствието си .
- Е добре и без това не смятам да идвам с вас . Това си е чисто самоубийство . По – добре да си остана тук . Аз не съм направил нищо на демоните . Аз съм прост джепчия . Току виж са ме пощадили защото не съм избягал .
- Добре тогава , да тръгваме към пещерата – каза Крон след като отново удари джебчията в лицето поваляйки го в безсъзнание на земята .
- О-о-о това сигурно болеше – каза другия пленник и тръгна след другите .
- Виждам , че не си поплюваш – каза смеейки се Берек след като потупа Крон за рамото .
- И така . Каде казахте , че отиваме ? - попита Аврора .
- На гости на един твой стар приятел – отговори и Азмудар .
- И кой е той ?
- Името Скорн да ти говори нещо ?
- Една гадина , която убих се казваше така .
- Е явно ще имаш възможност да го убиеш отново . За да ги унищожим ще трябва да им наритаме грозните задници на тяхна земя .
Нашите герои се движеха бавно и безшумно към срутената стена за да се измъкнат от от града , когато от тъмницата изскочи джепчията и се развика .
- Стража , стража ! Затворниците бягат .
Крон се обърна и каза :
- По дяволите . Май не съм го ударил достатъчно силно .
- Няма да можем да се измъкнем . Вие вървете , а аз ще им отклоня вниманието и ще убия този предател – каза другият пленник и се втурна назад .
- Дано се справиш приятелю – каза Крон и продълйи към срутената стена .
Героите използваха шанса , който им бе даден за да убият стражите на стената и да се измъкнат . Корн свали превръската от очите си и я прибра в единия от джобовете си .
- Бях забравил да сваля това .
- Чакай , ти не беше ли сляп ? - попита Клингон .
- Никога не съм казвал , че съм сляп . Просто така си мислеха в замъка. Да кажем просто , че виждам по – добре нощем .
Усмихна се той и тръгна към пещерата . В очите му се забелязваше някакъв по – особен блясък .
- Какво искаше да кайеш с това , че виждаш по – добре нощем ? - попита го Азмудар докато вървяха към пещерата .
- Просто в моя свят светлината е рядкост и моите очи са по – различни по рождение . От както демоните са дошли всичко се е променило , дори децата вече се раждат различни . Животните , дори небето , което някога е било синьо е потъмняло и слънцето се скрило завинаги . Демоните отворили портали и към други светове , някои от които по – ужасяващи дори и от техния . Сега моят свят е осеян със всякакви раси и всевизможни същества . С годините аз се научих да йивея сред тях . С някои от тях живеех в симбиоза , а с други само се дебнехме готови да се убием . В момента дори демоните се разхождат сами извън граовете си . Особенно в мрачните гори където аз живеех . Там има всякакви изчадия – вампири , въркулаци , орки , дори понякога от планините слизат и планински тролове . Там никой не е в безопасност . С годините аз си извоювах място в тази гора . Познавам повечето й убитатели и те знаят , че не им трябва да се заяждат с мен . Почти стигнахме . Надявам се , че не ви е страх от тъмното – каза Крон усмихвайки се .
Когато героите ни пристигнаха от другата страна не останаха много очаровани от глетката . Небето беше тъмно , дърветата нямаха листа и всичко лъхаше на смърт .
Елате , ще ви отведа там , където се намирам у дома си . Ще ви запозная с другите от групата .
- Значи все пак не си сам ? - попита Клингон .
- С течение на времето намерих приятели в тази гора , всеки от които малко или много странен . Само не се отклонявайте от пътя , по който аз вървя . Пътят до мрачната гора е осеян с блата и плаващи пясъци.
Бъдете на щтрек в тази пустощ живеят пустинни хора , които ние наричаме Тибу . Те се спотайват из пясъците и дебнат нищо неподозиращите си жертви , след което вземат кои каквото може и го замъкват към пещерите си . Често се проявяват и като канибали . Тази местност някога е била пустиня , но с времето се е пресякла и в момента между дюните често се намират и подобия на оазиси , но водата в тях не става за пиене . Отровена е от отровните газове , които се получават от загиналите по дъната им трупове . Ако не успеем да спрем демоните и с вашия свят ще се случи същото . Гората вече се виждаще в далечината . Тя бе изпълнена с огромни вековни дървета чиито клони затрудняваха още повече преминаването на лунната светлина .
