Да се научиш да обичаш!



Е, нямам друго какво да кажа освен Enjoy


Глава 1-- Инцидента

Всичко бе неописуемо тихо. Даже някак си плашещо. Сакура влезе в стаята си,след душа които си беше взела. Цялата стая беше окъпана в лунна светлина. Тя не бързаше да се облича. Легна на леглото,само по хавлия и се остави нощната красота да я завладее. След по-малко от 10 минути бе заспала.
Първите слънчеви лъчи вече пропълзяваха в стаята на Сакура. Тя отвори очите си и леко ги присви. Светлината бе страшно ярка. Сакура се протегна и бавно опря гръб на възглавницата си. Часовника показваше 12:15.
-Каквооооо?- сакура даже не довърши. Грабна дрехите си и започна бързо да се оправя
-Цунаде ще ме убие. Не ще ме разкъса на парчета и ще ме изяде.Не даже по-лошо!-проплака Сакура
Тя закъсняваше вече 2 часа за работа.Цунаде нервно потракваше с писалката си.ТЯ неразбираше какво сложно има в това да дойдеш навреме на работа. О, да Сакура щеше да помни този ден доста дълго
-Ето ме ,ето ме..- викаше Сакура влизайки през вратата с гръм и трясък.
-Ето ме ,тук съм.
-Сакура,ти безделно глупаво момиче!!- виковете на Цунаде отекваха из цялата сграда.Следващото нещо ,което Цунаде направи бе да изпрати цяла камара от книжа и книги по Сакура, която падна на земята.
- Из Извинявай .-викаше Сакура
-Залавяй се за работа веднага.Имаш толкова много за вършене че няма да можеш да свърши за 1 седмица,дори ако не спиш.
Деня мина по-бавно отколкото розовокосото момиче предполагаше. Имаше чувството че е работила цял месец без да спира.Уморена,тя се запъти към дома си. Искаше само да се добере невредима до леглото си. Е,жалко че това нямаше да стане.
Сакура се чувстваше толкова уморена. Ноща се беше
разстелила из цялото село. Сакура реши че ако тича, ще стигне домът си по-бързо,дори това да и струваше здравето.
Зад ъгълът се подаде тъмен силует. Макар че сенките криеха лицето му, се виждаше че на гърба си носи нещо като голяма кратуна.Беше момче, вървеше бавно и сякаш мислише доста задълбочено. Момчето видя че през тъмнината към него бяга момиче. Не обърна внимание. Но тя се приближаваше и приближаваше.
-Какво по дявол..- не моя да довърши, розовокосо момиче се беше блъснало в него и сега лежеше неподвижно на земята.
И двамата бяха паднали на земята.Момчето се надигна
изтъпа дрехите си и каза:
-Ти, глупачке! Гледай къде ходиш.
Тогава видя че от главата на момичето течеше струйка кръв. Тя беше изгубила съзнание.
-Страхотно-сега ще трябва да и помагам- каза заядливо Гаара дигна на ръце момичето и го понесе на някъдe...

Мнооооооооого ме заинтригува Искам още Кога да очакваме по- нататъшно развитие?

Това е просто ИДЕАЛНО !!! Наистина ме заинтригува , чакам с нетърпение следващата глава [/b]

x2

Мисля че мога да драсна някои ред още тази вечер. Много творчески съм настроена. Много се радвам , че ви допада

И мен така ме е хванала музата и упорито пиша ли пиша Ще чакам...

заинтригува ме 1 глава и с нетърпение очеквам 2

х2

Миии.... като за Наруто фенфик.... 6/10

ехо хора отклонихте се от темата .....
кога може да очакваме нова глава(питам само за да ги отклоня от спама)

