Здравейте , съжалявам за закъснението ,но днес след обяд може да очаквате Глава №4 Ново начало и надявам се да успея да пусна и Глава №5 Завръщането на Наруто

Довечера ще се радвам на новите глави, че съм на даскало

Съжалявам че не удържах на думата си ,но ми изникна неотложна рабона ето я и обещаната четвърта глава , а за компенсация ще се опитам да постава и пета глава до края на деня

Глава № 4 : Ново начало

Наруто измина пътя до дома си като в транс . Защо го бе направил , защо бе целунал Хината, та той я познаваше от академията ! Тя винаги бе мила с него и той я харесваше , защото не бе като останалите момичета , бе тиха и спокойна , не повишаваше тон и не захвърляше предмети на където й падне , бе просто обикновена. Вечното й срамежливо държание я бе направило незабележима . Човек просто не усещаше присъствието й докато тя или не припаднеше , или не проговаряше – Което става много рядко . – чу се да изказва част от мислите си той .
- За бога кога Хината се бе променила толкова . От незабележимо момиче сега не ми излиза от ума ?! – Наруто усети присвиване в стомаха , сякаш хиляди пеперуди се бяха настанили там и пърхаха без умора . Почувства как му се гади .
- Сигурно раменът , който ядох на обяд е бил развален . – каза си с раздразнение той .
Реши да престане да мисли за Хината и да се постарае да избягва за около седмица .
- Сигурно постоянните нападки на Сакура-чан са ме пообъркали малко . Тя постоянно мисли за Сасуке-кун , това ме наранява много . Може би целувайки Хината съм търсил внимание !? – видимо успокоен от направения извод , Наруто си обеща след седмица да намери Хината и да й се извини .
- Вярно Хината се е променила , станала е красива колкото Сакура-чан . Вече в стаята си Наруто си припомни образа на Хината-сан и почувства същото гадене .
- Да но аз обичам Сакура-чан – тихото изказване не бе толкова убедително , колкото на него му се искаше . Повтори по-силно – ОБИЧАМ САКУРА-ЧАН ! – незнайно защо ,дори извикването на тези думи му се сториха като жалък стон от миналото .
- Обичам я ... – прошепвайки тези думи дори Наруто не знаеше за кое от двете момичета се отнася !
По същото време Хината се прибра тихо в стаята , успокоена ,че не са забелязали излизането й . Докосвайки гривната на ръката си тя си припомни срещата с Наруто . Спомни си й вечерта , в която го видя за първи път откакто бе заминал преди 2 години и половина . Припомни си чувствата , които изпита когато го видя той бе станал толкова висок , тя едва достигаше до брадичката му . Лицето му беше загубило детския си лек , сега то бе мъжествено и дори още по-красиво! Но въпреки всичко Наруто не беше загубил онази палавост в погледа си .Когато бяха в академията това му качество я очароваше .
- Ако трябва да бъда честна пред себе си . – каза си тя – Тази палавост продължава да ме интригува и очарова !.
След срещата им първата вечер на тренировъчната площадка , Хината мислеше постоянно за него и не можеше да повярва , че той все още бе способен да я накара да се изчерви и да пелтечи като малко момиченце ! Тя Хюга Хината , наследница на велик род , превърнала се в една от най-силните нинджи на Коноха , и тайна членка на АНБУ отрядът . За годините , през които Наруто отсъстваше тя тренираше усилено и бе започнала да печели възхищението и уважението на всички . Дори баща й Хюга Хияши бе загърбил грубото си пренебрежение и сега я гледаше с други очи . Сега в погледа му се долавяше гордост не предишното безразличие .
- И ето , че бе достатъчно Узомаки Наруто да се върне , да я погледне и да я накара отново да се почувства като онова малко недорасло момиченце, което бе на 12 години! – помисли си тя с почуда . – Какво ли би казала Тцунаде-сама ако само ме беше видяла !? Ами съотборниците ми от АМБУ !? Къде отиде хладнокръвната наследница на рода Хюга ? – Хината бе притеснена от реакцията й спрямо Наруто . Връщайки се назад тя се почувства като пълна глупачка .
- Той сигурно не би ме познал ако не бяха специфичните ми очи на Хюга . – каза си с горчивина тя .Хината много добре знаеше за чувствата на Наруто-кун към Сакура-чан.
След като си спомни за целувката му мъка стегна сърцето й . Нещо студено докосна плътта й , като в транс тя вдигна ръце към лицето си напипвайки вече мокрите й бузи.Ръцете и паднаха долу с мълчалива почуда тя се вгледа в тях .
- Защо ... , защо ??? – Сълзите вече се стичаха из цялото и лице . – Защо плача сега ? – Последно бе плакала когато Наруто замина с Джирая-сама , по ирония на съдбата сега две години и половина по късно първите й сълзи пак бяха заради него . Неестествена усмивка се появи върху лицето й !
- Стегни се Хината . Нима не ти е останала гордост ? – думите й бяха укор към нея самата . – Наруто-кун е история за теб и най-добре ще е да го забравиш . – С тези думи тя се опита да си вдъхне увереност , но глухият глас , с който ги изрече сякаш не бе нейният .
- Ще те забравя Узомаки Наруто . Ще те забравя . – това бе обещание , което тя даде на нараненото си сърце .
- Ще те забравя ... , но първо , първо ще изплача болката си ! - и с тихи стонове едва доловими тя зарида . Плачеше за себе си , плачеше за невъзможната си любов .

