аааа каква среща кво ле ше напрай гаара... ще разберем в следващата глава аууу
суперска глава

Мале супер глава нямам търпение да разбера какво става нататък.

многоооооооооооооооооооооооооооо доброоо... кат изтреснее ща го прочитам оново
EDIT:Много добро... продължавай в същия дух

Кога ще излезе следващата глава?

Довечерка вероятно..

Ураааа Чакам с нетърпение ^_^

х2

И аз чакам с нетърпение....

Честит 8-ми март на всички,който са от женски пол
и да се надяваме да има глава днес ,защтото нямам нетърпение да видя какво става по нататък
[/i]

ми дано ..но и утре ако я постне няма да има проблем...фика все пак си заслужава и можем да изчакаме..

Можем, но е трудно. Вече колко време седя пред компа в очакване. Но да се знае, че не пришпорвам авторката.

кога ще излезе новата глава ?

ХА ХА
Скиайте:

Извинявам се за закъснението мили читатели ..
Ето 12 глава. Мисля ,че ще сте доста изненадани.. Хайде Enjoy !

Глава 12 Една нощ в прегръдките на друг..


-Тии?- каза ядосано Сакура.
Гаара бе потресен ,че вижда точно нея тук. Той забрави за какво бе дошъл и какво имаше да казва, сега усещаше само как сърцето му бие учестено. Инстинктивно той започна да се приближава към момичето. Сега единственното му желание бе да я прегърне.
Сакура стоеше като вкаменена . Тя не можеше да говори, не можеше и да се движи. Той бе тук, точно пред нея.
На сантиметри от нея. Гаара вече усещаше ароматът и, топлината и. След миг той вече се почувтва далече от нея. Пред него бе застанал някой и този някой сега му пречеше.
- Глупаво от твоя страна!- каза той и блъсна Саске настрани. От удара Саске падна на земята.
Сакура се съвзе след като видя какво се разиграваше пред нея.
- Какво правиш?- извика тя на Гаара и се втурна към Саске. Тя нежно му помогна да стане и погледна Гаара.
-Тя ме гледа с такова презрение..- помисли си Гаара. Това го ядоса. Това момче.. заради него беше. Саске не веднъж се бе опитал да му отмъкне най-ценното нещо, а именно Сакура. Не.. Гаара не можеше да повярва, че любимата му го е забравила толкова бързо.Мислеше непрекъснато за нея, вечер не можеше да заспи заради нея, а сега тя го гледаше с такава омраза, с каквато не би гледала дори най-пъклия си враг.
Сега Саске и Сакура стояха един до друг.
Шикамару и Киба стояха отстрани и гледаха с недоумение сцената разиграваща се пред тях.
- Извинете..- каза Tea , която току що бе влязла в стаята.
Гаара се обърна рязко към нея и срещна разтревоженият и поглед.
- Гаара, трябва да дойдеш за малко. Старейшините искат да поговорят с теб.
-Добре.- каза той и тръгна към вратата.
- От утре ще охранявате границите на селото по двойки.- говореше той докато вървеше.
- Но ние сме петима - възрази Шикамару за пръв път откакто бе дошъл.
- Някой от нас ще трябва да е сам.- каза обезспокоено той.
- Момичето ще пази с мен.!- след тези думи Гаара шумно хлопна вратата след себе си.
За миг Tea стоеше стъписана на мястото си , но бързо се съвзе.
- Последвайте ме .- каза тя и тръгна нанякъде.
След миг вече се намираха в голяма друетажна къща.
- Намерете си стаи и си починете.. - каза тя и след това излезе.
Всички с облекчение поеха към леглата. Бяха страшно уморени от дългия път.
Само Сакура остана в кухнята. Тя започна да търси нещо из цялата стая.
- Най-накрая.- каза тя и измъкна от едно шкафче бутилка.
Тя стоеше и отпиваше глътка след глътка. В момента единственно алкохола можеше да потуши огънят от гняв горящ в нея.
