Дадено
Глава 3 Пророчеството се сбъдва
Розови обляци в синьото небе, да това беше сън. Емилия свиреше на арфа пеейки песен на непознат език. Пред нея едно русо момче слушаше омаяно, сякаш разбираше красивите й думи. Тя не го познаваше, но го бе виждала много пъти. Присъстваше в сънищата й от години, но никога не издаваше дори стон. Някой извика. Беше вик за помощ, вик на отчаяние. Катината се смени. Една голяма котка тичаше през коридор, осеян с безжизнени тела, това беше охрантата на седмата Тсучикаге. Котката се озова по-бързо от който и да е човек в другия кай на коридора и мина през разбитата врата в ляво, като междувременно се превърна в млад мъж с червена коса и лице, подобно на това на стареца, изобразен в цял ръст зад близкото бюро, над надпис гласящ:
“Санета Калепто – Петият Тсучикаге”.
-Моля те спри – викът идваше от близкия стол. В него седеше стара жена с изморен, но и много изплашен вид. Пред нея бе застанало момче с дълга руса коса, пиела формата на рога, обградено от зелена чакра която придаваше о всекли усещането за беззащитност. Хигаши Гилдън атакува със светкавична бързина, но бе спрян преди да нанесе и един точен удар. Другото момче се бе превърнало в змия и вече овило се около съотборника си започна да движи опашката си, сякаш прави печати. Зелената чакра бавно изчезна,а рогата отнова станаха обикновена коса, но още приде някой да е изрекъл и дума, нов писък, по-ужасяващ и от преди раздра тишината. Картината отново се смени, Емилия се събуди във влажната пещера, в която бе избрала да пренощува. Огънят гаснеше, но преди да е направила и едно движение отново чу същия писък, значи това не беше просто друга част от съня й. Тя наметна платото, прибра багажа си в раницата и тръгна към изпадналият в беда.
Недалеч от пещерата двама души спореха по- ожесточено от всякога.
-Идеята беше пълен провал, сега тя ще знае къде сме и ще се насочи в обратната посока! – Мъжът с оранжевата маска бе уверен в думите си, но вече се страхуваше от последствията.
-Късметлия си, че ако те убия ще застраша мисията Мадара, но приберем ли се по-добре бягай защото.... – Спрял по средата на изречението си Учиха Итачи гледаше как нещо безформено се появява от земята.
-Стига с тези спорове Итачи, Мадара, Нанабито идва! (нанаби = седмоопашат демон)
Въпреки че бе сгрешил учиха мадаа се държеше, сякаш в спора воден преди няколко секунди е бил прав и се отправи към близките скали. Итачи го последва.
На няколко километра от тези скали цареше хаос. В най високата сграда в селото на склите се чуваха викове, а Тсучикагето седеше срещу две момчета говорейки малко раздразнено.
-Ще отидете на изпита в Скритото село на пясъка и ще заминете след два дни.
-Не можеш да ни задължиш – гърленият глас на червенокосото момче се разнесе из помещението като гръм – няма да отидем никъде преди да намерим Емилия.
-Сама знаеш, че тя не би тръгнала на път без да ни повика, а и на бележката която ни бе оставила имаше кръв. – Гилдън отново бе на път да избухне – Тя е отвлечена от някой и ти го знаеш много добре!
-Имате два дни да се приготвите. Заместникът на Емилия ще бъде Хатаке Хикаши. – тонът й намекваше, че дискусията е приключила, но момчетата не смятаха така.
-Но той е Джунин, не може да се яви на изпит за чунини! – Калемаро също се бе ядосал и вече не придържаше съотборника си към стола.
-От пясъка решиха да го допуснат като ваш сенсей
-Не забрави ли че трябва да сме отбор от трима души? – рече Гилдън.
-Не се притеснявай, ще ви допуснат, дори и да сте двама.
Тогава в стаята влетя млад мъж с униформа и проектор на скалите и задъхао рече.
-Тсуччикаге сама, следях Емилия както наредихте, но ме атакува странен мъж с мантия с червени облаци.
-АКАЦКИ! – викът дойде не от възрастната жена, а от момчетата пред нея, те станаха на крака и погледнаха стресналият се мъж очаквйки да разберат местонахождението на приятелката си. Новодошлият отвърна на погледите им само с няколко думи.
-Тръгна на север към “Прохода на Баланса”
Момчетата светкавично изчезнаха от поглед, без да обръщат внимание на вика на старата жена.
В това време Емилия наблюдаваше прохода на баланса, сгушен между две напълно симетрични скали, препречен от две фигури, застанали плътно една до друга.
Битката бе неравностойна, можеше да унищожи и двамата си противници с една атака, но знаеше че опасността ще дойде от другаде. Погледна нагоре, но още преди да разбере какво става бе повалена. Атаката бе дошла отдолу. Прелетя няколко метра и падна. Отново видя бяла светлина, а мрака настъпи веднага след нея, очакваше последния удар, който ще спре сърцето й, беше се провалила, не успя да предотвърти смъртта си, но тогава чу вик на болка, отвори леко очи и видя силует на високо момче с дълга зелена коса да тича към неизвестния нападател, а след това припадна.
Чакам следващата глава 
<- Саске
<- Саске
<- Саске
<- Саске
<- Итачи
<- Итачи
<-Саске
<- Саске
).gif)
