|
Ето предпоследната глава от фика ми надявам се да ви хареса...По добро не успях да измисля....Приятно четене
Глава 13: Победа
“Не тръгвай” – умоляваше го Сакура “Знам че трябва да заминеш,но се чувствам толкова зле от мисълта че повече няма да те вида”
“Ще се върна обещавам,и този път ще е завинаги...” – изрече Сасуке
Сакура не каза нищо,а само се приближи до Сасуке,погали лицето му и се вгледа в очите му,за пръв път от както го бе срещнала очите му бяха топли,изпълнени с любов,те издаваха радоста от това че тя е до него,лицето му грееше,в момента когато я видеше и Сакура го знаеше.
“Очите ти” – продума тя. “Очите ти те издават...”
Сасуке се усмихна леко като допря ръката си до нейната,след това предърпа нежно розовокосото момиче и зарови глава в меката и коса.Сакура ухаеше на летен вятър,кожата и бе пропита с уханието на разцъфнали цветчета,това го опияняваше,не искаше да се разделя с нея,щеше да му липсва усмивката и лицето и тялото и нежният поглед с който го даряваше всеки път когато го погледнеше...
“Обичам те толкова много Сакура” – прошепна и той нежно.
“Сасуке...” – изтена Сакура като впи устни в неговите...
Сасуке се одръпна от Сакура като загледа красивото и лице,искаше да запомни всяка една черта от лицето и.Зелените и очи,който издаваха дълбоките и чувства към него,меките и сочни устни,който той едвам се стърпя да не вкуси отново,съблазнителното и тяло,което го влудяваше всяка една секунда докато тя бе до него,и бялата и кожа,каято ухаеше толкова приятно...
Малко след това той се обърна с гръб към нея и се приготви за тръгване,не искаше да остава повече,защото имаше чувството че тя ще го пречупи и той няма да може да отмъсти на брат си.
Сакура гледаше как фигурата на Сасуке се отдалечава от нея.Идеше и да изкрещи,да изтича и да го спре,но не можеше...Просто стоеше там и знаеше че той няма да се върне,усещаше го още в момента в който разбра кой е и за какво живее.Сълзите и се стичаха,мъката и бе голяма,бе там сама в мрака,обгърната с цялата тази болка,мисълта за Сасуке я изяждаше малко по малко...Тя никога повече нямаше да го види.Това бе сигурно...Преди Сасуке да изчезне тя успя само да извика.
“Ти няма да се върнеш,знам го...Няма да се върнеш при мен....Не ми обещавай неща който няма да изпълниш...САСУКЕЕЕЕ......МРАЗЯ ТЕ ЗА ТОВА.....ТИ НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕШ НИКОГА ПОВЕЧЕ....” – с тези думи Саскура зарида по силно,падна на колене и започна да удря с юмруци по земята,нямаше да си прости ако той загине,нямаше да прости на този който го нарани...
Сасуке чуваше болезнените стонове плач и мъка на Сакура,сърцето му се късаше,не искаше да я наранява,той самият знаеше че няма да се върне жив и въпреки това се опита да излъже единствения човек който имаше смисъл за него.
“Сбогом любов моя” – изрече Сасуке. Една сълза се търкулна по бузата му,в този момент той осъзна че се раделя със Сакура завинаги,нямаше да я види повече,нямаше да чува гласът и,нямаше да усеща устните и,тялото и,уханието на меката и нежна като коприна кожа....
Той се спря за момент и се обърна към дома Учиха,опитваше се да запомни всеки един детайл от дома си,градината със цветята където майка му прекарваше по голяма част от времето си,а сега на това място имаше само пепел и пасък,нямаше нищо останало от прекрасната градина,Величествената постройка на клана Учиха и всички хубави спомени който е имал преди да убият родителите му.След всичко преживяно,след всичките емоции който изпитваше,той се обърна с гръб все едно загърбваше всичко което му беше мило и драго и се насочи към едничката си цел смъртта на Учиха Итачи...
“Ще те убия каквото и да ми струва това” – закле се Сасуке.
Сакура се изправи бавно,погледът и бе толкова празен,очите и бяха подути от плач.Вдигна глава нагоре и се взря в тавана на стаята където по рано двамата със Сасуке се бяха отдали един на друг.Гледаше в една точка,не мислеше за нищо,просто се взираше безцелно,без да си дава ясна представа какво се е случило и какво предстои да се случи.Усещаше все още присъствието на Сасуке макар и той да не бе там,насили се да направи крачка но не можеше,стоеше там скована без да помръдне...
“Сасуке....” – прошепна тя.
------------------------------------------
Наруто се бе върнал до дома на Сакура,за да види как е тя,беше глупаво да я оставя там сама,можеше да се нуждае от него след злополуката със Сасуке.