- В момента е облъчно и трудно се вижда нещо в небето , но след като се разсеят облаците луната би трябвало да освети малко терена .
Хаъде да вървим по – бързо . Дърветата в центъра на гората са по–млади и там ще е по светло . Това е така защото преди там е имало езеро което сега е пресъхнало .
Нашите герои навлязоха в гората , кадето ги очакваше неизвестното.
- Усещам чуждо присъствие . Някой ни наблюдава – каза тихо и предпазливо Азмудар .
- Да . Това ако не се лъжа е Брон . Той е отшелник , който се скита из гората . Демоните смятат , че той е духът на гората и се страхуват от него , защото не могат да го хванат . Опиташ ли се да го хванеш той изчезва буквално пред теб . Те си мислят , че той е призрак , но според мен си е напълно реален , просо познава гората по – добре от всеки друг , той се скита в нея от както се помня . Хайде елате вече сме близо .
Нашите герои стигнаха до малка поляна в средата на която имаше две огромни дървета в клоните , на които бе разположена масивна дървена колиба .
- Е , това е моят дом . Добре дошли .
В този момент от гората се чу шум и два – три силуета прибягаха .
- О , не . Това са мраколюбци – каза Крон и посегна към меча си .
В този момент от храстите зад мраколюбците изкочи , някой и с два бързи удара повали двама от тях на земята . Третият побягна към нашите герои без да ги вижда и попадна точно пред Крон . Лицето на мраколюбеца трепна щом видя Крон , но още преди да е посегнал към меча си падна мъртъв на земята . Непознатият се приближи към Крон . В този момент нашите приятели забелязаха нещо , което не бяха виждали никога до сега . Той имаше четири ръце .
- Радвам се да те видя паяк – каза Крон . Това са бойци от горният свят , който демоните се опитаха да завладеят за последно . Те са тук за да унищожат Скорн и неговата свита .
- Ха . Дали ще могат да му се опрът ?
- До колкото разбрах . Младата дама не само му се е опряла , а дори го е върнала в нашето време .
Паякът погледна изненадано и заяви .
- Е т'ва вече е било нещо интересно , което си заслужава да се види .
- Приятели това е паякът . Той е нещо като мои съквартирант , така да се каже .
- Приятно ми е да се запознаем аз съм Азмудар , а това са Аврора , Клингон и Берек .
- Благодаря , на мен също – отговори паякът .
- Къде е Одион ? - попита Крон .
- "Къде е Одион ? " - само това ли ще ми кажеш ? Нямаше те няколко месеца . Помислихме , че си станал вечеря за кучетата на демоните . Знаеш ли колко работа ни се отвори докато те нямаше ?
Имаме си проблеми с Бордекс и въркулаците му . Нарочили са ни и неизвестно защо смятат , че ние сме започнали всичко .
- Това са поредните интриги на Лициус . По–добре да влезем вътре защото съм огладнял като вълк .
След като се наядоха Крон обясни на паяка , каде е бил , кои са нашите герои и защо са тук . През това време Аврора излезе на чист въздух да обмисли положнието, а Клингон я последва.
- Вие с Азмудар сте важни в момента, без вас нямаме шанс . Все пак смятам , че старейшината не случайно казваше , че вие двамата сте по – специални . Не само заради способностите си . Според мен вие сте легендарните Борано които ще сломят демоните .
- Надявам се , че с помоща на Крон и приятелите му ще успеем.
През това време другите вътре се забавляваха и разказваха забавни слуки от живота си .
- Хей Клингон , ела да видиш нещо , много ще ти хареса . - провикна се Азмудар .
- Върви , аз ще се поразходя . Искам да остана насаме за да мога да събера мислите си и да се концентрирам – каза Аврора и тръгна към течащата на близо рекичка . Тя седна върху едно съборено дърво на брега на рекичката и се замисли . През това време в колибата се бяха обзаложили дали Паяка ще успее да надвие Берек с две ръце на канадска борба .
- Не го гледай , че изглежда слаб все пак играе с две ръце – каза Крон .
Скоро Берек се обеди , че Паяка е доста по силен от колкото изглежда , въпреки това с малко повече усилия успя да го победи .