довечера се впускам в размишления и към 9 може би ще съм готова с 2ра глава

oooooooooooh давай следващото

Глава 2 Началото на нещо ново.. Enjoy :]]
Странно бе изобщо , че Гаара си правеше труда да помогне на това момиче. Макар с голямо нежелание той заведе непознатата до лечебницата.
- Тя, продто има нужда от почивка, претоварила се е. Раната на главата не е сериозна, просто драскотина.-каза лекаря след като прегледа кунойчето.
- Както и да е, а сега си тръгвам. Закъснях достатъчно.- тросна се Гаара и се насочи към вратата.
- А какво да и предам, кой е нейният спасител?- попита учудено лекарят, след като видя колко държи Гаара да си тръгне.
- Просто не и казвайте нищо.- каза раздразнено пясъчния ниндя .
-Но, тя не може да остане тук. няма нужда..- опита се да обясни доктора
-КАкво очаквате? Да я взема с мен?- тросна се червенокосия, а лицето му приидоби толкова суров вид, че другият мъж съжели че изобщо е проговорил
- Просто помислих че, move би.. сте приятели
- Аз.. нямам приятели, имам само врагове.- Гаара гледаше към стената с огромна злоба.
-Е, добре.. ще я взема.
Гаара сам бе изненадан от това, което изрече току що, но нямахе много време за обяснения, взе превързаната непозната на ръце и се насочи към онова, което сега наричаше свои дом.
Апартаментът изобщо не бе малък, особенно за 1 човек.Той сложи непознатата на едно легло, придърпа един стол към него( към леглото:Д ) и седна. Загледа се в розовокосото момиче. Омести няколко кичура, които бяха паднали върху лицето и. Тя излъчваше такова спокойствие. Изведнъж целия неприязъм които бе събрал сякаш се изпари. Осъзна че стои и я наблюдава вече повече от 1 час.
-Това момиче, тя.. не е като другите..
Той се надвеси над нея искаше да я изучи по-подробно, за него това беше странно понеже досега не бе изпитвал интерес изобщо към човек, камо ли към момиче. Момичето ухаеше на пролет, бе толкова нейна, тялото и бе финно и красиво..
В този момент Сакура отвори очи и първото нещо което забеляза бе червенокос непознат, които стоеше над нея. ТЯ скочи от леглото и извика:
- Не знаеш с кой си имаш работа перверзник такъв. За ръстта си съм необичайно силна да знаеш, и съм ниндя, така че внимавай.. тя замахна за да удари \"нападателя \" си.
Гаара просто се отмести и мина зад нея
- Така ли казваш ти благодаря? Да бях те оставил на пътя.- Червенокосият ниндя не го каза заядливо, напротив, с усмивка. Изражението му обаче отново зае предишното си състояние- студено, изпълнено с омраза, той посегна и само с едно движение бе съборил бунтуващата се Сакура на земята.
-Ти, ти си ме спасил.. разбира се, аз паднах и после..- Сакура се изчерви сега забеляза колко близо бяха един до друг с този тайнствен непознат.
- Можеше да си го спомниш преди да отправиш глупавите си закани, да ме наречеш перверзник и да ми се нахвърлиш.- Гаара толкова смути Сакура че тя безмалкo да си глътне езика.
Аз се казвам Сакура, приятно ми е.- розовокоската се помъчи да замаже положението.
- Да добре.. може да останеш да приспиш тук, но утре си тръгваш.- каза Гаара, но сякаш бе забравил че трябва да стане от Сакура.
- ЪЪхх..- само това успя да промълви пострадалото момиче.
червенокосият най- накрая стана от Сакура, но момичето си помисли че го прави с голямо нежелание( Олелее)
-Чакай.. името ти.. не ми каза как ти е името- извика Сакура след непознатия
- Гаара.. така се казвам
-Благодаря ти.. Гаара.- след тези думи Сакура стана и дори тя незнаеше защо, но стана и целуна спасителят си по бузата.
- Ъъй.. няя..няма защо- последните думи на Гаара звучаха някак стреснато. След това той шумно хлопна вратата и се запъти някъде далеч от това момиче, което го подлудяваше, в добрия смисъл.. :]

Creator,как си успял да пропуснеш таз приказна темичка бе,приятлю?!
Давай Funny,продължавай да пишеш,ако ти доставя удоволстивие

Гаара и Сакура....хммм...комбинацията много ми харесва...нямам търпение да прочета следващата глава..само имам един въпрос..ъъ какво става със Саске..в смисъл той приятел ли е на сакура или не...а уе сиг ще разбера по нататък... така че можеш и да не отговаряш...