“Колко съм глупав да я оставя” – мрънкаше си Наруто.Той отвори вратата на стаята на Сакура кто очакваше тя да е там,за жалост Сакура бе изчезнала.Това породи голяма тревога у русокосото момче,нямаше си и най малка представа къде може да е.
“Сакура,къде си ?” – промълви притеснено Наруто като изтича навън. “Дано да си добре...Къде може да си ?” – питаше се той....”Само ако този Сасуке е виновен...” – Наруто се спря за момент...”Ами ако е тръгнала след него...” – Очите на Наруто се разшириха,трябваше да действа по най бързия начин.
“Единственият път който води извън Коноха е само един..” – каза Наруто и се отправи към портите на Коноха.
Сасуке вървеше бавно, не го интересуваше дали някой ще го забележи,вече беше безмислено да се крие,знаеше че това което цели е обречено на гибел.Изостави единственото нещо в живота си което го правеше щастлив,другото не го интересуваше...Малко преди да излезе от Коноха,Сасуке чу името си.
“САСУКЕЕЕЕЕЕ!!!” – изрева ядно Наруто. “КЪДЕ Е САКУРА –ЧАН ?”
Сасуке се обърна......в погледа му се четеше отегчение...
“Пак ли ти...Какво искаш?Върви си .....нямам работа с теб..” –каза Сасуке.
“КЪДЕ Е САКУРА?” – изрева още един път Наруто.
Сасуке погледна русокосото момче.Наруто бе негова пълна противоположност,в погледа на момчето се четеше безгранична загриженост спрямо Сакура,Сасуке виждаше че това момче не бе само влюбен в Сакура,но той я обичаше толкова силно.Можеби повече от него самия.
“Ти я обичаш нали?” – запита Сасуке. “Готов си да пожертваш всичко за нея?”
“Къде е тя?” - каза Наруто
“Ще те помоля нещо....Грижи се за нея....” – каза Сасуке
“Аз се грижих и преди ти да се появиш” – изсъска Наруто.
“Наруто...” – започна Сасуке “Виждам колко много я обичаш,не позволявай Сакура никога повече да страда,покажи и какво е да си обичан и ценен”
“За какво говориш,ти си този който тя обича...” – каза Наруто
Сасуке само се усмихна мрачно и допълни.
“Аз няма да се върна...затова те моля да се грижиш за нея,оставям я на теб,знам че тя е в добри ръце....” – каза с мъка Сасуке “Помогни и да преодолее болката...”
“ТИ СИ СТРАХЛИВЕЦ САСУКЕ.ОСТАВЯШ Я ЗАЩОТО НЕ Я ОБИЧАШ И ТЕ Е СТРАХ ДА И ГО КАЖЕШ....ТЯ ТЕ ОБИЧА И Е ГОТОВА НА ВСИЧКО ЗАРАДИ ТЕБ,ЗАЩО И ПРИЧИНЯВАШ ОЩЕ БОЛКА” – изкрещя Наруто.
“Обичам я и точно заради това я поверявам на теб,с мен тя няма да бъде щастлива,с мен ще е постоянно в опастност...Аз не искам тя да бъде наранена....Колкото до това къде е тя.....В дома на клана Учиха....Намери я Наруто и не я оставяй сама....НИКОГА ПОВЕЧЕ” – с тези думи Сасуке изчезна.
Наруто се втурна към дома на Учиха,знаеше къде се намира,не можеше да сбърка старата и величествена постройка,тя бе единствената необитавана къща в селото Коноха.
Наруто тичаше със все сила,наближаваше дома Учиха точно преди да влезе той видя как Сакура излиза от там.
“Сакура-чан” – извика той.
Сакура се обърна и видя затичаното русокосо момче към нея.Очите и се напълниха със сълзи.Точно преди да изрече името на Наруто,той я сграпчи в прегрудките си и я претисна силно към себе си.Сакура усещаше треперещото му тяло.За първи път от толкова много време тя се радваше че той е до нея,тя го прегърна и зарида силно.Наруто обсипа цялото и лице със целувки,не спираше да я притиска към себе си,толкова бе притеснен и изплашен че нещо може да и се случи че едвам вярваше на очите си че тя е невредима.
“Най накрая те открих” – изрече той “Няма никога повече да те оставя сама....Обещавам ти .” – изрече той
“Наруто...Той...той няма да се върне никога повече,помогни ми....помогни ми да....” – Сакура зарови лице в гърдите на синеокото момче,нямаше сили да говори.Искаше просто всичката тази болка да отмине.
“Ела Сакура – чан.Ще те изпратя до дома ти...” – изрече Наруто.
-----------------------------
След 3 дена....