- Е , виждам , че си много добър , но Берек е най – добрия – каза със самодоволна усмивка Берек .
- Е-е-е-е , не се надценявай чак толкова – каза Азмудар .
- Какво ? И ти ли искаш да загубиш ?
- Съмнявам се това да стане .
- Добре тогава . Ела и ще разбереш кой е Берек .
Азмудар се усмихна и застана на отсрещната страна на масата . Те се хванаха готови да започнат .
- А сега Берек , гледай внимателно няма да повтарям – каза Азмудар и се усмихна ехидно .
Ръката на Азмудар изглеждаше като сламка в шепата на Берек .
Ето , че Крон даде начало на схватката . В миг Берек изтръпна и имаше чувството , че ръката му не съществува . Азмудар плавно и безпрепятствено я свали на масата , а Берек и всички останали не можаха да повярват на очите си . Азмудар се усмихна отново и каза едвам сдържайки смеха си :
- Тайната е в китката .
В този момент влезе Клингон .
- Какво става тук ? Да не би да си им направил номера с канадската борба – попита той след като видя физиономиите им .
Ти мамиш, ти мамиш! - каза ядосано Берек и всички избухнаха в бурен смях.
- Не точно . Той просто знае къде и как да натисне – каза с усмивка Клингон .
В този момент се чу шум от към покрива и през един от прозорците нахлуха един след друг три върколака .
Първият скочи към нашите герои . Берек грабна огромния си топор , но Азмудар го изпревари и с един удар на меча си отнесе главата на върколака . Берек ядосано се втурна към другите два с топора в ръка и с един удар буквално ги разполови едновременно .
- Ето така се прави малко човече.
Клингон излезе на вън и разбра , че върколаците са значително повече .
- Имам нещо тъкмо като за вас . – каза той и взе снопа със сребърни стрели , след което започна да ги обезврежда един по един .
Останалите също слязоха долу и се включиха в битката , но върколаците продължаваха да изкачат от всякъде . Аврора също се втурна на там , след като чу шумотевицата , но и тя самата се оказа обградена от върколаци . Тя се огледа леко около себе си и с лека усмивка каза :
- Чудех се кога ще се покажете. До сега не бях се била с върколаци , но всичко си има първи път .
След това тя извади мечовете и върколаците осъзнаха , че са нагазили на дълбоко . Съпротивата беше безмислена , Аврора беше машина за убиване . И въпреки това върколаците прииждаха от всякаде, а тя се придвижваше бавно към останалите от групата .
- Все на нас ли ? - каза иронично Клингон гледайки към Азмудар и грабвайки двата си меча се включи в купона .
През това време Аврора се оказа обградена от четирите страни и към нея се бяха втурнали два върколака едновременно . С едно приклякане и две бързи движения те се озоваха на земята с разпрани кореми , но към нея вече се бяха втурнали прекалено много върколаци и изглеждаше , че тя нямаше да издържи още дълго . Клингон се докопа до резервните си стрели и се опита да й помогне след като грабна лъкът си , но и той се оказа нападнат от всички страни . Към него се бяха втурнали трима , а към нея четерима върколака и нещата загрубяваха понеже нямаше как да ги блокират едновременно . В този момент Аврора разбра , че няма как да блокира атакуващите я нападатели . Внезпно тя се обви в светлина и върколаците , които вече почти бяха върху нея се разхвърчаха мъртви във въздуха , а тя седеше там с два дълги сребърни меча , които сияеха в ръцете й . Косата й вече не беше черна , а бяла . Светкавично тя се втурна през въркулаците , които дори не можаха да осетят как и кога тя мина покрай тях и застана до Клингон убивайки летящите към него въркулаци забивайки меча си в най – приближилия се до него въркулак .
- Липсвах ли ти ?
Въркулаците покрай , които тя беше минала изпопадаха мъртви по земята , като плочки домино .
- Виждам , че " Ангелът на светлината " се завърна .
- Отдавна ми се искаше да се позабавлявам .
Тя отново се развихри и въркулаците , които вече бяха започнали да намаляват по численост започнаха да отстъпват .
