Тука се посмях. Иначе кога да очаквам да ме върнеш, ако не е много нахално да попитав? Няма значение, главата много ми харесва.

Хаха, представям си Сакура в рокля, с пръчка в ръка, да тича по улиците на Коноха с намерението да убие Саске

Главата- супер както винаги, Funny

Глава 9 е на лице. Вкарала съм отново моята пратеничка Теа! Айде приятно четене! :]

Глава 9

Нощ пълна с изненади *


- Къде? - Гаара не погледна момичето в ръцете си.
- Какво къде? - Сакура го гледаше с разширен поглед.
- Къде да те заведа? - каза сопнато червенокосият.
- Вкъщи.. - Сакура се сгуши в Гаара, но сякаш усети как той се дърпа.
След кратки насоки къде точно се намира това "вкъщи", Гаара промени посоката си и се отправи към домът на черешовото цвете.
Щом стигнаха до прага, Гаара остави момичето да се изправи, а след това без да казва нищо се обърна и започна да върви в противоположната посока.
- Гаара.. какво ти става? - Сакура стоеше пред вратата и все още не разбираше защо отношението на любимият и тази вечер е такова.
Пясъчният нинджа спря без да се обръща.
Нощта ставаше свидетел на цялата сцена и тихо тъжеше. Задуха лек ветрец, но въпреки това бе страшно студен.
- Има ли смисъл да идвам? - Гаара говореше и гледаше към земята.
- За какво говориш.. - Сакура направи няколко крачки към него, но спря щом видя погледа му.
На свои ред Гаара започна да се приближава към розовокоската.
- Защо те търси постоянно? Защо винаги когато те видя си с него? - Гаара гледаше право в очите на момичето, в които вече бяха заплували сълзи.
- Какво изпитваш към него? - момчето продължаваше да я гледа право в очите, погледът му в момента караше Сакура да изпитва страшен студ.
Въпреки, че бе убедена че има чувства към Гаара, тя не можеше да каже че Саске и е напълно безразличен.
Въпреки всичко случило се, този Учиха не спираше да я посещава в сънищата и късно вечер.
- Знаеш ли ,че когато съм далеч от теб не мога да дишам? - Сакура сдържаше сълзите си.
-Знаеш ли, че няма минута в която да не мисля за теб? Знаеш ли ,че цялата треперя при мисълта ,че може просто да изчезнеш ?
Вече плачеше. Вятърът се усили. Сакура усещаше как полъха я смразява, въпреки това неможеше да остави това момче да си отиде. Имаше чувството ,че ако сега го пусне, няма да го види повече.
Гаара не можеше да я гледа как плаче, неможеше да си прости, че той я наранява.
- Не може вечно да минаваш с този номер.- той пристъпи към нея и се усмихна.
Сакура не каза нищо. Усмихна се и го подкани с поглед да влезе.
Не си губеха времето. Никак даже..
Времето прекарано без нея подлудяваше Гаара, сякаш беше зависим от това момиче.
Още от вратата той започна да я целува и притиска силно.
- А аз си мислех, че си сърдит!- каза Сакура с неприкрита ирония.
- Знаеш че мразя да ми говориш с такъв тон. - в очите на Гаара заиграха пламъчетата, които Сакура бе видяла при първата им среща.
Без да чака , розовокоската тръгна да бяга нагоре по стълбите . Смееше се толкова силно, че Гаара помисли ,че могат да я чуят дори съседите.
Нямаше избор. Тръгна след нея. През главата му мина идеята, че черешовото цвете може би бе прекалила със сакето.
- Сакура, почакай! - той бягаше , но когато стигна до горе го чакаше изненада.
Момичето бе свалило всички останали по нея дрехи.
За миг Гаара сякаш не знаеше какво да прави.
- Вечно ли ще стоиш там? - тази реплика бе използвал Гаара, когато Сакура 30 минути бе стояла пред входната врата на домът му и не намираше смелост да влезе.
- Вечно! - Гаара се подсмихна и дръпна момичето към себе си.
Сакура усети езика му преплетен с нейният. Топлата му кожа и силните ръце правиха изкушението още по-силно.
Тя прокара ръце по раменете му. Бе страшно уморена, празненството и цялото това преследване на Саске я бе изтощило тотално.
- Гаара, мисля, че сега не е времето.- след това тя леко се отдръпна. Наистина имаше нужда от почивка.
- М.. моляя? - Пясъчното момче бе в недоумение. Какво очакваше. Доведе го дотук, бе гола и сега очакваше просто да си кажат довиждане.
Сакура с интерес наблюдаваше изменящата се физиономия на Гаара. Лицето му първо бе станало червено, а по късно с отенаци на лилаво.
- Много си жестока.- Гаара го каза развеселено , но и някак разочеровано.
- Ти пък си много досаден - засмя се момичето и отново се доближи. Явно тази нощ те отново нямаше да спят.
_________________
Сакура осъзнаваше че закъснява отново за работа , но въпреки това не ставаше от леглото. Бе и добре да стои сгушена в ръцете на това непредсказуемо момче.
- Гаара.
- Ммм.. - момчето бе все още сънено и не му бе до разговори.
- Гаараа! - извика този път малко по настоятелно розовокоската.
- Мхм! - Гаара не гледаше към нея, той бе забил глава в възглавницата си и се опитваше да заспи. Макар че не обичаше да се олежава, през изминалата вечер изобщо не бе могъл да спи и сега определено имаше нужда.
Момичето се ядоса. Как можеше да не и обръща внимание. Тя стана от леглото и се нацупи. Без реакция. Нямаше да трае подобни прояви. Върна се обратно и избута вече заспалия Гаара от леглото.
- Някой казвал ли ти е, че си страшна понякога?
- Ами да като се замисля Наруто ми е споменавал.. Хееии какви са тези въпроси.- Сакура най-накрая усети иронията ,с която Гаара и говореше.
Тя хвана една възглавница и удари момчето по корема.
- Това да ти е за урок. - каза тя и се запъти намусена към банята.
- Няма лиии.. да ме изчакаш? - Гаара направи гримаса, която трябваше да излъчва посланието " Моооля"
- Не! - Сакура щракна заключалката на вратата и остави обезнадежденият си любим отвън.
________________
Саске стоеше облегнат на ствола на едно дърво точно до прозореца на стаята на Сакура.
- Затова значи я защити.. хм..
- Момче, ти ще си ми пречка! - каза тихо Саске и се обърна настрани. - Но аз ще отстраня тази пречка!
След тези думи той се изправи и погледна отново към стаята.
- Когато ти изчезнеш, аз ще съм този, който ще предложи упора на Сакура.- усмивка заблестя на лицето му.

