Еми.... събота неделя някъде днес не ми е до писане >.< утре имам контролно по физика и остава събота ^^

Фика е страхотен и разлицен харесва ми това че не е много лигав и сълзлив.Опредалено имаш талант.

Всеки елемент се олицетворява с нещо или никого. Готина идея. Наистина различен, но много добър фик става.

x2 наистина много добро фикче продължавай в същия дух

Страхотно.Точно такива фикове харесвам.Давай все така,талантливке ^^

Извинявам се но главата ми е ужасно трудно да я измисля, и класната ся разбра че пиша и ме кара да пиша някакви разкази за сайта на даскалото, а утре няма да ме има в България, контролни и едни .... направо .... ще се помъча тази вечер, но ако не стане остава за в неделя :/

Завърших главата ^^ най-дългата за сега За правописни грешки - има много сигурно, тази глава е малко необикновенна и странна ^^' ама това ми роди акъла по това време...

Беше ранно утро. Юкито беше излязал навън да погледа залеза, но не беше сам...
-- Разбра ли? – каза той гледайки все така напред.
-- Да Юкито-доно ^^ - чу се звънлив и игрив женски глас. Юкито обърна главата си, а зад него нямаше никой. Изведнъж вратата на къщата се отвори и от там излезе сънено чернокосо момче.
-- Най-накрая се събуди, а? – попита той ведро.
-- Да, да отивам да тренирам... Не ме пришпорвай де! – сопна се момчето тръгвайки на някъде.
-- Всъщност днес си почини. Вече владееш стихиите, а от утре ще започнем и тренировките за призоваването на „косата”. Та днес си почини.
-- Ти сериозно ли?! – развика се момчето. – Да почваме сега!
-- Казах не. Върви да си починеш... Днес се отпусни и си възвърни силите ще ти е нужна много енергия утре. – Иан започна да си мърмори нещо под носа и замина на там на където беше тръгнал.
-- Хъммм... Ой, ой този бил доста буен Юкито-доно. – чу се пак женското гласче.
-- Киара... Знаеш си работата нали?
-- Тц... Да знам си работата беше пределно ясен. – звънливото гласче звучеше доста сериозно, все едно не бе присъщо на притежателя му това държание. – Ще се погрижа да сънува една прекрасна приказка ^^ - чу се лек кикот от страна на момичето, а след това Юкито остана напълно сам.
---
В небето летеше момиче със светло синя коса, синя свободно носеща се рокля, на която имаше коланче с розов отенък и доста странни прозрачни крила със синкав отенък.
-- Намерихте! – прозвъня тънкото гласче на момичето. – Сега да поспиш ^^ - после момичето се завъртя и от нея остана само блестящ прашец, който се понесе към земята...
---
Иан се беше излегнал на зелената трева гледайки облаците. От както е тука само тренираше и сега незнаеше какво друго да прави освен това. По едно време от небето се посипа бестящ ситен прашец и за секунди чернокосото момче заспа дълбоко.
---
Когато чернокоското отвори очи той се намираше в някаква странна бяла стая... или пространство. Неможеше да определи добре по простата причина, че всичко беше в бяло. Не след дълго Иан чу детински кикот и се заоглежда още повече.
-- Кой си?! Покажи се! – извика той, очаквайки отговор.
-- Не бъди нетърпелив ^^ Иан – кун – чу се пак детинското гласче.
-- Нямам време за игри покажи се!
-- Не си забавен Иан. – каза сърдито гласа, а след това около Иан заиграха малки блестукащи прашинки оформящи образа на момиче. Цялата беше в синио. От косата и очите, до облеклото ѝ.
-- Коя си ти? И как знаеш кой съм аз? – попита недоверчиво чернокоското.
-- Юкито не ти ли каза? Ах това старче... – пропърмори момичето и леко се начумери, но след това пак се усмихна и продължи. – Аз съм Киара – фея на сънищата ^^.
-- Фея на сънищата?
-- Да! ^^ Тук съм за да създам твоя идеален свят дори за ден... – отговори момичето, а после промърмори нещо, което Иан не чу.
-- Как така?