- Стига де ! Не е честно тъкмо започнах да загрявам . Нали бяхме казали , че използваме тези умения само в краен случай . - Провикна се със все сила Азмудар продължавайки да се бие без дори да гледа към нападателите си.
- Съжалявам , но случаят си беше спешен . - провикна се и тя и отново се върна в нормални си вид .
Внезапно въркулаците започнаха да нападат отново . Сякаш им бе дошъл куража . В същност точно така си и беше . В редиците им бе дошъл тяхният лидер Хейз . Един от най – могъщите въркулаци . По време на битката бой и Азмудар се срещнаха в пряка схватка и размениха няколко реплики .
- Не знам кои сте , но ако ви беше мил живота нямаше да сте тук . - каза Хейз .
- И аз не знам кои си ти , но това , че ни нападна не е много умна постъпка . Доколкото разбрах сте се полъгали по лъжите на някакъв интригант .
- Нищо подобно . Според мен говориш прекалено много и е крайно време да умреш .
Върколакът се метна към Азмудар , но единственото , което получи беше неговия меч . Хейз падна на земята . В този миг всички върколаци спряха боят . Той се изправи и каза :
- Спрете всички, този е мой. Изглежда най сетне имаме някой достоен насреща.
- Нямаше ли някакъв мирен начин да се разберем Хейз . - провикна се Крон .
- Не ! Вие започнахте това и това ще свърщи тук с вас .
Всички седяха и наблюдаваха битката .
Хейз се хвърли към Азмудар . Азмудар отскочи на страни и замахна към него , но Хейз хвана ръката му . Азмудар се опита да го удари с другата ръка , но той я захапа . Азмудар се изтласка от него с помоща на краката си , но същевременно Хейз се дръпна на другата страна и откъсна ръката на Азмудар от лакатът надолу
. В този момент Крон се втурна към Азмудар , но Аврора го спря .
- Той би се обидил ако му помогнеш .
- Да , но ....
- Никакво "но" !
Хейз грабна мечът на Азмудар и тръгна към него . Азмудар беше на земята и тъкмо ставаше , когато Хейз замахна към него с меча . Азмудар хвана мечът със здравата си ръка .
- Сега какво ? Ще ме удариш с липсващата си ръка ?
В този момент на мястото на липсващата част от ръката се появи нова. И Азмудар удари въркулака в корема.
- Това трябваше да бъде изненадващ ход , но ти май успя да го предвидиш .
- На бас , че не очаквахте това да се случи . - каза Клингон на другите смеейки се
.
- Никой не може да ми отхапе ръката и да остане жив след това . - каза Азмудар и се втурна към въркулака с голи ръце . Сега ще видиш " ангела на разрушението " в действие космата гадино
. Азмудар се преобрази във висок мъж с дълга бяла коса , а в ръката си държеше дълъг сияещ меч .
- Не ме гледай така , ти започна . - каза той гледайки към Аврора .
След това заби мечът си в земята и каза :
- Това , пухчо няма да ми трябва . Все пак не искам неравностойна битка .
- Смяташ , че това театро ти дава предимство . Имам голяма изненеда за теб , ти не си единствения , който може да се трансформира .
Хейз стана по – голям на ръст и козината му от сиво – кафеникава стана тъмно черна .
- О – о – о , това е нещо ново . Най – сетне противник , който може би си струва . Заинтригуван съм от възможностите ти . Ето защо оставям първата атака на теб . Давай нека видим какво можеш .
Хейз се втурна към Азмудар и започна да го атакува яростно . Азмудар с лекота избягваше ударите му .
- Това ли е ?
Хейз внезапно увеличи скоростта си и с два бързи удара раздра гърдите на Азмудар .
- Така по ли ти харесва . - каза Хеъз с усмивка .
- Да , но явно съм те надценил очаквах нещо повече .
Хейз отново атакува , но огромното му туловище беше повалено на земята с два бързи удара . При следващата си атака той захапа Азмудар за рамото . Амудар го удари в корема , извъртя се така , че застанаха с гръб един към друг и с един мощен удар в гърба го повали на земята .
- Стига толкова , вече стана груб . Време ти е да си лягаш . - каза Азмудар .
