Read on


Chapter 2:Weird Shit Going On, Gang 2 Intruders

-Ъм...какво правиш?

Пешо Крафта стреснато се извърна назад.Зад него стоеше Аеснчо със щастлива усмивка, разляла се по лицето му.

-Разглеждам.

Боже,какво наивно същество!-мислено си каза Крафта и дръпна една игра от лавицатата.”Dumb Streets: Dying is…

-Какво разглеждаш?

-Игри!

Dying is easy.

-Какви игри?

Крафта тикна кутията в ръката му и побърза да излезе от магазина преди да го е настигнал.Явно нямаше да му се отдаде възможност да разгледа игрите,затова пое право към ресторантчетата вдясно, с намерението да хапне нещо преди прожекцията.Миналата седмица бе пробвал някакво люто мексиканско подобие на сандвич,което накара стомахът му да се бушува до края на вечерта и накрая свърши на дъното на тоалетната.Днес нямаше да допусне същата грешка-хората от дюнерджийницата си знаеха работата.

Крафта извървя разстоянието до въпросния ресторант и се нареди на опашката.Изглежда достa щеше да почака,затова бръкна в джоба си и се зае да изучава вътрешностите му.

Пртфейл,връзка ключове,салфетка,изосатанало картофче,снимка на Мадона от 80те...и парче смачщана хартия.Той го измъкна и узадачено го поднесе пред очите си.Не помнеше да го е слагал там,нямаше кай да го е сложила там,но въпреки всичко беше там! “Why not die?”пишеше на листа.Буквите бяха грознии разкривени,мастилото се бе стекло надолу по хартията,образувайки тъмно петно точно под die.Беше откъснат от тетрадка,намачкана вестникарска хартия.
Пешо пъхна листа обратно в джоба си и се добута малко по-напред в опашката.Цяла банда тийнове,бабка на около 70т и странно изглеждаща млада двойка трябваше да си вземата поръчката преди да дойде неговият ред,а това значеше да чака още пет,десет,двайсет минути...

-Хаа,ето къде си!-възкликна някой зад гърба му.
Крафта не искаше да се обръща.
-Да ти кажа само,че остават десет минути до началото на филма,с момчетата ще те чакаме при пуканките.

-Добре.Кажи на Мосо да вземе и на мене.
-Няма нужда,аз вече съм ти взел.

-Ааа...хуу,ми мерси.
-Няма за какво.

-Прав си,няма!Айде сега,изчезвай! Групата тийнове най-после захапаха дюнерите си и Крафта отново мина напред в опашката.
-Ъъъ...добре.И да знаеш,че те чакаме.

-Ще го имам предвид.
-Добре.Айде чао!
-Чао.

Браво, поне си уреди пуканките.Ако караше така,Асенчо можеше да си спечели повече уважение.А това не ставаше лесно,особено ако имаш вид на момиченце от детската градина и пищиш от радост щом ти подарят гумено пате.Пуканките,обаче бяха добро начало и Крафта щедро поущряваше подобни инициативи.

Ред беше на бабката.
-Момце!-изхълца тя.-Сандвици плудааш ли?
-Продавам дюнери-дюнерджията потърка ръце в бар плота и застана пред жената.-Имам и други работи,ма няма да ти харесат.

-Кви други раути?-поинтересува се бабката.
-Фалафелчета,суджу,бургери..

-Дай ми три фалафелчета!
-Пари имаш ли?

-Иам.

Дюнерджията разтвори найлоново пликче и пъхна в него три фалафела.
-Сосче искаш ли?
-Кво сосче?
-Бяло.

Бабата подозрително се вгледа в пликчето.

-Момче,ти да не мъ баламосваш нещо?
Търпението на Крафта почти се бе изчерпало.Той запристъпва нерво от крак на крак,с надеждата бабето да си вземе най-после фалафелчетата и да очисти хоризонта.Филмът скоро трябваше да започне.

-Не те баламосвам,чесново е сосчето.

-Ааа,сипи малко тугаз.Две скилидки чесънче ше моеш ли да ми турнеш отгоре?
-Няма да мога.

Дюнерджията изстиска малсо сос върху фалафелите и подаде пликчето на бабата.

-80 стотинки ми дължиш.

-80 стотинки?!-възпротиви се тя.-Едно време пу пийсье стинки беше йей такъв сандвич!-тя разкриви ръцете си,оформяйки нещо като гигантска пица.-А сега за некви си мизерни кифленца 80 ше даам!

-Ако не платиш,няма да си ги получиш.-дюнерджията уморено надзърна зад рамото на бабата.По някаква случайност,само Крафта стоеше на опашката.Той му смигна и отново се обърна към недоволния клиент.

Само че него го нямаше.Пликчето с фалафелите също.
-Ка...кво?!-зяпна дюнерджията.-Хлапе,нали преди малко тук стоеше една баба?
-Ъхъ-потвърди Крафта.-Само че сега я няма.Мога ли да си получа дюнера?
-Е как така е изчезнала?!-недоумяваше онзи,поглеждайки зад ъгъла.

Крафта сви рамене.
-Бях се загледал на другата страна.А сега би ли ми забъркал един среден,че малко бързам?
-Абе, не знам как е изчезнала, ама все някой трябва да плати за тия фалафели-Дюнерджията впи поглед в Пешо.Пешо впи поглед в дюнерджията.

-Слушай,ако ми направиш голям ще доплатя още 80 сотинки-обеща Крафта.