Лека по лека Сакура усети как главата и се замайва.
-Отивам да спя.- тя стана олюляваики се.
- Ооууу Сааске.- каза тя премигвайки.
Саске стоеше пред нея и се усмихваше.
-Е, аз отивам да спя..- каза тя и се ухили отново.
Сега бе моментът , които Саске чакаше.
- Чакай.- каза той и хвана ръката и придърпвайки я по близо към себе си.
- Мога да дойда при теб тази нощ.- каза той и отмести един кичур коса от лицето и.
Очите на Сакура се разшириха . Момчето не дочака отговорът и. Вдигна я и я понесе нанякъде.
Той изкачи стълбите и двамата със Сакура се озоваха на вторият етаж.
Остави я да стъпи на земята и отвори една от вратите.
Стаята бе обширна и прохладна. Един от прозорците бе отворен и вятърът си играеше със златистата завеса.
Саске обви ръце около Сакура и и прошепна:
- Ела.- след това той дръпна ръката и и я постави на леглото.
Сакура не бе в състояние да избегне случващото се. И да искаше тя не можеше да спре Саске. Гневът и към Гаара нарастваше все повече. Тя щеше да направи всичко за да го нарани, дори това да означаваше да бъде със Саске. Състоянието ,в което беше в момента не и вляеше добре. Сега тя имаше смелост за всичко, бе готова да се подчини на всяка прищявка на съзнанието си.
Саске легна върху момичето и я целуна.
Сакура усети как чернокосият разкопчава блузата и. Беше и напълно безразлично какво щеше да се случи сега. Тя се загледа в открехнатият прозорец. След миг от дрехите и нямаше и помен.
Саске свали и своите дрехи. Сега той прокара пръстите си около гърдите на момичето и ги заспуска надолу.
За миг той спря и погледна безучастното момиче.
- Хайде..!- каза и той с усмивка и я целуна.
- Можеш да го направиш..- каза Сакура на самата себе си и отвърна на целувката. Тя леко ухапа долната устна на Саске.
- Какво ти пука за онзи.. той те изостави.. - мислеше си Сакура.
Чернокосият обсипваше цялото тяло на момичето с целувки. Сакура усети влажният му език по устните си. Пръстите на Саске се спускаха все по надолу.Той срещна уплашения поглед на момичето ,но не спря, разтвори краката и.. Сляха се.. но Сакура не почувства онова, което изпита през вечерта прекарана с Гаара..
Бяха минали два часа от случилото се, но Сакура не бе заспала, тя стоеше вгледана в стената. Ефекта на алкохола си бе отишъл и сега тя разбираше какво точно бе направила.
- Защо? - каза тя тихо и издърпа някакъв бял чаршаф ,с който покри тялото си. Не можеше да стои повече в тази стая и да гледа спокойното лице на Саске. Момчето спеше, но по устните му играеше странна усмивка.
Сакура излезе от стаята и се затича по коридора. По бузите и вече проблясваха сълзи.
Тя излезе навън. Не знаеше къде да иде , но не спираше да върви.Започна да бяга , сякаш искаше да избяга от всичко случило се през тази нощ.
Най-накрая спря задъхана. Бе излязла извън селото и сега единственното , което виждаше бяха мнoгoбройните песъчинки пясък. Тя седна и покри лицето си с ръце.
Задуха лек ветрец. Полъхът си играеше с дългата розова коса на момичето.
Сакура забеляза ,че пясъкът около нея започна да се надига и да образува нещо като стена.
-Гаара?- изстена едвам чуто тя и се обърна.
Пред Сакура стоеше червенокосо момче впило жадно погледът си в нея.

главата е супер..ма много яко се издразних на Сакура...алкохола не е отговора на всички проблеми..как можа да му изневери..начи ако Гаара повече не иска да я погледне ..аз ще го подкрепя..или си с един човек или не..