Хейз се хвърли към него , но азмудар се шмугна между ноктите му и ръката му направо мина през гърдите на Хейз и излезе през гърба му държейки сърцето му в ръка
. Азмудар пусна все още биещото сърце и то тупна зад Хейз , който се струполи безжизнен на земята щом Азмудар си извади ръката.
- Както вече казах , никой не може да ми отхапе ръката и да оцелее след това .
Въркулаците се ужасиха от смъртта на водача си и изпаднаха в панически бяг .
Азмудар се върна в обикновенния си вид и падна на колене .
- Добре ли си ? - попита Клингон .
- Разбира се само имам нужда от малко време за да се постегна .
- От рамото ти обилно тече кръв , но това не е истинския ти проблем. Ти си охапан от въркулак , което значи , че и ти скоро ще станеш такъв. - каза Крон.
- Не се безпокой за това , нас не ни ловят такива работи . - каза Аврора и влезе в колибата .
Азмудар се изправи и бодро се запъти към колибата .
- Как е възможно това ? - запита Крон .
- Да кажем просто , че те двамата са малко по специални .
- Малко !! Ти на това малко ли му викаш ?
- Те са елитни ловци на вампири , който сега избиват демони.
- Е , и?
- "Най – добрия ловец на вампири е един вампир ." - това казваше нашия старейшина, а в племето унищожителите ни трябваше да са на ниво.
- Искаш да кажеш , че те са вампири ?
- Да . Нещо такова , но не точно .
- Но как тогава са живели през деня във вашия свят .
- Тук е съществената разликата . Те също са вампири , но съще - временно са и хора . Те се превръщат във вампири само , когато се преобразят . В човешката си форма те могат да се разхождат през деня, дори ако искат могат да се пекат на слънце, и това няма да им повлияе .
- И ти нищо не си споменал.
- Учуден си от това, което разбра за нас! Чакай да разбереш за него. - каза Азмудар.
- Какво искаш да кажеш?
- Аз също ловя вампири, но не те са ми специалността.
- А какво тогава .
- Аз съм ловец на демони - каза Клингон и влезе вътре при другите .
- Чакай малко, какво се опитваш да ми кажеш ?
- Нашия старейшина беше мъдър човек .
- Чакай, чакай . Да не се опитваш да ми кажеш, че той всъщност е демон!
- Амии... не точно . - Каза Азмудар и влезе след Клингон .
- В какво по дяволите ме забърка онзи дъртак . Тук никой не е нормален . - каза ядосано Берек . Всички сте някакви изчадия неземни.
- Спокойно "мечо" не си интересна плячка за нас. Ние пием само вампирска кръв . Въпреки, че ако се наложи може да си пиинем и от твоята. - отговори му Аврора .
Физиономията на Берек застина .
- Не и се връзвай. Базика се. - каза Азмудар смеейки се
- Не ми разваляй кефа де. Тъкмо запозна да се психира . - скара му се Аврора смеейки се .
- Тихо! - каза Клингон . Усещам, че приближава демон и то с голяма сила .
- Е, това вече е нещо, от кога чакам такава възможност.
- Надявам се, че ще е по-силен от тези келеши с които сме се били до сега.
Амбицираха се Аврора и Азмудар .
- Бъдете на щрек. - каза Крон и всички се приготвиха за неочаквано нахлуване.
- Аз ще изляза . Той може също да ме е усетил. - каза Клингон и изкочи навън.
Още преди да са успели да го последват навън, Клингон вече беше кръстосъл мечове със войнът, който беше отвън.
- Спрете , спрете. Той е приятел . - развика се Крон.
Клингон спря атаката си и отскочи назад .
- Той е демон ! Мога да го усетя . - провикна се току що дошлия войн.
- Същото се отнася и за теб. - каза Клингон .
- Вярно ли е това Одион? - запита Паяка .
Току що завърналият се Одион наведе глава .
- Вярно е , но това няма значение сега .
- Напротив! Има. - каза Крон. Израснали сме заедно, а ти не си ни казал нищо през цялото това време .
Одион свали мечът си надолу.
- Прав си да ме виниш, но постави се на мое място .
- Защо не ни каза?
- Защо ли? Защото , ако ви бях казал сега нямаше да сме тук . Вие щяхте да ме намразите .
- За такива ли ни имаш ? Не веднъж сме ти се доверявали .