Сасуке бе навлязъл в непозната местност,усещаше присъствието на брат си все по силно и по силно.Черните му очи изучаваха местноста,краят на гората се виждаше,от там нататък го очакваха скалисти местности и море от пустиня.Сасуке престъпи крачка напред преди да чуе така омразния глас на брат си.
“Сасуке...” – чу се да казва Итачи.
Сасуке замръзна на място,той активира шарингана си и се обърна по посока на гласът.
“Покажи се страхливецо” – прикани го Сасуке.
Един кунай прелетя покрай Сасуке,но не успя да го уцели.
“Няма да ме победиш само с един кунай” – изрече Сасуке.
“Аз и не съм искал” – отговори гласът.Итачи се появи зад Сасуке и заби втори кунай в тялото му.
“Колко си предвидим” – каза Сасуке “Знаех че ще направиш така и затова използвах клонинг,за да те примамя”
“Кой е казал че съм се хванал” – изрече Итачи като се появи зад гърба на скрития Сасуке.
Черноокото момче се извъртя светкавично и отби удара на брат си със своя меч.
“Итачи...Този път няма да ти се размине” – извика Сасуке,като се втурна след брат си.
“Глупав малки Сасуке,нямаш шанст срещу моя Мангекю шаринган” – изрече Итачи.
“Забравяш нещо Итачи,аз не съм онова заблудено хлапе което помниш и ще ти го докажа” – изсъска Сасуке.
Итачи активира своя Мангекю шаринган...Сега той бе сигурен че ще унищожи наивният си брат.
“Сега Сасуке...Нямаш шанс срещу мен...Защо просто не се откажеш” – подигра се Итачи.
“НИКОГА” – изрева Сасуке,като нападна Итачи.Чернокосото момче бе развил уменията си до съвършенство,бързината с която си служеше му помагаше много,бе научил и много нови техники който щеше да използва срещу собственият си брат.
Сасуке направи комбинация с ръцете си и извика “SHADOW SHURICEN TECHNIQUE”. Появи се огромен шурикен,Сасуке го подхвана и изпрати по Итачи,след това направи втора комбинация и извика “GRAND FIREBALL TECHNIQUE”.Огромни червени пламъци се насочиха към Итачи.Той бе избегнал големият шурикен,но не бе подготвен за пламъците.В последната секунда Итачи успя да се предпази от червеният облак огън.Той отскочи и се преземи на едно дърво,погледът му се спря на изпепелените до него дървета.
“Виж ти ,последният път когато те видях,тази техника не ти се отдаваше много добре” – каза Итачи.
“Престани да говориш,а се бий” – отсече Сасуке.
Итачи само се усмихна....
“Съжалявам Сасуке но мисля да приключа с теб до тук” – каза той.
Итачи зае някаква странна поза,постави левият си крак пред десния и леко приклекна,направи странни комбинации с ръцете си и извика “AMATERASU” – тази техника обхващаше свичко под обсега на очите на този който го използва,това бяха черни пламъци.
Сасуке не бе виждал тази техника преди...Но сега нямаше време за губене,той призова “GRAND FIREBALL TECHNIQUE”,като двата пламъка се сбъскаха в ожесточена битка.Черният пламък наделяваше над техниката на Сасуке.Той изчака още малко докато двата пламъка се разсеят и отскочи от земята като бе извадил меча си и го бе насочил към брат си.
Малко преди Итачи да забележи Сасуке той се отръпна.В момента в който черноокото момче се озова при него,Итачи заби един кунай в гърбът на Сасуке.
“Все още позволяваш на гнева да те води,глупав малък братко” – заяде се Итачи.
“Все още не си видял нищо” – чу се да отговаря Сасуке.Той бе направил втори клонинг и с това бе заблудил брат си.Чернокосото момче се появи зад Итачи като бе забил меча си в тялото му.
Струйка кръв потече от устата на Итачи,той прокара пръсти по устните си и избърса топлата кръв.
“Все пак си понаучил нещо,но ще си останеш така заблуден” – каза Итачи.
Итачи бе направил свое копие,с което измами по малкия си брат.Той се появи от нищото и сграпчи гърлото на Сасуке,притискайки го до стеблото на едно дърво.В този момент Сасуке загуби концентрация,а именно това чакаше Итачи,той използва шарингана си и проникна в съзнанието на малкия си брат.Илюзията която бе създал започваше да обгръща съзнанието на Сасуке.Той виждаше смъртта на родителите си,погрома над клана му,чуваше писъците и молбите на хората,чуваше майка си.
“Защо не бе по силен,защо позволи това да се случи” – шептеше тя.
“Майко....Аз....” – Сасуке се опомни “Това е илюзия,не се случва.........НЕ....НЕЕЕЕЕЕЕЕ......НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ” – с това Сасуке успя да се упомни и излезе от транса.
