Това е много интереснооо Мерси и Браво

Страхотно е ! Продължавай в същия дух

Кога да очакваме следващата глава? Не те притискам, пиши спокойно. Ние всички умеем да чакаме.
П.п. Очаквай франзелата, преди пет минути я пуснах в пощата.

Ей мн съжалявам че днес няма да мога да пунса главата... но съм Фен на баскетбола иии....Мача беше хубав (и мн важен )

Глава 4 Meanwhhile
Узумаки Наруто тичаше към Резиденцията на хокагето, без да обръща внмание на виковете на сънените селяни, съпровождащи го по целия път. Когато стигна пред вратата той се поколеба, вътре се водеше спор и той чу познат глас.
- Няма да ти възложа тази опасна мисия, Какаши – викаше Тсунаде –не и след като изгубихме Джирая. Което ми напомня, че някой трябва да съобщи на Наруто лошата новина, все пак той му бе ученик.
- Знаеш че ни трябва информация за “Акатци” и аз съм най-подходящ за тази работа, а колкото до Джирая, според мен ще е добре след като научи, Наруто да се впусне в действие. Ти знаеш, че може да стане опасен ако остане тук за дълго.
Наруто бе забравил съня си, бе забравил онова глупаво момиче, бе забравил дори и за приятелите си. Искаше да намери човека отговорен за смъртта на стария перверзник и да изчисти пода с него. Въпреки всичкия си гняв той стоеше като парализиран, знаеше, че ако нахълта сега, нямаше да разбере кой е виновника за загубата на сенсея му.
- Правилно ли те разбрах? Искаш да поемеш най-опасната мисия, а освен това си намислил да заведеш Наруто на възможно най-опасното за него място? - Тсунаде започваше да преграква, сигурно цялото село вече слушаше разговора.
- Знаеш че не можеш да задържиш наруто тук, щом разбере че Пейн е убил Джирая.
- Няма нужда да разбира извършителя.... –Тсунаде бе прекъсната от взрив, Наруто беше толкова разгневен, че киюби чакрата чакрата вече го обгръщаше когато разби вратата. Спорещите замлъкнаха и недоумяващо се спогледаха, а през това време киюбито приемаше все по завършен вид. Когато се появи и третата опашка, наруто избяга навън през тавана и със невиждана бързина се отправи към гората заобикаляща селото.
Какаши стреснато погледна Тсунаде и тръгна след Наруто, а хокагето го последва.
От болничното си легло, Саске наблщдаваше гълъбите, кацнали около парчето хляб, което бе накарал Сакура да остави през сутрешната й визита, когато ненадейно покрай прозореца премина размазано червено петно, което той разпзна като Наруто. Знаеше причината за гнева на приятеля си, но нямаше намерение да нарушава почивката си заради него.
-Нарутооо –виковете на Какаши бяха безполезни, той вече различаваше четири или може би дори пет опашки пред себе си, а скоростта на момчето се увеличаваше с всяка секунда. Зад него Тсунаде вече се уморяваше, въпреки че не й личеше, тя беше стара и нямаше да издържи още дълго,а ко продължаваха да се движат с това темпо.
На няколко мили от гората, едно момиче се събуди, завито с тежко наметало. До него тлееше огън, а като се понадигна, Емилия видя две момчета при входа на пещерата, в която всъщност се намираше. Тя знаеше че е спасена, но се чувстваше, сякаш някой е изцедил силите й като портокалов сок, какъвто Емилия никога не би отказала.Реши че е по-добре да почине преди да й се наложи да обяснява постъпката си. Намести се върху твърдия камък и веднага потъна в дълбините на съзнанието си. Стоеше навърхана едно тревисто хълмче, държейки арфата в ръце. Срещу нея отново стоеше странното момче, но този път сякаш бе обвито в червена чакра, приела формата на лисица с четири опашки. Киюбито трепереше от гняв, но още щом чу първите звуци на така познатата вече мелодия, започна бавно да се успокоява, опашките започнаха да изчезват една по една и след няколко секунди чакра наметалото изчезна напълно.
Какаши с удивление наблюдаваше трансформацията на Наруто, а зад негоТсунаде увеличи скоростта си в опит да ги настигне. След като чакратана Киюбито изчезна, момчето политна към земята, но бе уловено от преследвачите си и бе поставено върху един дебел и стабилен дъбов клон. Тсунадего прегледа и притеснено погледна Какаши.
-Трябва веднага да го отведем в болницата, където ще прекара следващите няколко дни. Предполагам, че най-добре ще му се отрази да остане при Саске дори седмица, но не съм сигурна, че ще можем да го задържим там, щом дойде в съзнание.
-Отново си права – гласът на Какаши бе тих и дрезгав – Ако има човек, който да помогне на Наруто да се откаже да отмъщава на Пейн, то това е Саске – но хокагето не обърна внимание на сарказма му.
В една пещера, близо до скритото село на пясъка, се водеше разгорещен спор. Акацки се бяха събрали за да обсъдятт провала на мисията.
-Зеленокосият мъж провали плановете ни – Итачи се чуваше като през развавлен гръмофон –първо унищожи буншините, а след това се зае с Зетсу, който не отговаря на повикванията ни.
-Поне видя ли протектораму? –въпросът бе дошил от фигурата в ляво.
-Да, Беше най-странното нещо което някога съм виждал. На него бяха гравирани знаците на три села – листото, камъка и мъглата.
-Очите му бяха най-станни, отбеляза Мадара, те бяха...

Следващата глава я очаквайте.... и аз не знам кога

SUX SUX SUX SUX

Те бяха... подскажи малко де!

Критиката приета



хмм Няма пък

чакам с нетърпение следваштата глава,след като я прочетох айде бе хора давайтеее по нататък Много са якиии!![/i]

х2 наистина кога ще излиза новата глава иначе фика многоооо ми харесва,супер добър е и не слушай хората,които те хранят постоянно

Ох остави ги тия...
аз се притеснявах от нисък интерес.
ако имам време утре ще напиша още една глава....

хехехех как нисък интерес на такъв готин фик

Няма такова нещо като липса на интерес щом фика е за Наруто А историята е увлекателна - Супер е , само така ! И аз чакам следващата глава с нетърпение

Сори за забавянето ма имам много работа (училище)
нз кога ще успея за следващата глава