- Стига сте се карали да влезем вътре . - спря ги Азмудар и влезе в колибата .
- Този пък какъв е ?
- Не питай.
Всички влязоха в колибата.
- Значи ти си липсващия Одион ? - Възкликна заитрегувано Азмудар .
- А вие кои сте ? - отвърна Одион .
- Те са бойци от горния свят. - отговори му Крон .
- И ти просто така им се доверяваш ?
- Наложи се . И не съжалявам за това .
- А знаеше ли, че той е демон ?
- Разбрах малко преди да дойдеш.
- Значи и той не е бил напълно откроен с теб.
- Ти повече от явно знаеш какви са били причините му. Не е ли така? Прецених, че мога да му имам доверие , а ти много добре знаеш, че имам добра преценка за всичко.
- Да , но всеки греши. Не го забравяй .
- Стига сте спорели мислех, че сте приятели. - каза Паяка и излезе.
- Той е прав. Но искам да знам кой си ти всъщност.
- Аз ли. Аз съм си аз, просто не съм ти споменал нищо за това, че съм демон .
- Явно си бил от род големи клечки . Понеже според него ти си от чистокръвен род .
- Нямаш си и на представа . Това е още една причина да скрия произхода си от вас .
- Кои са?
- Произхода ми е нещо за което не искам да говоря . Мразя всички от родът си, мразя ги , но не мога да се изправя срещу тях. Все още не съм готов.
- Да не би.... .
- Не ме разпитвай повече. Това е тема, на която не искам да говоря.
- Добре , добре явно е че нищо няма да ни кажеш .
- А ти . Какви са твойте причини да си тук. - попита той Клингон.
- Ти не си единствения, който не харесва произхода си. А и аз имам лични причини да мразя демоните въпреки, че вътре в мен спи един от тях. Аз търся лично отмъщение .
- Май май намери сродна душа, а Клингон . - каза подсмихвайки се Азмудар .
Одион го разгледа внимателно.
- И кой би трябвало да си ти ? Поредния палячо решил да се направиш на герой като дойде тук мислейки, че ще победи демоните.
Азмудар се усмихна и замълча .
- Не се заблуждавай по външния му вид. Той е доста по-опасен от колкото изглежда.
- Съмнявам се да може да стъпи и на малкия пръст на който и да е от нас или демоните . Чудя се как въоще е оцелял до сега . Имали сте късмет, че този демон е бил тук за да спре въркулаците, които са разхвърлени наоколко. - каза той гледайки Клингон .
- Аз не съм демон и всъщност не бях аз . - каза Клингон.
- Няма смисъл да ме лъжеш . Не виждам как някой от горния свят може да притежава сила като тази използвана при битката отвън.
И аз съм от горния свят.
- Да , но ти си демон. За разлика от тях .
- Аз не съм демон . Аз съм ловец на демони. И от къде знаеш, че и те не са като мен .
Не усещам никаква енергия при тях.
Азмудар отново се усмихна .
- Никога не спирате да ме изумявате . Винаги искате да покажете голямата си сила. И сте адски найвни. Не се смей Клингон това важи и за теб .
- Моля, моля, господин "аз съм вашият кошмар", не знам кой се правеше на палячо преди малко .
Всички гледаха как Клингон и Азмудар се карат и не можеха да повярват за какви глупости спорят.
- Не им обръщайте внимание. Това си е един много стар спор, който няма да свърши скоро . - каза смеейки се Аврора . И все пак Азмудар е прав. Вие тук не можете ли да криете нивото на силата си.
- Да крием силовото си ниво ? Възможно ли е подобно нещо ?
- Разбира се, че да . Просто трябва да имаш пълен контрол над чакрата си . Енергията която си усетил не е на Клингон . Колкото и да не ти се вярва в това, тази сила не беше негова. Той не е използвал силите на демон от много отдавна и не вярвам, че би ги използвал по каквато и да е причина.
- Но кой тогава .....
- Външният вид лесно лъже особенно, ако си скрил вътершната си енергия . Това винаги е голям плюс по време на битка .
- Нима искаш да кажеш , че .... Кой сте вие по дяволите?
- Това е въпрос на който не може да се отговори . А сега, би ли ме извинил за малко .
Аврора отиде и с два бързи удъра повали Клингон и Азмудар на земята.
