много хубав фик откъде ти идват такива идеи направо си страшна

хора много сте мили и ми става приятно ще ме разплачете.

Ама защо Гаара изглежда лош? той иначе е такава мила душица, такъв сладууур Той не трябва да я наранява, а тя... трябва да вземе да се осъзнае- та това е Гаара, не някой обикновен човек от тълпата... (отплеснах се)

Та както и да е, главата супер много ми хареса, чакам с нетърпение следващата ^_^

защо сакура е мъртва за бога не е честно искрено се надявам гаара да стане по-мил

Тенкс за комплиментите.Днес допишах и трета глава пък и за пръв път нямах много за учене обаче незнам дали ще мога да я пусна скоро защото искам да я редактирам пък и времето е ужасно и гърми.Обаче се надявам тази вечер да я пусна .А следващите глави ще ги пиша през ваканцията.

^^Ten Ten^^ новия фик е страхотен
Има много нови неща,всичко е различно,но ми е тъжно че Сакура я няма.Поне да разберем как е умряла и защо КОНОХА и селото на пясъка са във война
Давай да видим по нататък

За да не се разплачеш,казвам,че всиките хвалби,които получаваш не са дотам заслужени.Keep writing,anyway.

Искам да се извиня ,че вчера ,не спазих обещанието си обаче имах проблем с форума.Та ето и трета глава мислех да изменя фика обаче се отказах.Надявам се новата глава да ви хареса споредмен стана ужасна.