-- Не задавай въпроси, а сънувай ^^ - отговори с игриво гласче момичето и протегна ръка към младежа пред нея. От ръката ѝ се пръснаха милиони блещукащи прашинки, а с тях и тя се превърна в такива. Прашинките започнаха да обикалят около Иан докато накрая момчето не се унесе и не заспа... отново.
---
--Онии-чан! Ой! – викаше едно малко тъмнокосо момиченце. – Ставай! Май няма да стане така, а? – промърмори тя и се усмихна дяволито. После скочи върху гърба на брат си и момчето се развика.
--Ей! Махай се от мен Сара! – развика се красивото тъмнооко момче, което в момента се намираше под по-малката си сетричка. – Ставай от мен ти казвам!
--Ами като не ставаш аз ли съм ти виновна. – измърмори тя ставайки. – Айде майка е направила палачинки, ако не побързаш ще изям и твоите ^^.
--Такова дете си Сара... – подсмихна се младежа изправяйки се и разрошвайки късата коса на сестричката си.
--А ти се държиш като възрастен Иан.
--Трябва да свиквам, скоро ще порасна и ти трябва да пораснеш вече. Виж станала си на 16, а се държиш като 10 годишна.
--Ти като си на 17 незначи, че трябва да се вкисваш от сега... А да впрочем честит рожден ден ^^
--Ааа... мерси мъник ;Р – после тъмнокоското получи удар през врата, а нападателката му се втърна надолу по стълбите гонена от ядосания младеж.
---
--Е как бяха палачинките? – попита красива жена с топла усмивка и нежни,блестящи очи.
--Супер както винаги мамо! – каза развълнувано Сара, а Иан само се усмихна.
--радвам се ^^, а Иан Соуске се обади и каза, че днес ще мине да те вземе по-рано, Акира-чан също.
--Соуске? – попита Сара. – Той не идва ли по-късно?
--По принцип да, но учителката постоянно му вика, че закъснява ^^.
--А ти не закъсняваш ли? – попита учудено малката любопитка.
--Не аз бягам след като чуя звънеца, а Соуске се влачи.
--Типично в негов стил
--А и днес ти ще идваш с нас. – на лицето на Иан се виждаше лека самодоволна усмивка, която едва сдържаше, особено след като видя как сестра му се изчервява.
--Е и?! – каза възмутено тя, обръщайки главата си на другата страна.
--Айде, айде знам че го харесваш поне признай.
--Няма! Не е вярно, а ти не се дръж като дете!
--Виж ти кой го казва, а днес ми каза друго – Иан се засмя и стана от стола. – Значи тръгваме без тебе.
--Не! Ще дойда искам да видя Акира-чан ^^
Нещо в Иан все едно се счупи. Това реалност ли беше?
--Ой Иан какво има? – попита учудено Сата побутвайки брат си.
--А просто снощи имах лош сън ^^ нищо особено...
--Ок... тогава да се приготвяме за училище ^^ айде, ще закъснееш пак! – нареждаше малкото момиче дърпайки брат си за ръката.
---
На варата се звънна и тъмнокосото момиченце се затича да отвори.
--Соуске! Влизай ^^
--Мерси
--А за мене покана няма ли? – обади се иззад Соуске високо момиче с тъмно кестенява коса.
--Акира-чан! – викна Сара и се метна на врата на новодошлото момиче.
--Сара! – чу се нервен глас. – Остави приятелката ми намира.
--Много си гаден да знаеш. – нацупи се тя и се отдръпна от Акира, а Иан се приближи и целуна приятелката си.
--Еи птиченцата да тръгваме. – каза Соуске, който до сега само наблюдаваше. – Иначе пак ще закъснеем.
--Кой го казва, а? – пошегува се Акира и след това всички тръгнаха.
Акира и Иан вървяха заедно ръка за ръка, а Соуске вървеше до тях и 3-мата си говореха, докато по-малката сестричка на Иан вървеше зад тях и наблюдаваше. Всъщност тя наистина харесваше Соуске, но така и не каза на брат си, макар че той знаеше прекалено ясно това. По едно време Соуске се спря, а Иан и Акира продължиха напреде.
--Малката да закъснееш ли искаш? – обърна се той към Сара
--А?
--Не ме ли чу? – попита я той вече тръгвайки с нея.
--Ами... не точно ^^’ – Соуске леко се намръщи, но повтори казаното.
--Попитах „Да закъснееш ли искаш?”