Сънят не хващаше Наруто ! В редките случай , в който успяваше да се унесе сънуваше един и същи сън : „ Тай и Сакура-чан бяха заедно държаха се за ръце и се усмихваха влюбено . Тогава Сакура го поглеждаше и питаше – Наруто обичаш ли ме ? – Но той не можеше да й отговори . Устните му не пожелаваха да изрекат думите , които щяха да го обвържат завинаги със Сакура .Той чуваше гласа й да го вика от далеч . – Наруто !? Наруто !? – но пред погледа му изникваше друго лице . Лице на красива жена с лазурни очи и нефертитена коса ... Хината !!!
- Хинннааатттааааа ??? – с вик се събуди Наруто . След това осъзна , че пак е сънувал същият сън . Бе плувнал в пот , а сърцето му биеше с ускорен ритъм .
- Какво става с мен ? Какво става с мен ? – той дишаше тежко произнасяйки тези думи . Усещаше някаква тежест в сърцето си и се чувстваше много объркан .
- Трябва да помисля . – каза си – А за тази цел , трябва да съм далеч от Коноха , далеч от Сакура-чан и най-вече от Хината-сама . Дано баба Тцунаде да има мисия за мен , мисия която да ме отведе от тук поне за месец . Трябва да помисля . – повтори , след това стана отказвайки се да поднови опитите си да поспи малко . Взе чантата си и започна да я подрежда като за дълго пътуване .
- Моля ти се Хокаге-сама – в объркването си Наруто , дори не я нарече с ироничното баба Тцунаде , както обикновено . – изпрати ме далеч , далеч от тук . Трябва да помисля ... !

Защо са такива и двамата Вместо да се обичат.... Ма то иначе няма да стане историята
А иначе- многоооо ти благодаря @zeret

Жалко......колко ли време ще им отнеме,докато си признаят чувствата?!
@zeret,главата пак е върха!Мерсииииииииии!

хаха Не се притеснявай историята между двамата ще стане просто съм вкарала и малко интрига за разнообразие от повечето любовни историики , а към 22.00 или 23.00 ще пусна и Глава №5 : Завръщането на Наруто

P.S. В момента съм написала само 6 глави общо взето любовта им пламва в Глава №6 : Гневът е най-лошия враг ,но води до желаните последствия . Все още я нямам на PC-to ,но ще се постарая или утре или в Четвъртък да ви я пусна

Ти си върхааааааа!

