Извинявам се за късният час , но ето я и обещаната глава ! ENJOY 
Глава № 10 : Неочакван обрат !
- Са ... СаСуКе-кун !?! – изрече едва Сакура ! Мъжът , който застана пред тях нямаше нищо общо с момчето , което замина преди три годени . Сега пред тях стоеше едно бледо копие на миналият Сасуке-кун ! Очите му бяха зловещи като бездънна бездна – безчувствени и празни . Косата бе станала по дълга и гарваново-черна . Носеше разкопчана риза , която сигурно е имала бял цвят , но сега пропита от кръв се вееше като червено знаме предвещаващо гибел .
- Сасуке ти си ранен !? – извика Наруто , но не направи опит да се приближи до бившият си съотборник . Имаше чувството , че той не е реален .
Самият Сасуке държеше ръката си върху рамото , а между пръстите му се стичаше кръв ! Лицето му бе мъртвешко бледо , но не изглеждаше уязвимо , дори напротив този цвят му придаваше още по-зловещ и неестествен вид . Раните на новодошлия бяха многобройни освен тази върху рамото му , мъжът имаше една на хълбока и една на бедрото си . Всички го наблюдаваха , но никой не помръдваше .
Сакура захлупи лицето си с ръце и зарида безутешно за нея появяването на съотборника им беше като последна капка във вече преливащ вир и тя се срина душевно . Ино също беше удивена от случилото се , но чула сърцераздирателните хлипания на приятелката си изтича до нея , за да я прегърне и утеши .
Наруто тръгна към Сасуке ,но Неджи застана от дясно на него и го спря с ръка лявата му страна зае Лий . Киба , Шикамаро и Чоуджи заобиколиха чернокосия шиноби . Очите на петимата гледаха недоверчиво , те не искаха приятелят им да бъде отново наранен от Учиха Сасуке .
- Оу оу оу ! Май приятелчетата ти ми нямат доверие , а Наруто ? – заяви с ирония той – Хм и може би са прави ! Нали !? Е какво не се ли радваш да ме видиш ? Все пак ме издирваш вече три години ! – той повдигна презрително вежди – А може би ми се „сърдиш” заради срещата ни преди половин година !? – всички извикаха учудено никой не знаеше , че Наруто и Сасуке са се срещали след заминаването му преди три години !
- Престани Сасуке , защо си тук да не промени решението си и да искаш да се бием ... до смърт този път ? – думите на русият мъж издаваха болката му
- Ех Наруто ти май няма да се промениш , нали ? Все още ме считаш за най-добрия си приятел и си готов да умреш заради глупавите си чувства ! ИДИОТ само слабите се оставят на чувства ! Преди три години аз също бях слаб не те убих макар и да имах възможността , но и ти ГЛУПАКО да се целиш в протектора ми вместо в мен самия! Жалък си , много жалък ! Е стига с общи приказки посрещнете вашият герой . – изрече го усмихвайки се злобно на недоумяващите погледи на всички
- Герой ! – сякаш изплю думата Шикамаро – Ти не си нищо повече от долен предател Сасуке .
- Хм сигурен съм , че бъркаш . А как наричате човек премахнал враг №1 на Коноха ? Аз мисля , че точно герой е думата !
- Престани с увъртанията Учиха , а говори направо ! – думите бяха на Неджи
- Не се бъркай в това Хюга , отношенията между мен и Наруто не те засягат . Нямам пререкания с теб , така че не си създавай ! – изрече го заплашително
- Не ме е страх от теб Учиха ти си просто едно подло КОПЕЛЕ и единствената причина да не съм ти размазал физиономията е , че Наруто не би го одобрил , а за разлика от теб мижитурко такава , той значи нещо за мен !
- Хъммм май тук няма много мой почитатели , а ? – Сасуке погледна към Сакура , която не преставаше да плаче – Дори Сакура се разстрои от присъствието ми , а беше луда по мен !
- Правилно се изрази измет такава БЕШЕ луда ! – извика гневно ТенТен , тя и розовокосата шиноби бяха станали много близки . ТенТен знаеше за болката , която Сакура преживя през всички тези годени заради него и сега не можеше да допусне той да говори така . – За щастие се окоза временна лудост ти сам я излекува с действията си.
- Ох писна ми от вас лигльовци . Спестете ми тези сърцераздирателни излияния чака ме малко работа . По-късно ще се занимавам с вас . – въпреки сомоуверените си думи Сасуке съвсем не се чувстваше добре , беше загубил обилно количество кръв , а и умората от пътуването до Коноха си казваше думата . Усети как пред учите му се премрежи . Краката му вече не издържаха и той усети как губи равновесие и пада на колене . – Мамка му точно пред тях ли трябваше да покаже , че се чувства слаб – прокле наум Сасуке . Беше затворил очи и се подпираше със свити юмруци , за да не падне съвсем . Чу спор около себе си , крясъци и след това тишина . Усети две нежни ръце да обхващат лицето му ! Направи усилие и отвори очи помисли си ,че сънува никога не бе виждал толкова красиви лазурени очи ! Опита се да фокусира погледът върху лицето срещу него , различи само дългите пурпурно-лилави коси ! Защо тя му се струваше толкова позната ? Дали не бе ангел ? Не не можеше да е ангел , защото ако той умреше отиваше направо в ада , но коя бе тя ? Не знаеше , но щеше да разбере . Тя бе като лъч светлина в непрогледният мрак , в който се беше превърнал животът му . Щеше да разбере коя е и да я свърже със себе си . – това реши е нова цел в живото му , освен убийството на Итачи - помисли си Сасуке преди окончателно да се предаде на мрака .
Хината обхвана вече обездвиженото тяло на Сасуке , тя не го харесваше , защото знаеше , колко мъка и нещастия е причинил на любимия й . Но също така тя бе човешко същество , медицинска нинджа , а той имаше нужда от лекарска намеса поради загуба на много кръв . Съсредоточи се и започна да лекува раните му докато не усети как сърцето му , зпочна да бие с бавни , но отмерени и сигурни удари . След това позволи на Наруто да го вземе на ръце и всички тръгнаха към болницата . Много неща , трябваше да бъдат изяснени особено това , което Сасуке-кун имаше предвид под това , че е ликвидирал враг №1 на Коноха ! Да не би да бе убил Орочимаро !? Това щяха да разберат чак , когато чернокосият мъж дойде в съзнание .
П.П. : Съжалявам ако има правописни грешки , но е късно и съм изморена за по-подробна проверка
Някой да го убие. Моля, някой да го убие!
,както винаги Саске изниква от храстите и разваля всичко 
главата
напълно съм съгласна с Коноха 
Сега не знам дали да се радвам че ще узная края 
или да плача,че няма повече.