|
Дата и час: Пет Мар 07, 2025 1:12 am
|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
 |
|
 |
|
| Автор |
Съобщение |
|
|
Заглавие:  Публикувано на: Сря Фев 20, 2008 10:32 pm |
 |
| InuYasha_F |
| |
 |
Регистриран на: Пет Апр 14, 2006 12:48 am
Мнения: 876
|
Joy написа: uchiha_sakura_chan написа: @zeret написа: :clap: Идеално е ! Чакам края с нетърпение , а в същото време не искам да свърши  че кой иска?  Аз... /в добрия смисъл Т.Т/ Всяко разбозавено нещо с по 150 глави написано и по най-хубавия начин си остава долнопробна боза /почти винаги де  / А не ми се иска нещо толкова добре направено да стане нещо дето няма да мога да погледна >.> Дам и аз съм съгласна не искам да разгъвам лолуми спрямо отношенията им...Още повече че вече и не мога да го доизмисля по добре да свърши от колкото да четете още 50 глави и геройте да тъпчат на едно ммясто поне аз така мисля
_________________
|
|
|
|
 |
|
|
Заглавие: Публикувано на: Нед Фев 24, 2008 10:40 am |
|
| InuYasha_F |
| |
|
Регистриран на: Пет Апр 14, 2006 12:48 am
Мнения: 876
|
Айде последната глава на този фик надявам се да ви хареса
Искренно се надявам че края ще е задоволяващ - ако не,ще измислим нещо
Глава 14
Какво е животът без любимият човек,без да може да усетиш допира на кожата му,без да вкусиш от устните му,без да можеш дори да видиш усмивката му....Това ли е ?Това ли е нещото което ни прави истински щастливи?Любимият човек,който те подкрепя в трудни моменти...винаги готов да ти подаде ръка...винаги готов да те дари с топла прегръдка....готов на всичко за да прогони мрака от сърцето ти и на негово място да постави великото чувсто наречено “Обичч”...
“Сасуке...” – шепнеше Сакура.
Сърцето на момичето биеше лудо,усещаше как живота си отива от Сасуке,усещаше присъствието му,тя щеше да го намери.
“Наруто насам....” – каза Сакура “От тук,усещам го....Малко остана.”
Сакура не спря и за момент да почине,знаеше че всяка минута е ценна,едно малко забавяне и Сасуке можеше да умре.Цялото и същество тръпнеше от напрежение,мисълта че може да загуби голямата си любов я ужасяваше до смърт,невидимата нишка която се исещаше по силно караше надеждата и да живее.Душите им бяха свързани,Сакура можеше да усети изтиващото тяло на своя любим,усещаше вкусът на кръв и изгарящите болезнени рани.Беше останало малко.
Сакура и Наруто бяха изгубили цели два дена докато се доберат до непознатата местност,на няколко километра се виждаше краят на гората и началото на скалистата местност обляна с жестоката и мрачна пустиня.
“НАРУТО!!!” – извика Сакура.”Виждам го...Ето го там....О боже НЕ!!!” – тревогата на Сакура бе голяма,тя едва не се побърка от вида на грозната картина.
Две тела от една и съща благородна плът и кръв лежаха един до друг...Двама братя воюващи за мъст,двама братя който живееха само за да отмъстят един на друг.Единственото семейство което те имаха бяха те двамата.Земята бе пропита с кръвта им,телата - изтинали и посивели,раните им грозни и големи,очите прозрачни – бели....
При вида на тази картина Сакура заплака,виждаше безжизненото тяло на своя любим,и макар да усещаше че има надежда да го спаси,тя замръзна на едно място и не посмя да направи и една крачка.
Наруто забърза напред като отиде до студеното тяло на Сасуке,първото нещо което направи е да му провери пулса.Пулс имаше но едва се усещаше.В този миг русокосото момче вдигна сините си очи към Сакура и извика.
“”САКУРА!!!ЖИВ Е!!!”
Сакура не помръдна,очите и се бяха разширили,бе изпаднала в шок,краката и трепереха,сърцето и биеше силно,а самата тя бе като вкаменена статуя.
“САКУРА!!!!”- извика още един път Наруто,но отговор нямаше.Той скочи и се запъти съм Сакура.Момичето бе пребледняло от ужас.Наруто нямаше друг избор освен да я изкара от шока.
“Прости ми Сакура – чан...” –каза русокосото момче.След това повдигна ръката си и удари една плесница на розовокосото момиче.Сакура се съвзе моментално,като гледаше Наруто без да осъзнава какво бе станало.