- Така ли не разбрахте, че този спор е безмислен?
- Добре да го решим тук и сега .
- Битка до първа кръв . Победителя печели спора .
- Добре . Да излизаме и да започваме .
- Тия двамата никога няма да се променят .
След около час, два двамата се омориха да спорят и се отказаха.
- Ще довършим този спор някой друг път.
- Можеш да бъдеш сигурен .
- Е крайно време беше. - каза Аврора и се засмя .
- Много странни сте вие от горния свят . Всичко ви изглежда забавно. - каза Одион .
- Така животът е по-лесен . Човек не трябва да има негативни мисли.
- Те само го натоварват допълнително и той губи от това .
- Има някакъв смисъл в това.
- Е , аз влизам вътре .
Одион отиде при Крон и го заговори :
- Сигурен ли си, че може да им вярваме?
- Да , разбира се не видя ли как са разпердушинили въркулаците .
- И казваш , че онзи хилавия притежава такава мощ?
- Оо-о нямаш си и на представа.
- Какви по дяволите са те ?
- Те са Борано !
Погледа на Одион трепна и той застина .
- Искаш да кажеш , че ....
- Да именно . Те са тук за да сложат край на госпотството на демоните. И след като видях как този "хилав" както ти го наричаш човечец разпердушини Хейз съм уверен, че имат някакъв шанс.
-Хейз е победен ? Ние нищо не можахме да му сторим последния път когато ни нападна. Казваш че този прошляк е победил Хейз и при това се е оттървал невредим ?
- В същност не е точно така. Той загуби една ръка и доста кръв понеже остави Хейз да атакува пръв и не предприе никаква атака срещу него. Е поне докато Хейз не му откъсна едната ръка. Това беше най-голямата грешка на Хейз. Тя беше и последната . Азмудар явно не е човек който можеш да ядосаш и да останеш жив след това. Той изтръгна сърцето на Хейз с голи ръце .
- Чакай малко какви са тези небивалици, които ми разправяш. Той е вътре и си има две ръце, по него няма нито драскотина и не се е преобразил във въркулак.
- Тук дойде най-голямата изненада понеже ръката му отново израстна и точно с нея той изтръгна сърцето на въркулака .
- Явно наистина не си поплюват. Поне момичето е по общително .
- Не се заблождавай по външния вид . Тя е по безмилостна дори и от кльощавия.
През времето което трябваше да бъде ден ставаше напълно тъмно понеже луната залязваше, отстъпвайки място на слънцето, което не изгряваше и настъпваше мрак . Нашите герои заспаха за да обновят силите си. Само Аврора и Азмудар останаха будни.
- Как мислиш ще успеем ли? - каза Азмудар.
- Навярно ще ни позатруднят, но не мисля, че има място за притеснение. - отговори му спокойно Аврора.
- Забеляза ли... ?
- Кое белезите на Одион ли?
- Да . Изглеждаха много интересно.
- Ако е това което си мисля може да ни е полезен, ако знае къде има и други като него.
- Най – накрая , някой от нашата порода.
Герoите ни се събудиха и се почувстваха възтановени.
- Ти не си обикновен демон. Мога да го кажа със сигурност . Особенно като се имат в предвид белезите по тялото ти .- каза Клингон заговаряйки Одион .- ти си от кланът на "кървавите хрътки".
- Не знам за какво говориш.
- Няма нужда да се правиш на приятно разсеян. Разбрахме го още щом те видяхме. - сепна го Азмудар влизайки при тях придружен от Аврора.
- Това не е нещо от което да се срамуваш. - каза Аврора. Вашият клан е един от малкото, които са се упълчили срещу властта на демоните и се е отделил от тях.
- От къде по дяволите знаете всичко това?
- Да кажем, че вашият клан не е единствения. Имахме един познат от вашия клан . Той ни запозна с положението в което са попаднали демоните след това разделяне на два лагера.
- За жалост не всички бяха съгласни с това отделяне и цялото ми село беше избито от един предател. Този предател... той.. беше моят брат.
Всички останаха шокирани.
- Това означава, че ти си...
