Само не го убивай! Искам първо да страда дъъъълго от любовни мъки.

Малиии, колко сме злобни само....

И аз така мисля! Уникално зъл човек съм!

x[безкрайност] не че е лошо момче ... даже напоследък зех да му симпатизирам ама ако е до любовните фикове --> я да си пострада малко се пак те са далеч от историята

значи мн сте злобни

че ние досега само това повтаряме

E, не сме толкова лоши. Ние (и особено аз) просто сме много зли.

И каква би трябвало да е разликата между лоши и зли?

Лошите деца крадат близалки от магазина, злите деца крадат близалки на други по-малки деца?

Ето го логото на фика.. не се стърпях да го пусна

1. mandra ти български знаеш ли? Зъл е по-силната форма на лош.
2. Funny логото е супер.

Българсик език знам,учил съм също така и че лош и зъл са синоними.Използваш ги по възможно най-безсмисленият начин.

Каза професора.

Всеки път ми разваляш настроението!
Край на спора!

Фика все повече ми харесава Браво !

Еи ма и мене отново. След веселия спор относно българския език, реших да постна новата глава .. Изби ме на романтика в тая глава, аиде дано ви хареса..

!_Enjoy_! []


Глава 5 Обратът.. Дяволът в Сасуке

Сaмата Сакура бе учудена от това, което направи току що.. да не си беше загубила разсъдъка? Той я целуваше.. най-желаното момче в цяла Коноха, че и извън нея.
-Ти? Какво?- Сасуке не бе по-малко очуден, а и потресен от това, което ставаше.
Той най-накрая бе показал това, което винаги се мъчеше да подтисне, а именно любовта си.. и какво ставаше сега, целият му свят се топеше.
-Какво си мислиш че направи току що?- Сасуке гледаше с обичайния си злобен поглед.
-Мислех че искаш това.Изобщо ти.. ти какво се мъчиш да постигнеш?- погледа му се промени за секунда, Сакура помисли че е видяла сълзи в очите му, но не можеше да е вярно. Това бе Сасуке, той не плачеше, не се оплакваше, не чувстваше нищо..
- Сасуке аз.. - умът на Сакура бе далече от него, въпреки ситуацията,тя мислеше за някой друг..
- Къде беше?- Сасуке се обърна с гръб към Сакура, не искаше да я гледа в този момент, имаше чувството че ще я удари.
-Забога, главата ми се е размътила от онова удряне, добре Сакура иди при него хайде..- през главата на розовокосата минаваха толкова много мисли, че тя не знаеше как да постъпи..
-Сасуке- тя сложи ръка на рамото му.
Той отново се обърна рязко съм нея.
-Знех си, че ще размислиш- по устните му се разля зловеща усмивка, без да говори повече, той отново долепи устни към устните на Сакура. Този път тя не се отдръпна толкова бързо, искаше да разбере дали онова, което направи преди малко беше вярното решение.Явно беше..
-Той е толкова студен..- Сакура не почувства нищо, кръвта и не кипна,даже не се въодушеви.
- Стига , не трябваше да повтаряме..Сасуке.. трудно ми е да го кажа.. но аз..аз..не чувствам същото като преди- Сакура гледаше тъжно Сасуке.
- Кучка!- това бяха последните думи , които Сакура чу, преди да падне на земята и да изгуби съзнание.
________________________________________________

Тя какво си мислеше, че ще оставя нещата тъка,..- Сасуке вървеше и викаше.
Той изля цялата си ярост върху едно близко дърво, което му пресичаше пътя.
- Късно е Сакура.. късно е.. защото аз - Сасуке не довърши, той усети ,че зад него имаше някой.
- Никoй истински мъж, не се отнася тъка с една дама..- Гаара вече бе опрял шурикен до гърлото на Сасуке.
Нинджата от скрития пясък бе видял цялата сцена, разиграла се пред къщата му.
-Следвашия път, този който ще падне в безсъзнание на земята си ти! -Очите на червенокосият плъмтяха от злоба, всеки страничен наблюдател, би помислил че Гаара всеки момент ще убие Учиха.
- Това, не е твоя работа!- Сасуке го каза някак плахо, но въпреки това силно и ясно.
- Не е ли?- кръв бликна от рамото на Сасуке.
-Разенган!
Гаара излетя рязко и се удари в земята. Явно Сасуке си имаше съюзник.
- Така значи, ти трябва да си Наруто.. Узумаки Наруто..- Гаара стана , ако не бе пясъкът, вероятно сега най-малкия му проблем щеше да е името на Наруто.
- Добре ли си Сасуке?- Наруто протегна ръка към съотборника си.
- Не ми трябва помощта ти тъпако. И сам щях да се справя с този некадърник.
- Виждам.. - Наруто гледаше към кървящото рамо на Сасуке.
-Е да се върнем на теб.. - Наруто млъкна.
Досега не бе видял лицето на нападателя, но сега той се бе появил пред него.
- Гаара.. това.. това ти ли си?
- Значи още ме поминиш.. - Гаара стоеше изправен пред Наруто и вместо със злоба, го гледаше с радостни очи и усмивка.
- Подобрил си умнията си от последната ни среща. - пясъчното момче се обърна и каза:
- е Наруто, не му е сега времето.. ще се видим по късно.- след това изчезна.
_________________________________________________

Сакура се събуди и разбра, че определено не си е в къщи.
-Чакай малко, това легло, тази стая.. - момичето обхождаше с очи цялата стая.
- Гаарааааааа.. - тя викаше колкото и глас държи. Явно бе ядосана, че този мерзавец, отново я е домъкнал тук.Тогава спомена за случилото се със Сасуке изплува в съзнанието и и тя се спря.
- Той.. той ме удари. - в очите на Сакура заплуваха сълзи.Защо винаги когато беше в тази стая, тя плачеше?
- Сасуке, о Сасуке.. - тя сведе глава и заплака.Усещаше студената стена допираща се до гърба и.
Но след миг.. друго усещане. Топли ръце бяха обвили раменете на Сакура.
Тя се обърна и видя усмивката на Гаара.
-Защо тя винаги ме кара да се усмихвам.. за два дни се усмихвах така , както никога преди не съм- помисли си той.
- Няма да му позволя повече да те докосне дори с пръст - Момчето гледаше тъжните зелени очи на Сакура.
- Ти отка..- очите на Сакура се уголемиха от учудване.
- Няма значение, сега съм тук.
Сега, те бяха лице в лице.
- Аз съм голямо момиче, пазя се сама - Сакура дишаше учестено, тя съзнаваше че сърцето и бие лудо, дори се чудеше дали Гаара не е забелязъл.
- Знам това - Гаара отново се усмихна
-Но и големите момичета, трябва да бъдат обичани.
В момента Сакура имаше нужда, точно от това, просто някой да и каже нещо мило.. да не я упреква, а да и подаде ръка. Не мислеше изобщо, знаеше какво трябва да направи. Разбираше какво и подсказва сърцето. Присегна се към Гаара и докосна бузата му. Устните им се сляха в дълга и нежна целувка.
Гаара потрепера, той никога не бе оставял човек да достигне толкова близко до него. Не толкова до тялото му, колкото до сърцето му..