-Става-дюнерджията накълца месото и се зае да мята съставките в бялата питка.

Само сред секунди,Крафта вече ръфаше големия си дюнер,на път за киносалона.Опита се да се фокусира върху вкуса на месцето,картофките,зеленцето,доматчетата и краставичките,свити в перкрасната арабска питка,но мислите му нсе го отвеждаха към шантавата бележка в джоба му и мистериозното изчезване на бабата с фалафелите.Животът му си беше съвсем обикновен ,такива работи рядко му се случваха.8 часа от деня прекарваше в цъкане на Старкрафт,2 в други игри,4 часа спеше,около час и половина отедляше за хапване,половин час учеше,а в останалите се шляеше навън с компанията.Напълно нормален,пълноценен и жизнерадостен младежки живот.Смъртоносни бележки и изчезващи бабки някак трудно се вписваха в цялата работа.

По-големият проблем в момента все пак оставаше Асенчо,който ако прогнозте му се окажеха верни,нямаше да млъкне до края на филма.Така че Крафта щеше да се бориза място в ъгъла,на няколко седалки разстояние от въпросния обект,с поне четири кофи пуканки изолация от заразния му смях.Мили Боже,дано не са избрали комедия!

Пешо зави покрай гишето за билетите и мина през малката вратичка,водеща към салона.Очакваше да намери групата при пуканките,затова тръгна натам,опитвайки се да различи някого сред тълпата,събрала се да получи моралната подкрепа на кофа пуканки и кйтийка кола,който(може би)щяха да ги защитят хо време на някой особено кървав сблъсък между извънземни и хора,или невероятно драматична сцена,показваща разкъсващата болка на майка и дъщеря,изгубили подкрепата на любимия си човек.Въобще,пуканките имаха десетки приложения,някои от които напълно непозанати на Крафта.В случая той смяташе да ги употреби като анти-стрес приспособление,имащо за цел напълно да го абстрахира от звуковите вълни,долитащи от устата на Асенчо.За тази цел,обаче,първо трябваше да си ги намери сред тълпата от ръце,образувала се на няколко крачки от него.

Къде,по дяволите се бяха завряли ония и защо още не соявяваха?!Крафта отръфа последно парче от дюнера и метна остатъците в кошчето в ъгъла.Обърса устата си с ръкав и се облегна на стената,в очакванена Асенчо или някой от другите да долети с пуканките.

И билетите де,те също бяха важни.


-За мене два чийза,една кола и млаки картофки.

Служителката се усмихна приветливо и затрака по клавишите зад касата.
-5,85.-Ще желаете ли още нещо?
-Ми не знам,той к’вото си избере.
Бира отстъпи място на Ванката.

-Миии,за менеее...-Ванката обходи с поглед таблото със сандивчите,в търсене на нещо по различно от обичайното.-Абе,и за мене същото-отаказа се той и подаде десетачка на приятеля си.-Ти плащаш.

-Хуу-съгласи се Бира и проследи с поглед служителката,която минаваше от един ъгъл в друг,събирайки поръчката им върху червена табла.
-Гадно-промърмори той.-щеше ми се да е синя.

-Кво?!-Ванката вдигна поглед от кутията за сламки и го премести върху Бира,който нервно потракваше с пръсти по плота.

-Таблата-обясни той.-Щеше ми се да е синя.
-Що?

-Ми,де да знам що,сигурно щото все червени ми се падат.
-Да не би сините да са по-малко?
-По-малко са.
Гласът не беше на Бира.Последното нещо,което се изпречи пред очите на Ванката бе дребно хлапе,протегнало ръка към него.
После мрак.

Вранов 08

Аааа позната шена...
Тийнове, които се чудят как да убият скуката - некъв досадко, зубар и не видял жива цица - и некви мистерии...

За сега всичко е много добре направено...
Гледай да не го осереш и недей бърза да пишеш... Сеш'се за да не го осереш ;D

Добър стил на писане,интересно развитие и Асенчо рулз

Точно това очаквах да чуя!

why that ?
isn't he the hated character ? o,~

Просто така мислех,че ще стане...още от началото.Все някой щеше да му зимпатизира.
Expect him to do great stuff from now on...

Или ше се окаже някакъв психар, болен мозък, сериъл килър стъф...
Или пък ще спаси цялата банда...
Или нещо такова хD

ахахах и глеаш ся Асенчо некаф луд извънземен майна Почва да отмъщава и цепи сичко наред
Шшш ей тиху ве .. може без да искаме да спойлнем някоя идеа а тва ше е гадно

I guess...
Ама те наще така ще го напият, че горкия няма да може да се трасформира като хората и за т'ва после ще го счупат от удари от шишета от бира и водка- YEY ^0^

той и като извънземните няя може да се трансформира ... ша стане БУЛГАРИН! ай стига съм спамила,че шси прасна един... -_-
Иначе,mandra,чакаме с нетърпение идеата ти!

Не познахте.Асенчо работи с мозъка си,не с физическата си сила.

Интересно продължение... Симпатизирам
аа бтв тука разговорите са на много правилен български език (маниашки)

Трансформирам Български език в Български Тийн език,получава се доста добре.Нещо като в серията за Джони на Пратчет,само че тук не са ви спестени цинизмите.

Ммм да.
Аз не говорех за фика,а за дискусията водена по-горе но нищо...

Това му е чара на фенфика за сега...

Описанието на живота и околностите през очите на един български тинейджър + техния начин на говорене и поведение... Справя се чудесно doesn't he?