- Да аз съм от рода Урубаку. Единствения оцелял, който нищо не е могъл да направи. Братът на на демона убил всички в селото си. Oт тогава никой не ме искаше. Всички ме преследваха обзети от желание за отмъщение. Паяка и Крон бяха единствените, които ме приеха, но това беше може би защото не знаеха кой съм. Надявам се, че сега когато вече знаят кой съм няма да ми обърнат гръб и да ме изоставят като прокажен. Ако не бяха те вече сигурно щях да бъда мъртъв с всички тези врагове срещу мен. Брат ми обикаля и сее смърт навсякъде където някой се противопостави на демоните. Всеки, който научи, кой съм иска да ме убие. Навярно това е била и целта на снощното нападение.
- Смятам, че трябва да се стегнеш и да спреш да хленчиш като малко дете. Вече си голям и трябва да се оправяш сам. Не разчитай винаги на приятелите си, защото те не винаги ще бъдат до теб. - каза Клингон. - Бъди по уверен в себе си.
- Той има право, ти си първия хленчещ демон, който виждаме. И наричаш себе си демон, стегни се малко ве. - смъмри го Азмудар.
- Аз.. аз... не съм се преобразявал в демона си. Не съм сигурен дали ще мога да го увладея.
- Какво? Нима искаш да ми кажеш, че последния член на рода "Урубаку" все още не е овладял силата си.
- Да. точно това ти казвам. Да не си бавно загряващ.
- Не, не съм . И не ми повишавай тон, ако не искаш да почувстваш собствената си ръка в задника си. - Заяви ядосано Азмудар почервенял от яд.
- Нима не можеш дори да призовеш кучето си. - запита учудена Аврора.
- Какво куче? Аз нямам куче.
- Оо-о имаш, имаш просто не знаеш как да го привикаш. - каза усмихвайки се Азмудар. - На колко години си бил когато брат ти е избил всички от клана ви?
- На девет.
- Е това вече обяснява много неща. Вие започвате да се обучавате как да използвате силите си чак на десет или единайсет години. Голяма грешка мен ако питаш. Аз лично смятам, че осем години е най-добрия период за започване на обучение. - каза Азмудар с мъдро изражение.
- Кои по дяволите сте вие и от къде знаете толова за нас? Кървавите хрътки бяха тайно общество.
- Да кажем просто, че ти не си последния от клана. Първоначално нашето племе е било съставено от нинджи, които убивали за пари и от около триисетина демона, които някога са били част от вашия клан "Кървавите Хрътки" . Както знаеш ние за разлика от другите демони имаме и човешки вид. Поради тази причина лесно можем да се смесим с хората и да останем незабелязани. Това е причината поради, която трябваме на сардонските демони, които не могат да приемат човешки образ. Те обаче същевременно ни презират и се боят от нас понеже според древно предание кървави хрътки ще свалят от трона сегашния владетел на демоните от Сардон. Ето защо са искали да ни унищожат.
Използвали са ни за да завладеят този свят и после са се опитали да ни заличат. Накратко това е историята на нашия вид.
Одион остана безмълвен.
- Хайде идвай знам, че нямаш пръст в бъркотията отвън, но не бихме отказали мало помощ. - каза Азмудар с Усмивка и излезе.
- Той е прав. Извинявай, че ти създадохме работа, но по- добре да побързаме преди кученцата отвън да са се размирисали. - каза в допълнение Аврора и всички последваха Азмудар и се присъединиха към Крон, Паяка и Берек.
- Щом си демон защо изглеждаш като човек? - Запита Крон с интерес докато разчистваха труповете на мъртвите въркулаци.
- Ние не сме точно демони. - отговори му Одион. - Ние сме хора, но в себе си имаме и демон. Нещо като тъмна страна. Не всички от нашия вид могат да наследят демоничната страна на родителите си. Тя се унаследява рядко. Ако се унаследи тя се наследява по принцип от първородното дете и много рядко от по нататъчното потомство. Ето защо голяма част от членовете на нашето племе си бяха обикновенни хора и колкото и да не ви се вярва съжителстваха мирно заедно с тези който имаха демон.
- Звучи като далечна утопия.
- Тази утопия беше реалност, поне до онзи съдбовен ден. Денят когато всички бяха избити.
Толкоз за сега 
Продължено
Кефи ме... ще има ли продължение скоро?
10х 