Глава 3
Bring Me To Life
Сасуке и Итачи се бяха вкопчили в зловеща схватка и двамата бяха силни и двамата бяха готови на всичко за победата.Обаче Итачи имаше превъзхоство за разлика от Сасуке , който бе заслепен от мисълта за отмъщение той нямаше лична прицина.Омразата и жаждата за мъст правеха Сасуке по слаб и разсеян него , не го интересуваше дали ще победи той желаеше само да си отмъщи.Итачи хвърли три кунай право към Сасуке отбягвайки ги той се блъсна в близкото дърво и падна в несвяст .Сасуке беше заспал защото сънуваше от кракат му се стичаше ручей кръв.Сънят му бе ужесен кошмар Сакура той отново я сънуваше как пясъчните нинджи я убиха пред очите му още си спомняше как го умоляваше да й помогне , но ако беше по силен само ако беше по силен.Стреснат от съня си Сасуке се събуди отначало неможа да си спомни защо е тук докато , не чу зад себе си гласът на Итачи.
-Чудя се какво ли ще каже Наруто когато разбере ,че ти си допринесъл за смъртта на Сакура-чан
-Не аз , не съм виновен неможех да направя нищо те бяха повече
-Или по скоро те беше страх от казекагето или греша или не избяга като подплашено зайце малки Сасуке
-Итачи-кън никога , не съм се страхувал от него , никога , не съм бягал просто тогава той бе по силен.
Я виж ти обаче има един човек от , който дори и аз се страхувам
-Интересно от какво те е страх ти си толкова злобен Итачи
-Деветопашатата лисица, която живее в Наруто тя е по -силно от всички нинджа техники
-Итачи-кън Забога Наруто дори , не е човек
Когато произнесе следващите си думи Итачи се приготви да убие Сасуке но преди това застана срещу него
-Сега аз ще ти разказа моят история.
---------------------------------------------------------------------------
Ейнджъл седеше върху пясъка тялото ужасно я болеше задавена в сълзи тя се замисли за живота си.Бе направила ужасно много грешки започвайки от грубото си държание спрямо някой хора.Светът вече не съществуваше за нея тя отчаяно погледна към небето молейки се да умре защото я дущата я болеше сякаш хиляди шуригенни я пробождаха но тази болка бе друга още по ужасна болката е отчаянието.От ръцете й течеше кръв. която падеше тихо и безшумно върху топлия пясък .Очите й изразяваха болка, тъга и отчаяние.Времето бе горещо , но на нея и беше студено .Задавена в сълзи тя се надяваше да умре по скоро искаше да е там където няма болка .Всичко изглеждаше безнадежно мрачно а в въздуха се носеше мириса на смърт и болка.Ейнджъл изми лицето си в кристалната вода на оазиса тук бе спокойно и страховита.Когато се изми лицето й стана бяло и красиво но това, не я интересуваше тя бе закубила прицина за живот.Усещайки странно присъствие тя се извъртя бавно цялата трепереща тя отново видя онзи ужасяващ поглед.Бе още по леден от предишния път тя отчаяно се запита"Какво иска от мен защо ,не ме остави".Гаара се доближи още по близо до нея , тя усещаше ледения му дъх.Ейнджъл отчаяно скри лице в шепи и се строполи на пясъка.Доближавайки се още-по-вече до нея тя разбра какво иска от нея.
-Аз те моля не го прави , не ме наранявай , не опрапастявай живота ми.
-От молби няма полза.Гаара се доближи още по близо и започна да опсипва тялото и с целувки.Устните на момичето се сляха в неговите целувката бе болезнена тя усещаше леденият му дъх още повече от преди.Когато стигна до сатената й рокля той я свлече на земята и продължи да целува тялото й.Ейнджъл седеше просто така като кукла тя му бе позволила да прави каквото си поиска и с нея и без това после ще се да се самоубие.Очите й изразяваха безличност сега тя мислеше само как да умре по скоро.Стигайки ги до краката й Гаара се обърна към Ейнджъл и й нареди да ги разтвори.Болката бе ужасно но нямаше глас да крещи нямаше дори сили за борба.Когато приклъочи той я целуна по врата казвайки
-Аз получих това , което искам но , не мисля да преставам до тук
-------------------------------------------------------------------------
Сасуке спря да върти куная си и въздъхна отчаяно.Неискаше да слуша лъжите на брат си знаеше ,че той ще се опита да го накара да се почуства още по-виновен за смъртта на клана си.Изпадайки в ярост Сасуке изкрещя на брат си.
-Не искам да те слушам лъжите ти вече , не минават каквото и да кажеш аз не вярвам
-Ти си заслепен от омразата Сасуке , но аз искам да ти кажа ,че майка и татко винаги са те обичали повече от мен.аз бях като доведен син винаги ти беше най-добрия във всичко затова те намразих защото виждах как всички ти се възхищаваха а аз получавах само удари и обиди.Но искам да ти кажа ,че аз , не те мразя влязох в Акацки с мисълта да стана по силен , но с времето омразата ми изчезна.сасуке аз ги убих защото исках да им спестя страданието когато разберат за смъртта на другата полвина Учиха аз ги спасих от предстоящите мъки.
-Млъквай млъквай , не ми се слушат повече твойте лъжи защо въобще , не си признаеш поне веднъж истината ти ме мразеше , но , не заради шаринга а заради това ,че аз бях по-добър от теб Итачи-кън.Всичко , което си ми казвал е било лъжа , но се кълна ,че ще те убия.
Итачи активира своя менкю шаринган и се приготви да убие Сасуке .
-Съжалявам Сасуке-кън аз опитах да те спра , но е късно сега мога само да те убия.
Сасуке се изправи на крака той също имаше в очите си шаринган знаеше ,че трябва да победи брат си.
-Аз съм готов да те убия братко.
-----------------------------------------------------------------------
Докато си тръгваше Ейнджъл го гледаше с ярост и злоба изпадайки в истерия тя започна да крещи.
-Защо по-добре , не ме убиеш защо ме оставяш жива след като живота ми приключи .Забога хайде убий ме тук и сега поне няма да страдам хайде убий ме!
Гаара се обърна към нея самия той незнаеше защо я остави жива , незнаеше дори какво искаше от нея.Той нямаше желание да й отговаря но се налагаше.
-Защото така искам и по-добре бъди благодарна ,че те оставих жива защото следващия път едвали ще го направя!
Ейнджъл бе изпаднала в дълбока истерия и депресия отчаяно от омраза и ярост тя се затица към него опитвайки се да го убие.
-Защо да съм благодарна на човек , който живее само да наранява защо да съм благодарна, на едно чудовище като теб?.На едно безчуственно създание по-добре да умра вече няма смисъл да живея това е единственното , което можеш да направиш за мен!
изблъсквайкия на земята Гаара я хвана за косата и я издърпа още по силно до себе си.Цялата трепераща от злоба тя започна да го удря с юмруци плачейки.Гаара се ядоса от този нейн изблик на ярост и я хвана за китките извивайки ги той и прициняваше ужасяващата болка.Когато я пусна той я бутна на земята и й прошепна
-Ще те убия когато аз реша
Докато си тръгваше Ейнджъл се тресеше от мъка и злоба тя извика след него , но той бе прекалено далеч за да я чуе бе изчезнал тихо и безшумно.
Няма да намравя същите грешки,
които си правил и ти.
Няма да си позволя
да причиня толкова мъка на сърцето си.
Няма да бъда съкрушена така,
както ти го преживяваше толкова трудно.
Ще науча трудния начин
никога да не стигам толкова далеч.