Ето я и обещаната пета глава Enjoy


Глава №5 : Завръщането на Наруто

Той беше в болница ! Осъзна го в момента , в който дойде в съзнание . Болеше го главата , въобще като се замислеше май нямаше място , където да не го боли . Погледна ръцете си и се зачуди , защо са целите в бинт .
- Боже какво беше станало ? - опита се да си спомни нещо , но опитът му бе обречен на неуспех . Главата му щеше да експлодира , пулсираше с бързи и отчетливи удари сякаш сърцето му се намираше там . Замисли се дали ако удари главата си в отсрещната стена болката ще пристане или поне – помисли си той с надежда – можеше пак да изпадне в блажено безсъзнание . Докато обмисляше все по-привлекателната идея усети ,че някой влиза в стаята , но за съжаление не можеше да фокусира добре погледа си и да различи вече приближаващата се фигура .
- Не се напрягай Наруто , ще се оправиш . Нараняванията бяха доста сериозни , но заздравяват с учудваща бързина ! Имаш добри регенериращи способности . А и като се замисли човек , какво може да се случи на тази дебела глава !? – беше казано с шеговит тон , но дори и той не можа да прикрие тревогата . Но Наруто така или иначе не беше способен да чуе повече , пак изпадна в безсъзнание .
- За бога Наруто , кога ще престанеш да залагаш живота си на ляво , и на дясно и ще започнеш да мислиш преди да действаш ?Когааа ??? – след тези думи се чу сподавен стон .
- Сигурно никога Тцунаде ! – думите накараха петата Хокаге да погледне към прозореца . Там стоеше Джирая-сама и макар да се опитваше да говори с обичайният за него ироничен леко шеговит тон , тревогата в гласът му бе ясно доловима .
- Наруто не би бил Наруто ако започне да мисли с главата си вместо да действа със сърцето си . Ако той не беше това ,което е нямаше толкова много хора да се тревожат за него . Той променя хората Тцунаде ,променя ги към добро , а за това спомагат и собствените му действия , макар те да са необмислени и изпълнени с емоции .Мислите и на двамата се насочиха към Гаара от пясъка . Отхвърлян и отритван от хората , наричан чудовище , той не бе успял да се спаси от самотата и озлоблението . Бе започнал да обича само себе се и да живее само за себе си . Битката му с Наруто промени начинът му на мислене , а от там и начинът му на живот . Сега Гаара от враг за своето село се бе превърнал в спасение , сега той бе Казакаге – защитник на селото на вятъра . Безброй бяха хората променили се към по-добро след срещата си с Наруто .
След това Тцунаде-сама си спомни за собствената си среща с мрънкащият Наруто .Той я бе измъкнал от обземащия я мрак и безцелно съществуване , сега тя бе Хокаге смисълът на живата й бе да закриля и развива Коноха .
- Наруто е благословен . – думите на Джирая я изтръгнаха от спомените й . – Той има необикновена дарба . И сега много загрижени хора те чакат отвън и искат да чуят добра новина . Новината че техният другар , душата на Коноха не се е предал . Върви и им кажи Тцунаде , върви и им кажи че дебелоглавият идиот ще се оправи !

- Мина една седмица , от както съм в тази болница . – каза с недоволство Наруто. – Няма ли най после да ме пуснат ? Вече съм добре и трябва да започна с тренировките си, за да вляза във форма . – мърморейки си на глас той не бе чул кога Сакура-чан бе влезла в стаята .
- Да не си си и помислил да стоваш от леглото Наруто . Само да разбера , че си станал такъв пердах ще ти хвърля , че ще се молиш отново да се върнеш тук . – Макар и да му крещеше тя нежно започна да сменя превръзките му . – Изплаши всички ни Наруто ,когато те докараха полумъртав . Така че недей хленчи , а потърпи още малко , за да се възстановиш напълно . – тези думи тя произнесе много по-меко .
Докато двамата разговаряха Сакура го помоли да й разкаже , какво е станало , защото виждаше че нещо му тежи . Наруто я погледна с виновен поглед и започна да й разказва. Когато приключи видя напиращите сълзи в очите на Сакура .Тя се облегна върху гърдите му и започна да плаче бъз да спира . Наруто я придърпа в скута си и я прегърна , след което нежна започна да гали косите й . На него самият не му беше добре , но дрябва де се държи зараде нея .