________________

Когато Гаара се прибра в домът си, усети чуждо присъвствие. Беше прав, в къщата имаше някои и той вече разпознаваше силуета на жена или по-скоро на момиче.
- Гаара!- към него се бе затичала Теа.
- Не ми казвай ,че отново е станало нещо.
- Този път е спешно!- каза Теа почти разплакана.
- Те я отвлякоха, Гаара.Онези копелета от звука отвлякоха Темари! - сълзи застича по двете бузи на Теа, тя не можеше да говори повече.
Гаара стоеше и не казваше нищо. Те бяха наранили сестра му. Щяха да си платят.
Той не дочака Теа. Излезе набегом от къщата и се стрелна към гората.
Момичето го последва, но се виждаше, че е водила битка и не може да се движи с неговото темпо.
Денят бавно се изнизваше. Светлите жълти лъчи на слънцето се обагряха в червено.
- Ще ги убия!- само тази мисъл се въртеше в главата на Гаара, докато пътуваше към родното си село.

Темари.... Сакура....

Дано да се оправят.... и Сакура да не се върне при Саске....

Главата е супер, Funny

Дано!

ей бравооо на funny за хубавата глава която е написала чакам следваштата с нетърпение и по мое мнение Сакура няма да се върне при Саске,но той в това число ще се възползва че Гаара го няма....[/i]

Супер глава много ми хареса Сакура и Гаара са супер двойка само дано Темари е добре и какво ли ще направи Сасуке чакам с нетърпение

Ще е яко Гаара да срита задника на Сасуке , ама много яко!

По принцип съм фенка на Сасуке но и аз вече искам да го набие някой хубаво да му дойде ума в главата

Да, напълно съгласна...

брутални както винаги продължавайте така

2x

Много го нагрубявате този Саске..
Направо взе да ми става жал .. тва не значи, че ще си прекратя отмащението,напротив

Колко късно се включих! Нищо. Супер глава! И аз се върнах.



Ура! Саске да мре! Саске да мре! Да живее човека, който ще го убие!
П.п. Набирам участници за СОПУС.

Първо за глава 8-Беше доста весело,направо върха!
Сега за новата глава......един съвет-нека началото на главата да не се чете в съчетание с песента when you're gone! Обаче пък се получава много добра комбинация от втората част и On top of you на Енрике! Съжалявам за отклонението! Главата беше върха,както винаги!(почвам да се изчерпвам от към комплименти вече!)
П.С.такова закъснение от моя страна не е било до сега ......