Последните думи накараха Гаара да се обърне и да й прошепна от далецината
-Аз съм правил много грешки , но ти , не си тази която ще ме учи защото си ми в ръцете ти си мое протеже , моя играчка.Когато кажа това той изчезна от погледа й.Въздуха отново стана топъл птиците отново запяха , но сега повече от всичко Ейнджъл се надяваше смъртта да я навести по скоро.
Темари бе отчаянна Шикамару я хвана за ръката той започна да се вглежда в сините й очи той откри ,че вече , не го гледам с предишната с любов а с безразлицие.
-Темари-сан как така изведнъж всичко се промени, нима вече , не ме обичаш?
Шикамару-кън ,не аз те обичам просто искам да ми дадеш време , не съм готова за сериозна връзка дай ми време.
---------------------------------------------------------
Хината и Наруто седяха край едно дърво.Той нежно галеше косите й а тя се усмихваше .Усмивката й бе красива и беше от щастие.Наруто нежно я целуна по устните а тя му отвърна.Целувката им беше истинска и нежно тя затвори очи искаше да се наслади , колкото се може по дълго на този момент.Искаше тяхната първо целувка да е именно такава дълбока и нежна тя дълго си бе представяла този миг.Наруто нежно й се усмихна и я придърпа още по близо до себе си.Тя се облегне на гърдите му а той галеше косата й