Страничен наблюдател на сцената се оказа Хюга Хината . Не бе виждала Наруто-кун от месец , но не бе престанала да мисли за него . Тогава чу , че е бил ранен жестоко и е докаран в кретично състояние . Когато чу това се почувства сякаш някой й е отнел дъха. Едва намери сила да се прибере в стаята си и за втори път откокто Наруто се бе върнал се разплака . Плака цял ден имаше чувството ,че сърцето и ще се пръсне от мъка. Тогава сред цялата мъка и целият шок дойде и прозрението – Тя все още обичаше Наруто-кун сега дори по-силно от преди . Нямаше го детското обожание сега тя го обичаше така , както само една жена може да обича любимия си . Хапна за първи път от дни едва , когато разбра ,че той е добре и ще се оправи . Но старите страхове се върнаха сега повече от всякога искаше да е далеч от него , защото я болеше от мисълта , че той никога няма да й принадлежи .
След дни когато посещенията при Наруто бяха разрешени , тя събра смелост и реши да го посети . Стигна до изводът , че докато не признае чувствата си на Наруто няма да разбере дали и той не изпитва нещо към нея , все пак я бе целунал . Стигнала до някакво решение Хината се облече , взе цветя от магазина на Ино и се опъти към болницата . Стигна до стаята , в която той бе настанен и почука на вратата . Понеже никой не отговори , тя открехна вратата , за да види дали Наруто-кун не спи. Но гледката ,която се разкри пред очите й я порази . Имаше усещането , че ако сведе поглед към мястото ,където се намираше сърцето й ще види огромна кървава дупка .
Очите й още веднъж се върнаха към сцената на леглото . Тя видя как седналият Наруто, придържаше Сакура-чан в скута си ,бе я прегърнал и галеше косата й , и шепнеше : - Не си сама Сакура-чан ... не си сама .
Букетът ,който носеше Хината падна от ръцете й. Като в транс с тя затвори тихо вратата и с механични движения измина пътя до имението на Хюга .Целта й бе да се прибере възможно най-бързо в стаята си преди да е рухнала .Когато я видя Неджи така се притесни , че изпрати да повикат Тцунаде-сама ,за да я прегледа .

- Какво й има Хокаге-сама ? – попитаха в един глас разтревожените мъже .Хюга Хияши и Хюга Неджи бяха стояли пред вратата на Хината в напрегнато очакване.
- Тя е добре , просто напоследък имаше много работа , а и тайните й мисии с АНБУ й дойдоха в повече . – Цунаде си позволи да каже това ,защото семейство Хюга знаеха за тайното членство на Хината в АНБУ .- Тя изпълнява мисиите си с голяма прецизност и не съм усетила , че по този начин съм я претоварила. – Тя се почувства гузна от това ,че лъже двамата мъже ,но как би могла да им обясни , че момичето страда от разбито сърце .
- Смятам ,че ще и се отрази добре ако напусне за няколко седмици Коноха . Мисля да я изпратя на мисия с ранг D ,която ще я ангажира за около три седмици ще изпратя и Киба с нея за компания . – Реши да премълчи ,че изпраща Киба с нея ,защото й бе приятел и можеше да и окожи незаменима подкрепа .

Сакура спря да плаче , погледна Наруто с благодарност и се опита да се пошегува .
- Потопът спря Наруто вече можеш да ме пуснеш .Не трябваше да ми позволяваш да седя толкова дълго върху теб , все пак ти си раненият ! – каза с укор Сакура-чан ,но беше благодарна за това , че е до нея в такъв момент. – Защо Сасуке-кун ни причинява това? Защо? – въпросът бе риторичен никой от двамата не знаеше отговора. И двамата ги болеше от предателството на Сасуке-кун.
Сакура се изправи и каза : - Трябва да посетя Тцунаде-сама ,но преди да се прибера ще намина пак да те видя .- след това отвори вратата и понечи да излезе ,но се спря когато погледът и попадна на падналият букет .
- Хм , кой ли го е захвърлил и то пред стаята на Наруто ? – Тя се наведе вдигна го и влезе в стаята пренебрегвайки учуденият поглед на Наруто .Взе ваза напълни я с вода и постави букета . – Сигурно е бил за теб! – каза и се зачуди кой ли го е захвърлил. – Е добре аз тръгвам , до скоро . – след това тя тръгна към офиса на хокагето , но букетът все още не й излизаше от ума.
Останал вече сам Наруто се остави на мислите ,който го ангажираха откакто се бе събудил в болницата и всичките му приятели бяха дошли да го видят.
- Всички , но без един. – помисли си с горчивина той . – Хината-сама защо не дойде??? – каза на глас той. До сега тя винаги бе идвала да го посети ,когато се случваше да е в болница , идваше заедно с Киба и Шино , но този път те дойдоха , а тя не.
- Защо Хината ??? – Незнайно защо точно нейната липса му причиняваше болка. Та нали Сакура-чан го посещаваше постоянно. Защо да има значение , че Хината-сама не е дошла ?
- ПО ДЯВОЛИТЕ !!! – Не знаеше защо , но за него имаше значение , че тя не дойде да го види . От това го заболя много повече от раните по тялото му. Наруто се принуди да признае , че за него Хината се бе превърнала в много важен човек .
- ПО ДЯВОЛИТЕ !!! Защо животът не можеше да бъде простичък и обикновен !?


P.S. Както винаги да си кажа задължителната реплика извинявайте за правописа!

Почна да му идва и на него мозъка в главата му!Дано не е прекалено късно!
@zeret,върха си!

