Men me e strah ot oniq malki prizra4ni de4ica deto vicat "come play....play...play...play...play"

Напълно си прав Dunan_Knut.
Gatler ае, ае пичми ти добре ли си е!!! Ае искаш ли да те фане на бързо страха от смърта,а ? Бате ще си зема патлата и ще ти го насоча към главата и щесе попикаеш от страх... ще ми се молиш да те остаа жив (на тва му се вика инстинкт за само сахранение ако не знаеш )
Ако си мислиш че тва е заплаха не е! Просто ди давам пример!

Понякога ме е страх когато съм сама на тъмно място. Повечето стахове които имах съм ги преодоляла като: зъболекар, спринцовки, болка (физическа и психическа), от насекоми никога не ме е било страх.
Понякога и мен ме е страх да остана сама със себе си, но преди време разбрах че има моменти когато трябва да се изправиш с/у себе си за да се опознаеш.
Всеки човек има страхове (осъзнати или неосъзнати; постоянни или непостоянни) няма нищо лошо в това понеже е човешко. Важно е само да не ги отричаш- така отричаш част от себе си.
Често приятелите са тези които ме плашат- особено Neko-chan (шегичка)

Както са казвали хората на времето "Няма от какво да се страхуваш, освен от самия страх" . . .
но те никога не са се срещали с мен . . .

най-големия ми страх е от игли и от болници е тва не е нещото което може да ме изплаши

що ве при некои хора липсва тоя инстинкт аз бате съм падал от мноо висок склон (изкачвахме Вихрен) и докато съм се суркал не си мислих леле ше умра ами "дали ше успея да се хвана за тоя камък или за оня клон" важно е да запазиш самообладание а не да се панираш след това идва времето да се поразтрепериш

бтв страх ме е от игли под ноктите брррр

искаш ли да те боцна с дебелата игла?

4есно казано малко ме е страх от тъмното (не всъ6ност много ме е страх от тъмното).Са6то така се страхувам от това какво 6те стане като умра.но наи-много ме е страх от изнасилване(особено след слу4ея с Христина и Роси ,а и познавах едната .

Като изключим, че ме е страх от кръв ( припадам яко ) предполагам, но не съм се замислял от какво друго ме е страх. От смърта не ми се вярва, аз съм я приел като даденост. Предполагам, че ме е бъз от собсвените му чувства ( демек перефразирано "от себе си" )

Най-много се страхувам от себе си...не спирам да се изненадвам и напоследък не много приятно...така че живея в постоянен страх

И аз така, но не каква да е, а само и единствено моята собствена, незнам що ама чуждата не ми действа ама ни най-малко!
И какво друго, по-скоро ме е яд, отколкото да ме е страх, че няма да доживея дълбока старост, щото до тогава няма да има планета на която да живеем!

сетих се за още нещо, което Kagome ме подсети. Мен ме е много страх точно да остарея, да порастна. И наи вече да умра от старост безпомощна и нещастна. Може би като изключим първичния страх, това е най-големият ми ужас.

от доста неща ме е страх,но повечето ми фобии са безпочвени.четох някъде,че стотици видове страх измъчват човека.наистина е трудно да се бориш с тях,но е препоръчително,защото като се освободиш от тях,си облекчаваш живота.

сега от нищо нищо не може да ме разклати
но преди от кукли всексви видове мале ако видех някое бебе от тея дето вие жените носите кът малки усобено на тъмно умирах и се още понякога

от човекоядни банички.