“НИКОГА ПОВЕЧЕ......ИТАЧИИИИ....НИКОГА ПОВЕЧЕ.....” – изрева Сасуке..
Черните очи на Сасуке блеснаха,нямаше какво да губи освен живота си....
“Сега Итачи...Ще ти покажа какво е да си победен” – Сасуке активира печата с който го бе белязъл Орочимару...
Черни петна се появиха по лицето и тялото му,докато не го обгърнаха нацяло.Очите на момчето придобиха жълтеникав цвят....очите на змия.....Хищният поглед на Сасуке предвещаваше загубата на Итачи.Черната коса на Сасуке се бе удължила,сега тя стигаше до кръста му.Бялата като мляко кожа бе предубила сивкав цвят.От гърбът на момчето започнаха да растът две огромни крила,прилиращи на ръце с много разклонения.Самият той приличаше на демон повикан от отвъдното.
“Сега Итачи ще срещнеш смъртта” – с това си изречение Сасуке се нахвърли върху брат си.
Битката бе тежка.И двамата се бореха,бяха на предела на силите си.Земята под краката им бе пропта с тяхната кръв.тежките рани който си бяха нанесели не им пречеха да продължат битката.
Сасуке нанесе последният си удар с който оповести победата си над брат си.
Итачи падна на колене.............Бе загубил...........................
“Загуба.......” – прошепна той.
Сасуке бавно и тежко запристъпва към тялото на Итачи.
“Кажи ми.....Защо го направи,защо изби всички......ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ НИ.... ” – изрева Сасуке.
Итачи стовари безличния си поглед към Сасуке със думите:
“За......Слава....” – с това той се сгромоли на земята....Бе.....мъртав,тялото му изтиваше бавно,погледът му нямаше онази искра.....Итачи бе мъртъв....
Сасуке изкрещя а викът му се бе разпрострял из цялата гора.Сега той скърбеше за загубата на брат си....
“СЛАВА?!.................ЗАЩО ИТАЧИИИИИИИ.........СЛАВАТАААА......ПРОКЛЕТА ДА Е......” – той се изправи бавно,бе му трудно да диша,тежките рани и загубата на кръв го бяха отслабили...Сасуке не успя да се задържи и падна на земята до брат си.Той усещаше как живота го напуска.Бе изпълнил целта си,сега можеше да умре спокойно....Мисли за Сакура завладяха съзнанието му,той виждаше нежната и усмивка,можеше да усети,допира на кожата и,усещаше уханието на цветчета в косите и...Той протегна ръка към нея с надеждата да я докосне още един път,в момента в който успя да я приближи красивото видение изчезна...Очите на Саскуке се изпълниха със сълзи,погледът му бе избледнял,искрата на живот вече не светеше с такава сила,душата му напускаше тялото.Не можеше да изпълни обещанието си към Сакура,той нямаше да се завърне...Оставяше сърцето си на нея....На жената която успя да заеме специално място там където никой друг не е успял.
“Сакурааа.....” – изрече той,преди да затвори очи и да се предаде на вечния сън който го очакваше.
---------------------------------------
“Какво има Сакура – чан?Цял ден си непоскойна?” – запита притеснено Наруто.
Сакура се обърна към момчето с думите:
“Наруто....Той....той умира.........УСЕЩАМ ГО ТОЙ УМИРА.........ИМА НУЖДА ОТ МЕН.....ВИКА МЕ.....ЗНАМ ГО......” – Сакура подскочи и хукна към портите на Коноха,знаеше че нещо лошо ще се случи,затова се бе приготвила...Сега бе сигурна........... Сасуке умираше и имаше нужда от нея....Тя трябваше да го намери час по скоро....
Наруто хукна след Сакура,не разбра много добре какво става,но знаеше едно,Сакура се готвеше да открие Сасуке....Русокосото момче настигна Сакура,като единственто което успя да каже е :
“Идвам с теб,ще съм ти нужен....”
Двамата се отправиха към гората.Сега Сакура можеше да усети енергията на Сасуке,сякаш той бе оставил невидима нишка за да може тя да го намери...
“Дръж се Сасуке ние идваме” – изрече Сакура...
_________________
|
^^незнам как го прави6 но всеки път като се за4ета просто няма на4ин да откъсна о4и от монитора 
ина4е нямам търпение да напи6е6 и последните няколко глави 
Божичко! Изчетох целия фик досега за около 30 мин и.... не съм чела по- добро нещо в живота си 
Много е сладичка тая изтория, имам предвид целите ласки и нежността между Саске и Сакура...Мммммм 
(мале как звучи само 
) Надявам се Итачи да умре бързичко и да не проявява перверзен интерес към кунойчито. 