Страхотрно е, @zeret

Ето и Глава №6 дано ви харесва от тук вече почва love storyto между Наруто и Хината За съжаление ще мога да ви пусна нова глава най-рано в Понеделник , защото имам важен изпит


Глава № 6 : Гневът е най-лошият враг , но води до желаните последствия .

Минаха три седмици , от както Хината бе заминала , минаха три седмици от както Наруто бе изписан от болницата и очакваше завръщането й , три седмици от както не бе престанал да мисли за нея ! Реши да говори с Хината-сама веднага , когато разбере , че се е върнала в Конох . Тайно разпита каква е мисията й , защото не можеше да се от търси от налегналото го притеснение , но щом разбра , че мисията е от ранг D и че Киба е с нея се успокои ! Незнайно защо ,но усети присвиване в корема ,когато осъзна , че Хината ще бъде три седмици сама с Киба !? Боже какво му ставаше та тя и Киба бяха в един отбор от години бяха заедно , а той сега изпитвашеее....КАКВО???
- Какво изпитваш ??? – запита се на глас . – Май това , което усещаш се нарича ревност !?! – каза си със самоирония – Но от кога той ревнуваше Хината ??? Не знаеше от кога нито защо само знаеше , че се случва и сега той бе страшно ядосан на приятеля си ! Смешното беше в това , че те дори не бяха двойка . Двойка ли та Наруто не знаеше дали Хината изпитваше нещо към него .
В рамките на трите седмици ,през които той очакваше завръщането на Хината-сама това бяха мислите въртящи се постоянно в главата му . Дори и сега докато хапваше рамен при Ичираку същите мисли го ангажираха . Тогава чу някой да го вика , обърна се рязко разпознал гласа .
- Здравей Наруто , как си ? – задавайки въпросът си Киба слезе от гърба на Акамару
- Добре съм , а ти ? – попита от учтивост , а вътрешно гореше – Хината-сама СЕ Е ВЪРНААЛА !!! попита : - Разбрах че си бил на мисия , как мина ?
- Ами нормално , преди малко с Хината ходихме да докладваме на Хокагето .Но зарежи мисията и ми кажи как си ... наистина ??? – съзирайки искрената загриженост в погледа на приятеля си , Нарута се укори за държанието си .
- Вече съм много по-добре .Хахаха ... нали си ме знаеш няколко дни сън и съм готов за нови подвизи ! Дори почти успях да обедя баба Тцунаде да ме пусне на мисия .
- Не мисля , че това е добра идея Наруто ! Ти наистина си се възстановил с учудвяща бързина , но раните ти не бяха каквито и да са . ЗА БОГА НАРУТО КАК МОЖА ДА ВЛЕЗЕШ В ПОЧТИ СРУТЕНО ИМЕНИЕ !!! – Киба вече викаше , той отново преживя ужасът , който изпита когато видя приятелят си полумъртав .- Да знам , че в къщата е имало хора ,но Наруто те са били старци ! Не че техните животи са маловажни ,но шансът ти да ги спасиш е бил един на милион ,можело е и ти да загинеш .
Настъпи подтискащо мълчание и тъкмо , когато Киба мислеше , че Наруто няма да му отговори го чу .
- Не можех да ги оставя Киба . – каза той с предрезгавял от спомена глас – Тя щеше да остане сама без нито един близък в този жесток свят . – Усетил сериозността в гласа на иначе веселият Наруто Киба вдигна учудено глава.
- Какво момиче ?
- Имаше едно момиче в близост до къщата , която се срутваше от земетресението . Ние с Какаши-сенсей минавахме от там случайно , но когато я видяхме да плаче и да моли за помощ отидохме да я видим . Докато се задавяше от неспирашите хлипове тя ни обясни , че единствените и роднини са вътре ! Щом чух това тръгнах към къщата , въпреки че Какаши се опита да ми попречи . Не можех да понеса мъката в погледа й Киба . Да останеш сам ...това е най-болезненото нещо на света . – казвайки това погледът на Наруто помръкна. Киба сведе глава той знаеше , че приятелят му бе отрасъл без близки . Дори по-лошо той бе съвсем сам дори и хората от селото го пренебрегваха . Той бе Джинчурики и по тази причина те се страхуваха от него и го наричаха чудовище , осъждаха го заради това , което е !
- По-скоро бих умрял , от колкото да позволя това де се случи на едно невинно дете ! – чул ожесточението в гласа на Наруто , Киба вдигна стреснато глава . Тогава той видя мъката и гнева да изпълват погледа му . И за първи път , от както познаваше Наруто си даде сметка , колко силен е характерът му . Много малко хора биха оцеляли под натиска на такова презрение й то сами . – Гаара , Неджи – помисли си . Те не бяха устояли , гневът и омразата ги бе превзел . Бяха се променили взимайки пример от Наруто ,който им доказа ,че могат да променят съдбата си .
- Наруто !?!? – той произнесе името му с такова съжаление, че накара Наруто да го погледне стреснато . Тогава я видя ! Беше дори по-красива , от колкото си я спомняше ... Хината ! Погледът му я обгръщаше жаден за всяка подробност , но когато стигна до очите й той замръзна . В тях съзираше същото съжаление доловил преди малко в гласът на Киба ! Изправи се като попарен гледайки двамата си приятели .
- НЕ ВИ ИСКАМ СЪЖАЛЕНИЕТО !!! – изкрещя така ,че хората които минаваха по улицата го погледнаха стреснато и в очите им се появи страх . Това го порази той не искаше приятелите му да го съжаляват , искаше само уважението им .Не искаше хората да го гледат със страх искаши те да разчитат на него . Та нали затова искаше да стане Хокаге , за да закриля всички ! НО ЗАЩО ЗА БОГА СЕ СТРАХУВАХА ОТ НЕГО ??? Нима ни им беше доказал , че не е чудовище , а човек ! Тръгна си с бързи и отсечени крачки , буреносното му изражение бе толкова очевидно , че никой не смееше да го поздрави или заговори . Дори Кунохамаро , който обожаваше Наруто не посмя да го повика . По пътя си срещна Сакура и Ино , щеше да ги подмине , но Сакера препречи пътя му .
- Наруто ??? Какво ти има по дяволите ?! – Така си се намръщил , че плашиш всички !
- Сакура-чан разкарай се от пътя ми . – изричайки думите със стаена ярост той отмести Сакура грубо и продължи . Двете момичета останаха да гледат след него удивени . Сакура никога не бе виждала Наруто такъв , реши да намери Джирая-сама и да говори с него и то по най-бързият начин . Но самата тя не посмя да го последва ! Ино гледаше след него заинтригувана , макар и да я бе стреснал с отношението си той изглеждаше толкова сладък !!!