--А не! – възрази тя и тръгна по-бързо.
--Е поне ме изчакай де! Пф... не стига, че изостанах заради тебе, ами и ще ме изоставиш?
--А извинявай... – отговори му виновно тя като го изчака. На лицето и се виждаше лека руменина и белокосия младеж забеляза това като леко се усмихна.
--Та колко часа имаш днес?
--Около 6, но може да караме и 7... Защо?
--Еми викам да те изчакам и да те изпратя. – отговори момчето с чаровна усмивка, а по лицето на Сара вече доста си личеше, че е поруменяло. – Знаеш ли много си сладка като се изчервиш ^^ - добави той заставайки пред нея и доближавайки лицето си много близо до нейното.
--Аз... – тя неможа да довърши и белокосия младеж вече я беше целунал, а лицето ѝ вече буквално беше пламнало. Той наистина ли я целуна?
-- Да тръгваме вече, нали? – попита той и се усмихна, а след това хвана момичето за ръката и тръгна с нея.
---
Иан и Акира се бяха отдалечили на една полянка в двора на училището. Акира реши да подхване тема, която естествено малко дразнеше Иан.
--Не мислиш ли, че сестра ти и Соуске са сладка двойка ^^?
--Акира... Виж Соуске е най-добрия ми приятел, а Сара е по-малката ми сестричка – естествено, че се радвам, че са заедно, но ако той ѝ направи нещо ще го убия!
--Малко остро реагираш.
--Знам... просто тя много го харесва...
--И той нея ^^ вярвай ми, когато не си наоколо постоянно говори за нея
--Наистина?
--Да глупчо – усмихна му се тъмнокоската и целуна Иан нежно.
Малко след техния разговор се зададоха и Соуске и Сара – обсъжданите до преди малко. Соуске беше прегърнал Сара през кръста и си говореха. Изглеждаха много щастливи и сладки заедно и това дори Иан неможеше да го отрече. Вече цялата дружинка се беше събрала за обяд. Намираха се под едно красиво черешово дърво с плътна сянка. Всичко беше идеално! Иан беше забравил за съня си по-рано и се наслаждаваше на прекрасното време с приятелите си.
---
Над група младежи беше застанала като на греда летяща фея. Тази фея беше Киара.
--Не мислех, че всичко е толкова сладко... Мечтите му ще отидат напразно щом се събуди... Юкито ще го нараниш много... – прошепна звънкото гласче на момичето и тя протегна ръката си напред, а после се пръсна на милиони блестящи прашинки.
---
Както всички си стояха и се смееха, по едно време розовите листенца на черешовото дърво почервеняха, всичко стана мрачно и всички освен Иан замръзнаха.
--Какво става! – питаше се момчето като неможеше да разбере какво се случва. Той дори неможеше да мръдне!
Зад приятелите му се появиха 3 различни фигури. На жена и двама мъже. Жената и единия мъж имаха по едно червено око, а другия мъж беше с кърваво червени очи и дълга роба. Какво ставаше ,те не го виждаха, но той тях да. Неможеше да мръдне, за да защити приятелите си, хората които обичаше толкова много... Само след секунда по лицето на чернокосия младеж имаше кръв... Кръвта на убитите му приятели...
---
Изведнъж Иан се изправи. Той дишаше тежко и незнаеше вече кое е истина и кое не. Какво ставаше... Той се сети за феята в синьо и че тя спомена за Юкито.
--Юкито! – извика момчето и се затича към къщата.

За сега тази глава най-много ми харесва!Много е миличка,макар че завършва доста мрачно и тъжно..:Sand_Temari:.,много благодаря,че успя да пуснеш главата!

Супеее~р! Много хубава глава. ^^

x2

Мисля накрая да ги прочета всичките, че сега само някакви хилави хапки на прегладнял стомах са тези глави xD

Това е единствения фик който чета

Поласкана ли да съм и Shadowcat - еми има да чакаш още около ~6 глави... някъде толкова съм запланувала

знам,че може да стана малко нахална,но кога ще излезе новата глава

ами като я напиша ^^' в момента съм в творчески застой xD главата е готова на половина, но кога ще е готова изцяло незнам