-Кажи ми обичаш ли ме ?
-Ако , не те обичах нямаше да те целунамое слънце
-Нар...ут..оо -кън а още ли обичаш Сакура.Последното се изрецение се чу съвсем тиха ,че Наруто трябваше да допре уши до нея за да я чуе.
-Хината-чан да аз обичах Сакура , бях влюбен в нея , но с времето се научих да я обичам като приятелка.Но аз наистинна страдам за смъртта й и предпоцитам да , не говорим за нея прекалено полезнено е.
-Разбирам те щом неискаш няма да я споменавал знаци затова е войната с пясъчното село?
В този момент Наруто се одръпна от нея той усети как разочарованието и болката отново го заслепяват той тъжно я погледна и въздъхна.
-Конаха и Скритото село в пясъка са във война от много години просто преди като чели нещата бяха затихнали.Но аз имам само една цел да отмъщя за Сакура-чан
-Не забравили ,че изправяйки се срещу селото трябва да се изправиш срещу казекагето му срещу своя на добър приятел.
-Хината-чан , не разтваряй старите рани с Гаара не сме е бяхме приятели до момент , в който неговите нинджи , не убиха Сакура-чан .Оттогава той престана да бъде мой приятел
Хината тъжно поклати глава тя знаеше ,че въпреки омразата си в Наруто още гореше надеждата на приятелството още го болеше за изгубеното приятелство.
----------------------------------------------------------------------
Шикамару пусна Темари от ръцете си и ядосано и с болка се запита защо поне веднъж , не му даде шанс.Той толкова я обичаше а тя винаги го отблъскваше.
-Забога Темари-сан колко време ти е нужно защо овърташ по-добре ми кажи ,че не ме обичаш предпожцитам така отколкото да си с мен без любов
-Шикамару-кън аз те обичам просто те моля да ми дадеш време.
Когао Гаара се прибра той седна на стола и с надсмешка ги слушаше.усетили присъствието му те млъкнаха .А Темари се запита къде ли е бил толкова в имаха големи проблеми с Коноха а той бе изчезнал.От кухнята се зададе и Канкуро , който бе заспал обаче се бе стреснал от шума и сега гледаше с почуда към останалите.
----------------------------------------------
Игнасио седеше в къщата си откакто дъщеря му изчезна той ненамираше сили за нищо.Питаше се дали е добре тогава в главата му нахлу ужасяваща мисъл запита дали въобще е жива.Той гледаше семейната снимка и с носталгия си спомни за "изгубеното щастие".Снимката ,не бе запазена а бе измачкъна и поизтрита една част от нея липсваше , но тя бе потънала преди 7 години с кораба"Лоралайн" , с който пътуваха Игнасио и двете му най-скъпи същества.Именно той и дъщеря му бяха единствените отцелели от кораба.Бяха загинали повече от 500 души полвината от които деца между тях бе и майката на Ейнджъл Лусия.Горкото момиче преживя ужаса да види как майка й умира пред очите й това коренно промени живота й.Света бе потресен след трагичната съдба на кораба.Моряците , които пътуваха по състоя път се надяваха да , не ги сполети и тях тази злочеста съдба казваха че нощем ако се вгледаш ще видиш сянката на кораб с всичките му гости и екипаж на борда.Именно затова всички го нарицаха призрацния кораб.Спомнякий си тази трагична история Игнасио гледаше снимката .На нея те бяха щастливи и се усмихваха.Лусия имаше млечно бяла кожа и руса коса бе добър и предан човек и с Игнасио се обичаха много до тях бе и Ейнджъл тогава тя беше на 13 години но живота я удари жестока беше щастливо момиче израсло под грижите на мама и татко .На снимката бе усмихната а черната й коса бе сплетена плитки.Игнасио осъзна колко скъпа му е тях и ,че сега може би е мъртва а може би имаше нужда от помощ
--------------------------------------------
Какаши и Курейнай бяха в офиса на Тсунаде двамата бяха решили да я убедят на спре войната с пясъчното село , но Тсунаде им се развика нарицайки ги луди тя неразбираше защо искаха да спрат войната след като самите те участваха в нея.Група нинджи от пясъчното село бяха убили 4-тия хокаге а това бе прекалено сериозна прицина за започване на война.
-----------------------------------------------------
Итачи заби куная си право в сърцето на Сасуке , но това ,не бе толкова фатално менюкото му шаринган бе нанесал още по-големи вреди на тялото на Сасуке , който лежеше на земята и се опитваше да се изправи.Итачи се засмя злобно продължавайки да го наранява.
-Казах ти малки Сасуке аз съм по-силен от тебе видя ,че си слаб
-Не аз ще те победя Сасуке изкрещя но скоро гласът му задихна защото очите му се склочиха и той заспа завинаги.Беше мъртав небето потъмня стана студено безжижненото му тяло лежеше насред гората а около него имаше следи от кръв и счупени кунай вече нямаше да има болка защото беше мъртав.Надвесвайки се над него Итачи го погледна в лицето.То беше бяло и безжижнено а очите му бяха затворени Итачи пусна ръцете му и когато си тръгваше промълви.
-Съжалявам Сасуке , но ти си избра този път сега бъди спокоен сега ще бъдеш със Сакура-чан.

Надявам се да няма много грешки обаче бързам за урок после мога да го проверя.ЪЪЪ моля феновете на Сасуке да , не ме убиват

Ама защо всички умират и Сакура и Саске а Гаара е лош дори Наруто иска отмъщение! Иначе супер глава чакам следващата с нетърпение.

Саске умря! В очите ми има сълзи на радост. Мечтите ми се сбъднаха. Урааааааа! Той е мъртъв! Жалко, че Наруто иска да отмъщава. Но няма да тъжа, защото Саске умря.

Ооооо нееееее Саскее,защо и ти умря
Направи така,че Саске и Сакура да се върнат от отвъдното
Защото в този момент Наруто ще пусне Кюби и така няма да остане никои на Земята
Нека все пак да видим продължението
Саскеее

Сакура може, но за Саске и дума да не става! Вие ще ми отнемете едничката радост! Тоя да си седи там мъртъв.

Е все пак ще има ли днес нова глава :?:

Bring Me To Life
не е ли песен на Евансес(много готина)

Значи не съм го забелязала само аз.