Вече в стаята си Наруто започна гневно да се съблича . Искаше да удари нещо ...не ИСКАШЕ ДА СЧУПИ НЕЩО , за да излее огорчението и гнева си . Пред погледа му попадна гардероба . Чу се звук от натрошено дърво ! Дишайки тежко той чу лекото почукване . Все още под въздействието на обзелите го чувства , Наруто отвори рязко вратата .
Така го видя Хината – бос , само по долният си анцуг , с голи гърди , разкървавен юмрук и очи изпълнени с ярост . Усети как я напуска смелостта и вътрешно се разтрепери , тя също не бе виждала Наруто-кун такъв !
- Какво искаш ?
- Нарутооо ... аз – Хината така и не успя да каже нещо друго , припадна .За щастие Наруто успя да я хване преди да падне .Повдигна я ,бе лека като перце . Укори се ,че я стресна , Хината-сама бе силна ,но много нежна жена . Внесе я в стаята като преди да я положи на леглото съблече елека й .Отиде в банята , за да налее вода и да вземе студени компреси . Когато се върна тя все още бе в безсъзнание , той седна на леглото и постави един компрес върху челото й . Докосна лицето й .- Хината имаше толкова нежна кожа ! – помисли си с възхищение . След това погледът му обходи тялото й бе дребна , но изваяна като скулптора ! Докосна косата й тя бе като коприна ! Погледът му отново се върна на лицето , тогава видя че Хината е вече в съзнание , а бузите й бяха червени . Бе се изчервила от близостта и погледа му . Той я гледаше със страст !
- Не искам съжалението ти .
Събрала невиждана за нея смелост Хината се надигна и обгърна вратът на Наруто с ръце пренебрегвайки учуденият му поглед .
- А какво ще кажеш за любовта ми ???

Знам че се повтарям ,но пак се извинявам за наличните превописни грешки

Невероятно е ... първото нещо, което прочетох на Свети Валентин, струваше си , супер си, @zeret

Любимата ми двойка!!! Това е просто супер!

Е повече и харесва Ино и Итачи, ама се тая.