“Сакура той е жив,трябва му спешна лекарска намеса.Ти си нинджа лечи....” – Наруто не успя да довърши,защото Сакура бе вече при безжизненото тяло на чернокосото момче.Предърпа тялото на момчето и започна да разглежда раните,цялата трепереше,идеше и отново да заплаче,но си наложи да не го прави.Събра цялата си решителност и започна да лекува болният.Бе събрала достатъчно чакра в ръката си и започна да изцерява тежките рани на Сасуке.
Раните бавно изчезваха,но кожата на Сасуке си стоеше все така бледо-синя,тялото му все така судено,а погледът все така празен.Сакура лекуваше Сасуке в продължение на 2 часа,след като излекува тялото му,тя започна да разтрива всяка една част от тялото му с надеждата да раздвижи кръвта и той да започне да се затопля.
“Наруто помогни ми” – замоли Сакура.
Русокосото момче се приближи към Сакура,виждаше голямата болка и притеснение на момичто,изведнъж той осъзна.Тя наистина обичаше това момче,обичаше го със цялото си същество,виждаше как страда и ще страда още повече ако загуби единственото нещо което и е било мило и скъпо.Сините очи на момчето се напълниха със сълзи,болеше го за своята приятелка,болеше го че неговата любов е несподелена,той прекалено много обичаше своето зеленооко момиче и бе готов на всичко за нея,дори и да знаеше че някой друг ще я направи по щастлива от него...
“НАРУТО!!!” – обърна се още веднъж Сакура “ПОМОГНИ МИ!!!”
С тези думи Наруто се опомни и заедно със Сакура започнаха да разтриват безжизненото тяло на Сасуке.
---------------------------------
“Къде съм?....Това Раят ли е?....Какво стана?.....САКУРА.....Какво правиш там?” – Духът на Сасуке бе напуснал тялото му,виждаше отгоре как Сакура се опитва всячески да го върне към живот,там бе и Наруто...
Бе видял бяла светлина в края на тунела,светлината бе толкова топла и приятна...Но изведнъж се бе озовал на това място виждаше себе си,мъртвото му тяло...Сакура.....Наруто....
-----------------------------
“Сасуке – кун....Моля те върни се при мен...Ти ми обеща....Върни се любов моя....МОЛЯТЕ...обещавам ще направя всичко върни се при мен” – умоляваше розовокосто момиче през сълзи,прегръщайки и обливайки със целувки студеното тяло на Сасуке.
“ВЪРНИ СЕ...ВЪРНИ СЕ...НЕ УМИРАЙ СЕГА,ВЕЧЕ МОЖЕ ДА СМЕ ЗАЕДНО...” – крещеше му Сакура.
“Сакура – чан” – прошепна Наруто като проверяваше пулса на момчето...”Сакура...Той е мъртъв...Сакура недей....Закъсняхме....Направихме всичко по силите си....Сакура-чан...” – Синеокото момче се опита да успокои Сакура.
“НЕ!НЕ!НЕ! ИМА НАДЕЖДА....ВЪРНИ СЕ!!!ВЪРНИ СЕ!!!ПРОКЛЕТ ДА СИ!!!ТИ МИ ОБЕЩА!!!ОБЕЩА МИ ДА СЕ ВЪРНЕШ....ТИ МЕ ИЗЛЪГА САСУКЕ.....ИЗЛЪГА МЕ....ТИ НЕ МОЖЕ ДА УМРЕШ....НЕ И СЛЕД ВСИЧКО КОЕТО ПРЕЖИВЯХМЕ!!!” – момичето заблъска с юмръци гърдите на Сасуке.Горчиви сълзи се стичаха по лицето и.Тя не можеше да повярва че той си е отишъл.не можеше да повярва че бе закъсняла,в този момент нещо в Сакура се пречупи...Погледът и бе мрачен...Надеждата и умираше заедно с нея....
----------------
“Сакура” – шептеше духът на Сасуке. “Тук съм...Не плачи...” – той се приближи към Сакура с надеждата да докосне за последен път меката и кожа,да усети приятното и ухание...Знаеше че не можеше,нямаше повече да чува гласът и,нямаше да вижда усмивката и,нямаше да я види повече...той се сбогуваше с нея...Сбогуваше се с единственото скъпо за него същество...
Преди да се подготви за вечен сън,Сасуке забеляза меката и топла светлина по лицето си...Бе готов да си отиде от този свят,преди да чуе гласът на любящата си майка.
“Сасуке...” – чу се да казва тя. “Не си готов още да напуснеш този свят...”
“Майко...” – прошепна Сасуке
“Мило дете....Моя малък Сасуке....Колко си пораснал...” – усмихваше му се топло тя.
