ей някои няма ли да продължи

наистина!точно започна да става мн мн интересно

Добре, добре, аз поемам.

Когато Саске спря да я целува се опита да каже нещо за да оправдае постъпката си - Сакура..аз - Сакура го прекъсна и започна да го целува по страстно и от преди малко като едновременно с това сваляше и дрехите му. Саске беше много изненадан, но явно нямаше намерение да я спира. Обаче Сакура престана.
- Какво става? - попита я той учуден.
- Усещам чуждо присъствие. - каза тихо Сакура. Саске стана и отиде до прозореца. Рязко го отвори и спусна ръката си надолу за да провери дали има някой. Той напипа нещо, хвана го здраво и го вкара в стаята. Всъщност Саске спипа Джирая да си пише новата книга.
- Ах ти, первезнико! Какво си мислиш, че правиш?! - чу се гневния глас на розовокосото момиче.
- Аз... такова... ъм... пиша си книгата.
- Какво правеше до прозореца?
- Черпех идеи. - отговори гордо санина, като едновремено с това се изправяше. Саске погледна навън, пресмяташе нещо.
- Ще ти е нужно доста. - обърна се той към момичето.
- Няма значение. - отвърна тя. Погледна злобно Джирая, сви юмрук и така добре го удари, че той се приземи на точното място, в болницата. След това със Саске се върнаха в леглото.

Толкова от мен, засега. Следващия да се заема.

След това със Саске се върнаха в леглото.
Те отново бяха в обятията си и продължиха да се целуват страстно.Сакура опсипа цялото тяло на саске с целувки двамата бяха толкова щастливи и толкожа много се желаеха.Те бяха притискали тези чувства толкова дълго че сега неможеха да се наситят един на друг.Техните чувства бяха толкова силни и несприраха да се любят отново и отново докато първите лъчи на слънцето не погалиха лицата им.Тогава от изтощение те спряха и Сакура легна на гърдите на Саске.
-Оби4ам те Саске!
-И аз те обичам Сакура!-тои я целуна по челото и двамата капнали от изтощение заспаха сгушени под нежните лъчи на показващтото се слънце.

Надявам се и това да ви хареса
Следващия моля

Супер беше.

И заживяли щастливо след края на третата световна война...

Еееееее Соф до края на третата световна война.Та тя даже не е започнала.Фика е супер,само така!

аууу фика става много готин..браво на всички които са написали части от него..продължавайте в този дух...

Хайде де някой няма ли да продължи щот аз нямам право или нещо от сорта беше

Имаш право и аз бих продължила ама ме мързи. Всеки може да пише колкото иска.

Темата отчайващо се нуждаеше от разнообразие.Ето какво спретнах за 10ина минути.

Сутринта настъпи.Сакура протегна ръка,с надеждата отново да докосне тялото на своя любовник.Силата,страстта,която струеше от него я караше отново и отново да напира тялото си,да се притиска близо до него.Пръстите й плъзнаха по гърдите му,дъхът й нежно погъделичка кожата му.

-Саске,промълви тя нежно.-Събуди се!

След което дръпна одеялото към себе си,принуждавайки го да се размърда и да й обърне внимание.Зачака така,завита на една страна,с предизвикателна усмивка,разляла се по красивото й лице.

-Оn,не се прави,че не ме чуваш!-Сакура се дръпна настрани и за пръв път тази сутрин се осмели да го погледне.Стоеше,легнал с гръб към нея,тъмната му коса се бе разпиляла по възглавницата.Момичето се приближи до него и извърна лицето му към събе си.

-Добро утро!-поздрави тя и нежно го целуна,след като видя очите му да се отварят.

-Добро утро,кучко!-отвърна Саске и грубо я отхвърли настрана.После взе в ръката си куная,лежащ на шкафа до леглото и го запрати по тялото й.

Сакура изстена,вперила невярващ поглед в дотогавашния си любовник.

-Аз...-успя да промълви тя,преди очите и да се затворят за последно.

-HELL YEAH!-изрева Саске,докато изскачаше през прозореца,грабнал якето си в ръка.

Уау това беше неочаквано не знам кой сте продължи но ще има да обеснява какво става.

-HELL YEAH!

mandra ти ме застреля! Ако хората са съгласни следващата част ще я напиша аз и тя ще е последна.

просто нещо се обърках..Саске килна ли Сакура или.. оффф тотално се обърках..