“Майко...МАЙКО....” – повтаряше Сасуке.
“Чуй ме мили мой,ти не си готов да напуснеш,този свят,предстоят ти още много прекрасни моменти,предстои ти семейство....деца....внуци.....” – с това тя се приближи към Сасуке и го дари с топла майчинска прегръдка...Сасуке,зарови глава в майчината гръд и се отпусна,усещаше мирис на пролетен вятър,как дългите коси на майка му галят лицето му и как майчината прегръдка има силата да премахне огромния товар от плещите ти....Единственото за което Сасуке мислеше е че отново е при семейството си.
“Сасуке....Време е....” – с това нежният глас и майка му изчезнаха,а той самият се върна в тялото си.Сега той бе намерил покой.Сега можеше да се върне при Сакура...
------------------------
Той усещаше допира на Сакура претиснала го към себе си,не усещаше изгарящите рани,а само топлината на любимият човек.Усещаше как бие сърцето му и как целия се преизпълва с живот.Да сега той искаше повече от всякога да живее...
“Сакура...САКУРА...ТОЙ...” – извика в удивление Наруто.
Сакура сложи ръка на гърдите на Сасуке и усети как сърцето му започва бавно да бие.Усмивката и се възвърна и тя крещеше от радост.Малко след това Сасуке дойде в съзнание.Като първото нещо което видя бе голямата усмивка на Сакура придружена със сълзи на щастие.
Той изпъшка леко като прошепна много тихо.
“Какъв красив ангел...Сакура....Ти си моя ангел” – с това Сасуке се изправи бавно,придържан от Сакура и Наруто.
“Радвам се че си добре” – усмихна се Наруто,като подаде приятелска ръка на Сасуке,а той от своя страна се усмихна и отвърна на ръкостискането.
“Ти....ти се върна....” – успя да каже само Сакура.
Сасуке бе още много слаб,но бе достатъчно добре за да предърпа своята любима,зарови лице в косите и като се наслаждаваше на уханието им,изпитваше голямо удоволствие от допира на кожата и,чувстваше се жив когато тя бе до него,мечтаеше да вкуси отново устните и.Зажаднелият му поглед изпиваше всеки сънтиметър от Сакура.Бе щастлив че е жив.Той впи устни в нейните с думите.
“Никога повече няма да те изоставя” – закле се Сасуке.
----------------------------------
В селото Коноха...След 6 месеца...
Сасуке стоеше пред вратите на клана Учиха,бе се завърнал в Коноха след битката с брат си Итачи,бе получил разрешеие от Тсунаде да ремонтира старата сграда и наравно с това бе приет отново в Коноха.Той си пое дъх и преди да влезе забеляза идваща фигура.
“Имах добри и лоши спомени тук...” – прошепна той..
“Сега те очакват само хубави неща....” - прошепна фигурата.
“Дааа! Неща който съм готов да споделя с теб....Любов моя...Обичам те Сакура” – Сасуке се обърна към Сакура и предърпа финното момиче към себе си като я притисна силно,сякаш тя щеше да избяга. “Обичам те” – повтори той.
“Обичам те ” – отговори Сакура...
Двамата се хванаха за ръце и бавно пристъпиха напред за да поставят началото на възраждането на клана Учиха.
В този момент Сасуке разбра колко много се нуждае от Сакура и колко много я Обича.А тя от своя страна знаеше че е намерила човека с който иска да сподели остатъка от живота си.
КРАЙ
_________________
|
|
|
|
|
|
|
|
Заглавие: Публикувано на: Нед Фев 24, 2008 2:45 pm |
 |
| KISSSY |
| Spamoza Vulgaris |
Регистриран на: Пон Май 21, 2007 12:27 pm
Мнения: 8529
Местоположение: On the highway to hell
|
Kudrokoska написа: Страхотно!  Това е първия фик, който съм прочела целия и не съжалявам и за една секунда от отделенето време x2 БРАВО!!!!
_________________
Where does the good go~
|
|
|
|
|
|
|
|
Заглавие: Публикувано на: Нед Фев 24, 2008 5:01 pm |
 |
| NOXITA |
| |
 |
Регистриран на: Чет Фев 14, 2008 2:11 pm
Мнения: 414
|
sasusaku_fan_vd написа: Супер е.Браво.Мн ме кефи как си завършила фика.
П.С.Хорица искате ли да пусна малко фебфикчета на Рин и Обито???
Аз да.
Междудругото прочетох фика. На мен края не ми хареса. Как ще ми хареса като Наруто май остана сам!?
_________________
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
|
Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|
Само жалко че Саске не умря 
